Определение № 1246 от 30.04.2026, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно търговско дело 245/2026
- Вид
- Определение № 1246
- Подписан
- 30.04.2026
- В сила
- 30.04.2026
- Състав
- Камелия Ефремова, Людмила Цолова, Иво Димитров
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.283 · Граждански процесуален кодекс
- чл.284 ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.288 · Граждански процесуален кодекс
- чл.111 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.53 · Закон за задълженията и договорите
- чл.226 ал.1 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1246 гр. София, 30.04.2026 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове:
Людмила Цолова
Иво Д. като разгледа докладваното от Людмила Цолова Касационно търговско дело № 20268002900245 по описа за 2026 година
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №917/30.06.2025г. по гр.д.№2893/2024г. Софийски апелативен съд е отменил решение №389/18.07.2024г. по гр.д. №1313/20г. по описа на Окръжен съд Благоевград в частта по исковете на Н. Г. С., Й. С. С. и Н. Н. С., предявени при условията на солидарност срещу ЗК „Лев Инс“ АД и Г. и вместо него е осъдил ЗК„Лев Инс“ АД да заплати на Н. Г. С. и Й. С. С. суми от по 53 333, 33 лв. за всеки един от тях на основание чл.226 ал.1 КЗ/отм/, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина на първите двама и брат на третия Г. Н. С., настъпила на 02.09.2015г. при ПТП, ведно със законната лихва; отхвърлил е исковете им за разликата над 53 333, 33лв. до 180 000лв. за всеки един от тях като неоснователни, а за законната лихва за периода от 02.09.2015г. до 09.11.2017г. - като погасени по давност; отхвърлил е предявените от същите ищци искове по чл.288 ал.1 т.2 б.
„а“ КЗ/отм./ срещу Г. като погасени по давност; отхвърлил е изцяло иска на Н. Н. С. /брат на починалия/ като неоснователен.
Недоволни от така постановеното решение са останали и тримата ищци, които са депозирали обща касационна жалба в законоустановения срок. Със същата е оспорено решението в частта, с която са отхвърлени исковете им срещу ЗК“Лев инс“АД с оплаквания за неправилност на всички посочени в разпоредбата на чл.281 т.т.1-3 ГПК основания. Считат за неправилен извода на 1 съда,че отговорността на двамата ответници е разделна при наличието на съизвършителство от двама водачи на МПС, чиято отговорност покриват ЗК“Лев инс“АД и Г.. Неправилен , според тях , е и изводът му за наличие на съпричиняване от страна на загиналия, доколкото по делото не са налице данни същият да е знаел,че водачът на МПС, в което е пътувал, е бил употребил упойващо вещество. Твърди се,че решението,в частта по иска на Н.
Н. С. е неправилно и поради нарушение на разпоредбите на Директива 2012/29/ЕС на ЕП и на Съвета от 25.12.2021г. за установяване на минималните стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите от престъпления и за замяна на рамково решение №2001/220/ПВР на Съвета. Развити са съображения и,че при постановяването на частта от решението, с която съдът е приел,че искането за присъждане на законна лихва за посочения в решението период е погасено по давност, е при допуснато процесуално нарушение, тъй като съдът не е съобразил,че такова възражение ответникът не е направил в законоустановения срок по чл.131 ал.1 ГПК – с отговора на исковата молба.
По тези съображения касаторите са поискали решението на апелативния съд да бъде отменено в обжалваните му части и вместо него – постановено друго , с което предявените от тях искове за неимуществени вреди бъдат уважени изцяло.
В писменото си изложение към касационната жалба по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторите формулират като общо основание за допустимост въпроси, които считат,че са от значение за изхода на делото и които въззивният съд е разрешил в отклонение от практиката на Върховен касационен съд, а именно:
1.Налице ли е съпричиняване на вредата от пострадалото лице, когато е пътувало в автомобил, управляван от водач, след употреба на наркотично вещество, когато пострадалото лице не е знаело за употребата на наркотичното вещество? /противоречие с ТР №1/23.12.2015г. по тълк.д.
№1/2014г. на ОСГТК на ВКС/; 2. Налице ли е солидарност между ответниците по иск за репариране на вреди от непозволено увреждане, когато искът срещу някой от тях е погасен по давност?/противоречие с ППВС №17/1963г. и решения по гр.д.№1671/24г. на І г.о. на ВКС, гр.д.
