Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3895 от 20.06.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 1693/2025
Вид
Решение № 3895
Подписан
20.06.2025
В сила
20.06.2025
Състав
Галя Митова, Милен Евтимов, Валентина Ангелова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3895 гр. София, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело № 20251100501693 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по жалба, вх. № 129526 от 20.12.2024 г. по описа на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) М.П., рег. № 851 при КЧСИ, район на действие СГС, подадена от длъжника Н. П. М., чрез пълномощник – адвокат Д.Н. – АК-Ловеч, против отказ на ЧСИ П. да намали приетите за събиране такси и разноски по изпълнително дело № 20248510404187 по описа на ЧСИ М.П., обективиран в съобщение, изх. № 71639 от 12.12.2024 г.

В жалбата се навеждат оплаквания, че длъжникът е платил вземанията на взискателя на 18.10.2024 г. – преди да му бъде връчена поканата за доброволно изпълнение (ПДИ) и преди да е започнал да тече срока за тяхното плащане. Вследствие на един от наложените от ЧСИ П. запори, от сметката на длъжника и въпреки извършеното вече плащане, е изтеглена сума в размер на 2 334.85 лева, която била преведена на ЧСИ. Поддържа, че разноските за неприложени способи за изпълнение (разноските за имуществено проучване на длъжника; разноски за наложените запори и такси по т. 31 ТТРЗЧСИ) са недължими. Позовава се на мотивната част на т. 3 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Оспорва 1 дължимостта и на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Възразява срещу дължимостта на приетото за събиране юрисконсултско възнаграждение.

Искането е да се отмени обжалвания отказ. Претендира разноски за настоящото производство.

Взискателят Столична Община, Дирекция “Общински приходи“, в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, не е взел становище по жалбата.

ЧСИ М.П. е изложил мотиви по обжалваните действия, на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, в които излага становище, че жалбата е допустима, но изцяло неоснователна.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени материалите по изпълнителното дело, приема от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима - подадена е в двуседмичния преклузивен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна – длъжника по изпълнението, като е насочена срещу подлежащо на обжалване изпълнително действие по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Изпълнително дело № 20248510404187 по описа на ЧСИ М.П. е образувано на 04.10.2024 г. въз основа на Възлагателно писмо за събиране на публични вземания по реда на ГПК, съдържащо искане за образуване на изпълнително дело, изходящо от Столична община, Дирекция “Общински приходи“, Отдел “Ревизии и събиране на вземания“ срещу длъжника Н. П. М..

Възлагателното писмо е придружено от Искане, изх. № ДВТ-24-ВК6691/26.09.2024 г., в което е отразено, че вземането е възникнало въз основа на АУДЗ № 988782-1/07.08.2024 г. и е в размер на общо 1 772.03 лева, включващо главници и лихви, като последните са изчислени до датата на искането – 26.09.2024 г.

Заявена е претенция ЧСИ да събере и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева. Възложено е на ЧСИ П. да извършва действия съгласно чл. 18 ЗЧСИ, а при необходимост да наложи запор върху банкови сметки, запор на движимо имущество, евентуално опис, оценка и продажба на описаното имущество.

Възлагателното писмо носи подпис както на директор Дирекция “Общински приходи“, така и на поименно неконкретизиран юрисконсулт.

Пълномощно за представляващ взискателя юрисконсулт не е представено по 2 делото.

Представен е и Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 988782-1/07.08.2024 г., на последната страница на който, е отбелязано, че е влязъл в сила на 26.08.2024 г.

От ЧСИ П. са извършени справки запитване към среда за междурегистров обмен RegiX (намиращи се на стр. 9 – 19 от копието на изпълнителното дело), относно брак, семейно положение, родствени връзки, постоянен и настоящ адрес, регистрирани трудови договори; декларация по КСО; размер и вид на пенсия; участие в търговски дружества; имотна партида и Регистър на банковите сметки и сейфове при БНБ.

ПДИ, с изх. № 58400 е изготвена на 10.10.2024 г. и съгласно ЧСИ П. и изявления на длъжника, му е връчена на 25.10.2024 г.

