Решение № 380 от 29.07.2024, Районен съд - Габрово
- Съд
- Районен съд - Габрово
- Дело
- Гражданско дело 1387/2023
- Вид
- Решение № 380
- Подписан
- 29.07.2024
- В сила
- 20.08.2024
- Състав
- Христо Тотев Христов
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 153 ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 380 гр. Габрово, 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Христо Т. Христов при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева като разгледа докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело № 20234210101387 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - РУСЕ" ЕАД, с ЕИК 117005106, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „ТЕЦ - Изток” № 1 срещу И. П. Я., с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Габрово, ул. „**********” № 13, ет. 6, ап. 16.
І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за претендираните права:
1. От страна на ищеца:
В исковата молба се твърди, че ответникът е купувач на доставяна от ищеца топлинна енергия за имот, находящ се в гр. Русе, ул. „*******" № 1, бл. ********, вх.
Б, ет. 2, с абонатен номер 03000110290. За периода от 22.10.2021 г. до 27.09.2022 г. дружеството ищец доставило и била разпределена топлинна енергия на стойност 622,94 лева по 20 бр. фактури, която енергия не била заплатена.
Ответникът дължал и лихва за забава за периода от падежа на всяка фактура, който бил 45 дни след периода на доставка до 05.01.2023 г. в размер на 24,16 лева.
С цел събиране на горепосоченото парично задължение ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за което било образувано ч.гр.дело 87/2023 г. по описа на Районен съд – Русе. Съдът указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си.
Искането на ищеца е съдът да приемете за установено, че ответникът му дължи:
- сумата 622,94 л е в а – главница за доставена и разпределена топлинна енергия за периода от 22.10.2021 г. до 27.09.2022 г., ведно със законната лихва от 06.01.2023 г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане 1 на вземането;
- сумата 24,16 лева - лихва за забава сбор от лихвите за забава върху всяко от просрочените задължения, сбор от които е главницата, от датата на забава до 05.01.2023 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на паричното задължение по чл.
410 от ГПК № 93/27.01.2023 г. по ч. гр. д. № 154/2023 г. /образувано след прекратяването и изплащането по подсъдност на ч.гр.дело 87/2023 г. по описа на Районен съд – Русе/, както и да му бъдат присъдени съдебните и деловодни разноски по заповедното и исковото производство, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение 100 лева.
2. От страна на ответника:
Назначеният особен представител на ответника намира иска за допусктим.
Относно основателността – намира, че съдът следва да се произнесе с оглед събраните доказателства по делото.
ІІ. Съдът, като взе предвид исканията и становищата на страните, и данните по делото, от фактическа и правна страна намира следното:
1. Правна квалификация на претендираните права:
Пред съда е предявен установителен иск с процесуално правно основание чл.
422 ал. 1 от ГПК.
Претендираните материални права на ищеца относно сумата за главница се основават на разпоредбите на чл. 153 ал. 1 от Закона за енерегетиката /ЗЕ/, а относно това за лихви – на разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД.
2. От фактическа и правна страна:
Не е предмет на спор по делото, че „Топлофикация - Русе" ЕАД е дружество лицензирано за дейността по пренос на топлинна енергия съгласно Лицензия № Л-03005/15.11.2000 г.. Общите условия на дружеството са одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране – ДКЕВР /видно от Решение № ОУ-05/16.07.2012 г. на ДКЕВР/ и са станали приложение към лицензията на дружеството за дейност по пренос на ел.енергия, поради което същите обвързват клиентите на дружеството. По делото няма твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу общите условия.
От заключението по допуснатата съдебно - техническа експертиза, което съдът изцяло възприема, като пълно ясно и обосновано, и показанията на вещото лице, и от приложените по делото документи е видно, че сградата с адрес: гр. Русе, ул.''*******" №1, блок „********а” (вх. Б) е присъединен към топлопреносната мрежа на дружеството посредством вътрешна сградна инсталация с отделна абонатна станция.
Абонатната станция се намира в сутерена на блока на ответника и е изпълнена на две зони - 1ва(1-8етаж) и 2ра(9-15етаж) с отделни главни топломери и водомери преди подгревателите за битова гореща вода /БГВ/ . Абонатната станция е работила през процесния период. Кубатурата на имота на И. П. Я. е 156,95м3. Тези кубатури са декларирани от собствениците при първоначалното включване на сградата към мрежата на „Топлофикация-Русе"АД. В имота на ответника, който е заведен от ищеца 2 с аб. № 03000110290, са монтирани 3бр. отоплителни тела - 2бр. чугунени радиатора и една лира в санитарното помещение, с параметри както следва:
- отоплително тяло с мощност 2586Вт., с монтиран уред за дялово разпределение Kamstrup, еднодатчиков с № 71384153 с визуален отчет;
- отоплително тяло с мощност 2308Вт., с монтиран уред за дялово разпределение Kamstrup, еднодатчиков с № 71070181 с визуален отчет;
- отоплително тяло тип „лира" с мощност 230Вт., без монтиран уред за дялово разпределение.
В имота има също водомер за гореща вода. През процесния период същият има отчетени показания.
През процесния период (22.10.2021г.-27.09.2022г.) през имота на ответника са преминавали вертикални тръбни щрангове от сутерена вертикално до последния етаж.
