Присъда № 34 от 16.04.2026, Районен съд - Нова Загора

МОТИВИ на ПРИСЪДА № 34/16.04.2026 Г., ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД №

20252220200241 ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА ЗА 2025 Г.

Районна прокуратура Сливен е предявила обвинение против И.С.Й. с ЕГН **********от гр.Нова Загора за извършено от него престъпление по чл.195, ал.1, т.12, във вр. с чл.194, ал.1 от НК.

До даване ход на съдебното следствие не е бил приет от съда за разглеждане граждански иск.

Ход на делото и обвинението срещу подсъдимия И.С.Й. е разгледано в негово отсъствие на основание чл.269, ал.4, б.„а“ от НПК.

В съдебно заседание участващия по делото прокурор поддържа изцяло обвинението против Йосифов, като пледира да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, което да изтърпи при първоначален Общ режим.

За подсъдимия в съдебно заседание се явява служебно назначен на съдебната фаза служебен защитник адв.М.П.И-Н. от АК Сливен, чрез когото се пледира подсъдимият да бъде оправдан изцяло по така повдигнатото му обвинение, алтернативно да му бъде наложено минималното предвидено в закона наказание, „Лишаване от свобода“ а именно за срок от една година.

Защитника счита, че по делото няма достатъчни доказателства - писмени и гласни доказателства, които да доказват, че подзащитният й е извършил от обективна и субективна страна състава на чл.195, ал.1, т.12, във вр. с чл.194, ал.1 от НК, както и че нямало доказателства, че подсъдимия Йосифов е можел да знае мястото, където се намира тази кола, както и че не се установява безспорно в този случай вината на подсъдимия.

От фактическа страна, съдът намира за установено следното:

Подсъдимият И.С.Й. е бил осъждан за извършени престъпления от общ характер и с лоши характеристични данни. Същия живеел в гр.Нова Загора и работил, като ***.

Постр.Р.Ю.К. притежавал лек автомобил марка и модел „Киа Каренс” с рама № ************ с peг.№ ***.

През месец октомври 2023 г. пострадалия постъпил в Затвора, гр.Бургас, за да изтърпява наказание „лишаване от свобода“. Преди да влезе в затвора същия поверил лекия си автомобил марка и модел „Киа Каренс” с peг.№ *** на дъщеря си, свид.Ш.Р.Ю., да го ползва и да го поддържа.

Свид.Ш.Р.Ю. живеела в ***. През месец октомври 2023 г., баща й Р.Ю.К. й поверил личния си лек автомобил марка и модел „Киа Каренс” с рама № ************ с peг.№ ***, преди да постъпи в Затвора, гр.Бургас, където трябвало да изтърпява наказание „лишаване от свобода“. Свид.Ш.Р.Ю. приела лекия автомобил и ключовете от баща си и поела ангажимент да полага грижи за превозното средство до освобождаването на баща й от затвора. Първоначално свид.Ш.Р.Ю. предоставила процесния лек автомобил на синът си М.Б.М., който го управлявал около 5-6 месеца. След като изтекъл срока на сключената застраховка „гражданска отговорност“, синът на свид.Ш.Р.Ю. паркирал процесния лек автомобил на паркинга, находящ се на *** в г***. Паркинга се намирал в близост до къщата на свид.Ш.Р.Ю., която наглеждала постоянно лекия автомобил на баща си Р.Ю.К.. Тъй като автомобила не бил управляван от дълъг период от време, същия бил мръсен, задните му гуми били спаднали и предното панорамно стъкло било напукано. В резултат на дългия период, през който процесния лек автомобил не бил в движение, същия бил технически неизправен и подлежал на ремонт. Лекия автомобил имал централно и ръчно заключване и през целия период, през който бил паркиран на въпросния паркинг бил със заключени врати.

Документите, удостоверяващи собствеността върху автомобила се намирали в жабката в 1 купето.

На 16.03.2025 г., около 04:00 часа свид.Ш.Р.Ю. тръгнала за гр.Д. заедно със свои роднини. Преди да тръгне същата видяла, че лекия автомобил на баща й марка и модел „Киа Каренс” с рама № ************ с peг.№ *** се намира на горепосочения паркинг в състоянието, в което бил през цялото време.

Подс.И.С.Й. познавал постр.Р.Ю.К. и знаел, че същия се намира в затвора в гр.Бургас, където изтърпявал наказание „лишаване от свобода“. Подсъдимият също така знаел, че пострадалия имал лек автомобил марка и модел „Киа Каренс” с peг.№ ***, който бил паркиран на паркинг, находящ се на *** в грНова Загора. Тъй като знаел, че процесния лек автомобил се намирал на въпросния паркинг от дълъг период от време и неговия собственик е в затвора, подсъдимия решил да открадне автомобила и да го предаде за скрап.

