Решение № 8442 от 12.05.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 8442 гр. ***, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20241110142164 по описа за 2024 година

Г. Д. Г., В. Д. Г. и Д. Т. Г. са предявили против К. Г. Ф. обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищците сумата от общо 45000 лв. или по 15000 лв. на всеки от ищците, представляваща платена без основание от наследодателя им Д. Г. Г. на 08.10.2019 г. цена по допуснато изкупуване на основание чл. 33, ал. 2 от ЗС с решение № 4381 от 02.07.2018 г., постановено по гр. д. № 11688/2016 г. по описа на СГС на недвижим имот, представляващ ½ идеална част от апартамент № 1, находящ се на трети /подпокривен/ етаж от масивна жилищна сграда, построена в УПИ VIII-238, кв. 12 по плана на гр. ***, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, което основание не е настъпило по силата на същото решение. В условията на евентуалност са предявени осъдителни искове с правна квалификация 55, ал.1, предл. 2 ЗЗД от Г. Д. Г., В. Д. Г. и Д. Т.

Г. срещу К. Г. Ф. с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищците сумата от общо 45000 лв. или по 15000 лв. на всеки от ищците, представляваща заплатена на неосъществено основание от наследодателя им Д. Г. Г. на 08.10.2019 г. цена по допуснато изкупуване на основание чл. 33, ал.

2 от ЗС с решение № 4381 от 02.07.2018 г., постановено по гр. д. № 11688/2016 г. по описа на СГС на недвижим имот, представляващ ½ идеална част от апартамент № 1, находящ се на трети /подпокривен/ етаж от масивна жилищна сграда, построена в УПИ VIII-238, кв. 12 по плана на гр. ***, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, което основание не е настъпило по силата на същото решение. В условията на евентуалност са предявени осъдителни искове с правна квалификация 55, ал.1, предл. 3 ЗЗД от Г. Д. Г., В. Д. Г. и Д. Т. Г. срещу К. Г. Ф. с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищците сумата от общо 45000 лв. или по 15000 лв. на всеки от 1 ищците, представляваща платена на отпаднало основание. от наследодателя им Д. Г. Г. на 08.10.2019 г. цена по допуснато изкупуване на основание чл. 33, ал. 2 от ЗС с решение № 4381 от 02.07.2018 г., постановено по гр. д. № 11688/2016 г. по описа на СГС на недвижим имот, представляващ ½ идеална част от апартамент № 1, находящ се на трети /подпокривен/ етаж от масивна жилищна сграда, построена в УПИ VIII-238, кв. 12 по плана на гр. ***, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, което основание не е настъпило по силата на същото решение.

Ищците твърдят, че с решение на СГС по гр. д. № 11688/2016 г., влязло в сила на 13.09.2019 г. бил уважен предявен от наследодателя на ищците- Д. Г. Г. иск на основание чл. 33, ал. 2 от Закона за собствеността, като било допуснато изкупуване на притежаваната от ответника ½ идеална част от апартамент № 1, находящ се на трети /подпокривен/ етаж от масивна жилищна сграда, построена в УПИ VIII-238, кв. 12 по плана на гр. ***, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** за сумата от 45000 лв., платима в едномесечен срок от влизане на решението. Твърдят, че с платежно нареждане от 08.10.2019 г. наследодателят им –Д. Г. бил заплатил на ответника сумата в размер на 45000 лв., но изкупуването не било осъществено. Поддържа, че с решение по гр. д. № 55621/2016 г. по описа на СРС, 60 състав процесният имот бил приет за съсобствен и бил допуснат до делба. Предвид липсата на основанието за изкупуване на основание чл. 33, ал.

2 от ЗС, наследниците на ищеца претендират платената в размер на 45000 лв. сума, като платена без основание. В условията на евентуалност предявяват претенциите си като сума платена на неосъществено, както и на отпаднало основание. Молят съда да уважи исковете. Пред съда процесуалният представител на страните поддържа исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът К. Г. Ф. е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Навежда възражения, че през годините ищците са се възползвали от правата по чл. 33, ал 2 от ЗС, като били продали закупената ½ идеална част от процесния имот на лицето Е.М., който притежавал и останалата ½ идеална част от имота. Поддържа, че едва в последствие СРС установява, че разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗС била неотносима за случая, като по този начин им предоставил възможност да си получи обратно притежаваната от него ½ идеална част от процесния имот, но имотът вече бил продаден от Д. Г.. Твърди, че Е.М. не желаел да върне закупената от него идеална част от процесния имот, нито си искал парите за нея, поради което счита предявените от ищците претенции за неоснователни.

Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищците са наследници на Д. Г. Г., както и че Д. Г. Г. е заплатил на ответника – К. Г. Ф. сумата от 45000 лв.

2

Представено е решение № 4381 от 02.07.2018 г. по гр.д. № 11688/2016 г. на СГС, I ГО, I-15 състав, съгласно което допуснато на основание чл. 33, ал. 2 от ЗС, изкупуване от Д. Г. на продадената от К. Г. Ф. на Б.И.Б., с договор за продажба от 30/6/2016 год., оформен с нотариален акт № 133, том I, peг. № 8560, н. д. № 97/2016 год. на нотариус № 033 от регистъра на Нотариалната камара, 1/2 идеална част от апартамент № 1, със статут на търпимост, по смисъла на параграф 16 ал. 1 от ПР на ЗУТ, съгласно удостовереше № УТ-9400-42 от 28/12/2011 год., вписан в нотариалния акт като имот с идентификатор ***., разположен на трети етаж, кота +6.00 метра, в жилищна сграда, находяща се в гр.***, УПИ VIII- 238, кв.12, м „кв.*** но плана на гр.*** - имот с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.***, одобрени със Заповед № РД- 18-95 от 18/12/2015 год. на Изпълнителния директор на АГКК, който апартамент е със застроена площ от 65.72 кв.м., състоящ се от дневна, кухня, трапезария, стая, баня с тоалетна и коридор, тераса с площ от 22.36 кв.м., при граници: двор към ул. ***, двор към ул.***, двор, стълбищна клетка, коридор, ап. № 2, заедно със съответните ид. части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху дворното място, при условие, че Д. Г. Г. заплати на К.

