Определение № 14098 от 03.06.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14098 гр. София, 03.06.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20211110161036 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 76289/26.10.2021 г.

/уточнена с молба вх. № 86750/12.11.2021 г./, с която от името на „ /..../“ ЕАД, ЕИК /...../ против АЛ. Л. Н., ЕГН: ********** са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 вр. с чл.

124 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 8 вр. чл. 9 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за признаване за установено, че АЛ. Л. Н., ЕГН: ********** дължи в полза на „/..../“ ЕАД, ЕИК /...../ суми, както следва: 1/ сумата от 138,06 лева, представляваща сбора от дължими месечни абонаментни такси по договор за далекосъобщителни услуги № М4333868/12.12.2014 г. и по договор за далекосъобщителни услуги № М4529192/16.04.2015 г. /по договор за далекосъобщителни услуги № М4333868/12.12.2014 г. се претендира сумата от 55,86 лева, представляваща сбора от дължими месечни абонаментни такси по договора за отчетни периоди 09.06.2015 – 08.07.2015 г., 09.07.2015 г. – 08.08.2015 г. и 09.08.2015 г. – 08.09.2015 г.; по договор за далекосъобщителни услуги № М4529192/16.04.2015 г. се претендира сумата от 82,20 лева, представляваща сбора от дължими месечни абонаментни такси по договора за отчетни периоди 21.03.2015 – 20.04.2015 г. и 21.04.2015 г. – 20.05.2015 г./, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 09.01.2018 г. до окончателното й изплащане и 2/ сумата от 946,40 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги № М4333868/12.12.2014 г. и № М4529192/16.04.2015 г.

Със заявление вх. № 3002733/09.01.2018 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу АЛ. Л. Н., ЕГН: ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 138,06 лева, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по договори за далекосъобщителни услуги № М4333868/12.12.2014 г. и № М4529192/16.04.2015 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 09.01.2018 г. до окончателното изплащане; 2/ сумата от 946,40 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги № М4333868/12.12.2014 г. и № М4529192/16.04.2015 г.; 3/ сумата от 33,67 лева, представляваща мораторна 1 лихва за периода 11.06.2015 г. -18.12.2017 г.

С разпореждане № 170594 от 06.08.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 1916/2018 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, заявлението е отхвърлено в частта за сумата от 946,40 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги № М4333868/12.12.2014 г. и № М4529192/16.04.2015 г., като на същата дата е издадена заповед по чл. 410 ГПК за сумата от 138,06 лева, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по договори за далекосъобщителни услуги № М4333868/12.12.2014 г. и № М4529192/16.04.2015 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 09.01.2018 г. до окончателното изплащане и за сумата от 33,67 лева, представляваща мораторна лихва за периода 11.06.2015 г. -18.12.2017 г.

Разпореждане № 170594 от 06.08.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 1916/2018 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, е влязло в законна сила на 27.08.2021 г.

С разпореждане № 28664/03.11.2021 г., постановено по гр.д. № 61036/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът като е взел предвид обстоятелствата, че настоящото производство се развива по реда на чл. 422 ГПК и че с исковата молба се моли да бъде признато за установено по отношение на АЛ. Л. Н., ЕГН:

**********, че същата дължи на ищеца „/..../“ ЕАД, ЕИК /...../ сумата от 946,40 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги № М4333868/12.12.2014 г. и № М4529192/16.04.2015 г., за която не е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, е оставил без движение искова молба вх. № 762789/26.10.2021 г. и е дал указания на ищеца, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото разпореждане, с писмена молба, с препис за насрещната страна, да обоснове правния си интерес от предявяване на установителен иск по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК за сумата от 946,40 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги № М4333868/12.12.2014 г. и № М4529192/16.04.2015 г.

С молба вх. № 86750/12.11.2021 г., подадена от името на „/..../“ ЕАД, ЕИК /...../, чрез адвокат В.Г., е направено изрично изявление от името на ишеца, че за същия липсва правен интерес от предявяване на иск, по реда на чл. 422 ГПК, за сумата от 946,40 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги № М4333868/12.12.2014 г. и № М4529192/16.04.2015 г., за която не е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 1916/2018 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав. Прави се изричен отказ от иска, предявен за сумата от 946,40 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги

№

М4333868/12.12.2014 г. и

№

М4529192/16.04.2015 г.

Предвид горното, съдът намира, че производството по гр.д. № 61036/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, следва да бъде прекратено по иска за сумата от 946,40 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги № М4333868/12.12.2014 г. и № М4529192/16.04.2015 г.

