Решение № 1172 от 23.07.2026, Административен съд - Ловеч
- Съд
- Административен съд - Ловеч
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 275/2026
- Вид
- Решение № 1172
- Подписан
- 23.07.2026
- В сила
- 23.07.2026
- Състав
- Танка Цонева, Георги Христов, Даниела Радева
Цитирани разпоредби
- чл. 218 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.218, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 220 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.58г · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 139, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 167а, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.179, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 187а, ал. 1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 187а, ал. 1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.189 ал.15 · Закон за движението по пътищата
- чл.189е, ал.12 · Закон за движението по пътищата
- чл.189е ал.9 · Закон за движението по пътищата
- чл.189з · Закон за движението по пътищата
- чл.10, ал.1 · Закон за пътищата
- чл.116 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1172
Ловеч, 23.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Ловеч - II тричленен състав, в съдебно заседание на тридесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА РАДЕВА
ТАНКА ЦОНЕВА
При секретар ТАТЯНА ТОТЕВА като разгледа докладваното от съдия ТАНКА ЦОНЕВА канд № 20267130600275 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от Началника на отдел “Контрол и правоприлагане“ в Национално Тол Управление, Специализирано звено към Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/-гр. София чрез пълномощника му -юрк.Корфонозова против Решение № 145/30.04.2026 г. на Районен съд-Ловеч, постановено по АНД № 894/2025 г.
В жалбата се релевират доводи, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, с искане да бъде отменено, а издаденото наказателно постановление потвърдено. В тази връзка се излагат пространни аргументи, че районният съд въз основа на доказателствата по делото и закона е достигнал до неправилни правни изводи, че в хода на административнонаказателното и съдебното производство липсват надлежни доказателства за авторството на нарушението, за което е ангажирана отговорността на ответника.
Според касационния жалбоподател отговорността на нарушителя в настоящия казус е ангажирана на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 139, ал. 6 от ЗДвП за това, че в качеството на водач е управлявал ППС от категорията на чл. 10а, ал. 7 от ЗП по път включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за заплащане на дължимата пътна такса, съгласно изискванията на ЗП и ЗДвП, като деянието се доказва по несъмнен начин от представените по делото доказателствени материали.
В заключение се претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на ответната страна.
В съдебното заседание проведено по делото касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. В депозирана по делото писмена защита се поддържа жалбата и се излагат доводи по същество на спора. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. При наличие на искане за присъждане на адвокатско възнаграждение се прави възражение за прекомерност на същото, предвид действителната фактическа и правна сложност на делото.
Ответникът - Д. Д. Д. от гр. Ловеч, в съдебно заседание, не се явява. Същият се представлява от адв. П. - ЛАК, който в дадения ход по същество пледира съдът да се произнесе с решение, с което да остави в сила, като правилно и законосъобразно обжалваното решение на РС – Ловеч. В тази връзка акцентира на трайната и непротиворечива практика на съдилищата в България, които следва задължително да прилагат практиката на СЕС, каквото е и решението по дело С -61/2023. Претендира присъждане на сторените в производството пред настоящата инстанция разноски.
Окръжна прокуратура Ловеч – редовно уведомена, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
Административен съд -гр.Ловеч, I касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение, при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане в настоящето производство.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Разпоредбата на чл. 218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. В съответствие с разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от въззивния съд в обжалваното решение.
За да постанови решението си РС - Ловеч е приел за установено от фактическа страна, че на 01.02.2025 г. в 17:40 часа нарушителят управлявал извън населено място ППС с peг. Номер BG– [рег. номер], вид лек автомобил, марка ШКОДА ОКТАВИЯ, с обща техническа допустима максимална маса до 3,5 тона, по път 4 Български извор – Сопот - 45, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не била заплатена пътна такса съгласно чл.10, ал.1 от Закона за пътищата.
На датата на проверката – 20.03.2025 г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №001424/01.02.2025 г. срещу Д. Д. Д., в който актосъставителят квалифицирал констатираното нарушение по чл.139, ал.6 от ЗДвП. Извършеното нарушение било установено чрез справка в електронната система за събиране на пътни такси от контролно устройство с идентификатор № 10281, като за нарушението бил генериран доказателствен запис в системата по чл. 167а, ал.3 от ЗДвП номер 001424/01.02.2025 г.
Съставеният АУАН е предявен на нарушителя, който след като се запознал със съдържанието му, го подписал без възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН също не са били депозирани писмени възражения срещу съставения акт.
Въз основа на така съставения АУАН бил издадено обжалваното пред РС – Ловеч Наказателно постановление № 001424/01.09.2025 г. от Началник на отдел „Контрол и правоприлагане" в Национално тол управление към АПИ, с което на основание чл.189е, ал.12 от ЗДвП и Заповед №РД-11-216/25.02.2025 г. на Председателя на АПИ и на основание чл. 179, ал. 3, във връзка с чл. 139, ал. 6 от Закона за движението по пътищата на Д. Д. Д. [ЕГН] от гр. Ловеч е наложена „глоба“ в размер на 300 (триста) лева.
