Решение № 172 от 15.02.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Русе, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Майя Й. Йончева при участието на секретаря Емилия Д. Добрева като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело № 20234520101367 по описа за 2023 година

Искът е отрицателен установителен с правно основание по чл.439 ГПК.

Ищцата В. Г. И. чрез процесуалния си представител твърди, че въз основа на изпълнителен лист, издаден срещу Н Й А и Й И Т в условията на солидарност по ч. гр. дело №3028/2009г. на Районен съд Русе, в полза на “Обединена Българска Банка” АД за заплащане на сумите 4854.05 лв главница, заедно със законната лихва от 13.05.2008г. до окончателното изплащане, 451.05 лв договорна лихва за периода 25.11.2008г.-07.06.2009г., 5.52 лв наказателна лихва за същия период и 465.39 лв разноски по делото, е било образувано изп. дело №669/2009г. по описа на ЧСИ Цветанка Г. с район на действие Окръжен съд Русе. След образуване на изпълнителното дело на 02.11.2012г. ЧСИ изпратил запорно съобщение до НОИ и наложил запор върху вземането на Й И Т от отпуснатата му пенсия за осигурителен стаж и възраст, след която дата по изпълнителното дело са постъпвали ежемесечно различни по размер суми, удържани от пенсията на длъжника. На 26.10.2017г.

Й И Т починал, като последната удържана от пенсията му сума била за месец октомври 2017г., след което и на основание чл.96, ал.1, т.1 КСО запорът 1 върху пенсията му бил вдигнат. На 30.10.2018г. по изпълнителното дело е била подадена молба от “ЕОС Матрикс” ЕООД да бъде конституиран като взискател по изп. дело №669/2009г. въз основа на договор за цесия от 31.01.2018г., сключен между него и ОББ АД, съгласно който Банката му била цедирала вземането си по издадения по ЧГД №3028/2009г. на РРС изпълнителен лист. На 26.01.2023г. ЧСИ Цветанка Г. с постановление на основание чл.429 ГПК я конституирала като длъжник в качеството й на наследник на починалия Й И Т по изп. дело №669/2009г. Ищцата твърди, че от 12.10.2017г., когато е направена последната удръжка по наложения запор върху пенсията на починалия Й Т, е започнал да тече срокът по чл.433, ал.1, т.8 ГПК и тъй като нито взискателят е поискал, нито ЧСИ по своя инициатива е извършвал изпълнителни действия в продължение на две години – до 13.10.2019г., изпълнителното производство се е прекратило по силата на закона, независимо че ЧСИ не е издал постановление за настъпването на това обстоятелство. Счита, че не дължи исковите суми на “ЕОС Матрикс” ЕООД поради изтекла погасителната давност по чл.110 ЗЗД за главното вземане, респ. чл.119 ЗЗД за допълнителните вземания, тъй като считано от последното валидно принудително изпълнително действие по изп. дело №669/2009г. на ЧСИ Цветанка Г. (31.10.2017г.) до 31.10.2022г., е изтекъл определеният в закона 5-годишен давностен срок. В т.см. се позовава на задължителното тълкуване на закона, дадено в т.10 на ТР №2/2013г. на ОСГТК, ВКС. Моли да се признае за установено, че не дължи на “ЕОС Матрикс” ЕООД сумите 4854.05 лв главница, заедно със законната лихва от 13.05.2008г., 451.05 лв договорна лихва за периода 25.11.2008г.- 07.06.2009г., 5.52 лв наказателна лихва за същия период и 465.39 лв разноски, предмет на изпълнителен лист от 17.07.2009г., издаден по ЧГД №3028/2009г. на Районен съд гр. Русе. Претендира за направените разноски по делото.

Ответникът “ЕОС Матрикс” ЕООД гр. София, представляван от управителите Райна И. М.а – Тодорова и Тихомир Иванов Вълчев, чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на иска.

