Решение № 1270 от 26.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1270 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20241100508513 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 5005/20.03.2024г., постановено по гр.д. № 35435/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 50 с-в, съдът е осъдил „Пирински бор- А.и“ ООД, като правоприемник на СД „Пирински бор- А. и сие“, с ЕИК:831311968, и В.К.Н., с ЕГН:********** - лично и в качеството на ЕТ „В.-В.Н.“, с ЕИК:124116548, да заплатят солидарно на И. Г. П., на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 5266,00 лева – неустойка по чл. 30, във вр. чл. 6 от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 27.11.2011 г., за периода от 22.10.2012 г. до 01.02.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.02.2015 г. до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 1095.44лв.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответниците, с която се атакува решението в цялост като неправилно и необосновано. Оспорват се изводите, че не били налице предпоставките за освобождаване ответниците от отговорност, доколкото неправилно не били изследвани причините за забавата, като били налице обстоятелства, възникнали след сключване на предварителния договор, които не могли да бъдат предвидени при сключването му, дори и при полагане на дължимата грижа на добрия търговец, за което са изложени подроби съображения. Счита, че е доказал наличие на обективни причини за неизпълнение на поетото задължение за предаване на сградата с Акт 16 в предвидения срок, като въпреки че положили дължимата грижа 1 на добрия търговец, възникнали събития, които не могли да предвидят и преодолеят /необходимост от изграждане на нов трафопост; че електроразпределителното дружество няма да изпълни задължението си да внесе проект за одобрение на строителството на трафопоста в предвидения в договора срок и това задължение да се вмени на строителите; необходимост от изменение на ситуирането на трафопоста поради подаване на погрешни данни от електроснабдителното дружество след изготвяне на проекта; учредяване на право на сервитут за полагане на кабели; упражняване правото на жалба от собствениците срещу заповедта от 12.06.2014г; че след снабдяване на сградата с Акт 15, и след построяване на трафопоста, строежът преминал в по-висока категория, за издаване на кат 15 приемане на строителството бил компетентна ДНСК, което изисквало внасяне на документи за издаване на Акт за приемане на строителството общо за сградата и трафопоста, което било свързани с подготовка на документи и довело до забава в снабдяване с Акт 16. В този смисъл ответниците добросъвестно изпълнявали поетите задължения, но забавата се дължала на обстоятелства, които имало пряко влияние и върху които ответниците не можели да влияят и които изключвали отговорността им. Съдът не бил обсъдил и как забавата се отразила на изпълнението, доколкото след снабдяване с Акт 15 били извършвани довършителни работи и ищците били допуснати до ползване на имота, т.е. забавата не им попречила за извършване на СМР, а отложила изпълнение на задължението за снабдяване с удостоверение за ползване. Така и забавата не била причинила вреда, доколкото от показанията на св.Александров се установявало, че след снабдяване с Акт 15 владението било предадено, които се нанесли в сградата и ползвали имота пълноценно. Така и доколкото с определение от 28.09.2023г. съдът върнал исковата молба на К. П.а, а искът бил предявен само един от ищцата, то на него се дължала неустойка съответстваща на частта от вземането, а не върху целия размер на неустойката. Доколкото цената била платена от двамата купувачи, то неустойката, която се дължала за П. следвало да се калкулира върху сумата от 22500лв., а не върху целия размер на продажната цена. Не било налице и основание за солидарно осъждане на ответниците.

