Решение № 566 от 29.09.2023, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 566 гр. Пещера, 29.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОСИЦА ИЛ. В.А при участието на секретаря Евелина Н. Генинска като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. В.А Гражданско дело № 20235240100784 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е о бразувано по искова молба на Й. В. А. против К. А. А., с която е предявен брачен иск с правно основание чл. 49, ал.

1 от СК за развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без произнасяне по въпроса относно вината.

Ищецът Й. А. твърди, че с ответницата К. А. са съпрузи, като двамата са сключили граждански брак на 02.09.2021 г. в гр. Пловдив, за което е съставен Акт за сключен граждански брак № 1005/02.09.2021 г. при Община Пловдив.

Сочи, че от брака имат родено едно малолетно дете - В. Й.ов А., ЕГН **********, роден на 18.12.2021 г. в гр. Дуисбург, Германия. Твърди, че в началото на съвместния им живот отношенията им с ответницата се основавали на взаимност на чувствата, уважение и доверие. Впоследствие, поради различни виждания и разбирания за живота, отношенията между съпрузите охладнели, което довело до фактическата им раздяла. Сочи, че семейното им жилище било в Германия, но и двамата са го напуснали.

Ответницата и сина им живели в гр. Пещера, а той в гр. Пловдив. Твърди, че бракът им с ответницата е дълбоко и непоправимо разстроен, лишен от всякакъв смисъл и съдържание и формалното му съществуване е неоправдано.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака между страните, като дълбоко и непоправимо разстроен, без произнасяне по въпроса относно вината. Не претендира да му бъде предоставено упражняването на родителските права относно малолетното им дете В. А., тъй като счита, че детето е малко и има нужда от майчини грижи. Иска да бъде 1 определен следния режим на лични отношения между него, като баща и детето: всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 10,00 часа до 17,00 часа в събота и от 10,00 часа до 17,00 часа в неделя, без преспиване, двадесет дни през лятото, които да не съвпадат с времето, когато майката е в платен годишен отпуск, както и първата половина от дните, официално обявени за почивни дни по случай Великден, Коледа и Нова година на всяка нечетна година, а на всяка четна година - втората половина от дните, официално обявени за почивни дни по случай Великден, Коледа и Нова година. Ищецът моли да бъде определен минимален размер от 195,00 лв. на месечната издръжка, която трябва да заплаща за детето В. А., считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, тъй като има и друго ненавършило пълнолетие дете, за което също дължи издръжка, а не работи и не реализира трудов или друг доход. Не претендира издръжка от ответницата.

Не желае след развода ответницата да носи брачното си фамилно име „А.“.

Изразява готовност за постигане на споразумение с ответницата за прекратяване на брака.

Ангажира писмени доказателства. Формулира доказателствени искания.

Не претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата К. А., в който сочи, че е съгласна с развода и не възразява с предложения от ищеца режим на лични отношения между бащата и детето. Желае да възстанови предбрачното си фамилно име след прекратяване на брака. Твърди, че ищецът живее и работи в Германия, а тя след завръщането си от чужбина няма никакви доходи. Предвид възрастта и нуждите на детето и нейния принос в отглеждането и възпитанието му, моли месечната издръжка, която ищецът ще заплаща за детето, да бъде определена в размер от 250,00 лв.

В съдебно заседание ищецът Й. А., редовно призован, се явява лично и с процесуалния си представител – адв. З. Г. от АК-Пловдив. Поддържа исковата молба и моли да бъде уважена. Изрично заявява, че е съгласен да плаща издръжка в размер на 250,00 лв. месечно за сина си В. Й.ов А.. Заявява, че няма претенции за ползване на семейно жилище, тъй като с ответницата нямат семейно жилище, доколкото по време на съвместното им съжителство двамата са живели на квартира в Германия, която са напуснали.

Ответницата К. А., редовно призована, не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните са съпрузи, сключили граждански брак на 02.09.2021 г. в гр.

Пловдив, за което е съставен Акт за сключен граждански брак № 1005 от 02.09.2021 г. от Община Пловдив, видно от представеното по делото 2 удостоверение за сключен граждански брак (л. 7 от делото) . Преди брака ответницата е носила фамилното име „М.“. При сключването на брака ответницата е приела да носи фамилно име на съпруга си, а именно фамилното име „А.“.

От представения по делото дубликат на удостоверение за раждане от 30.06.2023 г., издаден от Община Пловдив, се установява, че страните имат едно малолетно дете – В. Й.ов А., ЕГН **********, род. на 18.12.2021 г. в гр.

Дуисбург, Германия.

