Решение № 287 от 18.03.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. Варна, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Елена Ян. П.а като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско дело № 20253100500021 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 8313/11.11.2024 г. от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 030269049, гр. София, чрез пълномощника юриск. И. Г., срещу Решение № 271/17.10.2024г., постановено по гр. д. № 359/2024 г. по описа на РС - Провадия, в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на С. А. А. обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 2397.17 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 100лв., считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, а върху увеличения размер на главницата от 2297.17лв., считано от 27.09.2024г., до окончателното изплащане.

Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното решение като постановено при неправилно приложение на материалния закон и в нарушение на производствените правила. Въззивникът твърди, че присъденият размер на обезщетението от първоинстанционния съд не кореспондира с размера на реално претърпените от увреденото лице вреди. В жалбата е посочено, че неправилно решаващият състав възприел наличието на пречка за отстраняването на вредите с използването на алтернативни части или такива – втора употреба, което се аргументира с обстоятелството, че процесното МПС било с период на експлоатация над 16 години. Твърди се, че експертите по допуснатите пред първоинстанционния съд експертизи неправилно изчислили средната пазарна стойност за извършването на ремонт на увреденото МПС. Въззивникът счита, 1 че е в дискрецията на увреденото лице е извършването на преценка за ремонт на МПС в сервиз, притежаващ европейски сертификат за качество или такъв без нарочен сертификат, което обстоятелство асоциира с възможността за отремонтиране на процесното МПС на по-ниска стойност от определената от вещите лица. С оглед твърденията за неоснователност на главната претенция, оспорва и претенцията за лихва. На изложените във въззивната жалба основания е отправено искане за отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове. Претендира присъждане на разноски за две инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 62364/01.08.2024 г., с който се излагат съображения за неоснователност на жалбата и правилност на постановеното решение. Настоява се за правилност на решаващите изводи на първоинстанционния състав досежно възприетата от него стойност, необходима за отстраняване на вредите от МПС на ищеца. Оспорват се всички, наведени във въззивната жалба, твърдения.

Моли се за потвърждаване на оспореното решение. Претендират се разноски.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – Провадия е образувано по предявен от С. А.

А., ЕГН ********** с адрес ****, срещу „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК 030269049 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз А.

Дондуков” № 68, иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 2416,69 лева, частичен иск от целия в размер на 3084 лева /след допуснато изменение в размера с протоколно определение от о.с.з от 30.09.2024г./, представляваща остатък от дължимо обезщетение за претърпени имуществени вреди на л.а «Рено туинго», с рег. № ****, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 26.02.2024г. около 16,25ч. в промишлената зона на гр. Девня, на кръстовище с крайезерния път по вина на водача на л.а «Ауди А4» с рег. № ****, застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност», със срок на действие 13.07.2023г. 12.07.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 25.03.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически 2 твърдения: Собственик е на л.а «Рено туинго», с рег. № ****. На 26.02.2024г. около 16,25ч. се движил с автомобила си в промишлената зона на гр. Девня.

На кръстовището с крайезерния път спрял на знак Б2, за да пропусне движещите се посока ТЕЦ Девня, когато е бил блъснат в задна част от л.а «Ауди А4» с рег. № ****. За ПТП съставили двустранен констативен протокол, в който като виновен бил вписан водачът на л.а «Ауди А4» с рег. № ****.

Ответникът като застраховател на виновния водач бил уведомен от ищеца за настъпилото събитие на 29.02.2024г. Образувал щета №211691612 в описа, по която след извършен оглед, били описани уврежданията по автомобила музадна броня, врата на багажник, стоп ляв теглич, престилка задна, легенче резервна гума и напречна греда багажник. Твърди, че е получил застрахователно обезщетение в размер на 916 лева, което счита, че е несъответно на действително нужната стойност за отстраняване уврежданията по автомобила му. Това обосновава заявяване правата му пред съда, като претендира и законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва по размер. Твърди се, че търсеното обезщетение е завишено спрямо средните пазарни цени на труд, материали и резервни части, и поради това несъответно на реално претърпените вреди. Счита, че предвид периода на експлоатация на МПС /повече от 16г./, няма пречка отстраняването на вредите да се извърши с части втора употреба и алтернативни такива, ако подменените не оказват влияние на сигурността, външния вид, качеството на возене и др. основни характеристики на автомобила, а и предвид че възстановителната стойност представлява цената, на която е възможно възстановяване имуществото с друго от същия вид и качество. Затова счита, че с изплатената от него на 08.03.2024г. сума от 916,22 лева е изпълнил точно задължението си за плащане на дължимото се обезщетение. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна по въведените с жалбата оплаквания:

Съобразно чл.432, ал.1 КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 КЗ.

