Решение № 101 от 01.04.2020, Районен съд - Несебър

Р Е Ш Е Н И Е

№101 01.04.2020г. гр.Несебър

В ИМЕТО НА НАРОДА

НЕСЕБЪРСКИ

РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ на единадесети март две хиляди и двадесета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария

Берберова-Георгиева

Секретар:

Диана Каравасилева като разгледа докладваното от съдия Берберова-Георгиева гражданско дело № 929 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод исковата молба от „О.Г.Б.”

АД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителния директор Живка Колева Обрешкова, подадена чрез процесуалния им представител – адв.Н.С. ***, със съдебен адрес:***, тел****против „А.Х.М.” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, КК Слънчев бряг, хотел „Ай Хотел”, представлявано от Изпълнителния директор М.Х.Г.. В исковата молба се сочи, че между страните по делото, през периода от 27.07.2018г. до 08.10.2018г. са възникнали и развили търговски отношения, свързани с доставка на различни видове офис материали и офис консумативи. В изпълнение на задълженията си по тези отношения, ищцовото дружество, в качеството му на доставчик, извършило различни по обем доставки на офис материали и офис консумативи, за които се твърди, че били приети без възражения от страна на ответника. Във връзка с тези доставки и според изискванията на Закона за счетоводството от страна на ищеца били издадени 12 бр. Фактури, както следва: № **********/27.07.2018г. за сумата от 942,44 лева, № **********/03.08.2018г. за сумата от 952,02 лева, № **********/09.08.2018г. за сумата от 627,83 лева, № **********/14.02018г. за сумата от 805,74 лева, № **********/21.08.2018г. за сумата от 1060,44 лева, № **********/28.08.2018г. за сумата от 988,05 лева, № **********/04.09.2018г. за сумата от 1010,45 лева, № **********/11.09.2018г. за сумата от 669,85 лева, № **********/17.09.2018г. за сумата от 238,42 лева, № **********/21.09.2018г. за сумата от 1251,56 лева, № **********/28.09.2018г. за сумата от 630,22 лева и № **********/08.10.2018г. за сумата от 1017,13 лева, или общо сумата от 10 194,15 лева за продадените офис материали и офис консумативи, в които те били подробно описани по количество и стойност. Ищецът твърди, че въпреки многократните му усилия да уредят извънсъдебно взаимоотношенията си с ответната страна, до настоящият момент ответникът не е изпълнил задължението си да заплати изцяло уговорената цена на доставените стоки и му дължи сумата в размер на 10 194,15 лева /десет хиляди сто деветдесет и четири лева и петнадесет стотинки/, явяваща се уговорената, но незаплатена цена за извършените търговски продажби на различни видове офис материали и офис консумативи.

Неизпълненото от страна на ответника задължение за заплащане на дължимите суми по горепосочените фактури е обосновало правния интерес у ищцовото дружество да поиска от съда да постанови решение, с което да осъди „А.Х.М."

ЕАД с ЕИК *** да им заплати сумата общо в размер на 10 194,15 лева

/десет хиляди сто деветдесет и четири лева и петнадесет стотинки/, явяваща се уговорената, но незаплатена цена за извършените търговски продажби на различни видове офис материали и офис консумативи по издадените 12 бр. фактури, както следва:

- по фактура №

**********/27.07.2018г. за сумата от 942,44 лева, ведно с обезщетение за забавено плащане за периода от 27.07.2018г. до 27.09.2019г. в размер на 112,04 лева;

- по фактура №

**********/03.08.2018г. за сумата от 952,02 лева, ведно с обезщетение за забавено плащане за периода от 03.08.2018г. до 27.09.2019г. в размер на 111,93 лева;

- по фактура №

**********/09.08.2018г. за сумата от 627,83 лева, ведно с обезщетение за забавено плащане за периода от 09.08.2018г. до 27.09.2019г. в размер на 72,38 лева;

- фактура № **********/14.02018г. за сумата от 805,74 лева, ведно с обезщетение за забавено плащане за периода от 14.08.2018г. до 27.09.2019г. в размер на 91,76 лева;

- фактура №

**********/21.08.2018г. за сумата от 1060,44 лева, ведно с обезщетение за забавено плащане за периода от 21.08.2018г. до 27.09.2019г. в размер на 118,71 лева;

- фактура №

**********/28.08.2018г. за сумата от 988,05 лева, ведно с обезщетение за забавено плащане за периода от 28.08.2018г. до 27.09.2019г. в размер на 108,68 лева;

- фактура №

**********/04.09.2018г. за сумата от 1010,45 лева, ведно с обезщетение за забавено плащане от 04.09.2018г. до 27.09.20019г. в размер на 109,45 лева;

- фактура №

**********/11.09.2018г. за сумата от 669,85 лева, ведно с обезщетение за забавено плащане от 11.09.2018г. до 27.09.2019г. в размер на 71,08 лева;

- фактура №

**********/17.09.2018г. за сумата от 238,42 лева, ведно с обезщетение за забавено плащане за перида от 17.09.2018г. до 27.09.2019г. в размер на 24,90 лева;

- фактура №

**********/21.09.2018г. за сумата от 1251,56 лева, ведно с обезщетение за забавено плащане за периода от 21.09.2018г. до 27.09.2019г. в размер на 129,33 лева;

- фактура №

**********/28.09.2018г. за сумата от 630,22 лева, ведно с обезщетение за забавено плащане за периода от 28.09.2018г. до 27.09.2019г. в размер на 63,90 лева и

- фактура №

**********/08.10.2018г. за сумата от 1017,13 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 10 194,15 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.10.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и обезщетение за забавено плащане общо в размер на 1113,86 лева /хиляда сто и тринадесет лева и осемдесет и шест стотинки/ за периода от 27.07.2018г. до 27.09.2019г. Представят писмени доказателства.

