Решение № 38 от 21.01.2022, Административен съд - Пазарджик

Р

Е Ш Е Н И Е

№ 38/21.1.2022г. гр.

Пазарджик

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ПАЗАРДЖИК, XI състав, в открито съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ГЕОРГИ ПЕТРОВ

2. СВЕТОМИР БАБАКОВ при секретаря Антоанета Метанова и с участието на прокурора Даниела

Петърнейчева, като разгледа докладваното от съдия Бабаков касационно административнонаказателно дело № 1315 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на О.Б.А.

***, чрез адв. Н.Р. против Решение № 663/29.10.2021 г. постановено по АНД № 20215220201113/2021 г. по описа на Районен съд гр.Пазарджик.

С обжалваното решение е потвърдено НП № 21-1006-001340 от 22.06.2021 г. на начални група в сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик, с което на основание чл.175 ал.З от ЗДП, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 200лв. /двеста лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.

В касационната жалба се излагат аргументи за незаконосъобразност на решението, като се сочи, че неправилно е игнорирано възражението за налични нарушения при прилагането на принципа non bis in idem, въведен с нормата на чл. 24 ал.1 т.6 от НПК.

Иска се отмяна на решението на съда и отмяна на обжалваното НП. В съдебно заседание касационния жалбоподател се представлява от адв. Б..

В съдебно заседание ответникът С-р „Пътна Полиция“ при ОДМВР Пазарджик не се представлява.

Прокурорът сочи че обжалваното решение на РС Пазарджик следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Административен съд Пазарджик, като взе предвид събраните доказателства, доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно и допустимо. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка. При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила.

С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление НП № 21-1006-001340 от 22.06.2021 г. на начални група в сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик, с което на основание чл.175 ал. З от ЗДП, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 200лв. /двеста лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка по делото, а именно:

Жалбоподателят /касатор в настоящото производство/ бил санкциониран за това, че на 30.07.2020 г., около 17:10 часа, в гр. Пазарджик, по ул.”Мильо войвода“, около входа на оризарната е управлявал МПС - т.а. „Мерцедес 313 ЦДИ“, без поставени регистрационни табели с номера на рамата WDB9036131R682608, собственост на Б.А., което МПС не било регистрирано по надлежния ред. Гореописано съставлявало нарушение съответно на чл.140 ал.1 от ЗДП, съгл. която разпоредба: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места”.

Въпросното нарушение било установено от автопатрул на сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик, в състава на който бил полицейският служител К.Н., който съставил АУАН против жалбподателя.

Установено било, че преди да бъде спрян за проверка, А. се намирал в с.

Главиница, откъдето тръгнал за да отиде до автомивка, находяща на в гр.

Пазарджик на ул.“Рила“, в близост до ОУ “Димитър Ганев. Той преминал по ул.“Първа“ в с. Главиница, навлязъл в гр. Пазарджик, след което продължил по ул.“Царица Йоанна“ в посока „Зоната на здравето“, а когато стигнал на ул.“Мильо Войвода“, в близост до закусвалня „Бон Марше“, бил спрян от полицейските служители.

АУАН, който бил съставен в хода на проверката, впоследствие бил изпратен в РП-Пазарджик за преценка дали извършеното не съставлява престъпление по чл.345 ал.2 от НК. От страна на прокуратурата било образувано ДП № 146/21 г. по описа на РУМВР-Пазарджик, по което било проведено разследване. С постановление на прокуратурата от 16.06.2021г. /влязло в сила/ по пр. вх. № 722/19г., образуваното ДП било прекратено. Материалите по преписката били върнати на сектор „ПП“ при ОДМВР- Пазарджик по компетентност и за преценка дали да се ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по реда на ЗДвП. По този повод и на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН, било издадено атакуваното НП. То било връчено лично на нарушителя на 30.06.2021 година, а жалбата против него била подадена чрез АНО на 02.07.2021 година, т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП.

В мотивите си съдът е приел, че е безспорно доказано осъществяването на това нарушение. Посочил е, че са неоснователни възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения и е изложил аргументи защо счита това.

При така установеното от фактическа страна, районният съд правилно е приел за безспорно установено и доказано извършеното от жалбоподателя административно нарушение. В решението въззивният съд е изложил аргументи, които се споделят напълно от касационната инстанция, поради което и на основание чл.221 от АПК се препраща към тях. Следва да се посочи, че е даден отговор на поддържаните и в касационното производство възражения, като не са ангажирани каквито и да било доказателства, които да оборват вече направените законосъобразни изводи на въззивния съд. Първоинстанционният съд в оспореното решение е отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси. Според настоящата инстанция изложените в обстоятелствената част на АУАН и НП факти по никакъв начин не са въвели в заблуждение нарушителя относно предявеното му административно нарушение и са достатъчно ясни, за да аргументират защо се приема осъществяването на соченото административно нарушение. Не се пораждат съмнения и относно наличието на трите основни предпоставки в административнонаказателния процес – нарушение, нарушител и вина. Описаното нарушение както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление е конкретизирано в достатъчна степен, поради което и не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

Неоснователни са възраженията, подробно аргументирани в касационната жалба, за това, че е нарушен принципа non bis in idem, въведен с нормата на чл. 24 ал.1 т.6 от НПК. Както сочи и първоинстанционния съд, наказателното постановление е издадено на основание чл. 36 ал.2 от ЗАНН, съгласно която е предвидена възможност наказващия орган да издаден НП, ако прокуратурата прекрати наказателното производство. Срокът по чл. 34 ал.3 от ЗАНН тече от издаване на постановлението за прекратяване и този срок в настоящия случай не е изтекъл. Принципът non bis in idem / не два пъти за едно и също нещо/ безспорно би бил нарушен, ако на нарушителя за констатираното деяние бяха наложени два вида санкции- наказателна и административна. При положение, че нарушителят не е бил санкциониран по наказателноправен ред и че процесното административно-наказателно производство е образувано на основание чл. 36 ал.2 от ЗАНН следва да се приеме, че административно- наказателното производство е своеобразно „продължение“ на вече прекратеното наказателно такова и на дееца се налага само една санкция по реда на

ЗАНН. Цитираните в писмените бележки на касатора решения на ВКС и ЕСПЧ касаят различни казуси и те биха били приложими в случай на двойно санкциониране на касатора, а както се каза, последният е санкциониран само за извършено административно нарушение. От друга страна, след като на лицето вече е наложена административна санкция, принципът за правна сигурност и визирания по- горе принцип non bis in idem биха изключили всякаква възможност върху лицето да бъде реализирана последваща наказателна репресия за същите факти и ако поради някакви причини наказателното производство бъде възобновено, то не би могло да продължи, без да отпадне наложената административна санкция.

С оглед на всичко сочено дотук следва да се приеме, че тези възражения на касатора са неоснователни.

Предвид на изложеното, настоящата инстанция намира, че следва да се остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Административен съд Пазарджик,

РЕШИ:

ОСТАВЯ

В СИЛА Решение № 663/29.10.2021 г. постановено по АНД № 20215220201113/2021 г. по описа на Районен съд гр.Пазарджик.

Решението е окончателно.

Председател: /п/

Членове: 1. /п/

2./п/