Решение № 4922 от 15.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4922 гр. София, 15.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря Мария Й. Янакиева като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110100726 по описа за 2025 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба подадена от Д. Х. К срещу “Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД.

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че между него и ответника “Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен Договор за паричен заем № 4380995 от 25.01.2022г. въз основа на който ответникът „Изи Асет мениджмънт“ АД е предоставил сума в заем на ищеца в размер на 1000 лв., при договорена годишна възнаградителна лихва от 35%, при ГПР от 41,71%, срещу задължението на кредитополучателя Д. К да върне сума в общ размер от 1111,05 лв. Твърди се, че в чл. 4 от договора за заем е предвидено сключване на договор за поръчителство като задължително условие за сключване на договора за заем, в изпълнение на което ищцата е сключила договор за предоставяне на гаранция (представляващ договор за поръчителство) с „Файненшъл България“ ЕООД, по който следва да заплати 523,95 лв. твърди, че възнаграждението за предоставяне на поръчителство се дължи разсрочено със същия падеж, съвпадащ с падежа на погасителните вноски по договора за кредит и че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е упълномощен да приеме извършени плащания към поръчителя по договора за гаранция. Посочва, че е заплащал сумите за възнаграждение на гаранта по сметка на кредитодателя и не му е известно дали „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставил сумата на гаранта „Файненшъл България“ ЕООД. Твърди, че е погасил всички задължения по двата договора.

1

Излага подробни съображения, че договорът за заем № 4380995 от 25.01.2022г. е нищожен поради противоречие на чл.11, ал.1, т.10 ЗПКр., тъй като липсва яснота как е формиран ГПР и какви компоненти са включени в него. Поддържа, че разходите за предоставяне на поръчителство следва да се включат при изчисляване на ГПР, тъй като сключването на договор за поръчителство е въздигнато като задължително условие за сключване на договор за потребителски кредит и поради това се включва в „общите разходи по кредита“ по смисъла на §1, т.1 ЗПК. Посочва, че посоченият процент на ГПР не отговаря на реалния размер на ГПР, тъй като при изчисляването му не са включени разходите по договори за предоставяне на поръчителство при изчисляване на ГПР, с което се нарушава разпоредбата на чл. 22, вр. с чл. 11, т.

10 и 11 ЗПК, а също реалният ГПР надвишава максималния размер, поради което договорът за кредит недействителен на основание чл. 23, вр. с чл. 19, ал.

4 ЗПК.

Заедно с посоченото, поддържа, че договор за предоставяне на поръчителство № 4380995 е нищожен поради противоречие на закона.

Поддържа, че договора за кредит и договора за предоставяне на гаранция, макар формално да представляват самостоятелни договори, следва да се разглеждат като едно цяло, което следва от уговорката за необходимост от предоставяне на обезпечение чрез сключване на договор за гаранция на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо лице - гарант, сключването на договора за гаранция в деня, в който е сключен самият договор за кредит, както и с изричната уговорка за изплащане на възнаграждението за предоставяне на гаранция, ведно с основното задължение по кредита. Поради това твърди, че недействителността на договора за кредит влече недействителност и на договора за предоставяне на гаранция.

Въз основа на посоченото, предявява иск срещу “Изи Асет Мениджмънт“ АД, с който моли съдът да обяви за нищожен договор за паричен заем № 4380995 от 25.01.2022г. поради противоречие на закона, а също така и осъдителен иск по чл.55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД да заплати на ищеца сумата от 111,05 лв. – представляваща недължимо платена сума за възнаградителна лихва по нищожен Договор за паричен заем № 4380995 от 25.01.2022 г., както и в сумата от 523.95лв. – недължимо платена сума по нищожния Договор за предоставяне на гаранция № 4380995 от 25.01.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане. Предявява иск срещу „Файненшъл България“ ЕООД съдът да обяви за нищожен договор за предоставяне на гаранция № 4380995 като нищожен поради противоречие на закона, както и евентуален иск за осъждане на „Файненшъл България“ ЕООД да заплати на основание чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД сумата от 523,95 лв. – недължимо платена сума по нищожен договор за предоставяне на гаранция.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни, а искът за недействителност на договора за кредит – като 2 недопустим. Поддържа, че Договор за паричен заем № 4380995 е действителен и е в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.

7 - 12 и 20 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит. Твърди, че за ищеца липсва правен интерес от съединяване на установителен иск за недействителност с осъдителен иск за връщане на недължимо платени суми по недействителен договор и твърди, че предявеният иск за нищожност представлява злоупотреба с право и опит за натоварване на ответника с излишни разноски. Оспорва предявените искове като неоснователни. Посочва, че в процесния договор за кредит са посочени размерът на ГПР и на общата дължима сума и са посочени допусканията, послужили за изчисляване на ГПР.