На 16.03.2025 г. подс.И.С.Й. се срещнал със своя познат, свид.П.С.П.. Докато си говорили подсъдимия го излъгал, че има лек автомобил, който искал да предаде за скрап.

Подс.И.С.Й. имал предвид лекия автомобил марка и модел „Киа Каренс“ с peг.№ ***, собственост на постр.Р.Ю.К., който бил решил да открадне. Тогава свид.П.С.П. казал на подсъдимия, че познава човек, който се занимава с изкупуване на коли за скрап, а именно свид.И.Г.Д., който живеел в ***. Подсъдимият завел свид.П.С.П. до паркинга, където бил паркиран процесния лек автомобил. Когато стигнали на място, свид.П.С.П. се обадил на свид.И.Г.Д. от мобилния си телефон. Тогава подс.И.С.Й. провел видео разговор със свид.И.Г.Д. и му показал процесния лек автомобил, като го излъгал, че същия е негова собственост и иска да го предаде за скрап. Свид.И.Г.Д. повярвал на подсъдимия, че в действителност иска да предаде за скрап своя лек автомобил и му казал, че ще му плати за него сумата от 500 лева. Също така подс.И.С.Й. излъгал свид.И.Г.Д., че не разполага с ключовете за автомобила, тъй като ги бил загубил. Двамата се уговорили да се срещнат след около половин час в гр.Нова Загора. Около 13:00 часа на процесната дата, свид.И.Г.Д. пристигнал в гр.Нова Загора с платформата на баща си и се срещнал с подсъдимия, който го завел до мястото, където бил паркиран процесния лек автомобил. Когато пристигали на паркинга, свид.И.Г.Д. попитал още веднъж подсъдимия дали процесния лек автомобил е негова собственост и дали не е краден. Подсъдимият го уверил отново, че процесния лек автомобил е негов, както и че не е краден. Свид.И.Г.Д. огледал процесния лек автомобил и установил, че същия е с поставени табели с регистрационен номер ***. Установил също така, че автомобила бил със заключени врати, предното панорамно стъкло било напукано и че предната лява гума била спаднала. След като приключил с оглеждането на процесния лек автомобил, свид.И.Г.Д. се съгласил да го купи, тъй като повярвал, че същия е собственост на подсъдимия. След като постигнали устна договорка, свид.И.Г.Д. платил на подсъдимия сумата от 600 лева. Свид.И.Г.Д. и подс.И.С.Й. свалили предната и задната регистрационни табели, които останали в лекия автомобил на свид.П.С.П., който също бил на място.

Свид.И.Г.Д. качил процесния лек автомобил на платформата, с която бил пристигнал, след което се отправил в посока към село Ч., без да съзнава, че лекия автомобил е собственост на друго лице и че по този начин подс.И.С.Й. го отнема от владението на свид.Ш.Р.Ю.. Когато пристигнал в село Ч., свид.И.Г.Д. счупил прозореца на предната лява врата, за да отключи вратите на автомобила. Тогава същия намерил малкия и големия талони за регистрация на процесния лек автомобил, в които като собственик бил отразен постр.Р.Ю.К.. По тази причина свид.И.Г.Д. се обадил на подсъдимия и го попитал още веднъж дали процесния лек автомобил е негов, при което последния отново го излъгал, че автомобила е негова собственост.

На 16.03.2025 г., около 14:00 часа свид.Ш.Р.Ю. се прибрала в дома си и веднага установила, че лекия автомобил марка и модел „Киа Каренс” с рама № ************ с peг.№ *** не се намира на паркинга, на който бил паркиран. Малко след това по телефона й се обадил баща й, постр.Р.Ю.К., който все още изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в затвора в гр.Бургас. В хода на разговора, свид.Ш.Р.Ю. казала на баща си, че автомобила му липсва от паркинга и го попитала дали е дал разрешение на някого да го премести от там.

Тогава баща й и казал, че нито е продавал автомобила си, нито е разрешавал на някой да го премести от паркинга. След като приключила разговора с баща си, свид.Ш.Р.Ю. посетила Районно Управление - Нова Загора, където подала жалба за извършената кражба на процесния лек автомобил марка и модел „Киа Каренс” с рама № ************ с peг.№ ***.

2

В хода на проведените оперативно-издирвателни мероприятия било установено местонахождението на процесния лек автомобил и полицейски служител при Районно Управление - Нова Загора провел разговор със свид.И.Г.Д., на когото било съобщено, че автомобила е предмет на престъплението кражба и следва да бъде върнат незабавно на собственика. Свид.И.Г.Д. веднага натоварил процесния лек автомобил на платформа и го докарал до сградата на Районно Управление - Нова Загора.

