Решение № 360 от 31.05.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 360 гр. Благоевград, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

Владимир Ат. Пензов при участието на секретаря Мария Г. Исидорова като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно наказателно дело № 20231210200569 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. А** Б., с ЕГН **********, с адрес: с.***, община ***, подадена чрез адвокат Е. М. от Адвокатска колегия - Благоевград против Наказателно постановление № 23-1116-000039 от 26.01.2023г. на Началник Група към ОДМВР – Благоевград, Сектор „Пътна полиция“ - Благоевград, упълномощен с МЗ № 8121з-1632 от 02.12.2021г., с което на жалбоподателя за административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца, както и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение са отнети 10 (десет) точки.

С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление, като се иска отмяна на същото. Навеждат се доводи за това, че не е извършвано процесното нарушение от субективна страна, както и за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление. Развиват се съображения за постановяване на обжалваният санкционен акт при непълнота на доказателствата, както и че наложеното наказание е явно несправедливо.

В съдебно заседание жалбоподателят М. А** Б. не се явява, ангажира процесуален представител в лицето на адвокат Е. М. от Адвокатска колегия - Благоевград, чрез който ангажира доказателства в подкрепа на тезата си и становище по същество на делото като моли съдът да постанови съдебно решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление. Претендира присъждане и на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован, не ангажира представители по делото, не ангажират и допълнителни доказателства. С нарочно писмо (лист 1 от делото) изразяват становище по жалбата, като моли същата да бъде оставена без 1 разглеждане и да се потвърди наказателното постановление, както и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл.63 ал.4 от ЗАНН.

Районна прокуратура – Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажират представители по делото, не ангажират доказателства и становище по същество на спора.

Съдът след като съобрази доводите на страните, събрания доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна на следното:

На 10.11.2022г. в 17.20 часа в община Благоевград, на път граница Румъния – Видин – Монтана – Враца – Мездра – София – Благоевград – Кулата - граница Гърция, по ПП1-Е79, км.368 жалбоподателят М. А** Б. управлявал собствения си лек автомобил „**** с посока на движение от гр.Благоевград към гр.Симитли, като бил спрян от полицейски автопатрул в състав полицаите В. К. М. и А. Н. М., двамата полицай при ОДМВР – Благоевград, Сектор Пътна полиция - Благоевград. Проверяващите полицаи извършили проверка на водача и автомобила, като след извършена проверка с РСОД и оперативна дежурна част при 02 РУ – Благоевград установили, че автомобила е със служебно прекратена регистрация от 04.10.2022г. във връзка с чл.143 ал.10 от ЗДвП. С оглед констатираното актосъставителят В.

К. М., в присъствието на свидетеля А. Н. М., на място на проверката съставил на жалбоподателя М. А** Б., Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 670631 от 10.11.2022г. (лист 7 от делото), в който квалифицирал установеното нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, а именно: управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, като било иззето като доказателство от жалбоподателя и Контролен талон № 7588185 към СУМПС. Актът е съставен в присъствие на нарушителя М. А** Б., подписан е лично от него, като същият не отразила по акта възражения, като било отбелязано „нямам възражения“. Писмени възражения не постъпили и в законоустановения за това срок. Въз основа на така съставения акт, на 26.01.2023г., Началник Група към ОДМВР – Благоевград, Сектор „Пътна полиция“ - Благоевград, упълномощен с МЗ № 8121з-1632 от 02.12.2021г. , издал атакуваното Наказателно постановление № 23-1116-000039 от 26.01.2023г. (лист 6 от делото), с което на жалбоподателя М. А** Б. за административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП наложил административно наказание „Глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца, както и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение му отнел 10 (десет) точки. НП е връчено на жалбоподателя М.

А** Б. с разписка и срещу подпис на 09.03.2023г., като в законоустановения срок – на 22.03.2023г. е подадена по пощата (лист 20 от делото) разглежданата в настоящото производство жалба до ОДМВР – Благоевград, Сектор Пътна полиция - Благоевград, заведена под вх. № УРИ 24400-11590 от 24.03.2023г. (лист 2-4 от делото).

С показанията на разпитаните по делото свидетели В. К. М. и А. Н. М. се установява, че на процесната дата при изпълнение на служебните си задължения, като полицейски автопатрул спрели автомобила управляван от жалбоподателя Б., като при извършената му проверка чрез дежурния и по РСОД установили, че автомобила е с прекратена регистрация, поради неплатена застраховка „Гражданска отговорност“, за което и съставили процесния акт за установяване на административно нарушение. Свидетелите сочат, че не си спомнят подробности по случая, но подържат изцяло написаното в акта, както и потвърждават, че са подписали същия.

