Решение № 246 от 17.06.2021, Районен съд - Горна Оряховица

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. Горна О. , 17.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА О., VIII СЪСТАВ в публично заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Трифон П. Славков при участието на секретаря Силвия Д. Николова като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20204120101784 по описа за 2020 година

Производството е по обективно и субективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 124 ГПК, чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД и предявения при условията на евентуалност конститутивен иск по чл. 33, ал. 1 от ЗС.

Ищците П. Й. Д., АТ. Й. Д., П. Й. ИВ., ИВ. Й. ИВ., СТ. К. Л. и ИВ. К. Л., чрез адв. Н. К. са предявили срещу Г. К. Ч., Д. К. Л., П. К. ДР., Й. К. К. и „Салвия-агро“ ЕООД обективно и субективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 26, ал. 2, предл. пето, чл. 17, ал. 1 ЗЗД, чл. 124 ГПК, както и евентуален конститутивен иск по чл. 33, ал. 1 от ЗС. Твърдят, че с ответниците без „Салвия-агро“ ЕООД са съсобственици на недвижими имоти в землището на с. К. с идентификатори №***, *** и *** по КККР, находящи се в землището на с. К., общ. Г. О. на основание нотариален акт за собственост на недвижими имоти възстановени по ЗСПЗЗ на наследниците на Р. Т.Т., а именно н. а. №189, том VIII, н. д. № 1994/1996 г. на нотариус при ГОРС. Считат, че ищците П.Д., А.Д., С.Л. и И.Л. притежават 1/ 12 ид. част от процесните земи, а ищците П.И. и И.И. по 1/ 6 ид. част. Намират, че ответниците Д.Л., П.Д. и Й.К. притежава 4/ 45 ид. части от наследствените земи, а Галина Ч. е с дял от 3/45 ид. части или общо ответниците притежават 60. 180 ид. части или 1/ 3 ид. части от 1 съсобствеността в земеделските земи. В противоречие с притежаваните от тях права в н.а. № 3, том I, рег. № 77, н. дело № 2/2020 г. на нотариус Л.

Стефанова било записано, че ответниците дарили 1/ 70 ид.част от съсобствеността в земеделските земи, а с договор за покупко-продажба обективиран в н. а. № 4, том I, рег.№ 79, н. дело№ 3/2020 г. на нотариус Л.

Стефанова ответниците продали останалата притежавана от тях ид. част от 49/ 70 ид. части на ответника „Салвия –Агро“ ЕООД. Поради изложеното намират, че ответниците са се разпоредили с 80/210 (8/ 21) ид. части повече от притежаваните от тях ид. части от правото на собственост върху имотите.

Предявяват отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ответникът „Салвия-Агро“ ЕООД не е придобило съсобствеността посредством договор за покупко-продажба, обективиран в н. а. № 4, том I, рег.№ 79, н. дело№ 3/2020 г. на нотариус Л. Стефанова на горницата над 1/ 3 ид. части от имоти с идентификатори №***, *** и *** по КККР, т.к. продавачите Г. К. Ч., Д. К. Л., П. К.

ДР., Й. К. К. са собственици само на 1/ 3 ид. част на основание наследствено правоприемство.

Предявяват иск за обявяване за нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. пето от ЗЗД като привиден на договор за дарение обективирано в н.а.

№ 3, том I, рег. № 77, н. дело № 2/2020 г. на нотариус Л. Стефанова, с който ответниците са дарили „Салвия-Агро“ ЕООД общо 1/ 70 ид. част.

Основанията им за това са следните: договорът за продажба е последващ номера на дарение; неестествено е физически лица да даряват юридическо лице, без да съществува каквато и да е емоционална или друга обвързаност помежду им; с едни и същи пълномощни пълномощникът на ответниците Т.М.Т. се легитимира и по договора за дарение и по договора за покупкопродажба, т. е. Т. е следвало да се разпореди с имотите срещу заплащане; били уговорени насрещни престации, което изначално обуславя липсата на намерение за дарение; Ето защо, ищците намират, че изначално ответниците са нямали дарствено намерение, а единствено намерението „Салвия–Агро“ да придобие качеството съсобственик, за да избегнат ограничението на чл. 33 от ЗС. Намират договорът за дарение за нищожен поради неговата привидност, прикриваща действителното съглашение между страните, а именно покупкопродажба на процесните идеални части от съсобствеността. Позовават се на 2 чл. 17, ал. 1 от ЗЗД

На последно място ищците предявяват конститутивен иск с правно основание чл. 33, ал. 1 от ЗС, предявен при условията на евентуалност, при сбъдване на положителното процесуално условие спрямо предявения по чл.

