Решение № 479 от 07.03.2024, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 4250/2023
- Вид
- Решение № 479
- Подписан
- 07.03.2024
- В сила
- 05.04.2024
- Състав
- АННА ИВАНОВА ЩЕРЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.104, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.104, ал.3 · Закон за защита на потребителите
- чл.105, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.112, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.113 · Закон за защита на потребителите
- чл.113, ал.1 и 2 · Закон за защита на потребителите
- чл.113, ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл.113, ал.3 · Закон за защита на потребителите
- чл.114 · Закон за защита на потребителите
- чл.114, ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл.115, ал.1 · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ
№ 479 гр. Бургас, 07.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: АННА ИВ. ЩЕРЕВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело № 20232120104250 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на Р. Н. К. с ЕГН ********** от гр. Бургас, ж.к. ****, със съдебен адрес гр. Бургас, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. **** – адвокат Р. О., против „ЗОРА - М.М.С.“ ООД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. Б., област София, Индустриална зона Б., ул. ****, представлявано от управителите ****, действащи заедно и поотделно, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. **** – адвокатско съдружие „А., Б. и сие“.
Предявен е осъдителен иск за сумата от 1199 лева – връщане на заплатена цена по договор за продажба от 26.07.2021 г. на телевизор марка S., модел KD49XH8096BAEP, фабричен № ***, ведно със законната лихва за забава от предявяването на иска на 17.07.2023 г. до окончателното й изплащане.
Обстоятелства, на които ищцата основава иска си :
Твърди, че в качеството си на потребител е закупила описания телевизор от магазин на ответното дружество на 26.07.2021 г., а на 20.03.2023 г. установила проблеми при ползването му - на екрана се появили черти.
Занесла телевизора в магазина и направила рекламация. От магазина й казали да занесе уреда в упълномощения сервиз на S., посочен в гаранционната карта, където ищцата го оставила за ремонт. В установения едномесечен срок 1 била уведомена от сервиза, че телевизорът ще бъде заменен с нов. На 05.04.2023 г. отишла в сервиза, за да получи новия телевизор, но й бил предоставен употребяван телевизор, във видимо лошо състояние, който ищцата отказала да приеме. Счита, че от сервиза са поправили в гаранционната карта фабричния номер на процесния телевизор *** и са вписали фабричния номер на телевизора, който са й предложили 6066900. На същата дата ищцата завела нова рекламация. На търговецът уведомил ищцата, че уредът е готов и може да бъде получен. При огледа в магазина ищцата установила, че това е същият употребяван телевизор, който се опитали да й предложат в сервиза, като последното установила след като проверила настройките на телевизора, в които се съхранява информация за фабричния му номер. В гаранционната карта било отбелязано „смяна на панел“. Ищцата отново отказала да получи този уред, който оттогава се намирал в магазина на ответното дружество
Отправя изявление за разваляне на договора поради значително несъответствие между получената стока и предложеното с договора, тъй като проявените дефекти на телевизора възпрепятстват неговото ползване. Тъй като не е удовлетворена от решаването на рекламацията й, претендира връщане на заплатената по продажбата сума.
В преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът представя писмен отговор. Не се оспорва извършената търговска продажба, възникналата неизправност и направените рекламации на телевизор. Оспорва иска по основание, като твърди, че продавачът е изпълнил задълженията си да приведе стоката в съответствие с договора за продажба в законоустановения едномесечен срок от завеждане на рекламациите, поради което не са налице предпоставките на закона за развалянето на договора и за възстановяване на заплатената от потребителя сума. Твърди се, че е констатирана повреда и е сменен дисплеят на процесния уред, като всеки дисплей притежава собствен фабричен номер, поради което е нормално при проверка да бъде изписван друг фабричен номер на телевизора.
Страните представят и ангажират доказателства в подкрепа на становищата си. Претендират и присъждане на направените по делото съдебни разноски.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.113 вр. чл.114 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, в действащите редакции към момента на процесната сделка - 26.07.2021г., отм. ДВ, бр. 23/ 2021г., в сила от 01.01.2022г.
По делото е безспорно сключването на 26.07.2021г. на процесния договор за продажба на стока, по силата на който ищцата Р. К. е закупила от ответника „ЗОРА - М.М.С.“ ООД телевизор с цена от 1199 лева, за което й е 2 издаден фискален бон и гаранционна карта със срок на гаранцията 24 месеца от покупката на стоката. Закупеният телевизор е марка S., модел KD49XH8096BAEP.
