Присъда № 133 от 11.05.2026, Районен съд - Варна

МОТИВИ към Присъда № 133 от 11.05.2026 г. по НОХД №

1506/2026 г. по описа на Варненския районен съд, НО, тридесет и седми състав.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура - Варна, с който е възведено обвинения срещу подсъдимата Т. С. Д., родена на ********* г. в гр.Варна, българска гражданка, със средно образование, неосъждан, неомъжена, ЕГН **********, за престъпление по чл.195, ал.1, т.2, вр. чл. 194, ал. 1 от НК:

ЗА ТОВА, ЧЕ: На 09.03.2025 г., в град Варна, е отнела чужда движим вещ - 1 брой електрическа тротинетка марка „******“, модел „Рго“ на стойност 779.40 лева с равностойност от 398.50 евро - от владението на нейния собственик Н. М. С., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като тротинетката не е била под постоянен надзор, Престъпление по чл.195, ал.1, т.2, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.

Поради горното и предвид изразеното в хода на разпоредителното заседание желание на подсъдимата за разглеждане на делото по диференцираната процедура на гл.27 от НПК, на основание чл. 252, ал.1 от НПК съдът разгледа делото незабавно след провеждане на разпоредително заседание.

Производството по делото се проведе при условията и реда на глава 27 от НПК, като по искане на подсъдимата бе проведено съкратено съдебно следствие. Същата, при условията на чл. 371, т.2 от НПК призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съдът намери, че направените от подсъдимата самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, поради което и обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимата без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и ще ползва съдържанието на протоколите за разпит на свидетелите и експертните заключения, дадени на досъдебното производство, без да извършва разпит на подсъдимата, свидетелите и вещите лица.

Участващият в производството представител на ВРП поддържа предявеното срещу подсъдимия обвинение, описано в обстоятелствената част на обвинителния акт. Счита, че от събраните по делото доказателства по категоричен и безспорен начин се установява, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.2, вр. чл. 194, ал.1 от НК.

1

Пледира за определяне на наказание на основание чл. 54, ал.1 от НК, а именно лишаване от свобода – 1 г. ЛОС, като на основание чл. 58А. от НК определеното наказание да бъде намалено с една трета и така определеното наказание на основание чл.66 от НК бъде отложено с три годишен изпитателен срок .

Защитникът на подсъдимата - адв. В., ВАК изразява становище, че подсъдимата е виновна по така повдигнатото и обвинение. Моли при определяне на размера на наказанието да се вземе предвид смекчаващите вината обстоятелства, а именно: пълни самопризнания, съдействието, което е оказала на органите на разследването и на съда, самокритичното отношение, което има към извършеното, желанието да се поправи,чистото и съдебно минало .

Подсъдимата Т. С. Д. се признава за виновна, изцяло признава фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изразява съжаление за извършеното, в последната си дума заявява, че съжалява за извършеното от нея деЯ.е.

До започване на разпоредителното заседание, редовно призован пострадалия Н. М. С. се явява лично, не предявява граждански иск против подсъдимата за причинени имуществени или неимуществени вреди.

След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата Т. С. Д., родена на ********* г. в гр.Варна, българска гражданка, със средно образование, неосъждан, неомъжена, ЕГН **********.

На 09.03.2025 г. около 16.00 ч. св.Н. М. С. отишъл в магазин *****, находящ се в гр.Варна, ул. ****** № 2. При влизането си в магазина С. оставил електрическата си тротинетка марка – ******, модел – 2 Pro, до шкафчетата за личен багаж, които се намирали в непосредствена близост до изхода на магазина.

В същия ден около 16:05 ч. подсъдимата Т. С. Д. и св.Я. С. А. влезли в същия магазин. А. се насочил към шкафчетата за личен багаж, като прибрал своята чанта в едно от тях, след което се насочил към стелажите с плодове и зеленчуци. Подсъдимата забелязала тротинетката на Н. С., огледала я и решила да я открадне, след като се увери, че собственика и не е наблизо, а 2 пазарува навътре в магазина. Започнала да извършва действия с мобилния си телефон, като се движела в тесен периметър в близост до тротинетката. След няколко минути Д. решила, че може безпрепятствено до открадне тротинетката, поради което извършила действия по кормилната и уредба, при което светнал стопът по возилото. След това подсъдимата бутайки тротинетката напуснала магазина, като св.А. я последвал.

След като приключил пазаруването си и излязъл от магазина св.С. се върнал до входа му и установил, че тротинетката му липсвала. Потърсил управителя на магазина от когото разбрал, че през този ден в обекта не била осигурена охрана на входа на магазина

Н. С. подала сигнал до Първо РУ при ОД МВР – Варна за извършената кражба. Било образувано ДП № 378/2025 г. по описа на Първо РУ при ОД МВР – Варна.

От заключението на изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза е видно, че стойността на отнетата тротинетка възлиза на 779.40 лева.

От заключението по изготвената лицево-идентификационна експертиза се установява, че лицето което отнема тротинетката, предмет на процесното дело е Т. С. Д..

От приетите по делото справки съдимост, ведно с бюлетини за подсъдимата Т. С. Д. е видно, че същата е неосъждана.

