Акт от 15.02.2019, Административен съд - Стара Загора

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 23 15.02.2019г. град Стара Загора

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Старозагорският административен съд, ІI състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

ГАЛИНА ДИНКОВА при секретар А.А. и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ДИНКОВА административно дело № 609 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на С.С.И. ***, подадена чрез пълномощника му адв.Д.С., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1228-001108/ 18.08.2018г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която заповед на С.С.И. на основание чл. 1.., т.2а, б.“б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС”, за срок от 6 месеца.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за издаването му при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Жалбоподателят твърди, че в случая не е спазено законовото изискване относно съдържанието на административния акт. Съдържащите се в заповедта мотиви били неясни, противоречиви и непълни, поради което жалбоподателят е поставен в невъзможност да разбере за какво точно нарушение му е наложена принудителната административна мярка. Счита, че в производството не са спазени изискванията на чл.26 и чл.34 от АПК. Жалбоподателят поддържа, че извършената от полицейските служители проверка за употреба на алкохол, не е била при и по време на управление на МПС като твърди, че към момента на проверката, не е имал качеството на водач на МПС и съотв. че не е управлявал автомобила под въздействие на алкохол, наличие на какъвто пробата отчела. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата – Началник сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на оспорването.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На С.С.И. е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Д № 820759/ 18.08.2018г.

Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 18.08.2018г. около 15:15 часа в село Я., до дом № 15, срещу черквата, посока изток-запад, С.И. е управлявал собствения си лек автомобил Мазда 323 с рег.№ ……., като при разминаване не осигурява достатъчно странично разстояние, с което става причина за ПТП с изчакващото го МПС л.а. Сузуки Витара с рег…... При извършена проверка за алкохол с техническо средство Дрегер 1510 с № 0063, същият е отчел 2,41 промила. Пробата е извършена в 16:19. Издаден е бил талон за изследване и протокол за ПТП с материални щети. С описаните деяния водачът виновно е нарушил чл.44, ал.2 и чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1228-001108/ 18.08.2018г., издадена от Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, на С.С.И. е наложена принудителна административна мярка – „прекратяване на регистрация на ППС“, за срок от 6 месеца. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл.1.., т.2а, б. „б” от ЗДвП, като от фактическа страна е обоснован по следния начин: „На 18.08.2018г. около 15:15ч. в с.Ястребово, до дом № 15, срещу черквата, посока изток-запад е управлявал собствения си лек автомобил „Мазда“ с рег.№ ……., като при разминаване не осигурява достатъчно странично разстояние, с което става причина за ПТП с изчакващото го МПС - л.а. марка „Сузуки“ с рег.№ ……. Извършена проверка за алкохол с техническо средство „Акотест Дрегер“ 7510 с Ф № 0063, което с проба № 02759 в 16:19ч. отчете 2,41 на хиляда алкохол в издишания въздух. Издаден талон за медицинско изследване № 0013733 и протокол за ПТП с материални щети № 1693341.“ Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната Заповед № 18-1228-001108/ 18.08.2018г.

За изясняване на обстоятелства от значение по делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата И.К. И., Т.Р.Т., М. Д.Д. и С.И.И..

От показанията на свидетелите И., Т. и Д. се установява, че на 18.08.2018г. са присъствали на помен – една година от смъртта на техен колега, в стола на училището в с.Я., където е бил и жалбоподателят. Той е отишъл на мястото около 13.00 часа за да помогне в подготовката. Св.Т. заявява, че са пиели ракия, докато са работили, и са предложили и на С. да пие „една ракия“, но той е отговорил, че ще пътува и след това. С. е излязъл около 14.00 часа и когато се е върнал след около 10-15 минути е бил ядосан, казал е че е станал някакъв проблем, и е поискал да му налеят ракия. За около 30-40 минути е изпил 2-3 чаши ракия след което отново е излязъл. В показанията си свидетелят Д. също заявява, че жалбоподателят е излязъл някъде към 14.00часа и след като се е върнал е поискал да му налеят ракия, но преди това не е пил алкохол. Свидетелят И. К.И. заявява, че С. е напуснал помена, но като се върнал му казал за произшествието и двамата с него са отишли на мястото /на около 50 метра от училището, на тесен участък/, където С. и другият шофьор – на автомобил със софийска регистрация, са започнали да спорят на висок тон. Това е станало някъде около 14.00 – 14.30ч.

