Решение № 142 от 25.03.2026, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Административно наказателно дело 242/2026
- Вид
- Решение № 142
- Подписан
- 25.03.2026
- В сила
- 18.04.2026
- Състав
- Биляна Силвионова Кисева
Цитирани разпоредби
- чл.34, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 142 гр. Русе, 25.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Биляна С. Кисева при участието на секретаря Веселина Л. Георгиева като разгледа докладваното от Биляна С. Кисева Административно наказателно дело № 20264520200242 по описа за 2026 година Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба от В. Е. И. от гр.Русе, чрез адв.Г. АК-Русе, срещу НП № 26-3393-000014 от 02.02.2026 год. издадено от Началника Сектор в ОДМВР-Русе, РУ 02 гр.Русе, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500.00 лева (255.65 евро) и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, и на осн. Наредба № Iз от 17.12.2012г. на МВР са отнети 10 контролни точки, за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.Г. АК-Русе, която поддържа жалбата.Твърди, че НП е издадено при съществени нарушения на материалния закон, тъй като В. Е. И. не е извършил твърдяното административно нарушение от субективна страна, тъй като липсват доказателства за умисъл и съзнание у доверителят ми, че регистрацията на този автомобил, който е управлявал на 11.11.2025 г. собственост на М.Е.К. е била служебно прекратена, поради липсата на застраховка гражданска отговорност. Претендират се разноски за адвокат в размер на 250 евро, съобразно посочената чл.18, ал.4 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.
1
Въззиваемата страна - Началника Сектор в ОДМВР-Русе, РУ 02 гр.Русе, редовно призована, се явява юр.Д.. поддържа НО и претендира разноски.
Районна прокуратура Русе, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 11.11.2025г. около 14:05 часа в гр.Русе полицейски служители от Второ РУ при ОДМВР-Русе, спрели за проверка л.а. „Нисан КЮБ“,с рег.№ Р2201КА, управляван от жпод.И.. В хода на проверката полицейските служители установили, че регистрацията на автомобила, собственост на М.Е.К., била служебно прекратена на 24.09.2025г. на осн.чл.143, ал.10 от ЗДвП – поради липса на валидно сключена задължителна застраховка ГО.
След което му съставили АУАН, който му бил връчен и бил подписан без възражение. Жподс. И. заявил на полицейските служители, че не знаел за прекратената регистрация на управлявания от него автомобил. Въз основа на така издадения АУАН въз основа на АУАН и след отказа за образуване на ДП , административно-наказващият орган издал оспореното НП.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите, АУАН, НП, както и останалите материали по административно наказателната преписка.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Съдът констатира, че при издаване на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съставен е от компетентно длъжностно лице, в присъствие на един свидетел и на нарушителя и му е надлежно връчен, като съдържа необходимите реквизити по чл.42 от ЗАНН. Съставеният АУАН е подписан от жалбоподателя.
Наказателното постановление е издадено в рамките на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН от компетентния за това орган, съдържа необходимите реквизити по чл.57 от ЗАНН.
Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 2
ЗДвП – по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. А от събраните по делото доказателства по категоричен начин се доказа, че автомобила е бил служебно свален от регистрация поради незаплащане на задължителна застраховка гражданска отговорност. Но за да бъде осъществено нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е необходимо то да е съставомерно, тоест да са налице обективния и субективния елемент на същото. В конкретния случай е налице обективния елемент – безспорно е установено, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил, който не е регистриран по надлежния ред, но липсва субективната страна. За да бъде съставомерно нарушението е необходимо жалбоподателят да съзнава, че управлява автомобил, който не е регистриран по надлежния ред.
В конкретния случай АНО не е ангажирал никакви доказателства, от които да се направи извод, че към датата на управление на МПС, което не е негова собственост - 11.11.2025г. жалбоподателят е бил наясно с това, че регистрацията на ползвания от него автомобил е била служебно прекратена от Сектор "ПП"-Русе. Обстоятелството, че процесния лек автомобил е бил с поставени регистрационни табели.Това води единствено до извода, че жалбоподателят към момента на проверката не е съзнавал, че управлява автомобил с прекратена регистрация.
От изложеното следва, че не е налице умисъл за извършване на противоправно деяние по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. В този смисъл, жалбоподателят не е извършил виновно деянието по смисъла на чл. 7 от ЗАНН, поради което и не следва да бъде наказван. Не бяха представени от страна на наказващият орган никакви доказателства, че нарушителят е знаел за настъпилото обстоятелство и може да му бъде вменена вина за извършеното нарушение. С оглед на гореизложеното, съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде отменено.
В настоящото производство са претендирани разноски- адвокатски хонорар в размер на 250 евро. Същите са дължими, предвид нормата на чл.
63д от ЗАНН и следва да се присъдят изцяло, с оглед изхода от делото.
Възражението за прекомерност на хонорара не е основателно. В настоящия случай въззивният съд не намира, че така уговореното адвокатско възнаграждение е в съществено отклонение съобразно обичайните такива, 3 договаряни за аналогични случаи.Въпреки, че делото не се отличава с липсваща или ниска фактическа и правна сложност, защитникът е изготвил обстоятелствена жалба, молба за възобновяване на срок за обжалване взел е участие лично участие в проведено съдебни заседания, писмена зашита с подробни мотиви. При това положение и като съобрази установените обичайни размери на адвокатските възнаграждения по подобни дела, съдът намира възражението за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение за упълномощения от жалбоподателя процесуален представител за неоснователно, поради което следва да се присъдят разноски в полза на жалбоподателя в пълния претендиран и заплатен размер от 250.00 евро. С оглед изложеното, ОДМВР – Русе следва да бъде осъдена да заплати на В. Е. И. от гр.Русе сума в размер на 250 евро, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло НП № 26-3393-000014 от 02.02.2026 год. издадено от Началника Сектор в ОДМВР-Русе, РУ 02 гр.Русе, с което на В. Е. И. от гр.Русе, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500.00 лева (255.65 евро) и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, и на осн. Наредба № Iз от 17.12.2012г. на МВР са отнети 10 контролни точки, за нарушение на чл.
140, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН ОД на МВР – Русе да заплати В. Е. И. от гр.Русе, с ЕГН: **********, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250 евро.
Решението може да се обжалва пред Русенския административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4