Решение № 109 от 28.05.2021, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Плевен , 27.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Цветелина М. Янкулова

Стоянова

Членове:

Рени В. Георгиева

Емилия А. Кунчева при участието на секретаря Анелия Й. Докузова като разгледа докладваното от Емилия А. Кунчева Въззивно гражданско дело № 20214400500218 по описа за 2021 година

Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 260590 от 17.12.2020 г. на Районен съд - Плевен, постановено по гр.д. № 7213/2019 г., е прогласен за нищожен поради привидност сключеният между М. И. Х., ЕГН **********, и Ц.В.Я., ЕГН **** договор за дарение на идеални части от недвижим имоти, обективиран в нотариален акт за дарение № ******** от 21.08.2019 г., том III, рег.№ ***, дело № ****. на нотариус с рег.№ 490 на НК, с район на действие РС-Плевен, вписан в Служба по вписванията към АП – Плевен с вх.рег.№ 8902/21.08.2019 г., акт № 118, том 23, дело № 5030/2019 г. Със същото решение е отхвърлен предявеният иск от М. И. Х. против В. С. М., И. Г. Г. и М. Г. Г. на основания чл. 341 от ГПК, вр. с чл. 34 от ЗС, вр. с чл. 69 от ЗН, за съдебна делба между страните върху два земеделски имота /ниви/, подробно описани с индивидуализиращите ги белези, при 30 равни дяла, от които за ищеца М. И.

Х. – 10 равни дяла, за ответника В. С. М. – 10 равни дяла и за ответниците – наследници на Здравка Павлова Г.а – общо 10 равни дяла.

1

Постъпила е въззивна жалба срещу така постановеното решение от М.

И. Х., чрез пълномощника му адв. Н. Д. от АК-Плевен. В жалбата са наведени оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и е необосновано, и са изложени подробни съображения, обосноваващи същите. Претендира се отмяната на обжалваното решение и допускане на съдебна делба между страните върху описаните в исковата молба недвижими имоти, при посочените дялове на съделителите.

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от процесуалния представител на страната.

Ответникът по въззивната жалба М. Г. Г. изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на обжалваното решение, чрез пълномощника си адв. Ч. Д. от АК-Плевен.

Ответниците по въззивната жалба В. С. М. и И.Г.Г. не ангажират становище.

Плевенският окръжен съд намира въззивната жалба за допустима, като подадена в предвидения от закона срок за обжалване от надлежна страна в процеса, която има интерес от обжалването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна, предвид следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск за съдебна делба, предявен от М. И. Х. срещу В.С. М. и наследници на З.П.Г - И Г. Г. и М. Г. Г., които са конституирани като страни по делото в хода на първоинстанционното производство. Предмет на делбеното производство са два земеделски имота /ниви/ в землището на с.** общ.***, подробно описани в исковата молба, правото на собственост върху които е възстановено с приложеното решение на Поземлена комисия - гр.**** № 21000 от 19.09.1997 г.

Не е спорно по делото, че ответниците са наследници на правоимащи по реституционното решение лица, както и че дяловете в съсобствеността на правоимащите лица са равни – по 1/3 идеална част.

2

Не е спорно също така, а е и видно от събраните по делото писмени доказателства, че ищецът е придобил чрез две сделки, съответно дарение на 1/30 ид.ч. и впоследствие покупко-продажба на останалите 9/30 ид.ч., целия дял в съсобствеността, притежаван от Ц.В.Я., като наследник по завещание на Светла Павлова Илиевска – съсобственик на земеделските имоти, реституирани с цитираното по-горе решение на поземлената комисия.

Ответникът в първоинстанционното производство М. Г. Г. е предявил инцидентни установителни искове за прогласяване нищожността на договора за дарение от 21.08.2019 г., сключен между Ц.В.Я. и М. И. Х., обективиран в нотариален акт № ********, том III, рег.№ ***, дело № ****., а именно: главен, предявен на основание привидност на сделката по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. последно от ЗЗД, като прикриваща действителната уговорка между страните за покупко-продажба, с цел заобикаляне разпоредбата на чл.

33, ал. 1 от ЗС; при условията на евентуалност - поради накърняване на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, предл.трето от ЗЗД; и при условията на евентуалност - поради липса на основание на договора на основание чл. 26, ал. 2, предл.четвърто от ЗЗД.

Предявил е също така и инцидентен установителен иск за нищожност на сключения между ищеца М. И. Х. и Ц.В.Я. договор за поукпко-продажба от 12.09.2019 г., обективиран в нотариал акт

№ 29, том IV, рег.№ 4459, дело № 344/2019 г., на основание чл. 26, ал. 1, предл.трето от ЗЗД – поради накърняване на добрите нрави.

Налице е правен интерес от така заявените инцидентни установителни искове, тъй като изводът за нищожност на сделките, с които е извършено разпореждане от сънаследник с правата му от имуществото, предмет на делбата, в полза на ищеца, обусловя извод, че ищецът не е съсобственик, което налага отхвърляне на иска за делба.

Въззивният съд приема, че на първото наведено основание за нищожност на договора за дарение, сключен между сънаследника Ц.Я. и ищеца, а именно поради относителна симулация /твърди се, че нищожният привиден договор прикрива покупко-продажба/, предявеният инцидентен установителен иск от ответника М.Г. е неоснователен. В случая не се атакува и прикритата сделка, включително чрез искане за изкупуване на 3 прехвърлената с нея 1/30 идеална част от имотите, каквото искане би следвало да се отдели за разглеждане в отделно производство, тъй като искът е конститутивен и не може да се разгледа в делбеното производство. При това положение, дори и при разкриване на симулация, следва да се приложат правилата за покупко-продажбата, ако са налице основанията за нейната действителност /аргумент от чл. 17, ал. 1 от ЗЗД/, а те, с оглед събраните по делото доказателства, са налице поради това, че са спазени изискванията за прехвърляне на собственост върху недвижими имоти.

