Решение № 6 от 23.01.2025, Окръжен съд - Сливен

Съд: Окръжен съд - Сливен
Дело: Въззивно гражданско дело 564/2024
Вид: Решение № 6
Подписан: 23.01.2025
В сила: 04.03.2025
Състав: Надежда Найденова Янакиева, Мартин Цветанов Сандулов, Стефка Тодорова Михайлова Маринова

Цитирани разпоредби

чл.108 · Граждански процесуален кодекс
чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
чл.3, ал.4 · Закон за арендата в земеделието
чл.108 · Закон за собствеността
чл.30, ал.3 · Закон за собствеността
чл.31, ал.1 · Закон за собствеността
чл.32 · Закон за собствеността
чл.32, ал. 1 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Сливен, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Радост Д. Гърдева като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско дело № 20242200500564 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 64/20.09.2024 г. постановено по гр.д. 674/2022г. на Районен съд К., с което признато за установено по отношение на Б. Й. К., ЕГН **********, адрес село Ж., община К., че Я. А. М., ЕГН **********, адрес град Я., община Я., ул. Т. ** е собственик на 1/5 ид. ч от следните недвижими имоти:

Поземлен имот с идентификатор № *** с площ от 26992 кв. м. в местността „К.“, с адрес на имота с. Ж., Трайно предназначени на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: нива,IV категория, с номер по предходен план: 012004, при граници и съседи:***, ***, ***;

Поземлен имот с идентификатор № *** с площ от 9000 кв. м. в местността „П.“, с адрес на имота с. Ж., Трайно предназначени на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: нива, IX категория, с номер по предходен план: 074007, при граници и съседи:***, ***, ***, ***;

Поземлен имот с идентификатор № *** с площ от 12398 кв. м. в местността „М.“, с адрес на имота с. Ж., Трайно предназначени на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: нива, IX категория, с номер по предходен план: 099019, при граници и съседи:***, ***, ***, ***;

Поземлен имот с идентификатор № *** с площ от 7000 кв. м. в местността „Г.“, с адрес на имота с. Ж., Трайно предназначени на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: овощна градина, IX категория, с номер по предходен план: 021019, при граници и съседи:

***, ***, ***, ***.

Осъден е на основание чл.108 от ЗС Б. Й. К., ЕГН **********, адрес село Ж., община К., да предаде на Я. А. М., ЕГН **********, адрес град Я., община Я., ул. Т. **, владението върху 1/5 идеални части от следните недвижими имоти:

Поземлен имот с идентификатор № *** с площ от 26992 кв. м. в местността „К.“, с адрес на имота с. Ж., Трайно предназначени на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: нива, IV категория, с номер по предходен план: 012004, при граници и съседи:***, ***, ***;

***, ***, ***, ***.

С решението е осъден ответника да заплати разноски.

Против решението е подадена въззивна жалба от ответника, чрез представител по пълномощие, в която се твърди, че решението е незаконосъобразно.

Предявени са два иска. Първият е установителен с искане да се признае, че ищецът е собственик на 1/5 идеална част от процесиите недвижими имоти. По отношение на този иск ответникът посочил в отговора на исковата молба, че е предявен без правен интерес, което го прави недопустим. Произнасяйки се по този иск, за който няма спор между страните, ответникът понася съответните разноски, а той не е станал причина за завеждането му. По вторият осъдителен иск, предявен на основание чл.108 от ГПК с предмет на иска 1/5 идеални части от процесиите имоти. Частите на ищеца са идеални, а не реални. След като не са обособени реално и няма как да бъдат върнати, при наличието на валидни действащи арендни договори за ответника. Към момента на депозиране на исковата молба е налице Договор за аренда от 01.06.2011 година, като е възразено срещу твърденията на ищеца в исковата молба, че арендодателят, който е сключил договора не притежава повече от 50% от съответните имоти, така като изисква нормата на чл.З, ал.4 оот ЗАЗ.

Несъстоятелни са, не защото арендодателят не притежава повече от 50%, а защото към момента на сключване на договора е действала посочената норма в редакцията си с изм. ДВ, бр.43 от 29 Април 2008 г., съгласно която независимо каква част притежава да сключи такъв договор. А отношенията се уреждат между страните, а за арендаторът остава задължението да престира на всеки един от тях, съобразно частите, които притежава. Ответникът е уведомен едва с исковата молба за настъпилото заместване и неколкократно, 3 дори и в писмен вид, даже и в настоящото производство е отправял искания до ищеца да предостави банкова сметка или друг начин за заплащане на арендните вноски. Но ищецът не съдейства в тази посока и възпрепятства изпълнението на това задължение от страна на ответника. На последно място, решението на съда е необосновано, тъй като липсват каквито и да е правни изводи относно арендите договори, на валидно правно основание ли ищецът държи имотите, кога ищецът е предявил претенцията си, имал ли е изискуемо вземане. Иначе казано: За да е основателен осъдителния иск следва съдът да направи своите правни изводи как е установил, че правилно собственикът си иска имотите и, че същите се държат без правно основание. Въобще липсват такива изводи и чрез какво се достига до тях. На практика не е ясно, как съда е взел това решение, както за установителния иск, така и за осъдителния.

