Решение № 17 от 26.02.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Враца, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Борис К. Динев при участието на секретаря Мария К. Ценова като разгледа докладваното от Борис К. Динев Търговско дело № 20221400900106 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД от С. Г. И., ЕГН **********, с адрес ***, представлявана по пълномощие от адв. Р. П. от САК, срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***.

В исковата молба се твърди, че на 11.05.2020г. в гр. Видин на *** водачът С. Н. М., управлявайки лек автомобил "Тойота Авенсис" с рег.№ВН *** АК, е нарушал правилата за движение и е реализирал ПТП, при което по непредпазливост е причинил смъртта на пешеходеца Г. Ц. Ц., баща на ищцата. Сочи се, че е образувано НОХД №76/2021г. по описа на Окръжен съд-Видин, с присъдата по което водачът М. е признат за виновен в извършването на престъпление, в резултат от което е причинена смъртта на бащата на ищцата.

Твърдението на ищцата е, че в резултат от смъртта на баща й са й причинени непоправими имуществени вреди, изразяващи се в морални болки и страдания, тъй като е лишена завинаги от обичта, уважението, вниманието, материалната и морална опора на родителя, ежедневието й е изпълнено с негативни изживявания, психически дискомфорт, мъка и гняв, тъй като отношенията им приживе били основани на взаимна обич, доверие и уважение, те си помагали взаимно и били изключително привързани един към друг.

Следващото твърдение на ищцата, че към датата на ПТП отговорността за виновния водач е била застрахована от ответника по застраховка "Гражданска отговорност", поради което с молба от 30.06.2020г. от застрахователя е поискано изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, по повод на което същият е изискал представянето на допълнителни доказателства.

1

С това, че застрахователно обезщетение не е изплатено, е обоснован правния интерес от предявяването на иск за сумата 98 000лв., определена след преценяване на противоправното поведение на загиналия при произшествието като негов принос за настъпването на ПТП в размер на 30%.

Заявен е петитум ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 130 000лв., ведно със законната лихва, считано от 30.09.2020г. до окончателното й изплащане.

Претендират се и разноски.

Чрез адв. Г. Я. от АК-Благоевград ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск.

На първо място в отговора се прави искане на ищцата да бъде указано да конкретизира претенцията си, с оглед на това, че в обстоятелствената част на исковата молба се сочи, че претенцията е за сумата 98 000лв., докато в петитума се иска осъждане на ответника за сумата 130 000лв. На следващо място в отговора се сочи приетото в мотивите на присъдата по НОХД №76/2021г. на ОС-Видин, че пешеходецът Г. Ц., без наличие на пешеходна пътека, в непосредствена близост до паркиран лек автомобил в десния край на платното за движение, е предприел пресичане на платното за движение по *** в напречна посока – на нерегламентирано място и е имал техническа възможност да предотврати ПТП, като пресече на намираща се в близост пешеходна пътека или да изчака преминаването на автомобила. Сочат се и други факти, установени от наказателния съд.

На следващо място в отговора на исковата молба се развиват подробни съображения в подкрепа на възражението на ответника, че претендираният размер на обезщетението е прекомерно завишен и не съответства на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Ответникът въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на бащата на ищцата в размер на 50%. Оспорва и претенцията за лихва. Претендира разноски.

Чрез адв. П. ищцата е подала допълнителна искова молба, в която уточнява, че петитумът на исковата молба следва да счита като искане за осъждане на ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 98 000лв.

В допълнителната искова ищцата изразява несъгласие с поддържаното от ответника, че искът е завишен по размер, както и с твърдения от него размер на приноса на загиналия при произшествието за неговото настъпване.

Ответникът не е подал допълнителен отговор.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа иска.

В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител оспорва иска.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните съобразно изискванията на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От приетото като доказателство по делото удостоверение за наследници № 5258/15.05.2020 г., издадено от Община Враца се установява, че след смъртта си на 11.05.2020 г. Г. Ц. Ц., с ЕГН ********** е оставил за законни 2 наследници съпругата си, сина си и дъщеря си С. Г. И., ищца по делото.

Не се оспорва, че ответникът е сключил застраховка „Гражданска отговорност“ за водача на автомобил „Тойота“ модел „Авенсис“ с ДКН ВН *** АК и ПТП е настъпило в срока на покритие на застрахователната полица.

Същото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване с Определение 447/15.12.2022 по делото.

От приетата като доказателство по делото влязла в законна сила на 30.06.2022 г. присъда от 15.06.2022 г. по НОХД 76/2021 по описа на ОСВидин и мотиви към присъдата се установява механизма на настъпване на смъртта, както и че водачът на автомобил марка „Тойота“ модел „Авенсис“ с ДКН ВН *** АК С. Н. М. е признат за виновен в причиняването по непредпазливост на смъртта на Г. Ц. Ц., с ЕГН **********.

Видно от мотивите на присъдата наследодателят на ищцата, мъж на 78 години предприел пресичане на пътното платно на необозначено на това място пред движещ се автомобил без да се огледа предварително за автомобили и без да спре преди да навлезе на пътното платно. На мястото на пресичането нямало пешеходна пътека. Наследодателят на ищцата излязъл зад спрял лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“ поради което и водачът на автомобила марка „Тойота“ модел „Авенсис“ с ДКН ВН *** АК нямал ясна видимост. Видимостта му била ограничена и от наличието на дърво до пътното платно, което хвърляло сянка, както и от яркото слънце, което заслепявало водача на автомобила. Наследодателят на ищцата преминал перпендикулярно дясната лента, а ударът настъпил в лявата лента на пътя.