2

На 06.08.2020 г. по ч. гр. д. № 1916/2018 г. по описа на СРС, 160 състав е издадена заповед за изпълнение срещу ответника, съгласно която последният следва да заплати на „/..../“ ЕАД, ЕИК /...../ /с предишно търговско наименование /.../ ЕАД/ суми, както следва: 1/ сумата от 138,06 лева, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по договори за далекосъобщителни услуги № М4333868/12.12.2014 г. и № М4529192/16.04.2015 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 09.01.2018 г. до окончателното изплащане и 2/ сумата от 33,67 лева, представляваща мораторна лихва за периода 11.06.2015 г. -18.12.2017 г. С исковата молба се предявяват искове само за част от вземанията, за които на 06.08.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д. № 1916/2018 г. по описа на СРС, 160 състав, като видно от съдържанието на исковата молба, не е предяван иск за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 33,67 лева, представляваща мораторна лихва за периода 11.06.2015 г. 18.12.2017 г., за която на 06.08.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 1916/2018 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав. Предвид горното, заповедта за изпълнение подлежи на обезсилване в частта за сумата от 33,67 лева, представляваща мораторна лихва за периода 11.06.2015 г. - 18.12.2017 г.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника, чрез назначения му в производството особен представител – адвокат Й. С. - Ф. от САК, е депозиран отговор на исковата молба.

Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.

Ищецът е представили писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Следва да се приложи за послужване към настоящото дело ч.гр.д. № 1916/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 160 състав.

Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото.

На основание чл. 140 ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 61036/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, в частта, по предявения по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за признаване за установено, че АЛ. Л. Н., ЕГН: ********** дължи в полза на „/..../“ ЕАД, ЕИК /...../ сумата от 946,40 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги № М4333868/12.12.2014 г. и № М4529192/16.04.2015 г.

3

ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 06.08.2020 г., издадена по ч. гр. д. № 1916/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 160 състав, в частта за сумата от 33,67 лева, представляваща мораторна лихва за периода 11.06.2015 г. - 18.12.2017 г.

І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.07.2022г. от 11:15 часа , за когато да се призоват страните.

ІI. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):

Със заявление вх. № 3002733/09.01.2018 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу АЛ. Л. Н., ЕГН: ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 138,06 лева, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по договори за далекосъобщителни услуги № М4333868/12.12.2014 г. и № М4529192/16.04.2015 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 09.01.2018 г. до окончателното изплащане; 2/ сумата от 946,40 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги № М4333868/12.12.2014 г. и № М4529192/16.04.2015 г.; 3/ сумата от 33,67 лева, представляваща мораторна лихва за периода 11.06.2015 г. -18.12.2017 г.

С разпореждане от 06.08.2020 г. заявлението е отхвърлено в частта за сумата от 946,40 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги № М4333868/12.12.2014 г. и № М4529192/16.04.2015 г., като на същата дата е издадена заповед по чл. 410 ГПК за сумата от 138,06 лева, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по договори за далекосъобщителни услуги № М4333868/12.12.2014 г. и № М4529192/16.04.2015 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 09.01.2018 г. до окончателното изплащане и за сумата от 33,67 лева, представляваща мораторна лихва за периода 11.06.2015 г. - 18.12.2017 г.

Заповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което с разпореждане № 20185849/15.09.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 1916/2018 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, ищецът е уведомен за възмножността да предяви иск за установяване на вземането си. Разпореждане № 20185849/15.09.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 1916/2018 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав е връчено на ищеца на 29.09.2021 г. Исковата молба е подадена на 26.10.2021 г. / в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.

В исковата си молба /уточнена с молба вх. № 86750/12.11.2021 г./ се твърди, че между ищеца и ответника са сключени следните договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги:

- Договор за предоставяне мобилни услуги № М4333868/12.12.2014 г., по силата на който ищецът предоставил на ответника, чрез тел. номер ***, мобилни услуги при условията на тарифен план „Мтел Трансфер S“ с месечен абонамент от 14.90 лв. за срок от 24 месеца;

- Договор за предоставяне на мобилни услуги М4529192/16.04.2015 г., по 4 силата на който ищецът предоставил на ответника следните мобилни услуги: 1/ чрез телефонен номер *** - мобилни услуги при условията на тарифен план „Мтел Мобилен интернет S“ с месечен абонамент от 5.90 лв. за срок от 24 месеца; 2/ чрез телефонен номер ********** - мобилни услуги при условията на тарифен план „Мтел Мобилен интернет L“ с месечен абонамент от 24.90 лв. за срок от 24 месеца; 3/ чрез телефонен номер *** - мобилни услуги при условията на тарифен план „Мтел Трансфер S“ с месечен абонамент от 14.90 лв. за срок от 24 месеца.

Твърди се, че по Договор за мобилни услуги № М4333868/12.12.2014 г. ответникът ползвал предоставените от ищеца мобилни услуги в периода 09.06.2015 г. – 08.09.2015 г., а по Договор за предоставяне на мобилни услуги М4529192/16.04.2015 г. – предоставените от ищеца мобилни услуги в периода 21.03.2015 г. – 20.05.2015 г., за които периоди ищецът издал съответните фактури на обща стойност 138,06 лева. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане на месечните вноски на съответния падеж – в указания на съответната фактура срок, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. Поради твърдяното неизпълнение ищецът подал заявление по чл.