№4573/22г. на ІІ г.о. на ВКС,гр.д.№2437/23г. на ІV г.о. на ВКС, гр.д.№171/11г. на ІV г.о. на ВКС,гр.д.№1265/23г. на І г.о. на ВКС и гр.д.№3600/23г. на І г.о. на ВКС/; 3.Може ли въззивният съд да разгледа възражение за погасяване по давност на акцесорния иск за лихви върху главното задължение, когато 2 възражението не е изрично направено с отговора на исковата молба?
/противоречие с ТР №1/29.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС/ ;
4. Подлежи ли на отхвърляне иск за репариране на неимуществени вреди от смъртта на близък родственик, когато са установени търпени болки и страдания от загубата, но не е установена изключителност на отношенията им приживе? /противоречие с ТР №1/21.06.2018г. по тълк.д.
№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС/.
Искането за допускане на подадената от ищците касационна жалба е оспорено в писмен отговор на касационната жалба от ЗК“Лев инс“АД по съображения за липса на разписаните в закона предпоставки за това.
Поддържа се и неоснователност на изложените в нея оплаквания за неправилност.
Върховен касационен съд в състав на Второ търговско отделение констатира, че касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При произнасянето си по реда на чл.288 ГПК настоящият състав съобрази следното:
За да постанови решението си, съставът на Софийски апелативен съд е приел за безспорни установените и по делото обстоятелства по настъпването на ПТП, неговия механизъм, виновността на двамата водачи на л.а.
„Фолксваген Пасат“ /в който е пътувал загиналият Г. С./ и на товарен автомобил „Камаз“, наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на водача на лекия автомобил, сключена при ответника ЗД „Лев Инс“ АД и липсата на такава към момента на ПТП по отношение на водача на товарния автомобил, както и,че причина за пътния инцидент е поведението и на двамата водачи при условията на независимо съизвършителство, за което има влязла в сила присъда срещу тях.
За спорни пред въззивната инстанция съставът е приел въпросите за размера на обезщетението за неимуществени вреди на Н. и Й. С.и, за основателността на иска за обезщетение за неимуществени вреди,причинени на ищеца Н. Н. С. от смъртта на брат му и за основателността на възражението за съпричиняване. За да ги разреши, съдът е развил съображения,че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, 3 съгласно чл.52 от ЗЗД, която не е абстрактно понятие, а изисква преценка на конкретните обстоятелства, представляващи критерии за определянето на съответстващ размер на обезщетението, посочени в ППВС № 4/23.12.1968г.
Като е приложил нормата на чл.154 от ГПК, съдът е посочил,че за установяването при условията на пълно и главно доказване претърпените от ищците болки и страдания, както и в какви отношения са били с починалия, са ангажирани свидетелски показания, от които е приел за установено, че родителите-ищци са приели много тежко смъртта на първородния си син, като са изпаднали в шок; че приживе отношенията им са били много добри и близки, били са съпътствани от взаимна обич, привързаност, подкрепа и уважение. Тази връзка, според приетото от съда, обуславя висок интензитет на негативните емоционални изживявания от страна на родителя, загубил детето си, като в случая тя е била нарушена внезапно и неочаквано, а смъртта на детето им е променила безвъзвратно живота им. Поради това съдът е приел,че справедливият размер за обезщетяване на претърпените от тях неимуществени вреди е 120 000 лв. за всеки един от тях. Посочил е,че при определяне на този размер на обезщетенията съдът съобразява това, че произшествието е настъпило през 2015г., респ. икономическата конюнктура и минималната работна заплата за страната към този момент, като размерът на застрахователните лимити не може да бъде самостоятелен и водещ критерий за съда при справедливото репариране на неимуществените вреди, а така определеният размер на обезщетение от 120 000 лв. представлява 315 минимални работни заплати за страната за 2016г. /при 380 лв. МРЗ за периода 01.07.2015г. до 31.12.2015г./.
По направеното от ответниците възражение за съпричиняване с твърдението, че Г. С. е пътувал в МПС, управлявано от водач, употребил наркотично вещество, въззивният съд се е позовал на нормата на чл.51 ал.2 от ЗЗД, като е посочил,че съпричиняването на вредоносния резултат изисква поведението на пострадалия, изразяващо се в действие или бездействие фактически да е в причинна връзка и да е допринесло обективно за настъпилите вреди,без да е необходимо пострадалият да има вина за увреждането. Вземайки предвид приложената по делото влязла в сила присъда, в която е констатирано управление от страна на водача на лекия автомобил при употреба на наркотични вещества, съдът е посочил,че това утежняващо вината на подсъдимия обстоятелство, е част от престъплението, 4 за което е признат за виновен, поради което е приел възражението за съпричиняване за основателно в обем на 1/3. С него е намалил дължимото на родителите на загиналия обезщетение за неимуществени вреди за всеки от тях до размер на 80 000 лв.
