Решение № 11092 от 08.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11092 гр. София, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР В. СОТИРОВ при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело № 20241110174271 по описа за 2024 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№ ... / ...

08.06.2026 г., гр.София

В

ИМЕТО

НА

НАРОДА

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на четиринадесети май две хиляди двадесет и шеста година, в следния състав:

Председател: Красимир Сотиров при секретаря: Амина Давидкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №74271 по описа за 2024г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.26, ал.1, предл.I-III ЗЗД и чл.55, ал.1, предл.I ЗЗД.

Образувано е по искова молба на А. Н. И., чрез адв. Д. М. от САК, срещу ......, ЕИК:...., 1 със седалище и адрес: гр......., представлявано от ......- Управители, за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит №...... на осн. чл.26, ал.1 ЗЗД във вр. чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД във вр. чл.22 ЗПК, вр. чл.11, чл.19 ЗПК; в условията на евентуалност – иск за прогласяване нищожността на клауза по чл.5 по Договор за потребителски кредит №......, предвиждаща заплащането на възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от „.....“; и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 лв., предявена частично от общо 118,48 лв., представляваща платена при начална липса на основание по Договор за потребителски кредит №......, ведно със законната лихва от датата подаване на исковата молба в съда – 12.12.2024 г., до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че на 07.04.2023г. между страните бил сключен от разстояние Договор за потребителски кредит №....., по силата на който ответникът отпуснал сумата от 400 лв.

Съгласно чл.5 от процесния договор кредитът следвало да се обезпечи с поръчителство, предоставено от „.....“ в полза на отв. дружество. На ищеца му била начислена и такса за обезпечение с поръчителство, предоставено от „.....“, в размер на 118,48 лв. Поддържа, че към датата на предявяване на иска е погасил задълженията по договора. Твърди, че процесният договор е недействителен, тъй като дължимите вноски не били посочени в договора, нито пък е отразено, че сключването на договора за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредита. Поддържа, че договорът за кредит е недействителен и поради неспазване на предвидената от закона форма. Освен това договорът за кредит не съдържал начина на изчисляване на ГПР и липсвала яснота как е формиран същият. Бил посочен грешен размер на ГПР, тъй като сумата по предоставяне на поръчител не била включена като разход по кредита. Размерът на ГПР надхвърлял законово установения максимален праг. Налице било заобикаляне на закона. Поддържа, че клаузата по чл.5 от договора за потребителски кредит била нищожна като неравноправна по списъка на чл.143, т.9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл.10, ал.2 ЗПК. Моли за уважаване на исковете и претендира присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, чрез юрк.Г. Г., с който оспорва исковите претенции като неоснователни. Оспорва клаузата на чл.5 от процесния договор за кредит да е нищожна. Оспорва поръчителството от „.....“ да е било условие за сключването на договора за кредит. Твърди, че договорът за поръчителство е отделно облигационно правоотношение, по което ответникът не е страна. В тази връзка ответникът поддържа, че не е пасивно легитимиран да отговаря по заведения иск за нищожност на процесната клауза. Разходът по договора за гаранция не следвало да се включва в ГПР, тъй като имал незадължителен характер. Ищецът е имал право да се откаже от договора в 14-дневен срок, но не го е сторил. Моли за отхвърляне на исковете и претендира присъждане на разноски.

С доклада е прието за ненуждаещо се от доказване като безспорно между страните, че на 07.04.2023г. между страните е сключен от разстояние Договор за потребителски кредит №....., по силата на който ответникът е отпуснал сумата от 400 лв, както и че съгласно чл.5 от процесния договор кредитът следвало да се обезпечи с поръчителство, предоставено от „.....“ в полза на отв. дружество.

В о.с.з. от 14.05.2026г. е допуснато увеличение на осъдителната искова претенция до пълния й размер от 118,48 лв.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове за основателни. Съображенията за това са следните:

На осн. чл.190 от ГПК отв. страна представя кредитното досие на ищеца, в което се съдържа: 1.Договор за гаранция (поръчителствао), с предмет привличане на солидарен длъжник- гарант „.....“- дружество, регистрирано по законите на Р. М., при възнаграждение 2 от 118,48 лв.; 2.Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние №......, за сумата от 400 лв., платима за 30 дни, с падеж: 07.05.2023г., при посочен ГПР от 49,85 % и договорно обезпечение- поръчителство от „.....“, ведно с формуляр за преддоговорна отговорност и 3.Справка за получени плащания, издадена от ......, за извършено плащане на 09.04.2023г. на главница от 400 лв., договорна лихва от 13,52 лв. и 118,48 лв.възнаграждение за гаранта, за която е посочено, че не е задържана от отв. страна.

Приложени към ИМ са преписи на разписка от 07.04.2023г. за изплащане в полза на ищцата на сума от 400 лв., както и на разписка от 09.04.2023г. за изплащане в полза на отв. кредитодател на сума от общо 532 лв.

По делото е прието заключение по ССчЕ, съгласно което ищцата е усвоила сумата от 400 лв. на 07.04.2023г. чрез „....“ и на 09.04.2023г. е погасила изцяло кредитното задължение чрез заплащане на 532 лв. чрез „....“, като е погасила главница от 400 лв., договорна лихва от 13,52 лв. и възнаграждение за гарант от 118,48 лв. Посочено е, че ГПР по кредита възлиза на 401,50 %, при включване в изчислението на възнаграждението за гарант и при ГПР 41,11 % при изчисление само с размера на дог. лихва.