В срока по чл.263 ГПК не е подаден отговор.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за установено следното:

С исковата молба от 17.02.2015г. е бил предявен иск от К. М.Л. – П.а и И. Г. П. срещу СД „Пирински бор – А. и сие“ и В.К.Н. в качеството на ЕТ В. – В.Н. за 2 осъждане ответниците да платят сумата от 5266лв., представляваща договорна неустойка по чл.30 от Предварителен договор от 27.10.2011г. /ако продавачът се забава с 6м с предаване на имота с разрешение за ползване на сградата дължи неустойка в размер на ОЛП плюс 3 пункта върху получените суми за периода от сключване на договора/, поради неизпълнение на поето задължение в договорения срок да снабдят сградата с разрешение за ползвана /Акт 16/. С уточнение от 17.04.2015г. се претендира солидарно осъждане на ответниците, при условията на активна солидарност на ищците. Претендираната неустойка е формирана като ОЛП плюс 3 пункта, като платената сума била 45 000лв., три пункта от тях са 1350лв. или 112.50лв. месечно допълнително към ОЛП за периода м.12.2011г. до м.01.2015г.

В отговора на исковата молба не се оспорва сключване на предварителния договор, в който е поето задължение имота да се построи и предаде с разрешение за ползване до 24м от получаване на строителната линия на сградата, а предаването на владението да стане след подписване разрешението за ползване и нотариално прехвърляне на имота. Сградата била завършена до груб строеж в срока до м.11.2012г. и в срок до м.12.2012г. бил продаден имота и предадено владението. Релевирано е възражение, че забавата се дължи на непреодолима сила / след завършване на сградата в груб строеж били приети законодателни промени, приложими към строежа, наложило допълнителни административни процедури, така и поради действия на електроразпределително дружество „ЧЕЗ Електроразпределение България“ АД при свързване на имота с електроразпределителната мрежа/, като на 07.04.2015г. сградата била снабдена с Разрешение за ползване. Твърди се, че след продажбата /12.12.2011г./ до снабдяване с Разрешението за ползване владението било предадено, ищците живеели в него, поради което не търпели вреди.

Предявен е насрещен иск за осъждане (първоначалните) ищци да платят неустойка по забавено плащане на продажната цена с твърдения, че общата продажна цена била 49870лв., платима – 5000лв. при предварителния договор и 44870лв. по банков път, от които 40 000лв. след представяне на в банката на н.а., а втори транш 4870лв. след представяне на разрешение за ползване, като насрещната претенцията е за втория транш. В отговора на насрещния иск е сочи, че плащането на сумата по втория транш е обусловено от представяне пред банката на разрешение за ползване.

По делото са разпитани свидетели, както следва: св. Д. /съсед на ищците/, който дава показания, че ищците правили ремонт в периода 2012-2014г., като почнали да нанасят мебели края на 2014г. началото на 2015г., пред който период токът не бил постоянен, съответно до издаване на акт 16 не е имало гора, които да живеят постоянно в сградата; св.Х., която дава показания, че ремонтите в имота започнали 2013г., но до акт 16 токът бил непостоянен, като ищецът П. се нанесъл 2014-2015г. ;

Св.Александров /технически ръководител на обекта/, който дава показания, че 3 забавянето се дължало поради необходимост от изграждане на трафопост и електропроводни линии, които да го захранват, които за да се прокарат имало отделна административна процедура, която поради жалби се забавила около година и нещо.

Отделно от това проблемите с ЧЕЗ били и преди това, защото по договор трябвало да проектират и ЧЕЗ да изгради /трафопост/, но поради грешка в изходните данни трябвало да се направи промяна в строителството. Твърди, че след закупуване на жилището П. влязъл в имота месец-два след това, а в апартамента имало монтиран временен електромер, токът бил битов, от съседни имоти; св.Ивчева /проектант – продавач в мебелния магазин на Пирински бор/, дава показания, че ищецът живеел в апартамента от 2013г; Св. Тотев, който дава показания, че участвал в изграждането на външното ел.захранване на сградата, което се бавило 2-3г. след завършване на сградата от ЧЕЗ, както и от проблеми с общината с оглед неприложена улична регулация.