Свидетелят е казал на жалбоподателя да се дръпне и да не се разправят. Според свидетеля е минало доста време докато дойде полицията. Съдът кредитира показанията на тези трима свидетели, тъй като същите са ясни, последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи помежду си. От показанията на свидетеля С.И. – инспектор в сектор ПП при ОДМВР – Стара Загора, се установява, че той е посетил произшествието в с.Я., след подаден сигнал. На мястото са извършили проверка за алкохол и на двамата участници, като на жалбоподателя е отчело над 1,2 на хиляда. С.С.И. е казал, че е употребил алкохол след пътно-транспортното произшествие. Последното е било с незначителни материални щети.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 1.., т.

1, 2, 2а, 4, т.5, б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 349з-723 от 06.03.2018г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.43, ал.4 във вр. с ал.3, т.1 от ЗМВР във вр. с чл.165 и чл.172, ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1524/ 09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора, които да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.1.., т.1, 2, 2а, 4, 5,б.“а“, т.6 и 7 от ЗДвП, сред които е и началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора. Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.1.., т.2а, б.“б“ от ЗДвП № 18-1228-001108/ 18.08.2018г. е издадена от материално и териториално компетентен административен орган – Началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора, в рамките на предоставените му правомощия.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, в т.ч фактическите основания за издаването на заповедта - обстоятелствата, възприети от административния орган като съставляващи нормативно регламентираната материалноправна предпоставка за прилагане на принудителната административна мярка по чл.1.., т.2а, б.”б” от ЗДвП.

Неоснователни са оплакванията, че в процедурата по издаване на оспорената заповед не са спазени изискванията на чл.26 и чл.34 от АПК. Характерът на производството – прилагането на преустановителна принудителна административна мярка в резултат на внезапно извършена проверка от контролните органи, по аргумент от разпоредбата на чл.22, т.1 от АПК, изключва възможността за прилагане на разпоредбите досежно издаването на индивидуален административен акт, в т.ч. и тези на чл.

26, ал. 1 и чл.34 от АПК.

Заповед за прилагане на принудителна административна АПК /арг мярка № 18-1228-001108/ 18.08.2018г. на Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора, обаче е издадена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с неговата цел, като съображенията за това са следните:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване правна норма, респективно - дали се следват разпоредените с акта правни последици.

В случая като правно основание за издаване на оспорената

Заповед за прилагане на ПАМ № 18-1228-001108/ 18.08.2018г., е посочена разпоредбата на чл. 1.., т.2а, б.”б” от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения са прилага принудителната административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. Приложената на С.И. с обжалвания административен акт ПАМ по чл.1.., т.2а, б.”б” от ЗДвП се основава на първата хипотеза на цитираната правна норма, като от фактическа страна е обоснована с това, че на 18.08.2018г. около 15:15ч. в с.Ястребово, до дом № 15, срещу черквата, посока изток-запад е управлявал собствения си лек автомобил „Мазда“ с рег.№……, като при разминаване не осигурява достатъчно странично разстояние, с което става причина за ПТП с изчакващото го МПС - л.а. марка „Сузуки“ с рег.№ …... Извършена проверка за алкохол с техническо средство „Акотест Дрегер“ 7510 с Ф № 0063, което с проба № 02759 в 16:19ч. отчете 2,41 на хиляда алкохол в издишания въздух, с които деяния И. е нарушил чл.44, ал.2 и чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Нарушението е констатирано с надлежно съставен от компетентно длъжностно лице Акт за установяване на административно нарушение серия Д, бл.№ 820759 от

18.08.2018г.

С оглед на така направената фактическа и правна обосновка на наложената на С.И. принудителна административна мярка по чл.1.., т.2а, б.”б” от ЗДвП, издаването на обжалваната заповед в съответствие и при правилно приложение на материалния закон се свързва с установяването и доказването, че е налице констатирано по надлежния ред от компетентните длъжностни лица управление на МПС от водача С.И. с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерване на издишания въздух.