26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, срещу всеки от ответниците на 1/ 3 ид. част от собствеността върху имоти с кадастрални номера №***, *** и *** по КККР при квоти 1/ 12 ид. част от всеки ищец по този иск и при условие, че в едномесчен срок от влизане на решението в сила веки от тях заплати на „Салвия-агро“ ЕООД сумата от 1767,86 лв. за придобиване на посочената 1/ 12 ид. част. Твърдят, че искът е предявен в двумесечния преклузивен срок, считайки че за тях срокът е започнал да тече от 21.09.2020 г., за което са представили справка от ИКАР. Претендират разноските по делото.

Ответниците чрез упълномощения от тях адв. А. Ч. оспорват исковете. Намират, че представения нотариален акт, с който се легитимират страните е констативен и не възникват парва. Оспорват представеното от ищците удостоверение за наследници. Намират, че посочените ид. части от съсобствеността правилно е изчислена и отразена в процесните нотариални актове. Считат, че е неоснователно възражението за липса на дарствено намерение, посочвайки, че собственикът на дружеството е и собственик на аптеки. Дълги години подпомагал ответниците с лекарства, поради което и изразявайки благодарността си му дарили процесната 1/70 ид. част. Твърди, че ищците са узнали за извършените сделки в края на м. януари 2021 г. от Й.К. и Л.К.. Считат, че преклузивния двумесечен срок е изтекъл в края на м. март 2020 г. Претендират разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл.124 от ГПК:

По отрицателния установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК в тежест на ответниците е да докажат, че имат права в наследствените имоти над 1/ 3 ид. част от тях.

Ищците се легитимират като съсобственици на процесните недвижими 3 имоти, а именно:

Поземлен имот с идентификатор №*** по КККР, одобрен със Заповед РД-18-863/08.12.2017 г. на ИД на АГКК, местност „Пчелинето“, площ 9,700 дка, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, категория на земята - четвърта, номер по предходен план - 260020, при съседи: ***,***,***,

*** и ***, Поземлен имот с идентификатор №*** по

КККР, одобрен със Заповед РД-18-863/08.12.2017 г. на ИД на АГКК, местност „Равно ливади“, площ 2,200 дка, трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване - изоставена ливада, категория на земята четвърта, номер по предходен план 850053, при съседи:

***, ***,*** и *** и Поземлен имот с идентификатор №*** по КККР, одобрен със Заповед РД-18863/08.12.2017 г. на ИД на АГКК, местност „Под гората“, площ 13,098 дка, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, категория на земята - трета, номер по предходен план 580003, при съседи: ***,***,*** и ***, на основание нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ №189, том VIII, н. дело № 1994 от 1996 г. на нотариус при Районен съд гр.Г. О.. Видно от същия процесните земеделски земи са възстановени на наследниците на Р.Т.Т.Б. от с. К.. С акта си нотариусът е признал за собственици молителите – А.Й. К., Р. Д. Н., М.П. К.а, Г.К. Ч., Й. К. К., Д. К. Л. и П. К. ДР., на основание влязло в сила решение на поземлена комисия в гр.

Горна О. № 215 от 03.07.1995 г. по чл. 14, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ и чл. 27 от ППЗСПЗЗ.

От представеното удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № 62/31.07.2020 г. издадено от кмета на с. К., общ. Г. О., се установява, че Р. Т.Т., родена на 05.09.1885 г. е имала имената Р. А.Б. и Р.

Т.А..