Изготвено е и Постановление за разноски от 10.10.2024 г., според което ЧСИ П. приема, на основание чл. 79, ал. 1 ГПК, за събиране по изпълнителното дело следните разноски: т. 1 - Образуване на изп.дело - сума 24.00 лева; по т. 2 - Цялостно проучване имущественото състояние на длъжника, набавяне на данни, документи, книжа и други, както и за определяне начина на изпълнение от ЧСИ - сума 60.00 лева; по т. 5 Изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 ГПК - сума 24.00 лева; по т. 9 - Налагане на запор без извършване на опис, включително върху дял от търговско дружество по чл. 517, ал. 1 ГПК, сума: 18.00 лева; по т. 9 Налагане на запор без извършване на опис, включително върху дял от търговско дружество по чл. 517, ал. 1 ГПК - сума 90.00 лева; по т. 26 Изпълнение на парично вземане - сума 205.03 лева; по т. 31 - Допълнителни разноски - сума 24.00 лева и 100.00 лева - юрисконсултско възнаграждение по изпълнителното дело.

Наложени са от ЧСИ П. запори (запорни съобщения на л. 21 - л. 29 от изпълнителното дело) на вземанията на длъжника по банкови сметки, открити в “Първа Инвестиционна Банка“ АД, “Алианц Банк България“ АД, “Уникредит Булбанк“ АД, както и запор на трудово възнаграждение, получавано от “Ал Такс Кънсълтинг“ ООД, “Атс Агро Финанс“ ООД и от “АТС Софтуер Солюшънс“ ЕООД.

3

Преди връчване на ПДИ постъпва по изпълнителното дело молба, вх. № 104405 от 18.10.2024 г., с която взискателят Столична община уведомява ЧСИ П., че на същата дата – 18.10.2024 г., е постъпило плащане в размер на 1 782.84 лева от длъжника и задължението му е погасено. Иска се с молбата след събиране на всички разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение, ЧСИ да предприеме действия по приключване и прекратяване на изпълнението. Молбата е подадена от Р.П. - главен инспектор в Отдел “Ревизии и събиране на вземания“, Дирекция “Общински приходи“ при Столична община. Писмо, обективиращо изявления на взискателя в същия смисъл, е входирано и на 23.10.2024 г. (л. 34 от изпълнителното дело), подписано от Е.К. – Началник Отдел „Ревизии и събиране на вземания“.

Процесуални действия по изпълнително дело № 20248510404187 от юрисконсулт не се установява да са извършвани.

От наложения запор на банковата сметка на длъжника в “Уникредит Булбанк“АД на 22.10.2024 г. е наредена по сметка на ЧСИ П. сумата от 2 334.85 лева.

От ТД на НАП – София-град е издадено Удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки (л. 37 от изпълнителното дело), видно от което, длъжникът Н. П. М. има публично-правни задължения в размер на 20.00 лева, като с акт на ЧСИ П. от 29.10.2024 г., на основание чл.

458 ГПК, държавата е присъединена като взискател за посочената сума.

Наложените запори са вдигнати на 30.10.2024 г. (видно от съобщения на л. 40 - л. 45 от изпълнителното дело).

С Уведомление, изх. № 64731 от 13.11.2024 г., ЧСИ П. съобщава на длъжника, че присъединява държавата за сумата от 20.00 лева; че е постъпила по изпълнителното дело цялата сума за погасяване на задължението, както и че са постъпили суми в повече, които ще бъдат възстановени на длъжника след депозиране на нарочна молба, в която да посочи и банкова сметка.

Според отразеното в документа останала за събиране по делото е сума в размер на 748.76 лева.

На 19.11.2024 г. постъпва молба от длъжника, с която възразява срещу размера на възложените в негова тежест такси и разноски по изпълнителното дело, като се прави и искане “неправомерно изтеглената от банковата сметка“ на Н. М. сума, да му бъде възстановена в пълен размер.

4

ЧСИ П. постановява обжалвания отказ, обективирайки го в съобщение, изх. № 71639 от 12.12.2024 г., в което са посочени и начислените такси по ТТРЗЧСИ, които съответстват по размер и основание на тези, посочени в постановлението за разноски от 10.10.2024 г. и ПДИ.