Не е спорно също, че след продажбата телевизорът е проявил дефект, като в рамките на гаранционния срок ищцата е направила две рекламации на закупената стока – на 20.03.2023г. /в оторизиран сервиз за „Сони“ в гр. Бургас – АШ „Здравец“/ и на 05.04.2023г. /в магазина на продавача/. Не се спори, че при първата рекламация на ищцата е предложена замяна на стоката с нова, а при втората – ремонт, като и при двете е спазен едномесечният срок по чл.113, ал.2 от ЗЗП. Безспорно, че и при двете рекламации ищцата отказала да получи предложената стока, за което е изразила следните мотиви : - при първата рекламация /за замяна/ - че предоставеният й телевизор не е нов; и при втората рекламация /за ремонт/ - че предложеният й телевизор не е този, който тя е закупила.
В представената по делото гаранционна карта в съответната графа е вписан модела на телевизора /KD-49XH8096/ и фабрични номера със задрасквания – ***, 6066900. Вписани са с подпис на служител на сервиза два ремонта – 20.03. - 05.04.2023г. и 06.04. – 11.04.2023г., като за втория е вписано описание „ремонт на панел“. Приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по извършената съдебна техническа експертиза установява, че не е възможно по технически път да се установи в какво се състои извършения ремонт.
Видно от издаденото от сервиза след първата рекламация удостоверение за извършен ремонт, състоящ се в смяна на телевизора, /от 05.04.2023г./ фабричният номер на закупения от ищцата телевизор е ***.
Съгласно заключението на експертизата всеки телевизор има индивидуален фабричен /сериен/ номер, състоящ се само от цифри, чрез който се индивидуализира стоката. Разпоредбата на чл.17, ал.1 от Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на електрически съоръжения, предназначени за използване в определени граници на напрежението, приета с ПМС № 47/ 15.03.2016г., задължава производителя да индивидуализира всяко електрическо съоръжение, което е пуснал на пазара, с нанесен партиден или сериен номер, или някакъв друг елемент, който позволява идентификацията му. При огледа на телевизора, находящ се в магазина на ответното дружество, вещото лице установява, че същият има сериен номер ***, изписан на стикер върху задния му капак. Вещото лице сочи, че в случая не е установено разлепване и повторно залепване на стикера. Информация за серийния номер на телевизора е записана и в чип в платката на телевизора, като тази информация е видима в меню „настройки“ на телевизора. Вещото лице установява идентичност на тази информация за серийния номер на телевизора с отбелязаното върху външните етикети.
Уникален идентифициращ номер има и дисплеят на телевизора, като при подмяна на последния се променя само номерът на новия дисплей, но не и 3 фабричният номер на телевизора. Номерът на дисплея не се отбелязва на видимо място върху стоката, нито в меню „настройки“, а е видим само при разглобяване на телевизора от специалист. Този извод на вещото лице опровергава твърдението на ответника, че е нормално след смяна на дисплея на телевизора в настройките да се изписва друг фабричен номер.
Вещото лице установява от вписванията в гаранционната карта, че след рекламацията от 20.03.2023г., на 05.04.2023г. сервизът е предложил на телевизор с различен фабричен номер – 6066900, който е бил изписан върху външния етикет на телевизора и отразен в гаранционната карта.
Понастоящем този номер е зачеркнат в гаранционната карат и отново е вписан номер ***. Гаранционната карта и проверената от вещото лице информация не установяват авторството на тези вписвания и поправки в гаранционната карта, в която фабричният сериен номер не се вписва от производителя на стоката.
Предоставеният на вещото лице за оглед телевизор с фабричен номер *** понастоящем функционира съгласно предназначението си и няма видими механични увреждания по корпуса.
В подкрепа на твърденията си ищцата ангажира показанията на свидетелите Н. К. /неин син/ и В. Х.. Свидетелят К., за когото не се спори, че е контактувал с продавача и сервиза при процесните рекламации, установява пред съда, че при първата рекламация сервизът приел телевизора и го уведомили, че ще му се обадят до 1-2 седмици дали ще сменят телевизора или ще го ремонтират. При последвалото обаждане били поканени от сервиза да получат нов телевизор, тъй като дефектиралият не подлежал на ремонт.