От представеното удостоверение за наследници изх. № 61/31.07.2020 г. на Р. Т.Т., родена на 05.09.1885 г. и починала на 01.05.1962 г. се установява, че е имала една дъщеря К.А.П.. П. е починала на 27.12.1967 г., като е оставила законни наследници: син А.Й. К., починал на 29.09.2004 г., дъщеря Р. Д. Н., починала на 17.01.2011 г. и син К. Д. К., починал на 30.04.1994 г. На 4 основание чл. 5, ал. 1 от ЗН децата на починалия наследяват по равни части, т. е. единствената низходяща на Р. Т. – К. П., е оставила от своя страна три деца – А., Р. и К., които наследяват всеки по 1/ 3 ид. част от наследството оставено им от баба им Р. Т.. След тяхната смърт техните наследници по закон са наследили тяхната 1/ 3 ид. част. Наследниците на А. К. – синът му Й. Д., починал на 25.08. 2000 г., е оставил законни наследници П. Й. Д. и АТ. Й. Д. ищци, както и дъщеря му К. А.ова Л., починала на 13.04.2014 г., която е оставила законни наследници СТ. К. Л. и ИВ. К. Л. – ищци, както и наследниците на Р. Д. Н. – П. Й. ИВ., ИВ. Й. ИВ. – ищци. Всички те общо са получили по заместване и наследяване по закон общо 2 / 3 ид. части от гореописаните имоти, оставени от Р. Т.Т.. Останалата 1/ 3 ид. част е собственост на наследниците на сина на К. П. – К. Д. К., който е оставил наследниците Й. К. К., Д. К. Л., П. К. ДР. и Г.К. Ч. – ответници по настоящите искове.

В хода на съдебното производство на 25.03.2021 г. ищецът ИВ. Й. ИВ. е починал, видно от удостоверение за наследници изх.№727/02.04.2021 г., издадено от Община Г. О.. На основание чл. 227 ГПК е налице приемство в процеса, изразяващо се продължаване на участието на правоприемника. От удостоверението за наследници е видно, че негов правоприемник на основание наследяване по закон е брат му – ищецът П. Й. ИВ..

Ответниците не проведоха успешно доказване на твърдението им, че притежават по-голяма идеална част от установената по делото.

От друга страна ищците обосноваха правния си интерес от предявяване на отрицателен установителен иск срещу ответника „Салвия- Агро„ ЕООД, чрез атакуване на договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт №4, том. I, рег. №79, н. дело №3/2020 г. на нотариус Лора Стефанова, а именно, че продажбата на чужда вещ или на идeална част от същата, не поражда вещно прехвърлително действие.

Предявявайки настоящия отрицателен иск ищците имат интерес да бъде установено спрямо приобретателя по прехвърлителната сделка действителното правно положение между страните, както и квотите им в съсобствеността.

Ето защо искът е основателен и т.к. ответниците Й. К. К., Д. К. Л., П. К.

5

ДР. и Г.К. Ч. нямат повече от 1/ 3 ид. част от съсобствеността между страните, следва да се приеме за установено, че юридическото лице „Салвия Агро“ ЕООД, не е придобило собствеността на горницата над 1/ 3 ид. части от процесните земеделски земи, т.к. продавачите по договор за покупкопродажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт №4, том. I, рег.

№79, н. дело №3/2020 г. на нотариус Лора Стефанова, не са собственици на повече от 1/ 3 ид. част от процесните имоти на основание наследствено правоприемство. Следователно не е настъпил вещно-прехвърлителният ефект до посочените в нотариалния акт 49/70 ид. части.

По иска с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС:

Ищците претендират прогласяване нищожност на сключения между ответниците договор за дарение с последваща покупко-продажба, поради заобикаляне на закона. Твърдят, че договорът за дарение е относително симулативен, като прикриващ договор за покупко-продажба. Също така твърдят, че целта на договора за дарение е да бъде препятствано правото им на иск по чл. 33, ал. 2 от ЗС, чрез превръщане на надареното от трето за собствеността лице в съсобственик, на които впоследствие са прехвърлени чрез покупко-продажба идеални части от същите имоти в качеството му на участник в съсобствеността. Правния им интерес от завеждане на установителния иск по чл. 26, ал. 2, пр. пето от ЗЗД обосновават с правото им да изкупят отчуждените от ответниците общо 1/3 ид. ч. от процесните имоти при условията на чл. 33, ал. 2 от ЗС, какъвто иск предявяват при условията на евентуално уважаване на иска за нищожност.

Съдът намира от правна страна следното:

Предмет на разглеждане е иск с правно основание по чл. 26, ал. 2, пр. пето, във вр. с чл. 17 от ЗЗД, съединени при условията на евентуалност с иска по чл. 33, ал. 2 от ЗС.