Решение № 21860 от 29.11.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 75088/2024
- Вид
- Решение № 21860
- Подписан
- 29.11.2025
- Състав
- ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 186845 от 18.12.2024 · ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА
- Разпореждане № 188623 от 20.12.2024 · ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА
- Разпореждане № 30686 от 18.02.2025 · ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА
- Определение № 8318 от 18.02.2025 · ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА
- Разпореждане № 30695 от 18.02.2025 · ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА
- Разпореждане № 57120 от 06.04.2025 · ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА
- Разпореждане № 57821 от 07.04.2025 · ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА
- Разпореждане № 115484 от 22.07.2025 · ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА
- Разпореждане № 121537 от 02.08.2025 · ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА
- Определение № 37314 от 08.09.2025 · ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.139, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.149 · Закон за енергетиката
- чл.150 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.153 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.156 · Закон за енергетиката
- §1, т.42 · Закон за енергетиката
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 21860 гр. София, 29.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20241110175088 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД против П. И. Г., С. И. М. и В. С. П..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 69, находящ се в гр. *******.
Твърди, че за процесния имот се дължат: сумата 1 721, 14 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2021 г. - м.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането; сумата 332, 11 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2022 г. – 03.12.2024 г.; сумата 47, 92 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.11.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането; сумата 13, 34 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода 15.01.2022 г. – 03.12.2024 г.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят исковите суми в условията на разделност, както следва: П. И. Г. – 1/3, С. И. М. – 1/3, и В. С. П. – 1/3. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от 1 ответника П. И. Г., с който изразява становище, че е сключил с ищеца споразумение за процесните вземания с падеж на последната вноска – 20.11.2025 г.
В срока по чл.131 ГПК не са постъпили отговори на исковата молба от ответниците С. И. М. и В. С. П..
С молба от 07.08.2025 г. ищецът сочи, че действително на 20.05.2025 г. е било сключено споразумение, по което е била заплатена авансовата вноска в размер на 716, 68 лв., както и първите две вноски, всяка от които в размер на 278, 71 лв.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Безспорно е между страните, че през исковия период ответниците имат качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот, който е топлоснабден.
Безспорно е между страните, че за исковия период до имота е доставяна топлинна енергия в размер на исковата сума.
Безспорно е между страните, че за исковия период е извършвана услугата дялово разпределение на цена, възлизаща на исковата сума.
Безспорно е между страните, че е налице е забава по отношение задължението за изплащане на стойността на топлинната енергия и дяловото разпределение, с оглед на което в полза на ищеца е възникнало вземане за мораторна лихва в размер на исковата сума.
Безспорно е между страните, че на 20.05.2025 г. са сключили споразумение, в изпълнение на което авансовата вноска в размер на 716, 68 лв., както и първите две вноски, всяка от които в размер на 278, 71 лв., са били платени. Към момента на приключване на съдебното дирене пред СРС е настъпил падежът на всички вноски по споразумението, последната от които с падеж – 20.11.2025 г., като не се спори между страните, че задълженията са погА.и изцяло.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, 2 присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В случая не се спори, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди за исковия период.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
С оглед изложеното се налага извод за съществуването на облигационно правоотношение с ищцовото дружество през исковия период.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна 3 енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършено от „Техем Сървисис“ ЕООД. Третото лице-помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период, в какъвто смисъл са ангажираните писмени доказателства.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
С оглед отделените като безспорни между страните обстоятелства следва да се приеме, че в полза на ищеца са възникнали вземания за стойността на доставената топлинна енергия, мораторна лихва върху нея, цена на дяловото разпределение и мораторна лихва върху нея в размер на исковите суми.
Видно от представеното по делото споразумение от 20.05.2025 г., сключено за пълния размер на задължението по настоящото производство, горното съставлява извънсъдебно признание за съществуването на процесните задължения, като с него е заявено съгласие от ищеца-кредитор да получи на части – разсрочено във времето, плащане на дължимите суми за цената на доставената ТЕ за посочения в документа период и за натрупаната върху тази цена мораторна лихва. Това съгласие на кредитора за разсрочване на дълга има за правна последица дължимостта на посочената сума на части /чрез разсрочено плащане/ и на нов договорен падеж.
Не се спори между страните, че задълженията са изцяло погА.и чрез плащане в хода на процеса.
Предвид изложеното, предявените искове следва да се отхвърлят като погА.и чрез плащане в хода на процеса.
По разноските:
С оглед обстоятелството, че исковете се отхвърлят поради плащане, извършено в хода на процеса, право на разноски има ищецът, на когото следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата от 25 лв. юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, дължимо по равно от ответниците.
Ответниците нямат право на разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 срещу П. И. Г., ЕГН **********, С. И. М., ЕГН ********** и В. С.
П., ЕГН **********, искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за следните суми: сумата 1 721, 14 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот: апартамент № 69, находящ се в гр. *******, за периода м.05.2021 г. - м.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 17.12.2024 г. до изплащане на вземането; сумата 332, 11 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2022 г. – 03.12.2024 г.; с у м а т а 47, 92 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.11.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 17.12.2024 г. до изплащане на вземането; сумата 13, 34 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода 15.01.2022 г. – 03.12.2024 г. – като ПОГА.И ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.
ОСЪЖДА П. И. Г., ЕГН **********, С. И. М., ЕГН ********** и В. С.
П., ЕГН ********** да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата 25 лв. юрисконсултско възнаграждение, както следва:
П. И. Г. – 1/3, С. И. М. – 1/3, и В. С. П. – 1/3 .
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5