Решение № 5788 от 26.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5788 гр. София, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20251110154983 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Д. В. А. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

Ищецът твърди, че спрямо него бил издаден изп. лист по ч. гр. д. № 20093/2010г. по описа на СРС в полза на „Банка ДСК“ ЕАД за сумите от 3721,65лв. главница по договор за кредит, 100лв. – заемни такси, 489,57лв. – лихва за забава и 393,77лв. – разноски. За събиране на вземанията било образувано изп. дело № 5313/2015г. по описа на ЧСИ Н. М., като междувременно вземанията били прехвърлени на ответника и същият бил конституиран като взискател. Счита, че вземанията са погасени по давност, като от 01.11.2017г. до 27.03.2025г. не са извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, като такива можели да бъдат извършени от цесионера само след съобщаване за цесията, което не било сторено. Ето защо, същият нямало как да бъде обвързан от извършените от цесионера действия, след като цесията не е породила действие спрямо длъжника поради неуведомяването му.

Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че не дължи на ответника посочените суми.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок.

Посочва, че с договор за цесия от 30.10.2017г. вземанията, произтичащи от договора за кредит, са му прехвърлени. Счита, че заповедта за изпълнение е влязла в сила едва 2025г., както и че са искани и извършвани изп. действия, които прекъсват давността.

Също, че в периода на извънредното положение давност не е текла.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

1

Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника в изпълнителното производство да оспори чрез иск изпълнението, като поиска установяване несъществуване на неговото задължение. Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на производството, по което е издадено изпълнителното основание, какъвто факт е изтеклата погасителна давност за вземанията, каквото е наведеното от ищеца възражение за недължимост на сумите.

По делото не е спорно, а и се установява от събраните доказателства, че на 19.05.2010г. по ч. гр. д. № 20093/2010г. по описа на СРС, 73-ти състав, въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 18.05.2010г., е издаден изпълнителен лист, съгласно който ищецът е осъдена да заплати в полза на „Банка ДСК“ ЕАД описаните в исковата молба парични вземания.

На 15.05.2015г. (след почти пет години бездействие) е подадена молба от „ОТП Факторинг България“ ЕАД до ЧСИ Н. М., с която е поискано в качеството му на цесионер на вземанията образуване на изпълнително дело за събирането им, като с молбата е поискано налагане на запори и опис и оценка на имущество. Образувано е изп. дело № 5313/2015г. по описа на ЧСИ М., като на 22.05.2015г. са изведени покана за доброволно изпълнение и запорни съобщения. На 15.12.2016г. е изведена нова покана за доброволно изпълнение, която съдът намира, че е редовно връчена чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 6 ГПК, предвид действащата редакция на ГПК към този момент. Уведомлението е залепено на 07.01.2017г., като с изтичане на 14дневния срок за получаване поканата за доброволно изпълнение, ведно със ЗНИ и ИЛ, се считат за връчени. Предвид че 21.01.2017г. е неработен ден, срокът изтича в края на работния ден на 23.01.2017г. От този момент започва да тече и 14-дневния срок за възражение, който е изтекъл на 06.02.2017г. и от 07.02.2017г. ЗНИ е влязла в сила. Ето защо, възражението на ответника, че ЗНИ е влязла в сила едва 2025г., е неоснователно.

Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г., ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В диспозитива на тълкувателното решение изрично е прието, че при настъпила перемпция, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

В Решение № 50069/03.07.2024г. по т. д. № 1470/2022г., II TO на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, че след като прекъсването на давността се извършва с изпълнителни действия, предприети от взискателя, то от значение е неговата легитимация, за да е налице процесуално изпълнително действие, годно да прекъсне давността. За да има действие изпълнителният запор, следва да има 2 длъжник, който да е обвързан от правоотношение с взискателя. На основание чл. 429 от ГПК, правоприемството при цесия, с оглед издаден изпълнителен лист в полза на цедента, се осъществява при предвидените основания. При цесията, съдия-изпълнител следва да провери наличието на цесия и съобщаването й на длъжника, за да може да приеме, че е налице легитимация на цесионера като взискател, който има право на принудително изпълнение за вземането, удостоверено в издадения изпълнителен лист.

Съдия-изпълнителят е длъжен да установи наличието на съобщаване на цесията, освен сключения договор за цесия. С оглед на това задължение на съдия-изпълнителя, произтичащо от нормата на чл. 429 от ГПК, следва и изводът, че запор срещу длъжник в изпълнително дело, образувано от взискател – цесионер, ще бъде надлежно процесуално действие само след съобщаване на цесията на длъжника. Съдияизпълнителят дължи при образуване на изпълнително дело, на основание чл. 429 от ГПК да се увери освен относно наличието на прехвърляне на вземането със съответния акт, то и цесията да е съобщена на длъжника.

