Решение № 1469 от 01.12.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1469 гр. София, 01.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Надежда Махмудиева

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Красимира Г. Г. като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20221000500588 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 6951 от 14 октомври 2019г. по гр. д. № 718/2020г.

Окръжен съд - Перник е отхвърлил предявения от Б. С. В. срещу Е. К. Д. и Е.

Г. Ч. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 21, том II, нот. дело № 199/25.04.2008г. по описа на нотариус И. И., с район на действие Районен съд - Перник, като неоснователен; осъдил ищеца да заплати на ответниците сумата в размер на 1 000 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на Б. С. В. срещу решението по гр. д. № 718/2020г. на ОС – Перник. С доводи, че решението е неправилно, концентрирани върху необосновани изводи на съда относно обема на дължими грижи и издръжка, и необосновани изводи от анализа на събраните гласни доказателства, а като резултат допуснато нарушение на материалния закон, се иска отмяната му и вместо това уважаване на иска за разваляне на договора, в предмета на делото.

1

От името на насрещните страни Е. К. Д. и Е. Г. Ч. е подаден отговор на въззивната жалба, с който същата е оспорена.Подаването на отговора е потвърдено от ответниците по жалбата.

За постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, след съвкупна преценка на събраните доказателства и даване вяра на показанията на свидетелите, доведени от ответниците, че синът на приобретателката по договора за издръжка и гледане Д. Д., въпреки че не се установявало каква претенция за изпълнение е отправена към него, е изпълнил задълженията по алеаторния договор, чието разваляне е поискано. В тази връзка съдът е приел, че Д. Д. е живял заедно с прехвърлителя в апартамент в гр.Перник, кв. Тева, като отношенията им били основани на взаимно уважение и подкрепа, и е полагал грижи от хигиенно – битов характер, като е закупувал и хранителни продукти, лекарства, плащал е режийни разноски, а поради нуждата от интензивни медицински грижи прехвърлителят е бил настанен в дом за стари хора, за който Д. Д. е заплащал таксата и е посещавал, като е осигурявал там храна и друго необходимо. По тези съображения съдът е счел, че предявеният иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД е неоснователен, като евентуално кратковременно неизпълнение е несъществено, така че не може да породи преобразуващото право на разваляне.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно и частично допустимо – съдът се е произнесъл по предявения допустим иск срещу Е. Ч., а като резултат то е правилно в тази част. Доводите на жалбоподателя са неоснователни, поради което въззивният съд потвърждава обжалваното решение в частта му по иска, предявен срещу Е. Ч. като правоприемник на ответника. По отношение на Е.

Д. произнасянето е недопустимо и решението, постановено спрямо него, следва да се обезсили, а производството да се прекрати.

Искът, предмет на разглеждане и от въззивния съд, е основан на следните обстоятелства:

С. В. С. е твърдял в исковата си молба от 28.05.2018г., че с договор, извършен с нотариален акт № 21, том II, нот. дело № 199/25.04.2008г. по описа на нотариус с район на действие Пернишки районен съд, е прехвърлил на М. К. Ч. свой собствен недвижим имот - 140/354 ид. ч. от УПИ, находящ се в гр.***, ул.“***“ № *, заедно с цялото жилище, разположено на втория 2 етаж, в източната част на построената върху този УПИ масивна двуетажна жилищна сграда.

Прехвърлянето станало срещу задължението на М. Ч. да му осигури гледане и издръжка докато е жив, като му осигури грижи и издръжка при старост, немощ и болест, при запазено право на ползване върху имота. Поддържал е, че приобретателката е починала, поради което е насочил иска си срещу наследника й Г. Б. Г., който се дезинтересирал от него, като не полагал никакви грижи лично или чрез друго лице, въпреки че той бил в изключително тежко здравословно състояние, което изисквало непосредствени грижи, – с призната „нетрудоспособност“ от 98 % с дата на инвалидизиране 22.03.2013г. и прогресивно влошаване на здравето му, като не можел да се движи, да се храни сам и пр. Искането, оправено към съда, е да развали посочения договор.

С молба от 31.05.2018г. е поискано като ответник да бъде конституирано лицето Д. Д. Д., а искът против Г. Г. е оттеглен на етап, когато не е възникнало процесуално правоотношение с него. Ищецът е посочил, че именно Д. Д. е наследник на приобретателката М. Ч., без да е уточнено какво качество има първоначално посоченото лице като ответник, по отношение на което производството е било прекратено.

С. В. С., роден ****г., е починал на 17.03.2019г. и процесуалното му положение е преминало върху неговия низходящ – синът му Б. С. В., упълномощил адв. Б. да го представлява в производството, образувано по исковата молба, която от формална страна е била подадена лично от ищеца. От данните по делото обаче може да се направи извод, че тя е подписана от адв. Б., отчетено и в съдебно заседание на 17.01.2020г. от РС – Перник, където делото е било образувано първоначално (впоследствие изпратено по подсъдност на ОС–Перник ), предоставил срок за отстраняване нередовността на процесуалното действие чрез представяне на пълномощно от С. С., с което е била учредена представителна власт на адвоката. Пълномощно, в което първоначалният ищец фигурира като упълномощител, е приложено към молба на адвоката от 06.03.2020г. и в него е цитиран номерът на гражданското дело, образувано по исковата молба, който е неизвестен преди подаването й, но доколкото и правоприемникът на ищеца е встъпил в делото, следва да се приеме, че исковата молба не е нередовна по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 6 и чл. 128, т. 1 ГПК.

