Решение № 49 от 10.03.2023, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. ЛЕВСКИ, 10.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава К. Николаева при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Гражданско дело № 20224410100750 по описа за 2022 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявена е искова молба от Д. С. Л., С. Д. С., П. Д. С. срещу „****“ЕООД, гр.София с правно основание чл.439, ал.1, вр. чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ищците не дължат на ответника сумата в размер на 8 444,09 лв., от която 3000 лв., представляваща главница, 617,49 лв. лихва за забава за периода от 06.10.2010г. до 25.10.2011г., 153,53 лв. санкционна лихва за периода от 06.10.2010г. до 25.01.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2011г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 333,54 лв. разноски по делото, 338,00 лв. разноски по изпълнителното дело и 947,65 лв. такси по ТТРЗЧСИ в полза на ЧСИ, които суми са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело №20167550400199 по описа на ЧСИ П. Д., район на действие ОС-Плевен.

Ищците твърдят, че са наследници на М.И. Л.а - б.ж. на град Левски.

Твърдят, че на 15.11.2022г. в качеството на наследници на М.И. Л.а - длъжник по изпълнително дело №20167550400199 по описа на ЧСИ П. Д., рег.№755, район на действие ОС-Плевен, получили от покани за доброволно изпълнение от съдебния изпълнител.

1

Твърдят, че изпълнителното дело е образувано на основание изпълнителен лист от 27.10.2011г., издаден по ч.гр.д.№767/2011г. по описа на Районен съд - Левски въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение, по силата на който изпълнителен лист наследодателят М.И. Л.а била задължена да заплати на „***“ЕАД сумата от 3000 лв., представляваща главница, сумата от 617,49 лв. - лихва за забава за периода от 06.10.2010г. до 25.10.2011г., сумата от 153,53 лв. - санкционна лихва за периода 06.10.2010г.

- 25.10.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2011г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 333,54 лв. разноски по делото. Твърдят, че вземането произтича от договор за кредит от 30.10.2008г. с „***“ЕАД.

Твърдят, че процесното изпълнително дело е образувано на 24.10.2016г. по молба на ОТП „***“ЕАД като взискател. На 25.10.2016г. била изпратена ПДИ до длъжника наследодател. На същата дата било изпратено запорно съобщение за запор на банкова сметка на М.И. Л.а при „***“ЕАД. На 10.09.2018г. взискателят направил искане за налагане на запор върху всички банкови сметки на длъжника. Изпратени били запорни съобщения на 14.09.2018г. до „***“ЕАД, на 04.10.2018г. до „****“АД, на 04.10.2018г. до „ОББ“ АД, на 04.10.2018г. до „***“АД. С молба взискателят поискал на 29.07.2020г. налагане на запор върху банковите сметки на длъжника. На 27.05.2021г. като взискател по изпълнителното дело бил конституиран ответника „****“ЕООД и с молбата било поискано налагането на запор върху банковата сметка на длъжника в ***. На 02.11.2022г. било поискано издаването на удостоверение за наследници на починалия длъжник и конституиране на наследниците като длъжници.

Навеждат доводи, че вземането е погасено по давност на основание чл.110 от ЗЗД, представляващо новонастъпило обстоятелство по смисъла на чл.439, ал.2 ГПК след установяване на вземането в заповедното производство и водещо до наличие на правен интерес от установяване недължимостта на вземането, предмет на принудително изпълнение.

Твърдят, че е налице бездействие от страна на кредитора по отношение на процесното вземане до 24.10.2016г., когато била депозирана молба от цесионера ОТП „***“ЕАД за образуване на изпълнителното дело и на 25.10.2016г. изпратено запорно съобщение. Излагат съображения, че подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение и издаването 2 на изпълнителен лист не представляват действия, прекъсващи давността.

На основание чл.131 от ГПК препис от исковата молба е връчен на ответника, който в законоустановения срок е депозирал писмен отговор.

