Решение № 1602 от 25.03.2020, Районен съд - Варна

НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

№ 1602/25.3.2020г.

Гр. Варна, 25.03.2020 год.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН

СЪД, гражданско отделение , ХLII –РИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание проведено на шести март през две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА при участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело № 13 906 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, завени като главни.С исковата си молба и уточняващата такава, ищцовото дружество „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, *, представлявано от изпълнителния директор Д. Б. Б., чрез пълномощника- И. С. С., ст. юрисконсулт н. „А.з.с.н.в." ЕАД, със съдебен адрес по чл. 39 ал. 1 от ГПК: *предявява специалния положителен установителен иск против ответника М.Д.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание на исковата молба чл. 422, ал. 1, вр. чл.

415, ал. 1 от ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.В условията на евентуалност е предявен осъдителен иск с правно осн. чл. 79 ЗЗД вр. с чл. 86, ал.

1 ЗЗД, като цената и на главния и на евентуалния искове е, 1 271,10 лв. /хиляда двеста седемдесет и един лева и десет стотинки/.

Ищцовото дружество основава исковата си молба на следните правно релевантни факти и обстоятелства: На

22.11.2018 г. било подписано Допълнително споразумение за цедиране на вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.04.2018 г., сключен между „Б. Д.“ ЕАД, с ЕИК *и „А.з.с.н.в.“ ЕАД с ЕИК *, по силата на които вземането на „Б. Д." ЕАД от М.Д.К., произтичащо от Договор за стоков кредит № 334294 от 23.02.2018 г. Вземането по този договор било прехвърлено в собственост н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството - кредитор, което вземане било индивидуализирано в Приемо-предавателен протокол от 22.11.2018 г. към Допълнително споразумение от 22.11.2018 г. за цедиране на вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.04.2018 г. Приемо-предавателният протокол от 22.11.2018 г. към Допълнителното споразумение от 22.11.2018 г. за цедиране на вземания към Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.04.2018 г. бил представен само с данните на длъжника М.Д.К., тъй като данните на останалите длъжници били защитени съгласно Закона за защита на личните данни /чл. 2, ал. 2, т. 2, 3, 5, във вр. с чл. 23, ал. 1, 2, 3, във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД/ и книжата по делото не се представят само на съда.Съгласно чл. 6.5. от рамковия договора за цесия, А.з.с.н.в. в качеството на цесионер се задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което А.з.с.н.в. имала изрично пълномощно от „Б. Д.“ ЕАД.

В изпълнение на поетите договорни задължения и на изискванията на закона на ответника било изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на „Б. Д.“ ЕАД с Изх. № УПЦ-П-ДСК/334294 от 06.12.2018 г. посредством „*“

ЕАД с известие за доставяне, което писмо било получено на 12.12.2018 г. в 14:00 ч. от Т. Р., посочил себе си като член на домакинството: баща. Към исковата молба ищцовата страна е представила заверено копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „Б. Д.“ ЕАД с Изх. № УПЦ-П-ДСК/334294 от 06.12.2018 г. и моли съда да връчи на ответника същото ведно и с исковата молба и приложенията към нея. Позовавайки се на постановените от ВКС на основание чл.

290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД,ищцовата страна желае ВРС да вземе предвид и този факт. Процесното вземане, пояснява в исковата си молба ищцовата страна, че произтичало от сключен на 23.02.2018 г. между „Б. Д.“ ЕАД /кредитодател/ и М.Д.К. /кредитополучател/ по Договор за стоков кредит № 334294 /Договора/, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването на Договора кредитополучателят заявил, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по смисъла на чл. 5 от ЗПК и общи условия, с оглед вземане на информирано решение за сключване на договора за кредит /т. 9 от Договора/.

Съгласно т. 1 от Договора, кредиторът се задължил да отпусне на кредитополучателя стоков кредит в размер на 1 015,58 лв. за закупуването от * ЕАД /Търговец/ на: климатик * - 1 брой с цена 899,00 лв.; както и за сключване на застраховка „Стандарт +“ за лица от 18 до 64 с еднократна застрахователна премия в размер на 116,58 лв. В т. 3 от Договора, кредитополучателят се съгласил предоставената му от страна на кредитора сума за закупуване на стоките да бъде усвоена еднократно, безкасово чрез превод на сумата по банковата сметка на Търговеца, а сумата на кредита, предоставена за финансирането на застраховката - да бъде усвоена еднократно, безкасово по сметка на Застрахователя. За сключения договор за кредит Б. Д., твърди ищцовата страна, че била издала Уведомително писмо до Търговеца, в което било посочено, че е сключен договор за кредит за закупуването на стоката, предмет на Договора за кредит, чиято стойност е финансирана с процесния договор за кредит. В същото

Уведомително писмо, ответникът декларирал, че получил стоката от Търговеца. За потвърждаването на покупката Търговецът * издал на името на ответника Фактура с №

********** с дата 23.02.2018 г., в която бил посочен начин на плащане с * кредит и тази фактура била подписана от ответника. За сключването на застраховката

Застрахователят издал сертификат с №

334294/23.02.2018 г. Въз основа на сключения Договор за кредит била разкрита кредитна сметка на ответника, от която били преведени на Търговеца и Застрахователя дължимите суми, с което Кредиторът изпълнил задължението си да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на договора.Погасителните вноски, които Кредитополучателят се задължавал да изплаща на Кредитодателя, съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с годишен процент на разходите, който изразявал общите разходи като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Годишния процент на разходите бил посочен в погасителния план, неразделна част от договора за кредит и включвал лихви и такси, които Кредитополучателят дължал на Кредитора. Страните постигнали съгласие в т. 6 от Договора, за срока на Договора кредитът да се олихвява с годишен фиксиран лихвен процент в размер на 34,41 %, като лихвата се начислява върху усвоената и непогасена част от кредита и се заплаща месечно.

