Решение № 859 от 26.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 859 гр. София, 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежана Бакалова

Членове:

*** П. Кордоловска Дачева

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело № 20231000501294 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по:

1. Въззивна жалба вх. № 292/265/23.01.2023 г. на М. Т. Р., ЕГН **********, с местожителство в гр. ***, ул. „***“, № *** срещу Решение № 311/07.12.2022 г. на Окръжен съд - Монтана, по гр. д. № 42/2022 г., в частта, с коят о е отхвърлен иска за осъждане на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИ.Т И ЗДРАВЕ““ АД, ЕИК

200299615, със седалище и адрес на управление гр. София, Бул. „Г.М. Д.“, № 1 , да заплати разликата над присъдените 5000.00 лв. до сумата 12000.00 лв., застрахователно обезщетение за претърпяни неимуществени вреди – болки, страдания и телесни увреждания, в резултат от ПТП, настъпило на 03.02.2021 г., в гр. Монтана, на бул. „Трети март“, № 145, на изхода на бензиностанция „Лукойл“, по вина на Г. П. Г., водач на колесен трактор „Джон Диър“, с транз. табела № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.01.2022 г. до изплащането, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 429 КЗ. Претендират разноски.

Въззивницата счита, че първоинстанционния съд не е отчел характера и степента на получените от ищцата травматични увреждания, периода й на лечение и възстановяване, както и съпътстващите ги битови неудобства и емоционални сътресения. Още настоява, че определения преди редуцирането размер от 10000.00 лв. се явява занижен. Оспорва изводите за наличие на съпричиняване във вредоносния резултат от страна на ищцата, което е довело и до редуциране на размера на обезщетението. Сочи, че в случай, че съпричиняване от страна на ищцата е било налице, то неговия размер е не 1 повече от 10 %. Излага коментар на изводите на експертите. По същество моли за отмяна на постановеното решение и уважаване на предявения иск до размера на 12000.00 лв.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИ.Т

И ЗДРАВЕ““ АД, ЕИК 200299615, не депозира писмен отговор.

2.

Въззивна жалба вх.

№

209/186/17.01.2023 г. на

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИ.Т

И ЗДРАВЕ““ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление гр.

София, Бул. „Г.М. Д.“, № 1, срещу Решение № 311/07.12.2022 г. на Окръжен съд - Монтана, по гр. д. № 42/2022 г., в частта, с която е осъдено да заплати на М. Т. Р., ЕГН **********, с местожителство в гр. ***, ул. „***“, № *** , разликата над сумата 2500.00 лв. до присъдените 5000.00 лв., застрахователно обезщетение за претърпяни неимуществени вреди – болки, страдания и телесни увреждания, в резултат от ПТП, настъпило на 03.02.2021 г., в гр. Монтана, на бул. „Трети март“, № 145, на изхода на бензиностанция „Лукойл“, по вина на Г. П. Г., водач на колесен трактор „Джон Диър“, с транз. табела № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.01.2022 г. до изплащането, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 429 КЗ.

Претендира разноски.

Въззивникът сочи, че на 12.01.2023 г. е превел по сметка на ищцата сумата от 2500.00 лв., обезщетение за репариране на причинените неимуществени вреди и сумата 246.53 лв., обезщетение за забава за периода 27.01.2022 г. – 12.01.2023 г. Счита, че решението, с което е присъдена като обезщетение разликата над заплатената главница до сумата 5000.00 лв. е неправилно. Счита, че първоинстанционния съд неправилно е приложил критерия за справедлИ.ст при определяне на размера на обезщетението и е присъдил такова несъответстващо на характера и степента на доказаните телесни увреждания. По същество моли за отмяна на решението в атакуваната му част и отхвърляне на предявеният иск. Претендира разноски.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата М. Т. Р., ЕГН **********, депозира писмен отговор вх. № 726/689/20.02.2023 г., в който оспорва въззивната жалба и изложените в нея оплаквания за неправилност и завишаване размера на определеното обезщетение.

В съдебно заседание страните, чрез процесуални представители, поддържа въззивните жалби и отговора, по изложените в тях доводи, съображения и оплаквания.

Настоящият състав на Софийски апелативен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани във въззивната жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с постановеното по делото Разпореждане № 2067/16.05.2023 г., поради което същата подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели САС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Произнасянето 2 на ОС - Монтана съответства на заявената за разглеждане искова претенция, която черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ.

Уреденият в посочената разпоредба иск е пряк и е предоставен на увреденото лице срещу застрахователното дружество, с което причинителят на вредата се намира в облигационно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, поради което решението се явява и допустимо.

Предвид разясненията по приложение на процесуалния закон, дадени в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г., по т. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в сезиращите жалби.

По отношение на предпоставките за предявяване иска, установени в разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, от събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателства се установява, че ищцата е отправила застрахователна претенция към ответника, в качеството му на застраховател на гражданската отговорност на виновното лице, която е надлежно достигнала до него на 22.03.2021 г. и е била образувана щета № 0801-000887/2021-02. По щетата са били изискани допълнитени доказателства. Не се спори, че произнасяне по щетата не е налице и обезщетение не е било определяно и изплащано. По изложените съображения, настоящият състав намира, че е спазена административната процедура предхождаща предявяването на иска.

Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за обезщетяване на причинените в резултат на застрахователно събитие вреди, предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на застрахования водач, включително обосноваване на техния размер.

Безспорно е, че съобразно общата разпоредба на чл. 429, ал. 1 КЗ, по силата на договора за застраховка "Гражданска отговорност" на застрахователят се вменява задължение да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.

Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд, поради което не се налага да бъде отново възпроизвеждана, а въззивният съд препраща към тази част от мотивите на ОС – Монтана, на осн. чл. 272 ГПК. Пред настоящата инстанция предметът на въззивна проверка, очертан от сезиращите въззивни жалби, е първоинстанционното решение в осъдителната му част за разликата над 2500.00 лв. до уважените 5000.00 лв. и в отхвърлителната му част за разликата над присъдените 5000.00 лв. до размера на сумата 12000.00 лв. Следователно въпросите за наличие на валидно застрахователно правоотношение, механизма на настъпване на произшествието, вината на деликвента и, че при ПТП е пострадала въззивницата-ищца, не са предмет на спор и са обхванати от силата на присъдено нещо, доколкото постановеното решение е влязло в сила в частта, с която предявеният иск е бил уважен до 3 размера на сумата 2500.00 лв., застрахователно обезщетение.

Спорните въпроси пред въззивната инстанция се концентрират върху наличието на съпричиняване и неговия размер и за размера на застрахователното обезщетение, дължимо на пострадалата при приложението на критерия за справедлИ.ст.

Относими към така очертаните спорни въпроси са събраните от ОС Монтана специални знания, гласни доказателства и относимата медицинска документация

За установяване на претърпяните травматични увреждания от страна на ищцата е представена Епикриза от МБАЛ „Д-р Стамен И.“ АД, Отделение по хирургия, от която се установява, че за периода 03.02.2021 г. – 08.02.2021 г. ищцата е била хоспитализирана в лечебното заведение като е поставена окончателна диагноза „Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма. Контузио капитис. Комоцио церебри като са констатирани придружаващи заболявания „Мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на церебрални артерии“. Представено е и Съдебномедицинско удостоверение № 18/2021 г., издадено от Началник отд. „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Д-р Стамен И.“ АД – Монтана.

В хода на първоинстанционното производство са събрани специални знания, посредством заключение на съдебно-медицинска експертиза, което преценено като компетентно и обективно дадено, се кредитира и от въззивния съд. След анализ на данните по делото експертът е установил, че в резултат на настъпилото ПТП на ищцата са били причинени следните травматични увреждания: - травма в областта на главата с кръвонасядане и повърхностна разкъсно-контузна рана в областта на долен клепач на дясно око, контузия (натъртване) в областта на дясна скула и сътресение на мозъка, - контузия (натъртване) в областта на гръдния кош в дясно, - кръвонасядане и охлузна рана по гърба на дясна ръка, - охлузна рана по предна повърхност на дясна подбедрица. Тези уврежданията са причинили временно разстройство на здравето, не опасно за жИ.та. Към момента на експертизата вещото лице е констатирало белег от зарастнало охлузно нараняване на предна повърхност на дясна подбедрица в средна трета. Експертът сочи, че оплакванията на ищцата от липса на енергия, тревожност, отпадналост, замаяност, затруднена концентрация най-вероятно се дължат на съпътстващото заболяване – състояние след прекаран мозъчен инсулт. Още се установява от заключението, че усложнения няма данни да са били налице, при което оздравителния период при такива травми е около 20-25 дни като към момента на експертизата ищцата е възстановена от получените травми. Експертът сочи, че при страничен удар ефективността на колана е значително снижена и по медицински път не може да се определи какви точно по вид и тежест травми биха се получили.

В с.з. експертът сочи, че за да е налице удар в областта на главата с повърхностна рана, най-вероятно е ищцата да се е ударила във вътрешната част на задната врата, тъй като тялото на ищцата не е било фиксирано.

В хода на първоинстанционното производство досежно твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат са събрани специални знания и чрез заключение на назначена САТЕ. Въззивният съд намира, че следва да кредитира заключението на втората единична САТЕ, тъй като същото е подобре мотивирано и обосновано и съответно поддържано в съдебно 4 заседание. От заключението се установява, че автомобилът, в който е пътувала ищцата е фабрично оборудван с предпазни колани – тип „триточкови“ – 2 бр. на предни седалки и 2 бр. на задни седалки и 1 бр. бедрен (двуточков) колан, монтиран в средата на задна тройна седалка.

Последния обхваща пътника през коремната област и не може да го предпази в областта на горни крайници и горна част на тялото. При възникнал удар горната част на тялото ще се отмести на известно разстояние (според силата на удара) и има вероятност да получи травми от вътрешната част на интериора в салона на автомобила.