Горната фактическа обстановка, принципно безспорна между страните, съдът прие за установена въз основа на гласните доказателства по делото - самопризнанията на подсъдимата Т. С. Д., който изцяло призна фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, от показанията на свидетелите – Я. А. и Н. С., дадени в хода на досъдебното производство, съдебно-оценителна експертиза, протоколи за доброволно предаване, протоколи за оглед на местопроизшествие, разписки, справка за съдимост, както и от другите писмени материали по делото, инкорпорирани по реда на чл. 283 от НПК, не оспорени от страните, чиито съвкупен анализ не налага различни изводи.

Съдът изцяло кредитира самопризнанията на подсъдимата Т. С. Д., тъй като същите напълно кореспондират с останалия събран доказателствен материал.

3

Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите – Я. А. и Н. С., тъй като същите са непротиворечиви, последователни и взаимно допълващи се.

Съдът приема заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза и лицево-идентификационна експертиза, като компетентни и безпристрастни, като освен това кредитира и всички писмени материали, приобщени към доказателствата по делото, тъй като те са непротиворечиви по между си и съответстват на установената фактическа обстановка.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК-поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прави следните правни изводи:

Подсъдимата Т. С. Д. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.195, ал.1, т.2, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, тъй като: На 09.03.2025 г., в град Варна, е отнела чужда движим вещ - 1 брой електрическа тротинетка марка „******“, модел „Рго“ на стойност 779.40 лева с равностойност от 398.50 евро - от владението на нейния собственик Н. М. С., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като тротинетката не е била под постоянен надзор.

Квалификацията по чл. 195, ал. 1, т. 2 от НК се обуславя от факта, че веща предмет на престъплението е били оставена от нейния собственик без постоянен надзор, на обществено място - магазин "*****" в гр. Варна.

Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано физическо лице.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК се изразява в отнемане от подсъдимата на чужди движими вещи, посочени в диспозитива на обвинението, собственост на юридическо лице и различни физически лица, при което се прекъсва владението върху вещта, без съгласието на техните владелци и се установява нова фактическа власт.

Касае се за престъпление против собствеността, засягащо нормално упражняване на правото на собственост върху движими вещи и на имуществените права, свързани с неговото придобиване, упражняване и запазване.

4

От субективна страна подсъдимия е съзнавал, че с противо правните си действия прекъсва владението върху чуждите движими вещи и установява своя фактическа власт, предвиждала е настъпването на обществено опасните последици и е искала тяхното настъпване, като е действал с намерение да свои вещите – да се разпорежда с тях в свой интерес т. е. извършила е инкриминираните деяния виновно, при форма на вината - пряк умисъл.

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът приема съдействието оказано в хода на разследването, както и изразеното съжаление за извършеното.

Самопризнанието, предвид процедурата, по която протече съдебното производство, не би могло да се приеме за смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като това би било в разрез със задължителната съдебна практика по приложение на института на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК - т.7 от Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. по т.д.

№ 1/2008 г., ОСНК на ВКС. Съгласно цитираната точка от ТР, при определяне на наказанието съгласно правилата на чл. 373, ал. 2 НПК, признанието по чл.

371, т. 2 НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство.

Отегчаващи наказателната отговорност обстоятелство по отношение на подсъдимата Д. съдът не констатира.

Изложеното води съда до извода, че не са налични нито многобройни, нито дори едно но изключително по своята същност смекчаващо отговорността обстоятелство и наказанието на подсъдимата следва да се индивидуализира при условията на чл. 54 от НК.

Причините за извършване на деянието са ниската правна култура на подсъдимата и незачитане на обществените отношения, свързани с правото на собственост.

Мотивът за извършване на престъплението е стремежът за облагодетелстване по неправомерен начин .

Съдът, определяйки наказанието с оглед разпоредбите на НК и предвид изричната разпоредба на чл. 373, ал.2 от НПК прецени, че на подсъдимата следва да се наложи наказание при условията на чл. 58а, ал.1 от 5

НК.

Съгласно действащата разпоредба на чл. 58а. от НК, при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета. Предвид коментираните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, при превес на първите, съдът намира, че наказанието на подсъдимата следва да бъде определено при условията на чл. 58а., ал.1, вр. чл. 54 от НК. За престъплението по чл.195, ал.1, т.2, вр. чл. 194, ал. 1 от НК е предвидено наказание "лишаване от свобода" от 1 година до 10 години.

Съдът, счита че целите на наказанието съгласно чл. 36, ал.1 от НК ще се постигнат ако на подсъдимата Д. бъде определено наказание "лишаване от свобода" в размер на една година. Това наказание би било съответно както на обществената опасност на дееца, така и на извършените общо три деяния и би било необходимо и достатъчно за постигане на нужното поправително, възпитателно и възпиращо въздействие, като наказание лишаване от свобода за по-дълъг срок би имало по-скоро негативно въздействие спрямо Д..

Предвид горното, след като определи наказание на подсъдимия – Д., "Лишаване от свобода" за срок от една година, на основание чл. 58а, ал.1 от НК съдът намали така определеното наказание с една трета и наложи на подсъдимата наказание "лишаване от свобода" в размер от 8 (осем) месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което на осн. чл. 66, ал.1 от НК отложи с изпитателен срок от 3 (три) год., считано от влизане на присъдата в сила.