Както в първоинстанционното, така и във въззивното производство, не се спори относно наличието на валидно застрахователно правоотношение между прекия причинител на вредата и застрахователя - ответник към момента на увреждането, както и осъществяването на елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, а именно реализирането на противоправно деяние /виновно причинено от водача на МПС л.а «Ауди А4» с рег. № **** при твърдяния в исковата молба механизъм на ПТП/, от което като пряка и непосредствена последица са настъпили имуществени вреди в правната сфера на ищеца. Не е спорно и извънсъдебното изплащане от въззивното дружество на сумата от 916.22 лв.

Спорен във въззивното производство, с оглед наведените оплаквания 3 във въззивната жалба, е въпросът в какъв размер следва да се определи дължимото обезщетение и конкретно следва ли да се приложи само оценка на алтернативни части и такива втора употреба с оглед отчитане периода на експлоатация на конкретното МПС, както и при оценката да се включат стойности от сервизи, притежаващи европейски сертификат за качество.

Съгласно разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в размер, равняващ се на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съобразно чл. 400, ал.1 КЗ, за действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. По силата на ал.2 на чл. 400 КЗ, за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В случаите, когато отговорността на делинквента е покрита от задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, съгласно чл. 499, ал. 2 КЗ, обезщетението за вреди на имущество не може да надвиши действителната стойност на причинената вреда.

Въззивният съдебен състав изцяло споделя извода на първоинстанционния съд, че липсва основание при определяне стойността да се съобразяват единствено източници за части втора употреба или алтернативни доставчици. Същото се отнася и до включване на сервизите, притежаващи сертификат за качество. Размерът на реалната стойност на вредата следва да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането, съобразявайки всички доставчици на пазара, предлагащи такива резервни части и услуги, съобразявайки горецитираната нормативна уредба.

Само при отчитане на всички доставчици на пазара, може да се достигне до средна пазарна стойност, която дава яснота за дължимото обезщетение.

В процесния случай са изготвени две експертизи, като въззивният съдебен състав изцяло споделя и мотивите на първоинстанционния съд по отношение на това, че всяко от тях е обективно и за определяне на дължимото обезщетение следва да се осредни дадената стойност от двете вещи лица, като не следва да бъдат преповтаряни изложените в първоинстанционното решение съображения в тази връзка. По този начин се е достигнало до правилно определяне от първоинстанционния съдебен състав на дължимото обезщетение в процесния случай съобразно събраните по делото доказателства и след приспадане и на платената от въззивника преди завеждане на делото сума.

По отношение на присъдената законна лихва не са наведени конкретни оплаквания във въззивната жалба, извън оплакванията за неоснователност на главния иск.

Налага се извод за неоснователност на наведените оплаквания във въззивната жалба. Поради съвпадане правните изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

По разноските в процеса:

4

С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане, представените доказателства и на осн. чл.78, ал.3 ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сторените в настоящото производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 640 лв. Възражението за прекомерност, направено от въззивника, е с искане за съобразяване на законоустановен минимум. В случая, претендираното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение е съобразено с минималния еднократен размер с ДДС по Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, която е ориентир за съда.

Водим от горното, съдебният състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 271/17.10.2024г., постановено по гр. д. № 359/2024 г. по описа на РС - Провадия, в частта, с която „Дженерали застраховане“ АД е осъдено да заплати на С. А. А. обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 2397.17 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 100 лв., считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, а върху увеличения размер на главницата от 2297.17лв., считано от 27.09.2024г., до окончателното изплащане.