Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 605 от 06.06.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 240/2024
Вид
Решение № 605
Подписан
06.06.2024
В сила
19.07.2024
Състав
Светла Величкова Пенева, Деница Славова, Красимир Тодоров Василев

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 605 гр. Варна, 05.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20243100500240 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 98164/22.12.2023г. от от Я. Г. В., ЕГН ***, с адрес ***, срещу Решение № 3807 от 23.11.2023 г., постановено по гр. дело № 16945/2022 г. по описа на Районен съд - гр. Варна, 9 състав.

В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинсганционно решение за поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи се, че съдът не е обсъдил всички доводи на страните и не е направил преценка на всички релевантни по делото доказателства. Не са обсъдени доказателствата за съдебното минало на ищцата и нейната дъщеря /лелята на децата, която живее в един общ дом с ищцата/, за здравословното състояние на ищцата, за зловредното й отношение към децата предвид опитите й да ги настройва против баща им и да му ги отнеме, внушаването на вина у децата, че не са отишли до смъртното легло на майка им, отправените обиди към детето В., за нежеланието на децата да се виждат с ищцата, и за 1 действителното съдържание на „колетните пратки" на ищцата до децата.

Твърди се, че определеният разширен режим на лични отношения на ищцата е отнел възможността на децата да имат срещи с другата им баба. Сочат, че децата могат да бъдат поставени в риск предвид тежкото здравословно състояние на ищцата.

Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да остави без уважение предявения иск, като неоснователен и недоказан или да върнете делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд. В условията на евентуалност, моли да бъде определен режим веднъж месечно, а именно: всяка втора събота и неделя от месеца за времето от 10 ч. на събота до 17 ч. на неделя, с преспиване, като срещите да бъдат осъществявани на територията на град Варна.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата М. Б. И. с ЕГН ********** и пост.адрес: гр.М., в който излага становище за правилност и законосъобразност на постановеното решение. Поддържа се, че съдът подробно е изложил и обсъдил всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, поради което решнието на съда е мотивирано.

Въззивната жалба е приета за редовна, а производстовото за допустимо за разглеждане.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от М. Б. И., ЕГН ********** против Я. Г. В., ЕГН **********, иск с правна квалификация чл.

128, ал. 1 от СК, за постановяване на съдебно решение, с което да се определи режим на лични отношения между ищеца от една страна, явяваща се баба по майчина линия на малолетните деца М. Я. В., ЕГН ********** и В. Я. В., ЕГН ********** и децата, от друга страна, както следва: всяка първа и трета събота и неделя в периода от 09:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя с преспиване; един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск; втората половина на коледната ваканция, включително новогодишните празници и втората половина от пролетната ваканция, като бабата взема децата от дома на бащата и ги връща там.

2

С решение Решение № 3807 от 23.11.2023 г., постановено по гр. дело № 16945/2022 г. по описа на Районен съд - гр. Варна, 9 състав , съдът ОПРЕДЕЛЯ, следния режим на лични отношения между М. Б. И., ЕГН ********** – баба на децата по майчина линия, от една страна, и децата М. Я.

В., ЕГН ********** и В. Я. В., ЕГН **********, от друга страна, както следва:

- всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца в периода от 10:00 часа до 17:00 часа - без преспиване, като постановява режимът да се осъществява на територията на гр. Варна;

- две седмици през лятната ваканция, когато бащата не ползва платен годишен отпуск - с преспиване, като бабата ще взема децата от дома, където те се отглеждат и ще ги връща обратно;

- всяка четна година през първата половина на коледната ваканция, съгласно определените от правителството на Република България официални празнични дни за съответната учебна година - с преспиване и всяка нечетна година през втората половина на коледната ваканция, съгласно определените от правителството на Република България официални празнични дни за съответната учебна година - с преспиване, като бабата взема децата от дома, където те се отглеждат и ги връща обратно;

- всяка четна година през първата половина на великденската ваканция, съгласно определените от правителството на Република България официални празнични дни за съответната учебна година – с преспиване, а всяка нечетна година през втората половина на великденската ваканция, съгласно определените от правителството на Република България официални празнични дни за съответната учебна година – с преспиване, като бабата взема децата от дома, където те се отглеждат и ги връща обратно, на основание чл. 128, ал. 1 от СК.

Останалите изявления на съда не представляват диспозитив по предявен иск и не следва да намират място в диапозитивната част на решението. Същите могат да бъдат част само от мотивите на съдебния акт.

При така очертания предмет на въззивна проверка по реда на чл. 269 от ГПК съдът намира, че решението е валидно, а в обжалваната част и 3 допустимо.

Въззивната жалба разгледана по същество се явява основателна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството за определяне на режим на лични отношения между прародител и дете по чл. 128 от СК се явява спорна съдебна администрация на граждански отношения, поради което съдът не е обвързан стриктно от поискания режим в исковата молба или заявения такъв във въззивната жалба.