В сградата и имота на ответника е въведено дялово разпределение, което се осъществява чрез лицензиран софтуер от фирмата „ДИКЕЙ-Л” ООД. Топломерите са проверявани съгласно нормативните изисквания на Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. В абонатната станция общите търговски топломери са тип MC402W с №60065639, 60180343 на фирма Kamstrup. Топломерите са проверявани съгласно нормативните изисквания на Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, т.е. на всеки 2 години. Метрологичната лаборатория, в която са проверявани топломерите е Аква Билдинг сървиз ЕООД през 07.2021г. Свидетелствата за проверка са с номера 21-07- 61-01 и 21-07-61-02. Общите водомери за БГВ в абонатната са тип Zetner с номера ZR11180445 и ZR11180444, преминали са метрологична проверка през 10.2022 и притежават свидетелство за проверка 3/02.10.2017г. от ЛПВ "Бордер Разград" ЕООД. Срокът на метрологична годност на тази измерителни средства е 5 години.
В сградата и имота на ответника са спазени правилата за дялово разпределение съобразно Закона за енергетиката, Наредбата за топлоснабдяване и методиката за дялово разпределение, която е Приложение №1 към чл.61 от Наредбата за топлоснабдяване. В имота на И. П. Я. се начислява топлоенергия за топлина, отдадена от отоплителни тела с и без топлоразпределители и топлина от сградна инсталация /ТСИ/, която се изчислява по формула за сградата и се разпределя по имотите процентно на основа техния отопляем проектен обем, който за имота на ответника е 156,95 куб.м., независимо дали има радиатори или не. Сградните инсталации са обща етажна собственост и при прекратяване ползването на топлинна енергия от абонат, същият остава потребител за общите части на сградата съгласно ЗЕ.
В чл.72 от Наредба № 2/20.05.2004 г. за топлоснабдяването е регламентирано заплащането на сума за мощност и от потребители, които са прекратили подаването на топлинна енергия в имотите си. Отопляемият обем на сградата е 16526,55 куб.м.
Действително инсталираната мощност през процесния период е 687,9 кВт. Щранг лирата в апартамента на ответника е с мощност 230 Вт.
Дяловото разпределение на потребената топлинна енергия в сградата, в която се намира имота на ответник, е осъществявано чрез лицензиран софтуер от фирмата ДИКЕЙ-JI ООД България. Начисленията за топлинна енергия за периода е в размер на 466,27 лева. Изравнителната сметка за сезона 22.10.2024-30.04.2022г. с ДДС възлиза на 156,67 лв. Сумарно дължимата сума за потребена топлоенергия е равна на 622,94 лв.
3
В сградата и имота на ответника са спазени правилата за дялово разпределение съобразно Закона за енергетиката. Наредбата за топлоснабдяване и методиката за дялово разпределение, която е Приложение № 1 към чл.61 от Наредбата за топлоснабдяване. Потреблението по тип разпределение на топлинна енергия в сградата с процесния имот е изчислено от „Топлофикация Русе” ЕАД чрез лицензиран софтуер на фирмата ДИКЕЙ-Л ООД България. В сградата на блока, където се намира имота на ответника, са извършвани ежемесечни отчитания на показанията на общия топломер, намиращ се в абонатната станция. В ежемесечните отчети на общия топломер са отчислявани за сметка на „Топлофикация Русе" ЕАД и в съответствие с нормативната уредба количества топлинна енергия за технологични разходи на абонатната станция.
От представеното от ищеца решение № 190/05.10.2004 г. по гр.д. 3110 по описа за 2001 г. на РС- Русе е видно, че собственик на процесния недвижим имот е ответникът И. П. Я..
С решение № 221 от 11.07.2011г. по т.д. № 5/2010г., II т.о., ВКС е прието, че съгласно въведеното с нормата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ законово правило, възпроизвело установеното с чл. 108, ал. 4 и ал. 5 ЗЕЕЕ (отм.), собственикът или титуляр на вещното право на ползване в имот, под режима на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадената от сградната инсталация и отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия. В Закона за енергетиката не е предвидено сключването на индивидуални договори между всеки потребител и топлофикационното дружество. Тъй като ЗЕ урежда продажбата на топлинна енергия, качеството „потребител" е равнозначно на купувач. По силата на чл. 150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при общи условия, одобрени от ДКЕВР и задължителни за потребителите, като от влизането им в сила е налице сключен договор при Общи условия за доставка на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и битовия потребител. През процесният период ответникът е бил в облигационно правоотношение с „Топлофикация – Русе” ЕАД, като по делото не са налице доказателства, че от етажната собственост е взето решение за прекратяване на търговските отношения с ищеца. Напротив, по делото е приложен протокол от 04.09.2007 г. от общо събрание на етажната собсвеност за избор на представители на етажната собственост за контактите й с ищцовото дружество, в което е участвал и наследодателят на ответника.
От установените въз основа на доказателствата по делото обстоятелства е видно, че ответникът през процесния период е бил в облигационни отношения с ищцовото дружество по повод доставката на топлоенергия, имотът на ответника е бил топлоснабдяван и съответно ответникът дължи стойността за доставената топлоенергия в размер на 622,94 лв.
Видно от представената от ищеца справка–извлечение за неиздължените суми от ответника /неоспорена от насрещната страна/ сумата на лихвите за забава върху всяко от просрочените задължения, от които се състои главницата, от датата на забава до 14.11.2022 г. /но същата се претендира за периода до датата преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 05.01.2023 г./ е в размер 4 на 24,16 лева.
Поради това исковете за главница и мораторна лихва следва да бъдат уважение изцяло.
3. Относно претенциите за разноски:
Съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Тъй като исковете са уважени изцяло, сторените от ищеца разноски следва да му бъдат присъдени изцяло.
От ищеца се претендират и видно от данните по делото от него са заплатени разноски по исковото производство, както следва: 77,20 лева държавна такса за образуване на делото, 300 лева заплатено възнаграждение за вещо лице и 300 лева разноски за особен представител. Съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК в полза на юридическите лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. От ищеца се претендира такова в минимален размер от 100 лева и същото следва да му бъде присъдено.