Правят искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза. Претендират присъждане на заплатените по делото разноски.

Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор на исковата молба чрез процесуалния им представител – адв.Г.К. ***, с който изразява становище за неоснователност на исковата молба, поради нарушения от страна на ищеца на голяма част от отделните неформалните уговорки, постигнати между двете дружества. В тази връзка се твърди, че последният не е спазил редица условия по приемането и предаването на офис материалите и консумативите, с което реално не бил изпълнил своите насрещни задължения качествено, в срок и с уговореното количество. Вследствие на тези действия от страна ищеца, ответникът твърди, че за представляваното от него дружество произлезли значителни вреди и цялата вътрешна организация била нарушавана многократно, което довело до отлив на клиенти и необратими щети върху марката ,,IHOT@L".

В съдебно заседание за ищцовото дружество се явява процесуалният им представител, който поддържа исковата молба от името на доверителя си. Моли съда да уважи същата, като основателна и доказана, като им присъди заплатените по делото разноски. Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.

За ответното дружество в съдебно заседание представител не се явява. Не сочат доказателства.

Исковата молбата е допустима – подадена е пред надлежния орган, от лице, което има правен интерес и съдържа всички изискуеми по закон реквизити.

Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на ищцовата страна, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За успешното провеждане на осъдителните искове с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираните суми.

В разглежданият случай същият е длъжен да установи при условията на пълно и главно доказване, че с ответника се намират във валидни облигационни отношения, по силата на сключен между тях договор за търговска продажба, обстоятелството, че се явява изправна страна по договора, т.е., че е изпълнил задължението си да предаде реално уговорените по вид, количество и стойност стоки на ответника, както и размера на вземането си. При установяване на посочените обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване на задължението.

Съгласно чл.318, ал.1 от ТЗ, търговска е продажбата, която според разпоредбите на закона е търговска сделка с изключение на сделките с предмет вещ за лично потребление и купувач-физическо лице, като настоящият случай не попада в последната хипотеза. Договорът за продажба между търговци е неформален, двустранен и възмезден договор. Т.е., за неговата валидност законът не изисква писмена форма по аргумент от чл.293, ал.1 ТЗ. С факта на постигане съгласие между страните договорът се счита сключен и произвежда целеното правно действие, а именно за продавача възниква задължението да предаде вещите, а за купувача да плати цената им.

Страните са юридически лица регистрирани в Търговския регистър, като съдът приема, че развиваната от тях дейност е търговска по своя характер, поради което в отношенията им приложение намират разпоредбите на Търговския закон, съгласно чл. 286, ал. 1 ТЗ.

Събраните по делото доказателства установяват, че между страните е сключен валиден договор за покупко-продажба на стоки. Доказателство за това са представените и неоспорени по делото писмени доказателства – 12 броя фактури и 12 броя приемо-предавателни протоколи за предадените офис материали и офис консумативи /л.9-32 вкл./, както и изготвеното по делото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза /л.88-92 вкл./.

Ищецът твърди неизпълнение на насрещното парично задължение на купувача, което е твърдение за отрицателен факт. Според правилата на доказателствената тежест по аргумент на чл.154, ал.1 от ГПК доказателства за извършено плащане следва да се представят от ответника. Ответната страна не е ангажирала каквито и да било доказателства, че е заплатена договорената и дължима цена по сделката. Съгласно разпоредбата на чл.327, ал.1 от ТЗ, с договора за продажба, купувачът се задължава да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, а продавачът се задължава да предаде стоката.

Продавачът следва да установи факта на сключване на договора за продажба и предаването на стоката на купувача, а последният следва да установи факта на плащане на цената на закупените стоки. Доказателствената тежест е указана на страните с Определение № 99 то 10.02.2020г., постановено по настоящото дело Процесуалният представител на ответника не оспорва, че са получили процесните материали и консумативи, но заявява, че ищецът не е спазил редица условия по приемането и предаването на същите, с което не бил изпълнил своите задължения качествено. В резултат на това за ответното дружество произлезли значителни вреди, тъй като цялата вътрешна организация била нарушавана многократно, което довело до отлив на клиенти.

Съдът счита, че от представените по делото доказателства безспорно се установява, че продавачът „О.Г.Б.” АД с ЕИК *** е изпълнил точно задължението си, като е доставил на ответното дружество описаните в процесните фактури стоки. В подкрепа на това са представените и неоспорени по делото 12 броя приемо-предавателни протоколи за предадените офис материали и офис консумативи.

От заключението по изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява отразяването на процесните фактури в счетоводството на ответника, включването им в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях, изключая фактура № 56339 от 11.09.2018г. на стойност 669,85 лева, която не е била осчетоводена и по нея не е бил теглен данъчен кредит и фактура № 55367 от 27.07.2018г., която била осчетоводена и декларирана със стойност 722,14 лева, вм № есто 942,44 лева. Пред съда вещото лице уточнява, че търговските отношения между страните датират от по-рано, като ответното дружество е погасявало задълженията си към ищеца регулярно, чрез превеждане на кръгли суми – като например хиляда две хиляди лева, а не точната сума по съответната фактура. В резултат на това и с оглед принципите в счетоводството, отнасящи се за реда на погасяване на паричните задължения, вещото лице е установило, че част от сумата по първата фактура е била заплатена от ответната страна. В заключение вещото лице сочи, че незаплатената от ответното дружество сума по издадените от ищеца фактури възлиза общо в размер на 9973,84 лева, в случай, че се приеме, че по неосчетоводената от ответника фактура № 56339 от 11.09.2018г. на стойност 669,85 лева, действително е извършена сделка.