В законовия срок е подаден писмен отговор на въззивната жалба от представител по пълномощие, в който се поддържа, че тя е неоснователна.

Арендодателят В. К. М. притежава 1/5 ид.ч. от процесиите земеделски земи.Същата не е собственик,притежаващ повече от 50% идеални части от съсобствената земеделска земя и договорът не е сключен съгласно изискванията на чл.З ал.4 ЗАЗ. Сключването му от съсобственик с по-малък от 50% дял от съсобствеността не го прави нищожен, но не обвързва останалите съсобственици, респективно такъв договор им е непротивопоставим.

Съответно договорът за аренда ,сключен от съсобственик, който не притежава повече от 50% от общия земеделски имот,е непротивопоставим на останалите съсобственици ,освен ако същите са го приели изрично или мълчаливо ,например получавайки припадащата се на дела им част от арендните плащания. В настоящият случай договорът за аренда, сключен между В. И. М. и ответника Б. Й. К. ,е сключен от съсобственик, който притежава само 1/5 ид.ч. ,но не и повече от 50% от съсобствеността.Този договор, макар и да не е нищожен , не може да се противопостави на ищеца ,защото същия не го е приел изрично или мълчаливо. Той не е получавал рента по въпросния договор за стопанската 2021-2022г.,2022-2023г.и не желае да получи такава, защото не приема и не потвърждава сключения договор. По делото няма данни рента да е получавана от и от прехвърлителя К. И. Д.. Въпреки твърденията на жалбоподателя по делото не били представени писмени документи, изхождащи от К. И. Д., които да доказват, че същия е получавал въобще рента по процесния договор. С оглед на гореизложеното счита, че за 4 ответника липсва валидно правно основание да владее собствените 1/5 ид.ч. на въззиваемия. С оглед на гореизложеното ,считаме ,че са налице всички кумулативни предпоставки на чл.108 ЗС ,а именно имота да е собственост на ищеца, имота да се владее от ответника, за осъщественото владение ответника да няма валидно правно основание. От представеният отговор към исковата молба ответникът също не оспорва факта, че владее земята въз основа на посочения аренден договор. Единственото му твърдение е , че към този момент ЗАЗ позволявал сключването на подобен договор. Заявява, че не твърди, че процесния договор за аренда е нищожен, а само че същия е непротивопоставим на ищеца, защото не е сключен от лице или лица ,притежаващи повече от 50% от съсобствеността. Съгласно чл.32 ЗС -общата вещ се използва и управлява съгласно решение на съсобствениците ,притежаващи повече от половината от общата вещ.Договор сключен от лице, което не притежава повече от половината от съсобствеността не е нищожен, но е непротивопоставим на останалите съсобственици. Излага аргументи и поддържа, че са налице всички законови предпоставки на чл.108 ЗС.От една страна безспорно е установено ,че ищецът Я. А. М. е собственик на 1/5 ид.ч. от процесиите четири имота . Установено е ,че договорът за аренда въз основа на който ответникът е владял площите е предсрочно прекратен, поради неизпълнение на задължението за плащане на рента. След 27.09.2023г. за ответника липсва правно основание да владее 1/5 ид.ч. собственост на ищеца.

В обобщение иска да се потвърди решението и претендира разноски.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени или процесуални искания.

В с.з. въззивникът не се явява, не се явява и негов представител.

За въззиваемия се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на въззивната жалба. Претендира разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед 5 обхвата на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Не е спорно, че въззивникът е сключил договор за аренда от 02.06.2014г. с В.

К. М. и К. И. Д. като арендодатели и Б. Й. К. /арендатор/ за следните имоти:

Поземлен имот с идентификатор № *** с площ от 24096 кв. м. в местността „С.“, с адрес на имота с. Ж., Трайно предназначени на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: ливада, IV категория, с номер по предходен план: 072011, при граници и съседи: ***, ***, ***, ***, ***; Поземлен имот с идентификатор № *** с площ от 9000 кв. м. в местността „П.“, с адрес на имота с. Ж., Трайно предназначени на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: нива, IX категория, с номер по предходен план: 074007, при граници и съседи: ***, ***, ***, ***; Поземлен имот с идентификатор № *** с площ от 12398 кв. м. в местността „М.“, с адрес на имота с. Ж., Трайно предназначени на територията:

Земеделска, начин на трайно ползване: нива, IX категория, с номер по предходен план: 099019, при граници и съседи: ***, ***, ***; Поземлен имот с идентификатор № *** с площ от 7000 кв. м. в местността „Г.“, с адрес на имота с. Ж., Трайно предназначени на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: овощна градина, IX категория, с номер по предходен план: 021019, при граници и съседи: