Решение № 20619 от 13.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20619 гр. София, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20251110140222 по описа за 2025 година

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.59, ал. 1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация-София” ЕАД против Областна администрация на област София за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 32443/2025 г. по описа на СРС, 43-ти състав.

В исковата молба са изложени твърдения, че между ответника и ищеца не е подписан договор за продажба на топлинна енергия по отношение на процесния недвижим имот, за който е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, а именно: ***************, поради което е налице обогатяване без основание за сметка на ищеца, съответно длъжникът – настоящ ответник дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Поддържа се още, че за процесния период са били в сила ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр.София, одобрени с Решение № ОУ033/08.10.2007 г. на ДЕКВР. Сочи се, че съгласно чл.139 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост, се извършва по системата за дялово разпределение, при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ. В конкретния случай, сградата-етажна собственост, в която се намира и процесния топлоснабден имот, е сключила договор за извършване на услуга дялово разпределение с „Далсия Елвеко“ ЕООД. Сумите за процесния имот 1 са начислявани от ищеца съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ – по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение в сградата. Поддържа, че съгласно чл.40, ал.1 от глава IV от ОУ купувачите /в т.ч. и ответника/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. С изтичането на последния ден от този срок ответникът е изпаднал в забава, но дължимите суми не са заплатени. В исковата молба ищецът твърди още, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, но издадената заповед била оспорена от длъжника. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените искови претенции, като бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумата от 1478,93 лева, представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.06.2022 г. до 30.04.2024 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ***************, с която сума ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, ведно със законната лихва, считано от 30.05.2025 г. до окончателното изплащане; сумата от 334,78 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 27.05.2025 г.; сумата от 46,99 лева, представляваща главница за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.06.2022 г. до 30.04.2024 г., както и сумата от 11,26 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2022 г. до 27.05.2025 г. Претендирана и направените по производствата разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Оспорват се твърденията на ищеца за доставена топлинна енергия през исковия период, като се твърди, че през процесния период имотът не е обитаван. Оспорват се твърденията на ищеца за отправена покана за сключване на договор, но не се оспорва липсата на облигационно правоотношение между страните. Сочи се още, че през процесния период ответникът не е получавал фактури, като се поддържа, че такива не са и издавани, а дори да е било обратното, то не е имало основание за това. Оспорва се наличието на предпоставките на нормата на чл.59 ЗЗД, поради липса на доказателства, че през процесния исков период ответникът е ползвал недвижимия имот, съответно е консумирал предоставената от ищеца топлинна енергия, съответно е спестил разходи за това. Възразява се и по претендираните суми за дялово разпределение и основанието, на което са изготвяни изравнителни сметки за имота. Прави се възражение за погасителна давност. Възразява се срещу привличането на трето лицепомагач на страната на ищеца с доводи, че ответникът няма никакви отношения с посоченото от ищеца дружество. Възразява се срещу доказателствените искания на 2 ищеца за допускане на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявения иск и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице - помагач на страната на ищеца - “Далсия Елвеко” ЕООД не изразява становище. Представя писмени доказателства във връзка с извършваното дялово разпределение в процесния недвижим имот и изготвяните изравнителни сметки.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 32443/2025 г. по описа на СРС е, че по заявление на „Топлофикация София” ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът – настоящ ответник да заплати на заявителя сумите, както следва: сумата от 1478,93 лева, представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.06.2022 г. до 30.04.2024 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ***************, с която сума ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, ведно със законната лихва, считано от 30.05.2025 г. до окончателното изплащане; сумата от 334,78 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 27.05.2025 г.; сумата от 46,99 лева, представляваща главница за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.06.2022 г. до 30.04.2024 г., както и сумата от 11,26 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2022 г. до 27.05.2025 г., както и направените разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане от 23.06.2025 г. по ч.гр.д.№ 32443/2025 г. по описа на СРС, съдът е констатирал, че срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.

По делото е приложен договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия по чл.139в от ЗЕ, който съдът не обсъжда, тъй като не касае процесния исков период.