Въззивният съд счита за неоснователен и инцидентния установителен иск за нищожност на договора за дарение на второто наведено основание, а именно накърняване на добрите нрави.

Съдебната практика приема, че противоречието с добрите нрави се свързва с нарушаване на морални, неписани норми на обществения живот, от гледна точка на които е морално недопустимо сключеният договор да породи съответните правни последици, както и че нееквивалентността на престациите, когато има като резултат нарушаването на такива норми по посочения начин, обуславя нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави. В този смисъл може да се приеме, че накърняването на добрите нрави се явява граница на свободата на договаряне, предвидена в чл.

9 ЗЗД. Свободата на договаряне пък е рамкирана от императивните разпоредби на закона. Също така, когато се преценява дали една сделка противоречи на добрите нрави, съдът не може да се ограничи само до нейното формално съдържание, а поради естеството на сочения порок следва да съобрази дали последиците, крайният резултат на сделката, са съвместими с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност. В този смисъл за нищожни като противоречащи на морала следва да се прогласяват само тези сделки, които по своето съдържание, цели и начин на извършване явно и грубо нарушават основни принципи на пазарното стопанство и свободата на участие в стопанския живот при равни възможности.

С Тълкувателно решение № 5 от 28.11.2012 г. на ВКС по тълк.дело № 5/2012 г. ОСГК, е прието, че при извършване на дарение на част от съсобствен имот в полза на лице, външно за съсобствеността, сделката по принцип не е в нарушение на закона. Когато надареното, външно за 4 съсобствеността лице, впоследствие придобие по силата на продажба и останалата част от собствената на продавача идеална част от имота, резултатът е придобиване на право на собственост върху идеална част от недвижим имот от лице, което не е било съсобственик преди извършването на първата сделка. Този резултат не е забранен или непозволен от закона. Това е така и в случаите, когато договорът за дарение е сключен с цел да се осуети правото на изкупуване от съсобственик в последваща продажба, тъй като преследваният резултат не е забранен или непозволен.

В контекста на тези съображения, въззивният съд намира, че договорът за дарение в случая не представлява непозволена от закона сделка, нито такава, чийто преследван резултат е забранен от закона. При това положение и доколкото самата сделка по никакъв начин не накърнява свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 от ЗЗД, нито последиците от нея се явяват несъвместими с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност, не може да се приеме, че с тази сделка са накърнени добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл.трето от ЗЗД.

По отношение на претенцията, заявена на основание чл. 26, ал. 2, предл.четвърто от ЗЗД – нищожност на договора за дарение поради липса на основание, въззивният съд приема, че тя също е неоснователна. С чл. 26, ал. 2, изр.второ от ЗЗД е въведена оборима законова презумпция по отношение основанието на договорите. При заявена претенция за нищожност на договор на основание чл. 26, ал. 2, предл.четвърто от ЗЗД – поради липсата на основание, ищецът носи доказателствена тежест за оборването на законовата презумпция. В настоящия случая ответникът по иска за делба М.Г., който е ищец по предявения инцидентен установителен иск, не е навел твърдения, обосноваващи претенцията му на това основание, нито е сочил доказателства в горепосочения смисъл.

Предвид гореизложените съображения, инцидентните установителни искове за прогласяване нищожност на договора за дарение, обективиран в нотариален акт № ********/21.08.2019 г., се явяват неоснователни на всички, предявени при условията на евентуалност основания, с оглед на което подлежат на отхвърляне.

По отношение на инцидентния установителен иск, предявен от М. Г. Г., 5 за прогласяване нищожност на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 29/12.09.2019 г., не е налице произнасяне от районния съд нито с обжалваното решение, нито с решение, постановено в производство по чл. 250 от ГПК, поради което същият не е предмет на разглеждане в настоящото въззивно производство.

С оглед изхода на преюдициалния спор за валидността на сделките, по силата на които ищецът се легитимира като съсобственик на недвижимите имоти, предмет на делбеното производство, и предвид безспорно установената съсобственост на страните по отношение същите имоти, както и на правата им в съсобствеността, предявеният иск за съдебна делба се явява основателен и следва да бъде уважен, като бъде допусната между страните делба върху описаните в исковата молба два земеделски имота, при следните квоти в съсобствеността: по 2/ 6 идеални части за ищеца М. И. Х. и ответника В. С. М. и по 1/6 идеална част за ответниците И.Г.Г. и М. Г. Г..

Като не е съобразил гореизложеното, първоинстанционният е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено изцяло, а въззивната инстанция следва да се произнесе в посочения по-горе смисъл.

Така мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Плевенският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 260590 от 17.12.2020 г. на Плевенски районен съд, постановено по гр.д. № 7213/2019 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от М. Г. Г., с ЕГН ****, против М. И. Х., с ЕГН **********, инцидентни установителни искове за прогласяване нищожност на договора за дарение от 21.08.2019 г., сключен между Ц.В.Я., с ЕГН **** като дарител, и М. И. Х., с ЕГН **********, като дарен, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № ********, том III, рег.№ ***, дело № ****., както следва: иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл.последно от ЗЗД – поради привидност на сделката; при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.трето от ЗЗД – поради накърняване на добрите нрави; при условията на 6 евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл.четвърто – поради липса на основание