От представените Постановление за отказ да се образува досъдебно производство и изплащане на материалите по компетентност за ангажиране на административна 2 отговорност от 13.01.2023г. (лист 8-11 от делото) се установява, че за същия случай е отказано образуването на наказателно производство за извършено престъпление от общ характер по чл.345 ал.2 от НК и е прекратена прокурорската преписка на основание чл.24 ал.1 т.1 от НК, като е прието, че се касае за деяние и деец с явна незначителна степен на обществена опасност, съгласно чл.9 ал.2 от НК и се касае за административно нарушение по ЗДвП, като материалите по преписката отново са изпратени по компетентност на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Благоевград. Отделно от изложеното в постановлението е установено, че след предоставена информация от Сектор Пътна полиция, при ОДМВР – Благоевград, регистрацията на процесния автомобил „****, собственост на М. А** Б. е прекратена служебно на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП на 04.10.2022г., като собственика на автомобила не е уведомен за това.

От приложената справка за нарушител/водач е видно, че жалбоподателят М. А** Б.

(лист 14-16 от делото) е правоспособен водач на МПС с категории В и АМ, както и същият е наказвана за нарушения по ЗДвП.

Приложената Заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР (лист 17-19 от делото), удостоверява материалната компетентност на съставителя на акта за установяване на административно нарушение и издателя на обжалваното наказателното постановление.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели и от приложенията към административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения 14-дневен срок от връчване на наказателното постановление, поради което е допустима, разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с установената за това императивна законова процедура и от компетентен орган. Доказателства в противна насока в хода на делото не се представиха. В преценката си дали да се издаде наказателното постановление, административно-наказващият орган се основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение, които при условията на чл.189, ал.2 от ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на противното. Изложените в тази връзка възражения на защитата за нарушения свързани с несъобразяването с разпоредбите на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН са неоснователни. В случая са съобразени и сроковете по чл.34 от ЗАНН. Видно от акта за установяване на административно нарушение е, че мястото и времето, както и обстоятелствата при които е извършено нарушението са точно и конкретно посочено, както в АУАН, така и в обжалваното НП, поради което не може да се приеме наличието на такива процесуални нарушения от категорията на съществените и неотстраними такива, водещо безусловно до отмяна на разглежданото наказателното постановление. В същото коректно е посочено въз основа на кое административнонаказателно производство и въз основа на кой акт за установяване на административно нарушение е съставено, като се препраща към последния. Както в акт, така и в НК точно, ясно и конкретно са посочени и законовите основания, въз основа на които санкционния орган е приел, че се касае за административно нарушение по ЗДвП и е наложил съответни наказания. Това налага извода, че при издаване на НП санкционния орган е съобразил визираните разпоредби, като е посочил възприетата фактическа обстановка и законовите разпоредби, които са нарушени. Съставеният акт за установяване на нарушенията е връчен надлежно на жалбоподателя и същият е бил наясно в какво именно нарушение е обвинена и въз основа на какви доказателства. Жалбоподателят не е направил възражения по акта непосредствено след връчването му, като му е предоставена възможност да представи и 3 писмени такива в законоустановеният срок, което наред с депозирането на жалба срещу процесното наказателно постановление обуславя извода за реализирано и упражнено право на защита в пълен обем от страна на жалбоподателя. Последното обстоятелство, в каквато насока е и константната практика на Административен съд – Благоевград категорично игнорира възможността за третиране на соченото основание, като съществено процесуално нарушение, от категорията на съществените, обуславящо отмяна на процесуално основание на обжалваният санкционен акт.

Районният съд обаче намира наказателно постановление, предмет на настоящия съдебен контрол за материалноправно незаконосъобразно. Съгласно чл.140 ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От друга страна разпоредбата на чл.143 ал.10 от ЗДвП регламентира, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.574 ал.6 от Кодекса за застраховането или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Аналогично е и съдържанието на чл.18б ал.1 т.8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., съгласно който прекратяване на регистрацията по чл.143 ал.10 от ЗДвП се извършва след получаване на уведомление от Гаранционния фонд, като според ал.2 на същата разпоредба при прекратяване регистрацията по ал.1, т.1, 2, 3, 4 или 8 се уведомява собственикът на превозното средство, посочен в регистъра.