Не е спорно, а и се установява от материалите по изп. дело, че на 01.11.2017г. е вписана възбрана върху ½ идеална част от имот на длъжника, с което действие е прекъсната давността.

На 26.07.2019г. ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е подал молба до съдебния изпълнител, в която е посочил, че на 30.10.2017г. е сключен договор за цесия с „ОТП факторинг“ ЕАД, с който вземанията са му прехвърлени. Поискал е насрочване на опис и оценка на движими вещи на длъжника. Сходна молба е подадена и на 29.07.2019г., с която е поискано налагане на запори. Към молбите няма приложени документи, с които молителят да се легитимира като кредитор и цесионер – нито договор за цесия, нито потвърждение за цесията, нито уведомление до длъжника за извършената цесия. Въз основа на тези молби не са предприети изп. действия от съдебния изпълнител.

На 18.08.2021г. отново е подадена молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в която е посочил, че на 30.10.2017г. е сключен договор за цесия с „ОТП факторинг“ ЕАД, с който вземанията са му прехвърлени, и е поискано налагане на запори на длъжника.

Идентични молби са подадени и на 06.06.2023г., 14.09.2023г. и 19.12.2024г. Към тези молби отново няма никакви доказателства молителят да е носител на вземанията. Въз основа на тях отново не са предприети някакви изпълнителни действия.

На 06.02.2025г. е подадена молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в която е посочил, че на 30.10.2017г. е сключен договор за цесия с „ОТП факторинг“ ЕАД, с който вземанията са му прехвърлени, като към молбата вече са приложени договор за цесия, потвърждение за извършена цесия и уведомление до длъжника, което не е връчено. С постановление от 27.03.2025г. съдебният изпълнител е конституирал на основание чл.

429, ал. 1 ГПК „ЕОС Матрикс“ ЕООД като взискател по делото на мястото на цедента „ОТП Факторинг“ ЕАД.

Настоящият съдебен състав намира, че доколкото ответникът не е представил доказателства до 06.02.2025г. да е носител на процесните вземания (да е сключен договор за цесия и длъжникът да е уведомен) и не е бил конституиран като взискател по изпълнителното дело, извършените от него действия по депозиране на молби за извършване на изп. действия не са в състояние да прекъснат погасителната давност, доколкото са извършени от ненадлежна страна. При съобразяване и на разясненията, дадени в Решение № 50069/03.07.2024г. по т. д. № 1470/2022г., II TO на ВКС, следва да се приеме, че извършените от негова страна действия в периода до 06.02.2025г. не са годни да прекъснат давността, защото не са извършени от страна, която е била конституирана в изпълнителното производството като взискател и е разполагала с правото да иска извършването на такива действия. Ето защо, в периода от 01.11.2017г., 3 когато е наложена възбраната, до 06.02.2025г., не са предприети действия, които да са годни да прекъснат погасителната давност. Този период е по-дълъг от 5 години, като дори и с удължаването му с периода на извънредното положение (когато давността е спряла да тече според специалното законодателство), отново е изтекъл период от време, достатъчен за погасяване на вземанията по давност.

С оглед изложеното, предявените отрицателни установителни искове се явяват основателни.

По разноските:

При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има ищецът, който е доказал такива в размер от 188,20лв. (96,23 евро) за държавна такса и 332,34 евро за адв. възнаграждение. Насрещната страна е направила възражение за прекомерност, което съдът намира за неоснователно при съобразяване на материалния интерес по делото и ориентировъчните размери по Наредба № 1/2004г., предвид че същото е значително по-ниско от минималния размер по Наредбата.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Д. В. А., ЕГН: **********, с адрес: ********************************************, срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, искове с правно основание чл. 439 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумите от 3721,65лв. главница по договор за кредит, 100лв. – заемни такси, 489,57лв. – лихва за забава и 393,77лв. – разноски, за които е издаден изп. лист на 19.05.2010г. по ч. гр. д. № 20093/2010г. по описа на СРС, 73-ти състав, поради изтекла погасителна давност.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК:

131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо ПетковКазанджията“ № 4-6, да заплати на Д. В. А., ЕГН: **********, с адрес:

********************************************, сумата от 428,57 евро – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4