Определение № 11618 от 16.03.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11618 гр. София, 16.03.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20231110107021 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от Е. В. В. с ЕГН ********** с адрес гр. София, ул****, чрез процесуален представител адв. Д. М. М. – САК, със съдебен адрес гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № **** против „Сити кеш“ ООД ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Средец“, ул. ****, представлявано от ***

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени, като ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК, съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима като заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че на 08.06.2022 г. между Е. В. В. в качеството му на заемополучател и „Сити Кеш" ООД в качеството му на заемодател е сключен Договор за потребителски кредит № 689307.

Твърди се, че в чл. 3 от Договора страните са уговорили основните параметри на правоотношението. Твърди, че съгласно посочената клауза размерът на заема е бил 200 лв. с краен срок за погасяване 28.06.2022 г. Твърди, че за предоставения кредит заемополучателят 1 дължи възнаградителна лихва в размер на 40.05 % годишно, като се твърди, че в чл. 3, т. 5 от Договора е посочен годишен процент на разходите в размер на 49.42 %.

Твърди, че съгласно чл. 3 от Договора заемът е следвало да бъде върнат възстановен еднократно, като е следвало да бъде заплатена сумата в размер на 246.08 лв.

Твърди, че съгласно чл. 3.10 от Договора страните са се договорили ищецът да заплати такса за експресно разглеждане.

Ищецът твърди, че е погасил сумата по договора, като за срока па договора е заплатил по сметка на дружеството – ответник изцяло сумата по договора, включително и такса за експресно разглеждане.

Ищецът твърди, че счита за нищожна клаузата, с която е уговорено, че същият се е задължил да заплати на кредитиращото дружество такса за експресно разглеждане на кредита, както и такса за удължаване да кредита.

Твърди, че възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Твърди, че е налице изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Твърди, че в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Ищецът сочи, че допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение, възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото администриране. Твърди, че посочените услуги са свързани с усвояването и управлението на кредита. Твърди, че клаузата заобикаля изискванията, на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което твърди, че е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК. Ищецът твърди, че същата не представлява и реално предоставена допълнителна възможност или преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се възползва и да носи допълнителни ползи за него.

Ищецът сочи, че клаузата, с която с начислена такса експресно разглеждане е нищожна. Сочи, че съгласно ЗПК кредиторът няма право да събира такси, свързани с отпускането, усвояването и обслужването на кредита. Твърди, че в случая се касае до такса за отпускане на кредита. Твърди, че същата представлява начин кредиторът да си набави допълнителни средства, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и твърди, че при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователното обогатяване се калкулира допълнителна /лихва/ печалба към договорената възнаградителна лихва.

Твърди се, че всичко тока е и пряко нарушение не разпоредбата на чл. 143, т. 19 33П, тъй като твърди, че тези клаузи са неравноправни и противоречащи на добрите прави на основание умишленото въвеждане на потребителя в заблуждение.

Ищецът твърди, че предвид изложеното в исковата молба за него се е породил правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД за обявяване на клаузата, 2 предвиждаща заплащане на такса експресно разглеждане за недействителна, както и иск с правно основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД за връщане на заплатените суми, за които твърди, че са платени при начална липса на основание.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да бъде провъзгласена за нищожна клаузата по т. 3.10 от Договор за паричен заем № 689307, сключен между Е. В. В. с ЕГН ********** с адрес гр. София, ул****, чрез процесуален представител адв. Д. М. М. – САК, със съдебен адрес гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № **** и „Сити кеш“ ООД ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Средец“, ул.

****, представлявано от *** предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане и да бъде осъден ответникът „Сити кеш“ ООД ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Средец“, ул. ****, представлявано от ***да заплати на Е. В. В. с ЕГН ********** с адрес гр. София, ул****, чрез процесуален представител адв. Д. М. М. – САК, със съдебен адрес гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № **** сумата в размер на 41.63 лв., представляваща недължимо платени суми, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане Прави се искане за присъждане на сторените в производството разноски в полза на ищеца.

В законоустановения срок ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

В настоящето производство са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД във вр. с чл. 146, във вр. с чл. 143 ЗЗП, във вр. с чл. 21, ал. 2 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 2 ЗПК и чл. 55. ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

3. Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.