Г. Ф. сумата 45 000 евро в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото решение. В решението е посочено, че в случай, че сумата 45 000 лева не бъде заплатена от Д. Г. Г. на К. Г. Ф. в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото решение, същото се счита за обезсилено по право. Също така с решението е развален на основание чл. 190, а. 1 от ЗЗД договор за продажба от 30/6/2016 год., оформен с нотариален акт № 133, том I, peг. № 8560, н. д. № 97/2016 год. на нотариус № 033 от регистъра на Нотариалната камара. На решението е направено отбелязване, че същото е влязло в сила на 13.09.2019 г.

По делото е представено решение № 20075502 от 19.01.2023 г. постановено по гр. д. № 55621/2016 г. по описа на СРС, 60 състав, съгласно което е допуснато да бъде извършена съдебна делба на следните съсобствени недвижими имоти, а именно: 1. апартамент № 1, находящ се на трети (подпокривен) жилищен етаж от масивна жилищна сграда, построена в УПИ VІІІ-238, кв. 12 по плана на гр. ***, който апартамент представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ***, одобрени със Заповед № РД-18-95/18.12.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота гр. ***, район ***, ж. к. „***, ул. ***, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1; с площ по документ за собственост: 65,72 кв. м., с прилежащи части: тераса с площ от 22,36 кв. м., съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, под обекта: ***, над обекта: няма, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от поземления имот, в който е построена същата – поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. ***, одобрени със Заповед № РД-1895/18.12.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен 3 адрес гр. ***, район ***, ж. к. „***, ул. ***, с площ 666 кв. м., с трайна предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план: 238, квартал 12, парцел VІІІ, при съседи поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***,между съделителите: Д. Г. Г., К. Г. Ф., и Г. Д. Г., при квоти: 1/4 идеална част за Д. Г. Г., 1/2 идеална част за К. Г. Ф., и 1/4 идеална част за Г. Д. Г.. На решението е направено отбелязване, че е влязло в сила на 04.08.2023 г.

Съгласно представеното по делото платежно нареждане се установява, че Д. Г. Г. е превел по сметка на К. Г. Ф. сумата от 45000 лв.

От представеното удостоверение за наследници с № 0605 от 13.04.2022 г. издадено от Столична община се установява, че Д. Г. Г. е починал на 25.03.2022 г., като е оставил за наследници по закон: Д. Т. Г. - съпруга, Г. Д. Г.

- син и В. Д. Г. - син.

От представени нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 42 от 29.12.2020 г., том III, рег. № 7071, дело № 330 от 29.12.2020 г. се установява, че Д. Г. Г., Д. Т. Г. и Г. Д. Г. продават на Е.С.М. всичките свой собствени идеални части общо 100 % от правото на собственост на следния недвижим имот, а именно: апартамент 1, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***., с адрес гр.***, ет. 4, ап. 1.

Представена е справка от Служба по списвания – *** за периода 01.01.1998 г. до 10.02.2025 г. по лице на К. Г. Ф..

Представени са и нотариален акт за дарение на недвижим имот № 36 от 30.12.1993 г., том LLLXIX, дело № 34358/93 г. и нотариален акт за дарение на недвижим имот № 130 от 25.09.1985 г., том XXIV, дело № 4200/85 г.

По отношение на иска с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже, че процесната сума е платена на ответника, както и че същата е получена от него, а в доказателствена тежест на ответника при установяване на тези обстоятелства е да докаже, че е налице основание за получаването на сумата, съответно задържането й.

В случая ищецът се позовават на изначална липса на основание на ответника да получи описаните сумата, която е специфичен белег на фактическия състав на неоснователното обогатяване, установен в чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Фактическият състав на посочената норма изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е., когато още при самото получаване, липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго /типичен случай е получаването на нещо въз основа на нищожен акт/. Освен това основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция на даденото.

Съгласно изложеното по-горе настоящият състав намира, че така предявения иск се явява неоснователен, доколкото по делото не се установява процесната сума да е била заплатена без основание, доколкото същата е платена въз основа на валидно влязло в сила е решение № 4381 от 02.07.2018 г. по гр.д. № 11688/2016 г. на СГС, I ГО, I-15 състав, поради което така 4 предявените искове се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.

По отношение на предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 2 ЗЗД, следва да се посочи, че в доказателствена тежест на ищеца е да докаже извършено плащане на исковата суми в полза на ответника с оглед твърдяното неосъществено основание, а в тежест на ответника е да докаже наличие на основание за получаване на платените от ищеца искови суми. Настоящият състав намира, че с оглед на събраните по делото писмени доказателства, а именно решение № 4381 от 02.07.2018 г. по гр.д. № 11688/2016 г. на СГС, I ГО, I-15 състав, не може да бъде прието, че извършеното плащане от страна на наследодателя на ищците е било извършено на неосъществено основание. С оглед на което предявените искове се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.