По делото е приложен социален доклад за условията на живот, родителския капацитет и емоционалната връзка на детето с родителите му. От приетия социален доклад се установява, че детето В. А. се отглежда от майката К. А., която полага адекватни грижи за развитието и възпитанието му и задоволява неговите базови, здравни, образователни и социални потребности. Детето е силно привързано към майката, отглежда се от нея при режим, съобразен с неговата възраст и развитие и непрекъснато се обгрижва от нея. Детето контактува с близки и роднини по майчина линия, които оказват подкрепа. Майката и бащата не поддържат връзка помежду си и по данни на майката бащата не е посещавал детето. Жилището, в което живее ответницата с детето, е в добро техническо състояние, с добри хигиеннобитови условия и е подходящо за отглеждане на детето. Съществува силна емоционална връзка между майката и детето. Детето е спокойно, в добро здравословно и психоемоционално състояние и се чувства сигурно с майка си. Според социалните работници майката осъзнава родителските си отговорности и задължения и е в състояние да осигури сигурна среда за в бъдеще за отглеждане и възпитание на детето В. А..

За изясняване на фактическите обстоятелства по делото в качеството на свидетел е разпитана Ф. Йорданова А. – майка на ищеца, от показанията на която се установява, че от месец май 2023 г. страните не живеят заедно, че отношенията между ищеца и ответницата са охладнели и между двамата липсва уважение. В началото отношенията между страните били добри, но впоследствие двамата започнали да не се разбират, като нито един от тях не отстъпвал. Откакто страните се разделили и ответницата отишла да живее с детето им при родителите си, двамата съпрузи нямали физическа и духовна близост. Всеки тръгнал по своя път. Нямало изгледи за подобряване на отношенията между съпрузите и за заживяването им отново съвместно като семейство.

Съдът кредитира показанията на свид. Ф. А., преценени при условията на чл. 172 от ГПК, тъй като намира същите за обективни, последователни, логични, непредубедени и кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е брачен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, съединен 3 с небрачни искове за родителски права, лични отношения, издръжка на детето, ползване на семейно жилище, издръжка между съпрузи и фамилно име.

С конститутивния иск по чл. 49, ал. 1 от СК всеки съпруг упражнява своето лично преобразуващо субективно право да иска прекратяване на брака по съдебен ред на основания, възникнали след сключването му. Правото възниква при дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е такова състояние на брачната връзка, при което напълно липсват нормални отношения между съпрузите, разбирателство, взаимност. Брачната връзка съществува формално, тя е изпразнена от съдържанието, очаквано от закона и добрите нрави. Налице е пълно отрицание на нормалното състояние на брачното правоотношение.

По делото се установи, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, предвид факта, че в отношенията между съпрузите е настъпило трайно отчуждение и липса на желание за запазване на брачния с ъ ю з . Страните са нарушили задълженията си за взаимно уважение и разбирателство, както и за съвместно съпружеско съжителство, визирани в чл. 14 и чл. 15 от СК, които обстоятелства в своята съвкупност са довели до фактическа раздяла, която продължава и към настоящия момент. От показанията на свид. Ф. А. се установява, че съпрузите от месец май 2023 г. не живеят заедно и не поддържат отношения. Разстройството на брака съдът квалифицира като непоправимо, тъй като същото е трайно и е невъзможно да бъде преодоляно. Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписаното й от закона и добрите нрави съдържание. Между страните не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са любовта, взаимността, разбирателството, топлотата в отношенията им, характерни за брачната връзка и бракът им съществува формално, което не е в интерес както на съпрузите, така и на обществото.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира, че предявения иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1 от СК се явява основателен и следва да бъде уважен, като бракът между страните бъде прекратен с развод.

По вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака:

Вината в семейното право представлява субективното отношение на съпруга към собственото му противобрачно поведение и неговия резултат.

Разпоредбата на чл. 49, ал. 3 от СК предвижда, че съда се произнася по въпроса за вината за разстройството на брака, само ако някой от съпрузите е поискал това. В случая съдът не обсъжда въпроса за вината, тъй като ищецът изрично е заявил, че не желае да се издирват мотивите за прекратяване на брака, респ. че не желае съдът да се произнася относно вината. Искане за подобно произнасяне не е направено и от ответницата.

Съгласно чл. 322, ал. 2, изр. второ от ГПК с иска за развод задължително се предявяват и разглеждат небрачните искове за упражняване 4 на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име.

Относно упражняването на родителските права и местоживеенето на детето:

Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 03.07.2017 г. по тълк. д.

№ 1/2016 г. на ВКС, ОСГК, разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от СК изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители, в случай че не се постигне споразумение по упражняването им. При прекратяване на брака чрез развод законът дава приоритет на постигането на съгласие между родителите по въпросите, свързани с отглеждането и възпитанието на децата и в частност - по упражняването на родителските права, като проявление на основополагащия принцип, изведен в чл. 18 от Конвенцията за правата на детето, за носене от двамата родители на обща отговорност за отглеждането и развитието на детето, при въздигане на висшите интереси на детето в тяхна основна грижа.

Само по изключение, при наличието на спор, се позволява намесата на съда с единствената цел да бъде дадена защита на интересите на ненавършилите пълнолетие деца, засегнати от родителския спор.

В случая ищецът не претендира да му бъде предоставено упражняването на родителските права върху роденото от брака дете, съгласен е ответницата да упражнява родителските права върху детето и не желае местоживеенето на детето да бъде определено при него.

Съгласно чл. 59, ал. 4 от СК съдът решава въпросите при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.