Постановеният от съда режим трябва да е съобразен на първо място с интересите на детето, което в случая е проявление на принципното положение, че при този вид производства съдебната намеса се предприема въз основа на обществения интерес. /Решение № 412 от 7.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1948/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова/ Съгласно чл.128, ал.1 от СК, дядото и бабата могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето.

При преценката относно определянето на лични отношения между баба и дядо с техен внук се изхожда винаги от интересите на детето. Интересът на детето е винаги нещо конкретно, тъй като е интерес на отделна личност.

В § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето е дадено легално определение на понятието "най-добър интерес на детето" с изброяване на обстоятелствата, които във всеки случай следва да бъдат съобразени, а именно: "най-добър интерес на детето" е преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.

Мерките за лични отношения на бабата и дядото с детето следва да се определят при съвкупната преценка на посочените обстоятелства за всеки един конкретен случай поотделно.

В практиката на ВКС са дадени и принципни позиции по отношение на преценката на горните обстоятелства.

4

Сочи се, че по принцип бабата и дядото са мотивирани да полагат грижи за отглеждане и възпитание на внуците си и то в техен най-добър интерес, поради което отчуждението от близките, включително от дядото и бабата от майчина и бащина страна не е в интерес на детето, освен когато те вредят на развитието и възпитанието му.

Когато става въпрос за баба и дядо на детето, то интересът му да контактува с тях се преценява на плоскостта на установените качества на бабата и дядото да отглеждат и възпитават детето и на влиянието, което те могат да окажат върху неговата личност. Не са главен критерий отношенията между бабата и дядото и родителите на детето. Те може да са влошени и дори конфликтни, обаче това не означава, че детето няма интерес да общува с родните си баба и дядо. Може да е в интерес на детето контактите му с бабата и дядото да бъдат прекъснати само ако последните му въздействат по начин, опасен за психическото или физическото му развитие (напр. не задоволяват потребностите му от храна, или от разходка, или го подбуждат да върши противообществени прояви и т.н.).

В § 1, т. 5 б. "г", изрично е посочено, че следва да се отчита не само "опасността или вредата, която е причинена на детето", но и всяка опасност или вреда, която "има вероятност да му бъде причинена". Поради това при наведено твърдение, че прародителят страда от заболяване, което е от естество, че да породи съмнение за съществуваща вероятност то да стане причина да бъде застрашено здравето или да бъде създадена опасност за детето, съдът е длъжен /и служебно, без изрично искане/ да събере доказателства и да изясни дали – с оглед конкретните данни - съществуват и в каква степен рискове за децата в дома на страдащия от съответното заболяване възрастен, за да се извърши изискуемата се преценка по чл. 128 СК, съответно да бъдат определени най-подходящите - и за двете страни мерки за лични отношения.

Отделно от това конкретният режим по чл. 128 СК следва да се съобрази с установения режим на детето на обучение, почивка, включително и с родителя, на когото е възложено упражняване на родителски права.

Когато постоянното местоживеене на детето е различно от постоянното местоживеене на бабата и дядото и това налага пътуване, личните им контакти могат да бъдат осъществявани в почивните дни от седмицата и/или 5 в друг период от годината, в свободно за детето и бабата и дядото време.

/Така Решение № 60270 от 21.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 660/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Василка Илиев, Решение № 110 от 7.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4085/2018 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова, Решение № 672 от 18.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 914/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев , Решение № 412 от 7.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1948/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова/

Първостепенно значение сред изброените в § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето критерии за преценка на интереса на детето имат желанията и чувствата на детето.

В конкретния случай по делото са изслушани и двете деца в специализираното помещение към съда, наречено „Синя стая“, на основание чл. 15, ал. 1 от ЗЗДет.

Детето В. при изслушването му сочи, че когато бил последно при баба си в гр. М. през м.07.2021 г., тя не искала да ги пуска и се наложило се да извикат полиция. В. не бил щастлив в гр. М. и искал да се връща в гр. Варна.

По времето, когато баба му от М. живеела при тяхното семейство в семейното жилище в гр. Варна, баба му ги биела, а него го обиждала с думите: „пикльо“ и „тъпак“ /детето се разплаква по време на изслушването на два пъти/.

Заявява, че не иска да ходи в М., дори за няколко дни и не иска да вижда баба си, иска да вижда само леля си. Сочи, че баба му ги е заплашвала, че ако отидат при баща си, той ще ги даде на социалните, а те на циганите.

Детето М. сочи, че баба му е живяла заедно с тях в едно домакинство около 10 години и се е грижела за тях. Сочи още, че баба му по майчина линия е обиждала В.. Последно ходили в гр. М. лятото на 2021 г. и на тръгване имало скандали. М. не искал да си тръгва от гр. М., защото там имало хубава пица и сладолед, а В. искал да се прибира в гр. Варна. Сочи още обаче, че не иска да ходи в гр. М.. Желанието му е баба му и леля му да идват в гр. Варна, но да не остава с тях вечерта. Потвърждава, че баба му ги е заплашвала, че ако се върнат в гр. Варна баща им ще ги даде на социалните, а те на циганите и че се е опитвала да ги настройва против техния баща.