4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – няма такива;

5. Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

За ищеца е тежестта да докаже:

По иска за обявяване на нищожност, ищецът следва да докаже фактите, на които основава претенцията си за недействителност на договорната клауза, както и че има качеството потребител по процесния договор.

По осъдителния иск за неоснователно обогатяване, ищецът следва да докаже, че е заплатил процесната сума в размер на 41.63 лв., което да е довело до разместване на материални блага в имуществената сфера на страните, като при това имуществото на ответника да се е увеличило за сметка на намаляване имуществото на ищеца, като това да е настъпило без наличието на годно правно основание.

За ответникът е тежестта да докаже:

По иска за обявяване на нищожност, ответникът следва да докаже, че процесната 3 клауза е сключена при спазване на установените нормативни изисквания за това и не представлява заобикаляне на закона.

По иска за неоснователно обогатяване, ответникът следва да докаже, че е имал правно основание да получи плащането.

По доказателствените искания

По заявените от ищеца доказателствени искания за допускане като доказателства, на представените писмени такива – съдът счита, че същите са допустими, относими и необходими и следва да бъдат допуснати от съда.

По искането на ищеца за допускане и назначаване на съдебно-икономическа експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси, съдът приема, че същото е допустимо, относимо и необходимо и следва да го допусне.

По искането на ищеца за задължаване на ответника да представи цялата преписка по Договор за паричен заем № 689307 – съдът счита, че същото е допустимо, необходимо и относимо и следва да бъде допуснато от съда.

По исканията на ищеца за издаване на съдебни удостоверения, които да послужат пред „Изипей“ АД ЕИК 131344648 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Иван Вазов" № 16, за предоставяне на информация относно размера на извършените посредством „Изипей" АД парични преводи от Е. В. с ЕГН ********** към „Сити кеш" ООД, с ЕИК:

202531869 и относно размера на извършените посредством: „Изипей" АД парични преводи от „Сити кеш" ООД, ЕИК 202531869 към Е. В. с ЕГН ********** – съдът следва да уважи искането.

По искането за издаване на съдебно удостоверение за пред „Българска народна банка“ с код по БУЛСТАТ 000694037 със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Средец", пл. „Княз Александър I" № 1, за предоставяне на информация относно сключените сделки между „Сити кеш" ООД с ЕИК: 202531869 и Е. В. В. с ЕГН ********** – съдът приема искането за неотносимо и следва да го отхвърли.

Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото.

Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА И ПРИЕМА, като доказателства по делото, приложените към исковата молба писмени доказателства.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ, ЧЕ по искането за допускане и назначаване на съдебносчетоводна експертиза съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание.

4

ЗАДЪЛЖАВА ответника най-късно в първото по делото съдебно заседание да представи преписката по Договор за паричен заем № 689307, като в противен случай съдът ще приложи разпоредбата на чл. 190, ал. 2 от ГПК.

УКАЗВА на ищеца най-късно в първото по делото съдебно заседание на основание чл.

183, ал. 1 ГПК, да завери "вярно с оригинала" приложените към отговора на исковата молба писмени доказателства, като при неизпълнение на указанията същите ще бъдат изключени от доказателствената съвкупност.

УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да иска постановяване на неприсъствено решение срещу него или да оттегли иска.

Да се издадат исканите от ищеца съдебни удостоверения, след представяне на проект и като се представи документ за заплащане на държавна такса за издаването им в размер на по 5,00 лева за всяко удостоверение.

ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на съдебно удостоверение за пред „Българска народна банка“ с код по БУЛСТАТ 000694037 със седалище и адрес на управление: гр.

София, р-н „Средец", пл. „Княз Александър I" № 1, за предоставяне на информация относно сключените сделки между „Сити кеш" ООД с ЕИК: 202531869 и Е. В. В. с ЕГН ********** като неотносимо.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда - по аргумент от чл.159, ал. 1 от ГПК.

УКАЗВА на страните, че: Съдът ще се произнесе и по основания за нищожност, които не са заявени от ответника, като се има предвид постоянната съдебна практика – така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С-240/98 до С-244/98,Осеаnо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като служебно ще преценява неравноправния характер на договорните клаузи по Договор за потребителски кредит № 689307 - съдът ще извърши проверка по смисъла на чл.143 – 147а от Закона за защита на потребителите.