При явяването им служител на сервиза им предоставил телевизор, увит в стречфолио, като след разопаковането му свидетелят видял, че телевизорът не е нов, а стар, с надрасквания, поради което отказал да го получи и удостоверил възражението си в представеното удостоверение за ремонта от 05.04.2023г. /приложено по делото/. След този отказ свидетелят посетил магазина и след разговор с управителя приел предложението му да бъде ремонтиран първоначално закупения телевизор. При явяването в магазина на 11.04.2023г. за получаване на ремонтираната стока свидетелят К. установил, че номерът от меню „настройки“ /завършващ на 900/ не съвпадал със серийния номер на закупения телевизор, изписан на стикера /завършващ на 842/. Отново посетили магазина на 26.04.2023г. и установили разминаването между серийните номера на стикера и в менюто. Последното се сочи и в показанията на свидетеля И. Х., който придружавал свидетеля К. при посещението на 24.06.2023г. Свидетелят К. твърди, че надрасквания по корпуса на телевизора забелязал и при огледа на 11.04.2023г., а според свидетеля Х. такива дефекти имало и на 24.06.2023г.
В подкрепа на твърденията си ответникът е ангажирал само показанията на свидетеля И. Д. – управител на магазина на ответното дружество в гр. Бургас. същият сочи, че практиката на оторизирания сервиз 4
„АШ“ е при необходимост от ремонт на дисплея, телевизорът да не се ремонтира, а на клиента да се предоставя нов телевизор. Свидетелят няма лични впечатления относно първия отказ на ищцата да получи предложения й на 05.04.2023г. телевизор. След като на 06.04.2023г. бил уведомен от служители на сервиза за този отказ, свидетелят Д. отишъл лично в сервиза и при оглед на телевизора го възприел като нов и не установил описаните от ищцовата страна и свидетелите й драскотини по телевизора. Поради отказа на потребителя да получи така предложения телевизор записали втора рекламация с дата 06.04.2023г., като по молба на свидетеля Д. сервизът приел да отремонтира телевизора. След ремонта, на 11.04.2023г. телевизорът бил доставен в магазина, но потребителят отново отказал да го получи, като свидетелят отново няма лични впечатления. Свидетелят твърди, че така отремонтираният телевизор до момента се намирал в магазина, като при огледа от вещото лице телевизорът бил в състоянието след последния ремонт.
При така събраните по делото доказателства съдът прави следните изводи :
Процесната сделка между страните от 26.07.2021г. представлява договор за продажба на потребителска стока /телевизор/ по смисъла на чл.104, ал.3 от ЗЗП. В това правоотношение ищцата има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗПП, а ответникът – на търговец съгласно чл. § 13, т.2 и на продавач по смисъла на чл.104, ал.1 от ЗЗП. С процесния договор ищцата е закупила телевизор с марка „Сони“, модел KD49XH8096BAEP, със сериен № ***. На основание чл.105, ал.1 от ЗЗП продавачът има задължението да предаде на потребителя стока, която съответства на договора за продажба. В настоящото дело е безспорно, че в гаранционния двугодишен срок по чл.115, ал.1 от ЗЗП потребителят установил несъответствие на стоката с договора – възникнала повреда на дисплея /екрана/ на телевизора, изразяваща се в появили се черти, пречещи на нормалното му ползване по предназначение. Не е спорно, че този дефект е в рамките на гаранционната отговорност на продавача. Ищцата упражнила потребителското си право по чл.112, ал.1 от ЗЗП, като на 20.03.2023г. предявила рекламация пред продавача. За ответника - продавач възникнало задължението в едномесечен срок да приведе стоката в съответствие с договора за продажба /чл.113, ал.1 и 2 от ЗЗП/, което по избор на потребителя се извършва или чрез ремонт на стоката или чрез замяната й с нова /чл.112, ал.1, изр.2 от ЗЗП/. Безспорно ищцата приела предложения от продавача чрез оторизирания сервиз начин за привеждане на стоката в съответствие с договора, като се съгласила да й бъде предоставен нов телевизор на 05.04.2023г. Предвид приетата от продавача повторна рекламация от 06.04.2023г. със задължение да отремонтира телевизора, съдът приема за установено твърдението на ищцата и на свидетеля К., че при явяването им в сервиза на 05.04.2023г. предложеният различен телевизор със сериен номер 6066900, вписан в гаранционната карта, също не е съответствал на договора за продажба. В противен случай липсва основание за приемането на втората 5 рекламация и поемането на задължението от страна на продавача за извършване на ремонт на закупения телевизор със сериен номер ***.