По отношение наследодателя на ищцата Й И Т са извършвани валидни изпълнителни действия по изп. дело №669/2009г., като последната постъпила сума по наложения запор е постъпила на 18.12.2017г. Възразява срещу твърдението, че вземането му е погасено по давност, тъй като с молбата си от 30.10.2018г. за конституиране като взискател по изпълнителното дело е 2 поискал и извършване на изпълнителни действия, в т.ч. и запори. Такива молби е подавал и през 2019г., 2021г. и 2023г. Перемпцията сама по себе си не засяга издадения изпълнителен лист, не го прави невалиден, не го обезсилва.

Перемпцията по чл.433, ал.1, т.8 ГПК не изключва принудителното изпълнение, защото когато тя настъпи и кредиторът направи искане за нов способ, съдебният изпълнител дължи подчинение на представения и намиращ се при него изпълнителен лист. Новото искане на свой ред прекъсва давността, независимо дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или не е образувал ново дело. Съгласно чл.116, б.“в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение.

Давността е свързана с поведението на кредитора и ако искането на кредитора е направено своевременно, давността се счита прекъсната с искането, дори изпълнителното действие да не е било предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок по причина, която не зависи от волята на кредитора. Прекъсването на давността е едно и настъпва с предприемане на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. Спрямо ищцата е предприемал валидни изпълнителни действия, които са прекъсвали давността и към датата на предявяване на иска погасителна давност не е изтекла, поради което моли искът да бъде отхвърлен.

По делото са представени писмени доказателства, в т.ч. приложен е препис на изп. дело №669/2009г. на ЧСИ Цветанка Г. с район на действие Окръжен съд-Русе.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

От представените препис от Заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 11.06.2009г., издадена по ЧГД №3028/2009г. на Районен съд Русе и изпълнителен лист от 10.06.2009г., се установява, че Й И Т, ЕГН **********, е осъден да заплати солидарно с Н Й А в полза на “Обединена Българска Банка” АД гр. София сумите 4854.05 лв, главница, заедно със законната лихва върху сумата от 13.05.2008г. до окончателното изплащане, 451.05 лв договорна лихва върху главницата за периода от 25.11.2008г. до 07.06.2009г., 5.52 лв наказателна лихва за същия период, както и 465.39 лв разноски по производството. Издаденият изпълнителен лист е бил образуван в изп. дело №20097600400669 (№669/2009г.) на ЧСИ Цветанка Г. с 3 район на действие Русенски окръжен съд.

Видно от данните по изп. дело №20097600400669, с покана за доброволно изпълнение изх. №8800/17.07.2009г. длъжникът е поканен в двуседмичен срок да изпълни доброволно задължението си и тъй като той не е сторил това в дадения му двуседмичен срок, ЧСИ Цветанка Г. е предприела изпълнителни действия срещу него за събиране на дълга - изпратила запорно съобщение изх. №20326/02.11.2012г. до Пенсионен отдел - Русе и наложила запор върху пенсията на Й И Т. От месец декември 2012г. по изпълнителното дело са постъпвали ежемесечно различни по размер суми (първоначално в размер на 137.19 лв), удържани от пенсията на длъжника. От приложения на л.431 на изпълнителното дело, том втори, Списък на пенсионери с удържани суми за месец октомври 2017г. се установява, че последната удържана сума от пенсията на длъжника е на 13.10.2017г. С уведомление изх. №1029-176123/30.11.2017г. НОИ, Териториално поделение-Русе уведомило ЧСИ, че от месец ноември 2017г. пенсията на Й Т е прекратена на основание чл.96, ал.1, т.1 КСО и удръжката от пенсията му е вдигната.

От писмо изх. №11-03-662#1/06.10.2023г. и Удостоверение за наследници изх. №0321/04.10.2023г. на Община Русе, е видно, че Й И Т, б.ж. на гр. Мартен, Община Русе, е починал на 26.10.2017г. и е оставил за свой наследник починалия преди него брат Г И Т, починал на 02.02.2008г. и оставил на свой ред наследник - дъщеря В. Г. И., ищцата.