Твърди, че процесният изпълнителен лист в полза на „***“ЕАД срещу М.И. Л.а бил издаден на 27.10.2011г. С Договор за покупко-продажба на вземания от 17.09.2012г., сключен между „***“ ЕАД и „***“ ЕАД, банката цедирала вземането на М.И. Л.а, произтичащо от Договор за кредит от 30.10.2008г. На основание издадения изпълнителен лист кредиторът „***“ ЕАД образувал процесното изпълнително дело по описа на ЧСИ П. Д. на 24.10.2016г.

Наведени са доводи, че изпълнителното дело е образувано преди изтичане на погасителната давност за вземането. Твърди се, че заповедта за незабавно изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителният лист, е издадена на 26.10.2011г., а изпълнителното дело образувано на 24.10.2016г., като от взискателя били предприети редица изпълнителни действия, които прекъснали давностния срок.

Твърди, че на 21.10.2020г. бил сключен договор за прехвърляне на вземания /цесия/ между „***“ ЕАД, в качеството на цедент и „****“ ЕООД, в качеството на цесионер, по силата на който задължението на М.И. Л.а, произтичащо от Договор за кредит от 30.10.2008г., било изкупено от „****“ ЕООД. На 27.05.2021г. ответното дружество било конституирано като взискател по изпълнителното дело. На 09.06.2021г. депозирало молба за налагане на запор на банкова сметка на длъжника М. Л.а в „***“ АД.

Предприети били редица изпълнителни действия на основание депозирани от взискателя молби, действия по установяване наследниците на длъжника след смъртта му и конституирането им като длъжници по изпълнителното дело.

Навежда доводи, че с депозирани от взискателя молби, поискани и предприети действия по изпълнителното производство давността за вземането била прекъсвана и давностният срок, погасяващ вземането, не бил изтекъл.

Моли предявеният иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. При условията на евентуалност, в случай, че исковата претенция бъде уважена и от ищците са претендирани разноски за адвокатско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и моли същият да бъде намален до минималният такъв.

3

В проведеното съдебно заседание ищците, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представят писмени бележки чрез пълномощника адв.Р.Р. - ПлАК, в които са изложени подробни доводи за основателност на исковата претенция. Молят иска да бъде уважен.

Претендирани са разноски.

Ответникът, редовно призован, не се представлява. Представя писмено становище чрез пълномощника адв.А.К. - АК-Монтана, с което моли предявеният иск да бъде отхвърлен, като неоснователен недоказан.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Установява се от приложения по ч.гр.д. №767/2011г. по описа на Районен съд Левски Договор за кредит овърдрафт от 30.10.2008г., сключен между „***“АД и М.И. Л.а и Общи условия на ***, неразделна част към него, че на кредитополучателя е отпуснат кредит овърдрафт в размер на 3000 лв. за срок от 12 месеца. Уговорено е заплащането на лихва въз основа на базов лихвен процент, определян периодично от кредитора и надбавка, както и наказателна лихва при забава.

Съгласно представеното по ч.гр.д. извлечение от счетоводните книги на банката, към 26.10.2011г. длъжникът М.И. Л.а е в забава от 474 дни, общият размер на дължимата сума по кредита е в размер на 3777,02 лв., от които 3000 лв. - главница, 617,49 лв. - лихва, 159,53 лв. - наказателна лихва, като цялата сума по кредита е станала предсрочно изискуема на основание т.17 от Общите условия, неразделна част от договора.

Издадена е Заповед №487 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 27.10.2011г., с която е разпоредено длъжникът М.И. Л.а да заплати на кредитора „***“ЕАД, сумата от 3000 лв. главница, сумата от 617,49 лв. - лихва за забава за периода от 06.10.2010г. до 25.10.2011г., сумата от 159,53 лв. - санкционираща лихва за периода от 06.10.2010г. до 25.10.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2011г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 333,54 лв. - разноски по делото. Въз основа на заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист от същата дата.

От приложеното изп. дело №20167550400199 по описа на ЧСИ П. Д., рег.

№755 КЧСИ, район на действие ОС Плевен, се установява следното:

4

Изпълнителното дело е образувано на основание издадения по ч.гр.д.