Поддържа, че ГПР по кредита е посочен към датата на сключване на договора, а при промяна на условията по договора кредитодателят не е длъжен да посочва нов размер на ГПР. Поддържа, че посоченият размер на ГПР е верен и отговаря на действително приложения между страните. Оспорва, че сключването на договор за поръчителство с избран от кредитодателя гарант е задължително условие за сключване на договора за кредит, като посочва, че кредитополучателя е имал възможност да предостави друг вид обезпечение за кредитора. Оспорва, че при изчисляване на ГПР следва да се включи и възнаграждението за предоставяне на поръчителство, като поддържа, че посоченото възнаграждение е външна уговорка между различни от кредитора лица, поради което не следва да се включва в ГПР. Излага подробни съображения, че възнаграждението за предоставяне на поръчителство е различно от разходите за предоставяне на услугата и поради това не се включва в общите разходи по кредита, а оттам – не следва да се отразява на размер на ГПР.

По отношение на иска за връщане на получени без основание парични суми, посочва, че поради предсрочно изпълнение на задълженията по договора лихвеното задължение е намалено и заплатената договорна възнаградителна лихва е 61,03 лв. Поради това дори договорът за кредит да бъде обявен за нищожен, моли ответникът да бъде осъден да плати единствено посочената сума. Оспорва иска в частта относно претенцията за връщане на възнаграждение по договор за гаранция, тъй като посочената сума не е влязла в имуществото на ответното дружество, а последното единствено е приело плащане с титуляр „Файненшъл България“ ЕООД.

Моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Файненшъл България“ ЕООД подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен, а исковата молба твърди, че е нередовна.

Посочва, че в исковата молба по иска за нищожност на договора за предоставяне на гаранция не са изложени твърдения, с които да се обоснове твърдението за нищожност. Оспорва иска за нищожност като недопустим, тъй като за ищеца липсвал правен интерес от съединяване на установителен иск за недействителност с осъдителен иск за връщане на недължимо платени суми 3 по недействителен договор. Посочва, че предявеният иск за нищожност представлява злоупотреба с право и опит за натоварване на ответника с излишни разноски. Посочва, че сумата от 287,95 лв. е заплатена на валидно правно основание като възнаграждение по валиден договор за предоставяне на гаранция и оспорва претенцията за връщане на сумата. Излага подробни съображения, че договора за предоставяне на гаранция е самостоятелен и различен от договора за кредит. Посочва, че по отношение на договора за предоставяне на гаранция са неприложими разпоредбите на ЗПК. Посочва, че договорът за предоставяне на гаранция е подписан след договора за кредит, като е уговорено, че влиза в сила, в случай, че в 3-дневен срок кредитополучателя не предостави на кредитора друг вид обезпечение. Въз основа на посоченото, моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение. Възразява за прекомерност срещу разноските на процесуалния представител на ищеца.

В проведеното открито съдебно заседание, ищецът се представлява от процесуален представител, който поддържа предявените искове. С протоколно определение от 16.06.2025 г. (първо о.с.з.) съдът на основание чл. 214 ГПК е приел изменение на предявените осъдителни искове по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, чрез намаляване на техния размер, както следва: искът срещу ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, се счита предявен за сумата от 61,03 лева, а искът срещу ответника „Файненшъл България“ ЕООД се счита предявен за сумата от 287,95 лева.

Ответниците, не изпращат представител, като от пълномощник на „Изи Асет Мениджмънт“ АД е депозирана молба за предходно проведеното о.с.з., с която моли да бъде даден ход на делото в отсъствие на представител. Изразява становище по същество, претендира разноски и прилага платежно нареждане.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове, както следва: установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 22 и чл. 19, ал. 4 ЗПК за установяване спрямо ответника „Изи Асет мениджмънт“ АД, че договор за паричен заем № 4380995/25.01.2022г. е нищожен поради противоречие на закона, съединен с осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждането му да заплати на ищеца сумата от 61,03 лв., представляваща задължение за връщане на недължимо получени суми за възнаградителна лихва по Договор за паричен заем № 4380995/25.01.2022г., както и установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за установяване спрямо ответника „Файненшъл България“ ЕООД, че договор за предоставяне на гаранция № 4380995 от 25.01.2022г. е нищожен поради противоречие на закона, съединен с осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждането му да заплати на ищеца сумата от 287,95 лв. - недължимо платена сума по договор за предоставяне на гаранция № 4380995/25.01.2022г.

По предявените искове за нищожност на договора за кредит, на клауза от 4 него и на договор за предоставяне на поръчителство, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните факти: сключване на договор между страните, както и посочените основания за нищожност – неправилно посочен размер на ГПР в договора, който не отговаря на действителния такъв, който надвишава максималния размер, определен в чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и заобикаляне на закона и противоречие на добрите нрави, а по договора за предоставяне на поръчителство – липса на изпълнение на типичната и непосредствена правна цел с договора, а именно обезпечаване на възможността на кредитора да удовлетвори вземанията си по договора при неизпълнение на длъжника. Ответникът следва да докаже, че посоченият ГПР в договора отговаря на действителния размер, както и че не надвишава максималния законов размер.