Ответникът Д. Д., в отговора на исковата молба от 18.04.2019г., е предприел процесуална защита срещу иска с доводи, че в обстоятелствената част на исковата молба не са изложени достатъчно обстоятелства, обосноваващи искането за разваляне, а по същество е оспорил иска с възражения, че не отговаря на действителното положение, че не е полагал грижи за ищеца, който по собствено желание отишъл да живее на вилата си, след като живели съвместно преди това след смъртта на майка му, настъпила през 2015г., като по време на този престой във вилата, когато ищецът имал нужда, ответникът се е грижил за ищеца и е поемал разходи, а после ищецът се върнал отново в Перник. Ответникът е посочил, че поради влошено здравословно състояние С. В.

С. е бил настанен в болница „Св. Наум“, като след изписването му през м.12.2018г., и по негово искане той е настанен в дом за възрастни хора в с. Филиповци - „Абланица“, разноските за което били поети от самия Д. Д., който участвал и при настаняването на прехвърлителя в болница през 03.2019г., където завел и лекари от гр.София, и която посещавал ежедневно, до смъртта на ищеца.

Подаването на исковата молба, докато е полагал грижи за ищеца, ответникът обосновава и с намеса на трети лица.

В хода на съдебното производство – на 06.02.2020г. - и ответникът Д. Д. (роден ****г.) е починал. В удостоверение за наследници на починалия е записано, че същият е оставил за наследници Е. Г. Ч. – баба, и Е. К. Д. – чичо, като и двамата са конституирани на мястото на 3 починалия ответник. Съгласно чл. 7 ЗН, ако починалият е оставил само възходящи от втора или по-горна степен, наследяват по равно най-близките от тях по степен. Нормата на чл. 8, ал. 4 ЗН гласи, че, когато починалият не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи, наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително.

По-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен.

Следователно, в случая бабата на починалия ответник като възходяща от втора степен е наследник на своя внук, а такъв не се явява чичото, който е роднина по съребрена линия от трета степени и не е призован към наследяване (вж. чл. 74 и 75 СК). Ето защо решението, постановено по отношение на него, като постановено спрямо ненадлежна страна, която не е заместила в процесуалното правоотношение ответника поради липса на материално правоприемство (чл. 227 ГПК ), е недопустимо и в тази част следва да се обезсили, а производството срещу Е. К. Д. да се прекрати.

Не е спорно по делото, а и от представения нотариален акт се установява, че с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, извършен с нотариален акт № 21, том II, нот. дело № 199/25.04.2008г. по описа на нотариус с рег. № *** от регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Пернишки районен съд, С. С. е прехвърлил на М. К. Ч. 140/354 ид. ч. от свой имот, находящ се в гр.***, ул.“***“ № *, заедно с цялото жилище, разположено на втория етаж, в източната част на построената върху този УПИ масивна двуетажна жилищна сграда, срещу задължението на приобретателя да поеме гледането и издръжката на С. С. докато е жив, като му осигури грижи и издръжка при старост, немощ и болест, като С. С. си запазва вещното право на ползване върху недвижимия имот, който прехвърля, което право ще упражнява безвъзмездно докато е жив.

От удостоверение за наследници с изх.№ 17/ГРС-401 от 27.01.2017г., издадено от община Перник, е установено по делото обстоятелство, което също е безспорно, - че М. К. Ч. е починала на 02.06.2015г., като е оставила за свой наследник сина си Д. Д. Д..

От представената медицинска документация е установено и това не е спорно между страните, че здравословното състояние на С. С. се е влошило след сключването на горепосочения договор, като същият е диагностициран с болест на Паркинсон, увреждания на лумбо-сакралните коренчета, некласифицирани другаде; хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност; идиопатична остеопороза с патологична фрактура; множествена локализация. С експертно решение № 650 от 22.03.2013г. на С.

С. е определена степен на увреждане от 98 % т.н.р. без чужда помощ, считано от 16.03.2013г., с водеща диагноза Паркинсонова болест, която е в треморно – 4 ригидна форма. Влошеното здравословно състояние на прехвърлителя след сключване на договора и нуждата от грижи е установена и от събраните гласни доказателства, обсъдени по-нататък в мотивите, а и тази нужда не е оспорена от ответника.

С договор за предоставяне на социални услуги, с посочена дата на сключване 07.12.2018г., сключен между Сдружение „Абланица“ като „изпълнител“ и С. В. С. като „възложител“, е възложено, както е прието и от първоинстанционния съд, предоставянето на социални услуги, включващи 24часов режим на обслужване, хранене, медицинско обслужване от медицинска сестра, осигуряване на битови условия на живот със съответни консумативи и поддържане на хигиена, на спортно–оздравителни дейности, както и оказване на помощ и съдействие в различни битови ситуации. Уговорено е, че услугите ще бъдат предоставени в дом в с.Филиповци, общ. Трън, като срещу предоставянето им е уговорено заплащане на месечно възнаграждение в размер на 700 лв., което е посочено, че ще се заплаща – на управителя или по банков път, от Д. Д. Д. – „платец“, също подписал договора, чиято истинност не е оспорена (макар, сравними с просто око, подписите за възложител и платец да си приличат). В случай на тежък инцидент или летален случай, изпълнителят следва да уведоми „П. С.“, е записано в договора (вероятно се касае за свидетеля П. С. Г.).

По основния спорен въпрос в производството относно изпълнението/неизпълнението на задълженията на приобретателя по договора, чието разваляне е поискано, са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетели, поискани, както от ищеца, така и от ответницата, като всяка група свидетели твърди осъществяването на факти, в полза на страната, от която са доведени да свидетелстват.