Правните изводи на съда са следните:

Легалната дефиниция на параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗПотр., приема за „потребител“ всяко ФЛ, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, или което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП, е прието, че всяка уговорка в договор, сключван с потребител, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, е неравноправна клауза. Видно от неизчерпателното изброяване в разпоредбата на ал.2, т.20 на същата норма, неравноправна клауза е всяка друга с подобни условия. Неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата- предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и всички останали клаузи на договора. В съдебната практика трайно се приема, че уговорки по кредитното правоотношение за заплащане на неустойка от заемополучателя при непредоставяне на обезпечение в кратък срок от сключване на договора- поръчителство от ФЛ или банкова гаранция, такси за експресно разглеждане на искане или др. подобни води до неравностойност на насрещните задължения по договора.

От своя страна поръчителството представлява договор, с който поръчителят се задължава спрямо кредитора на трето лице да отговаря за изпълнение на задълженията му.

Поръчителят е самостоятелен длъжник на кредитора и при плащане на дълга изпълнява свое собствено задължение в качеството си на солидарен длъжник, срещу което получава регресно право да иска платеното от длъжника. Договорът за поръчителство е каузален, като намерението е да се обезпечи едно чуждо задължение. Поръчителството от ЮЛ срещу възнаграждение за неопределен брой задължения разкрива белези сходни със застрахователния договор с покрит застрахователен риск от неизпълнение на договорно задължение, който се сключва единствено с лицензирани застрахователни дружества и подобна сделка, сключена с потребители е нищожна, на осн. чл.26, ал.1, предл.I oт ЗЗД.

Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7- 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно Решение по дело №С-337/23 от 13.05.2025г. на СЕС, т.6, разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на разходите“. Това разбиране е в съответствие с трайната съд. практика на настоящия съд. състав. Видно от приетото заключение по ССч.Е, размерът на 3

ГПР с включено в изчислението възнаграждение за поръчителстване възлиза на 401,50 %, като надвишава макс. законоводопустим размер от 5 пъти размера на определената от МС законната лихва, съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, с оглед размера на законната лихва към м.04.2023г. Установява се неправилно посочване на ГПР по кредита. Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, на основание чл.23 от ЗПК. Субект на задължението за връщане на даденото е лицето, което го е получилокредитодателя в случая. Санкцията за отв. кредитодател се изразява в това да получи чистата стойност на главницата по кредита, без лихви или други разходи по кредита, при наличието на трайна практика за включване в сключваните договори на клаузи за заплащане на скрити неустойки за недадено обезпечение.

Неоснователното обогатяване представлява източник на облигационни задължения, целящ да предотврати неоснователното разместване на имуществени блага. Началната липса на основание предполага още при получаване на престацията да липсва валиден юридически факт, който да оправдае разместването на имуществени блага. Фактическият състав на чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД включва даване на нещо от престиращия, получаването му от акципиенса и липса на основание за имущественото разместване. Субект на задължението за връщане на даденото е лицето, което го е получило- кредитодателя. От ангажиранта доказатеслтвена съвкупност се установява пълно изпълнение от ищцата чрез заплащане на сума от 532 лв., с която е погасено и възнаграждение за гарант от 118,48 лв., поради което като осъдителният кондикционен иск се явява основателен в увеличения му размер.

По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът иска заплащане на следните суми: сума от 100 лв.- държ. такса, депозит за експертиза от 200 евро и се претендира адв. възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. От справка в ЕИСС служебно се установява, че ищецът е завел към момента 144 бр. дела по искове за неоснователно обогатяване/ недействителност на правни сделки срещу кредитори, чрез идентични проц. представител по еднотипни правоотношения и съотв. еднотипни дела, образувани от ищеца.

Установява се предсрочно изпълнение по кредита, което е вече повтарящ се модел при изтеглени „бързи кредити“ от опр. масови ищци в съда. Поради това съдът приема, че безплатната пр. помощ по чл.38 от ЗА не може да бъде източник на обогатяване и бизнес стратегия и затова не следва да се уважава искането за присъждане на разноски на проц. представител на ищеца в тази насока и следва да се приеме, че се касае за злоупотреба с проц. права по чл.3 от ГПК от ищеца, в който смисъл е налице и съд. практика на въззивната инстанция, така напр.: Опр. №10054/08.05.2026г. по в.ч.гр.д. №2190/2026г. на СГС, ЧЖ- VI-Б състав, която следва да се сподели напълно. Нито защитата, дадена със ЗЗПотр. на потребителите нито възможността за предоставянето на безплатна правна помощ по чл.38 от ЗА предполагат образуването на десетки и стотици дела от едни и същи ищци по повтарящи се механизми за теглене на бързи кредити и предсрочното им погасяване. В случая с оглед на броя дела, образувани от ищеца и горепосочените обстоятелства- множество образувани еднотипни дела в съда, следва да се приеме, че се касае за злоупотреба с проц. права по чл.3 от ГПК от ищеца, поради което не следва да се присъждат разноски в негова полза.