При преценка законосъобразността на обжалваното наказателно постановление РС - Ловеч е мотивирал извод, че вмененото на санкциониранато лице нарушение не е доказано по безспорен и несъмнен начин. Първоинстанционният съд е приел, че както от представения по делото снимков материал, представляващ годно доказателствено средство по смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДвП, от приетата като доказателство по делото справка по чл.189е ал.9 от ЗДвП от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, така и от събраните гласни доказателствени средства не се доказва по несъмнен начин извършването на вмененото във вина на Д. нарушение. С оглед на установеното от събраните гласни доказателствени средства по делото, че процесното ППС не е собственост на жалбоподателя, ответник в настоящото производство, съдът е счел за недоказано твърдението на наказващия орган, че именно той е извършителят на описаното в обжалваното НП нарушение. Освен това, не са налични доказателства по делото, от които да се установява, че изобщо е правена проверка за това кой е бил водач на превозното средство към момента на извършване на процесното нарушение.
Първоинстанционният съд е обосновал извод, че след като контролните органи са потърсили отговорност за нарушение, установено в отсъствие на нарушителя (на базата на генериран запис от системата), е следвало да процедират по реда на чл. 187а, ал. 1 и ал.2 от ЗДвП и едва след това и само ако собственикът възрази, е следвало да се състави АУАН срещу водача, посочен от собственика в нарочна декларация, придружена и от СУМПС. В настоящия случай това не е сторено, поради което и не може да се приеме за установен извършителят само от изявление пред актосъставителя, доколкото противоречи на основополащия правен принцип, заложен в чл.116 от НПК. Съдът е счел, че деянието не може да бъде квалифицирано като маловажен случай на административно нарушение предвид чл.189з от ЗДвП, изключваща приложението на чл.28 и чл.58г от ЗАНН за нарушения по ЗДвП.
По горните съображения, подробно мотивирани в обжалваното решение, РС - Ловеч е отменил наказателното постановление, като незаконосъобразно.
Настоящият касационен състав изцяло споделя възприетата от районния съд фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи. В този смисъл, не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната на обжалваното решение и оспореният съдебен акт е правилен. Касационната инстанция споделя мотивите на РС, с които е отменено наказателното постановление, към които следва да препрати на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.
От доказателствената съвкупност на делото и след анализ на приложимото право се налага извода, че не е доказано ответникът по касация да е осъществил вмененото му във вина нарушение по чл.179, ал.3 във връзка с чл.139, ал.6 от ЗДвП, поради което и неправилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Съгласно нормата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП, се наказва с глоба в размер 300 лева.
С разпоредбата на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП е въведено в задължение за водачите на ППС преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплатят таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице. Съответно в чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е предвидена санкция за лицата, които управляват ППС, без да е изпълнено посоченото задължение. В АУАН и в процесното НП е посочено неизпълненото задължение - не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, и няма как да има каквото и да било съмнение за какво точно нарушение е санкциониран водачът, а именно: че е управлявал ППС, за което не е платена такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса.
В конкретиката на настоящия казус се касае за заснемане на нарушението чрез техническо средство, като посредством изготвените от същото веществени доказателствени средства, които са представени по делото пред въззивната инстанция, не може да се установи самоличността на водача, който е управлявал ППС в момента на нарушението. Отделно от това нарушението е извършено повече от месец преди проверката, а не към момента на проверката. По делото не са представени доказателства чия собственост е превозното средство. От показанията на разпитаните в производството пред районния съд свидетели – актосъставител и свидетел по акта, се установява, че процесното ППС не е собственост на жалбоподателя Д. Д., а на неговия баща. В случая, обаче отговорността на ответника по касация не е ангажирана в качеството на собственик на ППС, а на негов водач към момента на извършване нарушението. Както и въззивният съд е установил, липсват каквито и да било доказателства, че именно Д. Д. е управлявал посочения автомобил на датата, мястото и часа, когато е извършено нарушението, което съответно да обоснове ангажирането на административнонаказателната му отговорност по чл. 179, ал. 3, във връзка с чл. 139, ал. 6 от ЗДвП. По делото не са налице доказателства на инкриминираната дата в описания в АУАН и НП пътен участък автомобилът да е бил спиран за проверка от контролните органи на АПИ или да е установен по друг начин водачът на автомобила към момента на нарушението. Било е необходимо преди съставянето на АУАН и издаването на НП съответните длъжностни лица да съберат доказателства, с които да установят самоличността на нарушителя. От обстоятелството, че Д. не е възразил срещу АУАН, както и че според актосъставителя е заявил пред него, че той е управлявал автомобила на 01.02.2025 г. не може да се направи обоснован извод за субекта на нарушението. От неупражняването на правото на възражение, не могат да се правят изводи за авторството и вината на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, както и от изявление пред актосъставителя, не може да се изведе безспорен извод относно авторството на деянието, тъй като това означава този извод да почива само на самопризнания, което е недопустимо с оглед регламентираният в чл.116 от НПК основополагащ принцип. В съответствие с презумпцията за невиновност, доказателствената тежест в нито един момент не може да бъде прехвърлена върху обвиненото в извършеното нарушение лице. Тя е изцяло за актосъставителя в административнонаказателното производство, съответно върху административнонаказаващия орган в съдебното производство по оспорване на НП.
Разпечатката съдържа 35 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a18af835-527d-4191-9137-60118e4f22fe