С решение от 04.12.2020г. по гр.д. № 8225/2015г. по описа на СРС, 31 състав, СД Пирински бор – А. и сие и В.К.Н. като ЕТ В. – В.Н. са осъдени солидарно да платят на К. М.Л. – П.а и И. Г. П. 5266лв. неустойка за периода от 22.10.2012г. до 01.02.2015г., искът е отхвърлен за периода 27.10.2011г. до 21.10.2012г., така и са осъдени да платят законна лихва върху главница от 1350лв. за периода от 20.05.2015г. до изплащане. Със същото решение по насрещния иск К. М.Л. – П.а и И. Г. П. са осъдени да платят солидарно на СД Пирински бор – А. и сие и В.К.Н. като ЕТ В. – В.Н. остатъка от цената по окончателния и неустойка за забава. По въззивна жалба на СД Пирински бор – А. и сие и В.К.Н. като ЕТ В. – В.Н. е атакувано в частта, в която са уважени исковете на К. М.Л. – П.а и И. Г. П. / т.е. 5266лв. неустойка за периода от 22.10.2012г. до 01.02.2015г., искът е отхвърлен за периода 27.10.2011г. до 21.10.2012г., така и са осъдени да платят законна лихва върху главница от 1350лв. за периода от 20.05.2015г. до изплащане/, т.е. решението в останалата част е влязло в сила като необжалвано. С решение № 3156/14.06.2023г. по в.гр.д .№ 12901/2021г. СГС обезсилва първоинстанционното решение в атакуваните части, върнато е на СРС, пред който е образувано гр.д.№ 35435/2023г..

С определение № 29674/24.08.2023г. на мястото на СД Пирински бор – А. и сие е конституиран като ответник Пирински бор – А.и ООД /поради вливане/. С влязло в сила на 11.11.2023г. определение № 34131/28.09.2023г. е върната исковата молба на К.

М.Л. в частта, в която е останала предмет на разглеждане, като делото е останало висящо по отношение на исковете на И. Г. П., който с молба от 26.10.2023г. е уточнил, че неустойката за забава за периода от 22.10.2012г. до 01.02.2015г. е в размер на 1350 лв. (твърда компонента) + 10449.92лв. (променлива компонента), а с оглед диспозитивното начало се претендира 5266лв., като се уточнява, че претенцията е за цитираната сума като неустойка за периода от 22.10.2012г. до 01.02.2015г., ведно със законната лихва от първоначалната искова молба.

4

С процесното решение № 5005/20.03.2024г. по гр.д. № 35435/2023г. по описа на СРС, 50 състав, съдът е приел, че е сезиран с иск за сумата от 5266лв. неустойка за периода от 22.10.2012г. до 01.02.2015г., ведно със законната лихва от 17.02.2015г. от И.

П. срещу Пирински бор – А.и ООД и В.Н. като ЕТ.

Приел е за безспорно, че неустоечната клауза е включена в предварителния договор от 27.10.2011г., с окончателния от 12.12.2011г. е запазено действието .

Тълкувайки по чл.20 ЗЗД клаузата приема, че основанието за неустойката е за забава в осигуряване собствеността, владението и пълноценното ползване и поради издаване на разрешението за ползване от 07.04.2015г. е налице основание за начисляване на претендираната неустойка за периода от 22.10.2012г. до 01.02.2015г., която определена по чл.162 ГПК е изчислил в размер на 11 799,92лв. Приел е за неоснователно възражението за наличие на обективни основания за освобождаване от отговорност, доколкото ответниците – търговци дължат по-висока грижа, а твърдените обстоятелства са предвидими и са били длъжни да предвидят законовите изисквания по отношение на основните инфраструктурни мрежи и инсталации към сградата и да ги съобразят при договаряне на времевите предели, вкл. няма данни за отправено уведомление по чл.306, ал.3 ТЗ, поради което и на това самостоятелно основание не могат да се освободят от отговорност. Прието е, че солидарната им отговорност произтичала от смисълът на поетите задължения за една и съща престация, поради което отговаряли за пълния размер.