Определение № 285 от 07.02.2025, Районен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 285 гр. гр. Хасково, 07.02.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20245640100324 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248 ал.1 от ГПК.

Образувано е по повод постъпила молба с вх.рег.

№18336/14.11.2024г. от ищцата К. А. А. чрез процесуалния й представител адв.А.Д. от САК, с която се иска изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Пълномощникът на ищцата сочи, че по горепосоченото гражданско дело са били предявени два иска, но с постановеното по делото решение било присъдено адвокатско възнаграждение само по единия от уважените искове, въпреки че по делото от страната бил представен списък по чл. 80 ГПК с надлежно посочване на всички направени разноски. Иска да бъде изменено постановеното по делото решение в частта за разноските, като му се присъдят две отделни адвокатски възнаграждения по всеки от самостоятелно предявените и уважени искове.

В срока по чл.248, ал.2 от ГПК насрещната страна депозира отговор на молбата, с който оспорва искането за изменение на решението в частта на разноските.

Съдът намира така депозираната молба за изменение на решението в частта за разноските за допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в предвидения от закона срок. Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна, по следните съображения :

На първо място, следва да се има предвид, че възможността за отправяне на искане по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, респективно – за уважаване на такова искане, е налице, когато съдът е пропуснал да се произнесе по всички заявени от страната разноски, които са включени в приложения списък по чл.80 от ГПК, пропуснал е да се произнесе по своевременно направено възражение на насрещната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, относно включването на някои разноски, които се оспорват от насрещната страна, допуснал е грешка в 1 изчисленията и пр. Съдът намира, че в случая такава хипотеза не е налице.

Действително, по делото са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване установителен иск за прогласяване на нищожност на сключен между страните договор за паричен заем и осъдителен иск за връщане на недължимо платени по него суми, от което следва че предявените искове се основават на един и същ правопораждащ факт - недействителност на договор за потребителски кредит. Съобразно вида и броя на предявените искове, съдът е определил възнаграждение в общ размер, доколкото тези два иска са взаимно свързани и зависими един от друг, независимо от кумулативното си съединяване, тъй като уважаването на първия от тях автоматично води до уважаване и на втория. Първият установителен иск за прогласяване на нищожност има обуславящ характер по отношение на втория осъдителен иск за връщане на даденото въз основа на недействителен договор, което предполага и еднаква защита по двата иска, поради което няма основание адвокатското възнаграждение да се формира отделно по всеки от исковете. За справедливо в случая съдът е счел определяне на един адвокатски хонорар за двата предявени иска, особено като се вземе предвид и това, че разноските не са направени от страната по делото, а се присъждат на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и са за оказана безплатна адвокатска помощ. В тази връзка е бил отчетен положения от пълномощника труд, който в случая се свежда единствено до подаване на исковата молба и на писмени молби по делото. По съдебното производство е проведено едно открито съдебно заседание, в което страните и техните процесуални представители не са присъствали лично и не са извършвали процесуални действия по събиране на доказателства, напр. разпит на свидетели, изслушване на експертизи и пр.

Вземайки предвид тези обстоятелства, липсата на фактическа сложност на делото, както и наличие на трайна и безпротиворечива съдебна практика по спорните въпроси по делото, съдът е определил едно общо адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ и съдействие по двата обективно съединени иска, като следва да се посочи и това, че този подход е напълно в унисон с постановките, възприети в актуалната практика на СЕС по въпросите, касаещи присъждане на адвокатските възнаграждения и минималния им размер и съдът съвсем изчерпателно е изложил въз основа на кои принципни съображения от тази практика е формирал изводите си. С оглед гореизложените съображения, съдът счита, че на основание чл.38 ал.2, вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./, правилно е определено възнаграждение за осъщественото процесуално представителство, защита и съдействие по настоящото дело в размер на 480 лева за двата иска с включен ДДС. В решението на съда са разгледани относимите към определянето на размера на адвокатското възнаграждение обстоятелства, поради което не е налице основание за изменението му в частта за разноските.

Предвид изложеното, съдът счита, че искането за изменение на решението в частта за разноските с присъждане на две адвокатски възнаграждения по всеки един от двата иска поотделно на адв. А.Д. е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Мотивиран така, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ

БЕЗ

УВАЖЕНИЕ направеното с молба вх.рег.

№18336/14.11.2024г. от ищцата К. А. А., чрез пълномощника й адв. А.Д. от САК, искане за изменение на постановеното по гр.д.№324/2024г. по описа на РС-Хасково Решение №817/11.11.2024г. в частта за разноските, като неоснователно.

Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете.

Вярно с оригинала!

Секретар: Ц.С.

3