Решение № 6049 от 06.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6049 гр. София, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20241100501222 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Е.Ю.У.“ ЕООД, чрез адв.

М. А., срещу решение № 17657 от 30.10.2023 г., постановено по гр. д. № 32962/2022 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 180 с-в, в частта, в която СРС е признал за установено, по реда на чл. 422 и сл. ГПК, че „Е.Ю.У.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Връбница“, бул. „******* дължи на „С. 19“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Петрич, ул. „*******, на основание чл.

55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, сумата от 8395.78лв. с ДДС – дължима се на отпаднало основание, развален договор за продажба на иглолистни детайли за палета, сключен на 03.08.2021г., за която сума е издадена Фактура № 0000000004/03.08.2021г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 25.02.2022г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 9978/2022г., по описа на СРС, III ГО, 180-ти състав.

В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.

Твърди се, че сключеният договор е бил без уговорен срок на датата на доставка. По делото не било установено ищецът да е поканил ответника да достави останалото количество дъски, поради което и счита, че не е налице забава в изпълнение на задължението. За въззиваемия не е възникнало правото да развали сключения договор. Моли решението да бъде отменено и искът да 1 бъде изцяло отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира направените разноски пред двете съдебни инстанции.

В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.

Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.

По така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже: сключен валиден договор за доставка, плащането, основанието към момента на получаването на престацията от ответника, както и фактите и обстоятелствата, обуславящи отпадане на основанието с обратна сила.

Страните не спорят, че са били обвързани от валиден договор за доставка на иглолистни детайли на палета, при уговореното количество и единична цена. Това се установява и от събраните по делото доказателства.

Видно от представената по делото фактура № 4/03.08.2021г. /л. 6 от делото на СРС/, подписана от представител на ищеца и на ответника, между страните са договорени количеството, единичните цени и характеристиките на 2 доставяните стоки. Съгласно практиката, обективирана в решение № 23 от 07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 96 от 26.11.2009 г. по т.д. № 380/2008 на ВКС, І т.о. и решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., както и решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о. и др., фактурата може да се приеме като доказателство за възникнало договорно правоотношение между страните, доколкото в самата фактура се съдържа описание на съществените елементи на договора, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване.

Видно от представеното платежно нареждане от 12.08.2021г., въззиваемият е заплатил на ответното дружество цялата сума по фактурата, съгласно договореното в размер на 11674.37лв.

Установява се от представените по делото доказателства – складова разписка, че Е.Ю.У. е доставил стоки на стойност 3278.59 лв. Липсват доказателства останалите заплатени стоки да са били доставени.

Неоснователно е възражението на въззивника, че недоговарянето на дата за доставка и липсата на искане от страна на „С. 19“ ООД за извършване на такава, води до неоснователност на иска. Действително, от събраните по делото доказателства не се установява да е договорен срок за доставка, поради което изпълнение се дължи веднага. От представената по делото фактура от 20.08.2021г. „С. 19“ ЕООД е заплатило на „С.Т.Л.“ ЕООД транспортна услуга Смолян - Петрич – 20.08.2021г., на която именно дата ответникът е предал на ищеца част от уговорената стока, видно от приложената по делото складова разписка. По делото липсват доказателства страните да са уговорили изпълнение на части, поради което и съдът приема, че именно на тази дата е следвало да бъде доставена цялата стока.

Независимо от това, следва да се отбележи следното. В разпоредбата на чл. 87 ЗЗД е заложен принципът, че развалянето на договора е крайна мярка, към която се пристъпва след като се изчерпят възможностите за неговото изпълнение. Действащата нормативна уредба е насочена към охрана на създаденото договорно правоотношение, което следва да бъде запазено, освен при наличието на сериозни причини, обосноваващи развалянето на договора.

Претендирайки прекратяване на облигационноправната връзка поради 3 виновно неизпълнение на определени договорни задължения от страна на ответника (длъжник), ищецът (кредитор) базира исковете си върху това, че сделката е развалена по смисъла на чл. 87 ЗЗД.

По общо правилно двустранният договор се разваля поради неизпълнение по причина, за която длъжникът отговаря с едностранно изявление от кредитора. Изявлението трябва да съдържа подходящ срок за изпълнение, независимо от това дали падежът вече е настъпил, или настъпва по силата на изявлението. Ако посоченият срок е подходящ, ефектът на развалянето настъпва, ако длъжникът не изпълни до изтичането му, а ако изявлението не съдържа срок или срокът е недостатъчен, ефектът на развалянето настъпва, ако длъжникът не изпълни до изтичането на обективно подходящия с оглед на обстоятелствата срок.

Ефектът на развалянето в обсъждания аспект следва да се търси само след връчване на исковата молба на ответника, защото именно тогава той получава изявлението на ищцовата страна, в което е инкорпорирано и предупреждението за разваляне. Доколкото заповедното производство е съдебна процедура, при която също се предявяват претенции за вземания (в това число могат да се претендират и такива, които са свързани с развалянето на сделка), разрешенията, касаещи развалянето на договорите с исковата молба, могат да бъдат приложени съответно. За да може да настъпи ефектът на развалянето посредством имплицитно изявление, съдържащо се било в искова молба, било в заповед за изпълнение, трябва претенцията да бъде в достатъчна степен ясна и конкретизирана, така че у длъжника да не остава съмнение, че се търсят именно последици, породили се в резултат на развалянето на договорната връзка заради неизпълнени от него конкретни задължения. В настоящия случай, в заповедта за изпълнение е ясно конкретизирана претенцията на ищеца, поради което за длъжника е било ясно, че се търсят именно последиците по развален договор. Дори обаче да не се приеме, че изявлението за разваляне е достигнало до ответника с връчване на заповедта по чл. 410 ГПК, то това изявление е достигнало до ответника най – късно с връчване на препис от исковата молба.

С исковата молба може да бъде развален всеки двустранен договор, независимо от това дали в нея е посочен подходящ срок за изпълнение, не е посочен никакъв срок, или посоченият срок е недостатъчен. Исковата молба, в 4 хипотезите, при които с нея се претендират последиците на развалянето, поначало има значението на предупреждение за разваляне. Договорът се счита развален с исковата молба, ако длъжникът не изпълни в хода на производството по делото до изтичането на обективно подходящия с оглед на обстоятелствата срок (решение №37 от 22.03.2011г. по гр.д. №920/2009г., Г.К., ІV Г.О. на ВКС). Ето защо, оплакванията на въззиваемия в тази връзка са неоснователни. Въззиваемият не е изпълнил договора, включително и към датата на приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция.

Предвид горното, съдът намира, че е налице неизпълнение на ответника, поради което в полза на въззиваемия е възникнало право да развали договора изцяло по реда на чл. 87 ЗЗД, което потестативно право в случая е надлежно упражнено. Жалбоподателят следва да върне на ищеца полученото плащане на част от договореното възнаграждение, поради отпаднало с обратна сила основание за нейното получаване.

Други оплаквания във въззивната жалба не са релевирани, поради което съдът е ограничен до изложеното в нея.

Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението в обжалваната част следва да се потвърди.

По разноските за въззивната инстанция:

Въззиваемия не е представил доказателства за сторени във въззивното производство разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение № 17657 от 30.10.2023 г., постановено по гр. д. № 32962/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 180 с-в.

В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при предпоставките на чл. 280 ГПК.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6