С протокол за доброволно предаване от дата 16.03.2025 г., свид.И.Г.Д. предал процесния лек автомобил и свидетелствата за регистрация на водещия разследването.

С протокол за доброволно предаване от дата 16.03.2025 г., свид.П.С.П. предал двете табели на процесния лек автомобил с peг.№ ***, които били останали в лекия му автомобил, с който бил закарал обвиняемия до паркинга, където бил паркиран процесния лек автомобил.

С разписка от дата 30.04.2025 г., процесния лек автомобил марка и модел „Киа Каренс” с рама № ************, ведно с двете свидетелства за регистрация и двете регистрационни табели с peг.№ ***, били върнати на постр.Р.Ю.К., като по този начин причинените от престъплението съставомерни имуществени вреди били възстановени в пълен размер на пострадалото лице.

В хода на разследването е била назначена и изготвена съдебно-оценителна експертиза, от чието заключение се установява, че към момента на извършване на престъплението стойността на процесния лек автомобил марка и модел „Киа Каренс” с рама № ************, възлиза на 2170,00 лева.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото писмени и гласни доказателства, чрез разпит в качеството им на свидетели на лицата:

Ж.И.Д., Р.Ю.К., Ш.Р.Ю., И.Г.Д., А.Ю.С. и П.С.П., които съдът кредитира, като вътрешно логични и кореспондиращи помежду си.

Съдът основава изводите си и на заключението на вещото лице по назначената на досъдебното производство оценителна експертиза, неоспорено от страните, като намира същото за обективно и компетентно.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

С деянието си от обективна и субективна страна подсъдимия И.С.Й. е осъществил състава на престъпление по чл.195, ал.1, т.12, във вр. с чл.194, ал.1 от НК, като на 16.03.2025 г. в гр.Нова Загора, от паркинг на ***, при условията на посредствено извършителство, чрез наказателно отговорно лице, което е действало с незнание за фактическите обстоятелства, а именно И.Г.Д. от ***, е отнел чужда движима вещ - лек автомобил марка и модел „Киа Каренс” с рама № ************ с поставени табели с peг.№ *** на стойност 2170,00 лева от владението на Ш.Р.Ю. от гр.Нова Загора без нейно съгласие, собственост на Р.Ю.К. от гр.Нова Загора, с намерение противозаконно да я присвои, като предмет на кражбата е моторно превозно средство.

По тази правна квалификация съдът призна подсъдимия за виновен.

Подсъдимият на досъдебното производство не се признава за виновен, като излага своя защитна версия относно извършеното престъпление.

В съдебната фаза на разглеждане на делото същият не се явява, за да се чуе неговото обяснение.

От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява още наличието на квалифициращите обстоятелства по чл.195, ал.1, т.12 от НК, тъй като предмет на престъплението е моторно превозно средство, а именно лек автомобил марка и модел „Киа Каренс” с рама № ************.

От субективна страна подсъдимия е извършил престъплението виновно при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, предл.I-во НК, тъй като е съзнавал, че деянието му е общественоопасно, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал настъпването на тези последици - подсъдимия е съзнавал, че движимата вещ, която отнема е чужда, предвиждал е, че ще прекъсне фактическата власт върху нея на лицето, което я владее и че ще осъществи своя такава, като е целял именно този 3 резултат.

Престъплението е извършено при условията на посредствено извършителство, тъй като в конкретния случай подс.И.С.Й. е мотивирал наказателно отговорно лице да извърши изпълнителното деяние на престъплението, а именно свид.И.Г.Д. от ***, който е действал с незнание за фактическите обстоятелства от състава на престъплението, а именно, че чрез него /натоварване на лекия автомобил на платформа и преместването му в пространството/ подсъдимия отнема чужда движима вещ от владението на другиго с намерение противозаконно да я присвои. Преди и към момента на извършване на деянието подсъдимия не е разяснил на свид.И.Г.Д. фактическите обстоятелства от състава на престъплението, като вместо това го е излъгал, че процесния лек автомобил е негова собственост и иска да го предаде за скрап. Свид.И.Г.Д. не следва да носи наказателна отговорност за извършеното престъпление, тъй като подсъдимия го е използвал, за да осъществи изпълнителното деяние на престъплението по чл.195, ал.1, т.12, вр. чл.194, ал.1 от НК, изразяващо се в отнемане на чужда движима вещ, а именно моторно превозно средство, като умишлено го е подвел, че процесния лек автомобил е негова собственост, поради което действайки добросъвестно свид.И.Г.Д. го е натоварил на управляваната от него платформа и го е транспортирал до ***.