№767/2011г. по описа на Районен съд Левски изпълнителен лист от 27.10.2011г. и въз основа на молба от взискателя „***“ ЕАД, в качеството му на цесионер по Договор за покупко-продажба на вземания от 17.09.2012г., по силата на който вземането на „***“ЕАД срещу М.И. Л.а е прехвърлено в негова полза.

С молбата за образуване на изпълнително дело като способ за изпълнение е посочен запор върху вземанията по банкови сметки, открити на името на М.И. Л.а в „***“ЕАД и запор/възбрана върху движими и недвижими вещи, собственост на длъжника.

На 03.11.2016г. длъжникът М.И. Л.а е получил лично покана за доброволно изпълнение от ЧСИ П. Д., ведно с приложен към нея подлежащия на принудително изпълнение акт - заповедта за изпълнение с отбелязване за издадения изпълнителен лист, на основание чл.418, ал.5 ГПК (в приложимата му редакция ДВ, бр.50 от 03.07.2015г.).

Със запорно съобщение от 25.10.2016г. до „***“ЕАД е наложен запор върху всички сметки, банкови касети и вземания на длъжника по договори, сключени с банката, до размера на сумата от 6 308,49 лв.

По молба на взискателя от 10.09.2018г. със запорно съобщение от 14.09.2018г. е наложен запор на всички банкови сметки, банкови касети и вземания на длъжника по договори, сключени с „***“ЕАД, до размера на сумата от 6 955,66 лв.

Със запорно съобщение от 04.10.2018г. е наложен запор върху всички сметки, банкови касети и вземания на длъжника по договори, сключени с „****“АД, до размера на сумата от 6 973,91 лв.

Със запорно съобщение от 04.10.2018г. е наложен запор върху всички сметки, банкови касети и вземания на длъжника по договори, сключени с „Обединена българска банка“АД, до размера на сумата от 6 973,91 лв.

Със запорно съобщение от 04.10.2018г. е наложен запор върху всички сметки, банкови касети и вземания на длъжника по договори, сключени с „***“АД, до размера на сумата от 6 973,91 лв.

Въз основа на разпореждане на съдебния изпълнител със съобщение от 15.10.2018г. наложеният запор на вземания по банкови сметки на длъжника при „Обединена българска банка“АД е бил вдигнат.

Въз основа на разпореждане на съдебния изпълнител със съобщение от 5

15.10.2018г. наложеният запор на вземания по банкови сметки на длъжника при „***“АД е бил вдигнат.

Въз основа на разпореждане на съдебния изпълнител със съобщение от 30.10.2018г. наложеният запор на вземания по банкови сметки на длъжника при „****“АД е бил вдигнат.

По молба на взискателя „***“ ЕАД от 29.07.2020г. със запорно съобщение от 07.08.2020г. е наложен запор на всички банкови сметки, банкови касети и вземания на длъжника по договори, сключени с „***“ЕАД, до размера на сумата от 7 606,59 лв.

На 21.10.2020г. между „***“ЕАД и „****“ЕООД е сключен Договор за покупко-продажба на вземания, по силата на който вземането на „***“ЕАД срещу М.И. Л.а е прехвърлено на „****“ЕООД, в качеството му на цесионер.

На 27.05.2021г. „****“ЕООД е конституирано като взискател по изп. дело №20167550400199.

Установява се от Удостоверение за наследници на М.И. Л.а, че същата е починала на 19.11.2021г. и нейни наследници по закон са ищците Д. С. Л., С.

Д. С., П. Д. С..

Въз основа на молба от взискателя „****“ ЕООД наследниците на починалия длъжник М.И. Л.а и ищци в настоящото производство, са конституирани като длъжници по изпълнителното дело, като на 15.11.2022г. същите са получили покани за доброволно изпълнение от съдебния изпълнител.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Предвидената в нормата на чл.439 ГПК защита на длъжника има за предмет оспорване на вземането чрез иск, основан на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. При произнасянето си относно недължимостта на вземането, съдът е ограничен от основанието за погасяването му, наведено от ищеца с исковата молба.