Виновният водач на автомобила го управлявал със скорост от 50 км. в лявата лента, но без спуснат сенник който да ограничи заслепяването от слънцето. Водачът закъснял с реакцията си за спиране и при удара се движил с 34 км/ч.. Нямало следи от гумите по асфалта. При удара било счупено предното стъкло на автомобила, наследодателят на ищцата полетял 2-3 метра.

В резултат на настъпилото ПТП наследодателят на ищцата починал.

За установяване на отношенията между ищцата и починалия й баща са разпитани свидетели.

От показанията на свидетелката Ц. Ц., които настоящият съдебен състав кредитора като обективни, безпротиворечиви и добросъвестно дадени се установява, че свидетелката познава семейството на ищцата и наследодателя й. Познава ищцата от времето когато и двете са посещавали детска градина.

Пораснали заедно и живели в един блок. Познава родителите на ищцата но за последно е виждала наследодателя й преди около 20 години. След като ищцата завършила гимназия рядко се срещали с ищцата, но често се чували и споделяли ежедневия, празници както и проблеми.

Според свидетелката ищцата бащата бил авторитет за ищцата, дъщеря си. Живеели заедно с ищцата до 1985-1990 г. когато ищцата се омъжила и започнала да живее със съпруга си в гр. Враца. Родителите на ищцата й помагали с отглеждането на сина на ищцата. Ищцата запазила близки отношения с родителите си. Свидетелката виждала бащата на ищцата да бута количката с детето на ищцата. Имал повече свободно време и от майката и помагал за отглеждането на децата на ищцата. В годините тези отношения между тях не се променили, макар че те вече като възрастни хора родителите 3 на ищцата живеели на село Димово, но се виждали поне веднъж месечно с ищцата за времето когато живеели на село.

В разговори със свидетелката ищцата споделяла, че баща й е запазил тази емоционалност, отзивчивост и доброта към нея, както и към децата й.

Смъртта му настъпила внезапно и изненадващо за ищцата, доколкото ищцата споделяла със свидетелката, че баща й е много здрав, не е пиел лекарства.

След катастрофата и смъртта на баща й ищцата била съкрушена. Според свидетелката отнело доста време за да сподели, че е съкрушена от това, че баща й е загинал при ПТП. Свидетелката останала с впечатлението, че ищцата действително преживява тежко загубата на баща си, не гледала свидетелката в очите когато говорела за тези с преживявания. И по времето на разпита, настъпил две години след смъртта на баща й в разговори със свидетелката усещала тъгата и болката от смъртта на бащата на ищцата.

Ищцата спазвал християнските ритуали за почитане на смъртта на баща си.

От показанията на свидетелката М. Н., които настоящият съдебен състав кредитора като обективни, безпротиворечиви и добросъвестно дадени се установява, че се познава с ищцата от началното училище, тренирали волейбол като деца и запазили добрите си отношения и до времето когато е разпитвана като свидетел по делото. Според свидетелката връзката на ищцата с баща й била по-силна от връзката й с майка й. Свидетелката разбрала за смъртта на бащата на ищцата няколко дни след като настъпила, тъй като ищцата споделила с нея. В началото свидетелката не изразила особена емоция от смъртта на баща си, но по-късно започнала да споделя колко много й липсва. Смъртта му настъпила ненадейно и много неочаквано. Човекът бил жизнен, търсели си работа и след пенсионирането си като охранител, свидетелката го видяла около 6 месеца преди смъртта му да прави ремонт на къщата си.

Приживе ищцата и баща й били в много добри отношения. Тя е споделяла повече с него какви проблеми е имала, като се съветвала именно с него как да постъпи и какво да направи.

По делото е представена и приета като доказателство копие от писмо вх. № 94-Р-113/30.06.2020 г. с което ищцата се заявила застрахователната си претенция пред ответника.

Видно от приетото като доказателство по делото писмо изх. № О-928725/09.07.2020 г. изходящо от ответника съшият е уведомил пълномощника на ищцата, че преписката не е комплектована, поради което и ще отложи произнасянето по размера на дължимото обезщетение.

С писмо изх. № О-92-12440/30.09.2020 г. прието като доказателства по делото ответникът отново е отложил произнасянето по размера на обезщетението, тъй като все още не се бил снабдил с всички документи по случая.

Ответникът не е представил доказателства за заплащане на застрахователно обезщетение, което е в негова тежест, поради което и настоящият съдебен състав намира, че такова обезщетение до момента не е заплатено.

При така установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

4

Съгласно разпоредбата на чл.432 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията по чл.380 от КЗ. Доколкото отговорността на застрахователя по „Гражданската отговорност“ е функционално обусловена от отговорността на деликвента /причинителя на вредата/, то тя се осъществява и при наличието на всички обективни и субективни признаци на фактическия състав на непозволеното увреждане, по смисъла на чл.45 от ЗЗД. С оглед на това фактите, въз основа на които се поражда правото по чл.432, ал.1 от КЗ са: 1) валидно възникнало правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между застрахователя и деликвента; 2) настъпване на застрахователно събитие – ПТП; 3) претърпени вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие; 4) предпоставките по чл.45 от ЗЗД противоправно деяние; вина; вреди и причинно-следствена връзка между поведението на деликвента и причинените вреди.