По делото е приложен Акт за частна държавна собственост № 02605 от 29.01.2001 г., от който се установява, че процесния недвижим имот е с предоставени права на Областния управител на Област София, на основание чл.18 ЗДС.

По делото е представен протокол от 27.05.2022 г., от който се установява, че процесния недвижим имот е предаден на ответника от трето за спора лице – Г.Д..

По делото е приложено писмо от ответника до ищцовото дружество от 3

16.07.2024г., с което го уведомява, че процесния недвижим имот е бил отдаден под наем още през 1998 г. на 27.05.2022 г. владението е било предадено на ответника поради прекратяване на наемното правоотношение. Ето защо ответникът ще заплаща дължимите суми за ТЕ считано от датата на влизане във владение.

По делото е приложено писмо от 24.02.2025 г. от ищеца до ответника относно дължими суми за топлинна енергия в общ размер на 233 918,96 лева, без данни за имотите и периода, за който се отнасят. Видно от приложената разписка е, че писмото е връчено на адресата на 10.09.2021 г.

Видно от приложения по делото договор от 02.09.2002 г. е, че ЕС, където се намира и процесния недвижим имот, има сключен договор за извършване на услуга „топлинно счетоводство“ с „МХ Елвеко“ ООД. Видно от приложеното по делото уведомление до ищеца е, че МХ Елвеко ООД е с променено наименование – Далсия Елвеко ЕООД.

В заключението на съдебно-техническата експертиза вещото лице е посочило, че през процесния исков период недвижимия имот е бил с непрекъснато топлоснабдяване и ежемесечно са извършвани отчети на данните от общия топломер за потребена ТЕ. През исковия период топлинния счетоводител е извършил дялово разпределение в съответствие с нормативната уредба. Вещото лице е посочило още, че в имота има монтирани два топлинни разпределители върху два присъединени към разклоненията на общата отоплителна инсталация радиатори, а през банята преминава щранг-лира. За исковия период ТЕ отдадена от отоплителните тела е начислена по максимална мощност – като отоплителни тела без уреди, поради неосигурен достъп за отчет на уредите за дялово разпределение. ТЕ за БГВ е определена при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател, отново поради неосигурен достъп за отчет. Вещото лице е констатирало още, че извършените измервания в АС, начисления, дялово разпределение и остойностяване на потребената ТЕ за аб.№ 355285, са в съответствие с изискванията на нормативните документи и цени на ТЕ, действащи през процесния период. Ищецът редовно е приспадал ТЕ за технологични разходи /загуби в АС/ от отчетената ежемесечна енергия, а общият топломер е преминал периодичен метрологичен контрол.

По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, в което вещото лице, след проверка в счетоводството на ищцовото дружество е посочило, че размера на неплатените суми за ТЕ по партидата на процесния недвижим имот, са както следва: 1525,92 - главница, в т.ч. сумата от 46,99 лева – за дялово разпределение и сумата от 346,04 лева – обезщетение за забава, в т.ч. сумата от 11,26 лева - обезщетение върху главницата за дялово разпределение.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

4

В тежест на ищеца по иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.59, ал.1 ЗЗД е да докаже, че е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и на посочената стойност, с която ответникът се е обогатил, тъй като се явява потребител на енергия в процесния имот и за процесния период. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си към ищеца.

Съгласно разпоредбите на § 1, т.43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция до 17.07.2012 г.) и § 1, т.33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) потребител на енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.

Разпоредбата на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за небитови нужди. Това е предвидено и в чл.1, ал.2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, действащи към исковия период. Липсва спор между страните, че договор между тях не е сключен, поради на което ищецът не може да претендира суми за топлинна енергия въз основа на договорни отношения. В този случай той разполага с иск по чл.59 ЗЗД (в този смисъл са решение № 2914 от 28.04.2017 г. по в. гр. д. № 12505/2016 г. по описа на СГС, както и решение № 3687 от 26.05.2017 г. по в. гр. д. № 15934/2016 г. по описа на СГС).