Разпореждане № 3413 от 03.08.2026, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 3413 гр. Разград, 03.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД, ЕЗД И. ТОДОРОВА, в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И.А ТОДОРОВА като разгледа докладваното от И.А ТОДОРОВА Частно гражданско дело № 20263330101517 по описа за 2026 година

Производството е с правно основание чл. 410 от ГПК.

Депозирано е заявление от „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД за издаване на заповед за изпълнение срещу И. Г. Г., ЕГН **********, адрес:

********************************************, общ. Своге, обл. София, за заплащане на суми, дължими по Договор за заем №6112352 от 8.1.2025 г., сключен с Вива Кредит АД, ЕИК 207343548 (с правоприемник Вива Кредит ООД, ЕИК 201995287), а именно: Главница 348.12 евро, ведно със законна лихва от 08.07.2026 г.; Договорна лихва 84.05 евро за период от 22.01.2025 г. - 07.01.2026 г.; Мораторна лихва 12.60 евро за период от 08.01.2026 г. 07.07.2026 г.

Във връзка със задължението на съда да извърши дължимата на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК служебна проверка за противоречие със закона или с добрите нрави и дадени указания на заявителя, в тридневен срок е представено уточнение, че длъжникът е извършил плащания за погасяване на задължения по Договор за заем № 6112352 от 08.01.2025 г., в общ размер на 135,61 евро.

Въз основа на тези твърдения на заявителя и представените от него към заявлението доказателства, съдът намира, че:

Законодателната цел на възстановеното с глава тридесет и седма от ГПК заповедно производство е да спести воденето на искови процеси относно безспорни вземания. Целта на производството е да се провери дали предявените за плащане вземания са спорни.

Проверката на съда в заповедното производство цели установяване дали искането, съдържащо се в заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е в противоречие със закона или добрите нрави, дали не се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, респ. дали не е налице обоснована вероятност за това, в съответствие с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.2 и т. 3 ГПК и с оглед потенциалното исково производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.

Преценката за спазване на посочените разпоредби в заповедното производство е възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът следва да съобрази и представените към заявлението договори и общи условия, по аргумент от чл. 410, ал. 3 от ГПК. С разпореждане е указано на заявителя, че следва да представи всички относими към договора документи - анекси, споразумения, договори за допълнителни услуги, застрахователни полици, общи условия, тарифи и т.н. В изпълнение на указанията са представени договор за заем с погасителен план и договор за цесия с потвърждение.

В контекста на изложеното съдът констатира, че по силата на Договор за заем № 6112352 от 08.01.2025 г., сключен с „Вива Кредит“ АД, на длъжника е отпуснат кредит в размер на 750 лв., с уговорен ГЛП 48,50%, ГПР 62,76 %. Срокът за погасяване е 52 седмици.

На 16 февруари 2026г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016г. на основание чл. 99 от ЗЗД между Вива Кредит ООД, ЕИК 201995287 (правоприемник на което е Вива Кредит АД, ЕИК 207343548) и Агенция за контрол на просрочени задължения ООД, ЕИК 202527341, по силата, на който вземането е прехвърлено в полза на Агенция за контрол на просрочени задължения ООД 1

(правоприемник на което е Агенция за контрол на просрочени задължения АД, с ЕИК:

207172780, считано от 25.11.2022 г.) изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането на 17 февруари 2026 г. от Вива Кредит АД посредством писмо с обратна разписка.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

За процесното правоотношение е приложим Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

С оглед задължението на съда да следи за наличие на неравноправни клаузи, е предвидена разпоредбата на чл. 410, ал. 3 ГПК, изискваща да бъдат представени всички относими към облигационния договор документи.

В чл. 1 на процесния договор изрично са описани документите, свързани с отпускането на заемната сума – Предложение за сключване на договор за паричен заем и Стандартен европейски формуляр, предоставящ информация за индивидуалните параметри на заема.

Тези документи, въпреки указанията на съда, не са представени.