Така, общият размер на договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 362,42 лв., а общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 1 378,00 лв.Кредитополучателят,твърди още ищцовата страна, че се задължил да върне сумата по кредита в срок от 23 месеца или до 23.01.2020 г. на 23 бр. месечни погасителни вноски, всяка в размер на 60,91 лв., без последната месечна погасителна вноска, която била изравнителна и в размер на 37,98 лв., съгласно погасителния план, неразделна част от Договора, в който бил посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска.Съгласно раздел

6, т. 12 от ОУ към Договора, сочи още ищцовата страна - при забава в плащането на месечна погасителна вноска от деня следващ падежната й дата, частта от вноската представляваща главница, се олихвявала с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 /десет/ процентни пункта. На посоченото основание на кредитополучателя била начислена лихва за забава в размер на 62,36 лв., дължима за периода от 10.04.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 23.01.2020 г., но предвид обстоятелството, че кредитополучателят не изпълнявал задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът е станал предсрочно изискуем, на основание т. 12.1 от ОУ към Договора, съгласно която при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият остатък от кредита ставал предсрочно изискуем и започвал да се олихвява с договорения лихвен процент увеличен с надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта.„А.з.с.н.в.“ ЕАД в Уведомлението за цесия по реда на чл. 99 от ЗЗД, изпратено до ответника съобщил на същия, че поради допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора го кани да изплати или разсрочи задължението си, като ако не изплати или разсрочи задължението си, срещу него ще бъдат предприети съдебни действия за събиране на дължимите суми, както и на гърба на уведомлението изрично било посочено, че вземанията по процесния договор са изцяло изискуеми. Уведомлението за цесията и за обявяване на предсрочната изискуемост, било получено на 12.12.2018 г. в 14:00 ч. от Т. Р., посочил себе си като член на домакинството: баща.Твърди се в исковата молба, че длъжникът не е заплатил/а изцяло дължимия паричен заем към Дружеството.

Сумата, която била погасена до момента на подаване на исковата молба в съда била в размер на 44,41 лв., с която сума била погасена част от дължимата главницата.Предвид изложеното з. „А.з.с.н.в.“ ЕАД възниквал правен интерес да предяви вземането си по съдебен ред, с оглед на което било входирано Заявление за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу М.Д.К. в деловодството на Районен съд - гр. Варна, съгласно което заявителят/сега ищец претендирал от ответника, в качеството му на кредитополучател по Договор за стоков кредит № 307162 от 23.11.2017 г., да заплати: 971,17 лв. /деветстотин седемдесет и един лева и седемнадесет стотинки/ - непогасената главница от месечни погасителни вноски с падежни дати от 10.04.2018 г. до 23.01.2020 г., по отношение на които на основание т. 12.1 от Общите условия към договора за стоков кредит била обявена предсрочна изискуемост считано от дата 12.12.2018 г.

/датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/; 237,57 лв. /двеста тридесет и седем лева и петдесет и седем стотинки/ - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от

10.03.2018 г. до 22.11.2018 г. /дата на прехвърляне на вземането/; 62,36 лв.

/шестдесет и два лева и тридесет и шест стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава, дължима от 10.04.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.По това заявление било образувано ч. гр. д. № 8515 / 2019 по описа на ВРС , на 19-ти състав, като заповедният съд издал е Заповед за изпълнение и е връчил същата на длъжника, съгласно разпоредбите на ГПК. На 29.07.2019 г. ищцовото дружество получило съобщение с указание на съда, в съответствие с чл. 415, ал.

1 от ГПК, че А.з.с.н.в. ЕАД може да предяви иск за установяване на вземането си, в резултат на което предявява настоящата искова молба срещу М.Д.К..При така изложеното и ищцовото дружество е отправило искането си ВРС да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено, че М.Д.К., като Кредитополучател по Договор за стоков кредит № 334294 от 23.02.2018 г. дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, с ЕИК *, следните суми, присъдени в издадената срещу нея Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 8515/19 г. на 19-ти гр. с-в по описа на PC - гр. Варна, а именно: 971,17 лв. /деветстотин седемдесет и един лева и седемнадесет стотинки/ - непогасената главница от месечни погасителни вноски с падежни дати от 10.04.2018 г. до 23.01.2020 г., по отношение на които на основание т. 12.1 от Общите условия към договора за стоков кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 12.12.2018 г.

Разпечатката съдържа 28 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a189507f-c1a9-49ca-8be1-d425e60b3090