По-нататък съдът е изложил разсъждения,че в случая е налице съпричиняване на вредоносния резултат от двамата водачи на МПС и съгласно чл.53 ЗЗД те отговарят солидарно; че в този случай съдът трябва да направи съпоставка относно вината на двамата водачи като определи техния принос в съпричиняването на деликта. Като се е позовал на влязлата в сила присъда,съдът е извършил преценка на вината на двамата водачи, в резултат на която е заключил, че по- голям принос за настъпилия пътен инцидент има водачът, застрахован при ответното дружество и съотношението на приноса е 2/3 за него и 1/3 за водача на товарния автомобил. Прилагайки това съотношение спрямо определения като дължим размер на обезщетението за всеки от ищците, съдът е извел,че ЗК „Лев Инс“ АД следва да заплати на Н. Г.
С. и на Й. С. С. по 53 333, 33 лв. на всеки от тях, а Г. по 26 666, 67 лв.
Намерил е за основателно своевременно въведеното в процеса от Г. правопогасяващо възражение за погасяване по давност на вземанията на ищците, поради което е отхвърлил исковете срещу него. Поради факта,че исковете за вземанията срещу Г. са погасени по давност, съдът е приел,че не е налице солидарност между ответниците и исковете на първите двама ищци следва да бъдат уважени при условията на разделност – т.е. на всеки от тях ЗК „Лев инс“АД дължи по 53 333,33 лв.
Достигайки до този извод,съдът е счел за необходимо да се произнесе и по направеното от този ответник възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземането за лихви, поддържано и в жалбата. Посочил е,че по отношение на това акцесорно вземане намира приложение чл.111 от ЗЗД, като то се погасява с изтичане на тригодишна давност. Прилагайки този срок, съдът е заключил,че искът за лихви е погасен за периода 02.09.2015г. до 09.11.2017г.,поради което в тази им част претенциите им за лихва следва да бъдат отхвърлени като погасени по давност.
За да отмени решението и отхвърли изцяло иска на третия ищец – Н. Н.
С.,, съдът е посочил,че съобразява ППВС №4/25.05.1961г. и ППВС №5/24.11.1969г., с които се дава разрешение на въпроса относно кръга на 5 лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, както и разрешенията дадени с ТР №1/2016 от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС; че, според последното, право на обезщетение за неимуществени вреди имат и лица извън най- близкия семеен и родствен кръг, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, като те имат право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък само по изключение,като постановяването на това тълкувателно решение е основано на Директива 2009/103/ЕО на ЕП и Съвета относно застраховката „Гражданска отговорност“ на МПС и за контрола върху задължението за сключването й, както и на Директива 2012/29/ЕС на ЕП и на Съвета за установяване на минималните стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите от престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета,като последната допуска възможност държавите – членки да установяват процедури за ограничаване броя на членовете на семейството, които могат да се ползват от правата, установени в директивата, като се вземат предвид конкретни обстоятелства във всеки отделен случай. Посочил е,че в съответствие с разрешенията, дадени с Директива 2012/29/ЕС в ТР № 1/2016 от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС са посочени като материално легитимирани да получат обезщетение от смърт на родственик по изключение лица, извън най- близкия кръг, които са създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и от неговата смърт търпят болки и страдания, като правото на обезщетение не е абсолютно и зависи от доказването на определени обстоятелства; че предпоставките, за да получи обезщетение близък на починалия, според приетото в тълкувателното решение са да е създадена особено близка, трайна и дълбоко емоционална връзка между починалия и претендиращия обезщетението и действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Приел е, че в тежест на претендиращия обезщетение за неимуществени вреди е да установи, че е изградил особено близка, трайна и дълбока житейска връзка с починалия и поради това търпи значителни болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето, присъщи за родствениците от най- близкия семеен кръг, както и,че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, 6 надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.
Разпечатката съдържа 36 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a190e6da-3a29-4c55-8c56-d940ea478343