В чл. 17 от договора заемателят декларира, че финансовите средства, с които ще погасява задължението по договора, включително сумата по чл. 4, ал. 2 от договора, в случай че такава е начислена, е с произход трудово възнаграждение. При справка се установява, че чл.

4, ал. 2 не съществува в договора.

Извън горното, в забележка към погасителния план е предвидена възможност за заплащане към вноската на допълнителни доброволни услуги, с които месечната вноска ще е с размер 62,12 лв. вместо 36,76 лв. Видно от текста, тези услуги се избират при кандидатстване, т.е. същите са видни в непредставеното Предложение за сключване на договор за паричен заем.

Отделно, в погасителният план е отбелязано, че в същия не фигурират „промоционални условия“, ако такива са приложими, съгласно относими за същите Общи условия, които също не са приложени към заявлението.

Горното води до извод, че е налице съглашение, непредставено към настоящото заявление, уреждащо допълнителните услуги, промоционалните условия и начина им на плащане.

Съгласно §1 от ДР на ЗПР „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати“.

В случая, с оглед избирателно представените пред съда документи, не е възможно да бъдат установени заявените от заемателя услуги, параметрите на същите и респективно, включването им в ГПР. Погасителният план не внася яснота за потребителя какво точно дължи.

В заключение, следва да се обърне внимание, че в подкрепа изводите на съда за прикрИ.е на действителните уговорки, е и изявлението на заявителя, че са погасени следните суми:

• Главница в размер на 35,35 евро;

• Договорна лихва в размер на 21,14 евро;

• Такса експресно разглеждане в размер на 25,95 евро;

• Неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение в размер на 22,46 евро.

• Разноски и такси по извънсъдебно събиране- 30,71 евро.

С оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по чл. 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент.

Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер“. Така СЕС постановява, че „чл. 10, § 2, буква ж) и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват, че 2 когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в чл. 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница“.

Договор за заем № 6112352 от 08.01.2025 г. е сключен в противоречие на закона, а с оглед неизпълнение на указанията на съда за представяне на относимите документи, както и превратното упражняване на процесуални права в разрез с чл. 3 ГПК, и на осн. чл. 411, ал. 2, т.1, т. 2 и т. 3 ГПК, искането за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено.

За заявителя остава възможността да претендира сумите отново, с вече редовно заявление, както и да предяви иск за същите.

С оглед изхода на делото на заявителя не следва да се присъждат разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Воден от гореизложеното, Съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК 207172780, Седалище / адрес на управление: гр. София, ул. Панайот Волов № 29, етаж 3, п.к. 1527, общ. Столична, обл. София (столица), с което се иска издаване на заповед за изпълнение срещу И. Г. Г., ЕГН **********, адрес:

********************************************, общ. Своге, обл. София, за заплащане на следните суми, дължими по Договор за заем №6112352 от 8.1.2025 г., сключен с Вива Кредит АД, ЕИК 207343548 (с правоприемник Вива Кредит ООД, ЕИК 201995287):

Главница 348.12 евро, ведно със законна лихва от 08.07.2026 г.; Договорна лихва 84.05 евро за период от 22.01.2025 г. - 07.01.2026 г.; Мораторна лихва 12.60 евро за период от 08.01.2026 г. - 07.07.2026 г., в цялост, като искането за разпореждането им за плащане е в противоречие със закона и с добрите нрави, и е обоснована вероятност да е основано на неравноправни клаузи в цитирания договор, както и отхвърля искането за присъждане на деловодни разноски в полза на заявителя.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в едноседмичен срок от съобщаването на заявителя, с частна жалба.

УКАЗВА, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, на заявителя за възможността в 1-месечен срок, считано от влизане в сила на настоящото разпореждане, да предяви осъдителен иск срещу посочения длъжник по отношение на вземанията, за които съдът е отказал издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника, като довнесе дължимата държавна такса.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________

3