Съобразно с така установеното настоящият състав на съда намира, че жалбата е частично основателна по отношение на отказа на ЧСИ да намали таксите и разноските по изпълнителното дело, начислени по т. 9; т. 26; т. 31 и относно юрисконсултското възнаграждение.

Жалбоподателят не оспорва таксите по т. 1 ТТРЗЧСИ и по т. 5 ТТРЗЧСИ, за които съдът също намира да са правилно определени от ЧСИ П.

– за образуване на изпълнителното дело в размер на 24.00 лева с ДДС и за връчване на ПДИ, също в размер на 24.00 лева с ДДС (общо 48.00 лева ).

Съдът споделя като основателни доводите на жалбоподателя, основани на мотивната част към т. 5 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Възприето е с посочения тълкувателен акт, че длъжникът не отговаря за онази част от разноските, чието извършване не е било необходимо с оглед на реализиране на вземането, както и за тези, които са били извършени във връзка с изпълнителни способи, които са останали нереализирани, тъй като взискателят е бил удовлетворен чрез други способи. В последния случай нереализираните изпълнителни способи се приравняват на такива, изоставени от взискателя. Предвид изложеното, и на основание чл. 79, ал. 1, т. 2, предл. първо ГПК, жалбоподателят не отговаря за таксите по т. 9 ТТРЗЧСИ, съответстващи на пет наложени запора и в размер на общо 90.00 лева с ДДС.

Доколкото от длъжника е платена доброволно на взискателя единствено сумата за главници и лихви по АУДЗ № 988782-1/07.08.2024 г., но са останали задълженията за такси и разноски по ТТРЗЧСИ, с оглед на данните за сума, постъпила от запора, наложен по банковата сметка при “Уникредит Булбанк България“ АД, то такса по т. 9 ТТРЗЧСИ се дължи за това изпълнително действие и същата е в размер на 18.00 лева с ДДС.

Таксата по т. 2 ТТРЗЧСИ, в размер на 60.00 лева с ДДС, е законосъобразно начислена, тъй като е за действително извършено от ЧСИ П. цялостно проучване имущественото състояние на длъжника, в резултат на което са установени вземания на Н. М. от трети лица (банки и работодатели) и 5 е реализиран запор, от който е постъпила сума по изпълнителното дело, необходима за погасяване на част от останалите неплатени от жалбоподателя задължения за такси и разноски.

Предвидената в т. 26 ТТРЗЧСИ пропорционална такса е за изпълнение на парично вземане и се начислява върху събраната сума. В мотивите на Решение № 13014/02.12.2015 г. по адм. д. № 4389/2015 г. на ВАС (обн. ДВ, бр.

100 от 2015 г.), с което е прогласена за нищожна забележката по т. 6, е посочено, че таксата се дължи с оглед изпълнението на парично вземане, за събирането му след предявяване на изпълнителния лист пред ЧСИ и образуването на изпълнително производство. След като то е образувано, независимо от способа и механизма на погасяване (с или без участието на ЧСИ, т.е. изпълнение пряко на взискателя или чрез постъпване на сумата по изпълнителното дело), сумата се счита събрана от този съдебен изпълнител за погасяване на задължението. Това е така, защото изпълнението на паричното вземане следва по време започването на изпълнително производство по смисъла на чл. 426, ал. 1 ГПК, като длъжникът е погасил задължението си след предявяване на изпълнителния лист пред съдебен изпълнител и в хода на това производство. Според установената съдебна практика (Решение № 640/04.10.2010 г. по гр. дело № 920/2009 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 82/08.05.2012 г. по гр. дело № 1891/2010 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 266/19.12.2013 г. по гр. дело № 1427/2012 г. на ВКС, IV г.о.) за дължимостта на таксата е без значение начина, по който е събрана сумата, щом е послужила за погасяване на паричното задължение - плащане от длъжника пряко на длъжника или по сметка на съдебния изпълнител или плащане в резултат на изпълнителни действия. В този смисъл и Решение № 3737 от 25.06.2024 г. по в. гр. д. № 11223/2023 г. на Софийски градски съд, ГО, ЧЖ-I-А състав и др.