С Договор за прехвърляне на парични вземания от 31.01.2018г.

“Обединена Българска Банка” АД е прехвърлило на “Еос Матрикс” ЕООД възмездно всички цедирани вземания на първоначалния кредитор, индивидуализирани и описани в Приложение №1 към договора, в т.ч. и вземането си срещу солидарните длъжници Н Й А и Й И Т по изпълнителния лист от 10.06.2009г.

По молба вх. №10421/30.10.2018г. от “Еос Матрикс” ЕООД с Постановление от 31.10.2018г. ЧСИ Цветанка Г. на основание чл.429, ал.1 ГПК е конституирала “Еос Матрикс” ЕООД в качеството на взискател по изпълнително дело №20097600400669 срещу солидарните длъжници.

На 16.01.2023г. ЧСИ Цветанка Г. с постановление на основание чл.429 ГПК е конституирала като длъжник в качеството й на наследник на починалия Й И Т по изп. дело №669/2009г. В. Г. И., за което взискателят и длъжникът са 4 уведомени.

По молба вх. №7319/12.10.2023г. от взискателя “Еос Матрикс” ЕООД с Постановление за прекратяване на изпълнително производство от 13.10.2023г. ЧСИ Цветанка Г. е прекратила производството по изпълнително дело №20097600400669 на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК.

Искът по чл.439 ГПК е предоставен за защита на длъжника при липса на материалноправни предпоставки на изпълнителния процес и се явява съпътстваща същия процес защита. Съгласно чл.439, ал.1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който съобразно ал.2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т.е. факти, настъпили след стабилизиране на заповедта за изпълнение. Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т.е. недължимост на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело.

Преценката на правния интерес от предявяване на иска по чл.439 ГПК следва да се извърши не само с оглед факта на прекратяване на изпълнителното производство, но и конкретните правни последици на това прекратяване.

Правен интерес от предявяване на иска по чл.439 ГПК е налице, когато съществува изпълнителен титул в полза на кредитора-ответник, въз основа на който последният може да поиска образуване на изпълнително производство.

Прекратяването на изпълнителното производство по искане на взискателя на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК не е свързано с отказ от права и няма за правна последица погасяване на правото да се иска отново да бъде образувано изпълнително производство въз основа на изпълнителния лист.

Предвид изложеното съдът намира, че настоящият иск по чл.439 ГПК е допустим при влязло в сила в хода на процеса постановление за прекратяване на изпълнителното производство по чл.433, ал.1, т.2 ГПК, тъй като посочената хипотеза като правни последици предполага наличие на правен интерес за ищцата да получи решение по същество на заведения от нея отрицателен установителен иск, понеже взискателят може да започне нов изпълнителен процес за същото вземане.

5

Съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Доколкото издадената заповед има всички последици на съдебно решение – установително действие и преклудиране на обхванатите от обективните й предели факти, стабилитет и изпълнителна сила – то спрямо същата е приложима общата петгодишна давност.

Давността тече, спира и може да се прекъсва за всеки длъжник само поотделно. Прекъсването и спирането на погасителната давност спрямо един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници – чл.125, ал.1 ЗЗД, поради което в настоящото производство ответникъткредитор не може да се позове на действия, довели до прекъсване или спиране на давността, настъпили в правоотношението му с другия солидарен длъжник - Н Й А.

Съгласно т.10 от ТР №2/2015г. на ВКС, ОСГТК, давността в изпълнителния процес се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ): насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан и т.н. до постъпване на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. В ТР изрично са посочени и изпълнителни действия, които не прекъсват давността: не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. За разлика от исковото производство, при което в рамките на процеса давност не тече, в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ и с извършване на всяко изпълнително действие, изграждащо 6 съответния способ.