Решение № 150 от 06.06.2023, Районен съд - Костинброд
- Съд
- Районен съд - Костинброд
- Дело
- Гражданско дело 699/2022
- Вид
- Решение № 150
- Подписан
- 06.06.2023
- В сила
- 06.06.2023
- Състав
- Стефан Марков Стойков
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 200 · Кодекс на труда
- чл. 201, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 358, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 150 гр. К., 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Мария Г. Гергинова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело № 20221850100699 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на ищците С. М. И. и В. П. И., и двамата представлявани от адвокат С. Н. от АК П., с която иска осъждане на ответника – „М.Т.“ ООД, ЕИК **** със седалище с. П., общ. К., да заплати на всеки от тях обезщетение за неимуществени вреди, вследствие болки и страдания от смъртта на техния роднина М. П. И.
– син на първата от ищците и брат на втория, съответно сумата от 200 000 лева за С. И. и 300 000 лева за В. И., ведно със законна лихва от датата на злополуката – 19.05.2017 г. до окончателното изплащане.
Ищците твърдят, че са съответно майка и брат на лицето М. П. И., която се е намирал в трудово правоотношение с ответника като шофьор.
Твърдят, че на 19.05.2017 г. М. И. и изпълнявал трудовите си задължения като водач на товарен автомобил марка/модел DAF FTXf, с рег. № СО 0015 ВМ и ремарке Kogel. SN 24 с рег. № СО 6185 ЕК, като е пътувал в Р С. по магистрала А1 при К. посока Б. към Л., при което е настъпило ПТП, вследствие на което умира на място.
Твърдят, че са претърпели неимуществени вреди – болки и страдания, които не отшумяват. Твърдят, че са изпаднали в психотравмираща ситуация от смъртта на своя близък и са развили депресивна симптоматика. Твърди се наличие на особено близка връзка между братята. Претендират разноски.
В съдебно заседание ищците редовно призовани не се явяват и не изпращат представител.
1
В изпълнение на задълженията си по чл. 131 от ГПК съдът е изпратил исковата молба на ответника за отговор, какъвто е постъпил в едномесечния срок за това чрез процесуален представител – адвокат К. С. от САК.
Твърди се изтичане на тригодишния давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ от влизане в сила на разпореждането за признаване на злополуката за трудова – 10.08.2017 г., докато ИМ е заведена на 29.04.2022 г.
Твърди се, че ищците не са легитимирани да ангажират отговорността на работодателя, като се позовава на ТР № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК по ТД № 1/2016 г. на ВКС.
Твърди че не са наведени обстоятелства и доводи за необичайно силна емоционална привързаност към починалия.
Твърди, че в друго производство с решение на РС К. по гр. д. № 996/2017 г., а впоследствие и със спогодба между съпруга и низходящи на починалото лице е изплатено обезщетение. Алтернативно твърди наличие на груба небрежност от страна на починалото лице с възражение по чл. 201, ал. 2 от КТ. Счита размера на претенциите за непропорционални на действително претърпените вреди. Претендира разноски.
В съдебно заседание ответникът се представлява от адвокат С., като по негово искане е постановено, че съдът ще се произнесе с неприсъствено решение Ищците не се явяват в проведеното съдебно заседание, без да е посочена уважителна причина, като не се явява и упълномощения от тях представител. По искане на ищеца и след извод, че са налице предпоставките на чл. 238 от ГПК е приключено съдебното дирене и е постановено, че съдът ще се произнесе по реда на посочената разпоредба на закона.
Основанията за това са описани в мотивите за постановеното протоколно определение, както следва: Със съобщението за страна на ищците са разяснени последиците от липса на становище по отговора, неявяване в с.з, както и при липса на искане делото да се гледа в тяхно отсъствие.
По същество съдът намира, че исковете са вероятно неоснователни, след като общият давностен срок за трудови спорове е тригодишен – чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ, като последователно съдебната практика приема, че началната дата влизане в сила на акта, с който злополуката е призната за трудова, тъй като от този момент се поражда правото да се търси обезщетение на основание чл. 200 от КТ.
Видно е от приложеното копие от Разпореждане № 5104-22-62 от 21.07.2017 г. на ТП НОИ С. област, че случилото се с починалият роднина на ищците е признато за трудова злополука, като актът е влязъл в сила на 10.08.2017 г.
Цитираният давностен срок за трудовите спорове е изтекъл на 10.08.2020 г., поради което е основателно възражението на ответника, че предявените искове с правно основание чл. 200 от КТ са погасени по давност.
Предвид изложеното съдът намира, че претенцията на ищците е вероятно 2 неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена без излагане на повече мотиви на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК.
С оглед изхода на делото следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на разноските, направени в настоящото производство, поради което ищците следва да бъдат осъдени да заплатят разделно общата сума от 2 500 лева за направени от ответника разноски – заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ НА ИЩЦИТЕ С. М. И., ЕГН ********** и В. П. И., ЕГН ********** ЗА ОСЪЖДАНЕ НА ОТВЕТНИКА – „М.Т.“ ООД, ЕИК **** със седалище с. П., общ. К., да заплати на всеки от тях обезщетение за неимуществени вреди, вследствие болки и страдания от смъртта на техния роднина М. П. И. – син на първата и брат на втория, съответно сумата от 200 000 лева за С. И. и 300 000 лева за В.
И., ведно със законна лихва от датата на злополуката – 19.05.2017 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА С. М. И., ЕГН ********** да заплати на „М.Т.“ ООД, ЕИК **** сумата от 1 250 /хиляда двеста и петдесет лева, представляваща половината от направените разноски - заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА В. П. И., ЕГН ********** да заплати на „М.Т.“ ООД, ЕИК **** сумата от 1 250 /хиляда двеста и петдесет лева, представляваща половината от направените разноски - заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено по реда на чл. 239 от ГПК и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на страните чрез упълномощените представители.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
3