Определение № 275 от 07.04.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 275 гр. ХАСКОВО, 07.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ Въззивно частно гражданско дело № 20265600500180 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от И. Я. И., чрез адв. Т. Ц., чрез адвокат Х.Ч. против Разпореждане № 325 от 04.02.2026 г., постановено по гр. д. № 104/2026 г. по описа на Районен съд Димитровград, с което е оставено без уважение искането на И. Я. И. по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от заплащане на такси и разноски в производството по делото.

В частната жалба се излага становище, че обжалваното разпореждане е неправилно и необосновано. Жалбоподателя твърди, че неправилно първоинстанционният съд е преценил възможностите на страната да заплати дължимата държавна такса и да поеме разноските в производството. Развива съображения в подкрепа на своята теза и искането към въззивната инстанция е да отмени обжалвания съдебен акт и вместо него да постанови друг, с който освободи жалбоподателя от заплащането на такси и разноски в производството.

Окръжен съд Хасково, след като обсъди изложените в частната жалба съображения, с оглед данните по делото, приема следното:

Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред РС Димитровград е образувано по искова молба, с 1 която И. Я. И. е предявила против „ Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД обективно и субективно съединени искове за обявяване на нищожност на договор за паричен заем № *** г., сключен с „ Изи Асет Мениджмънт“ АД, за обявяване на нищожност на договор за предоставяне на гаранция № *** г., сключен с „Файненшъл България“ ЕООД и иск с правно основание чл.55 от ЗЗД за заплащане на сумата от 217 евро, предявен като частичен за сумата от 1 534 евро, представляваща недължимо платени суми, вследствие на обявяване за нищожни на договор за паричен заем № *** г. и на договор за предоставяне на гаранция № *** г. В исковата молба е направено искане за освобождаване на ищцата от заплащане на такси и разноски в производството, което е мотивирано с това, че живее сама и плаща наем, има сключени множество кредити и получаваните от нея доходи не са достатъчни за заплащане на дължимата държавна такса и разноски в производството.

С Разпореждане № 325/04.02.2026 г., предмет на обжалване, съдът е оставил без уважение искането на И. И. за освобождаване от заплащането на такси и разноски в производството. Съдът е приел в мотивите си, че ищцата разполага с достатъчно доходи, за да заплати дължимата ДТ в производството и да понесе евентуалните разноски. Настоящият състав на Окръжен съд Хасково споделя този извод на първоинстанционния съд по следните съображения:

Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, т. е. не разполагат с достатъчно налични средства, както и с възможност за набавяне на такива от притежавано имущество и получавани доходи. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства. От представената декларация е видно,че молителката не разполага с движимо и недвижимо имущество. Декларирала е месечен доход от 1 600 лв. Няма данни за малолетни и непълнолетни деца, на които да дължи издръжка, както и за заболявания, за които да са необходими средства. Представила е договор за наем от 13.03.2025 г., в който е посочено, че е договорен месечен наем в 2 размер на 1 000 лв.

При тези данни въззивният съд намира,че за ищцата не би представлявало затруднение да заплати дължимата ДТ в образуваното пред РС Димитровград производство в размер на 145.67 евро общо по трите обективно съединени иска. Жалбоподателя декларира доход в размер на 1 600 лева /с равностойност от 818.07 евро/, за който еднократното заплащане на държавна такса в размер на 145.67 евро не е непосилно. Следва да се отбележи, че И. И. сочи капо свой адрес такъв, намиращ се в гр. ***, различен от този по представения договор за наем, съответно същата плаща наем по избор, а не по необходимост. Очевидно е че ищцата разполага с достатъчно доходи, след като има възможност да заплаща месечен наем в размер на 1 000 лв. и заплащането на ДТ в размер на 145.67 евро не би била непосилна за нея.

В подкрепа на този извод са и представените три броя разпореждания на РС Димитровград, от които е видно,че ищцата е освободена от заплащането на ДТ и разноски в производството по гр.д. № 102/2026 г., гр.д. № 105/2026 г. и гр.д.

№ 106/2026 г., всички по описа на РС Димитровград. Тоест отпаднала е обременеността по заплащане на държавни такси в част от множество съдебни производства, които И. води. Не представлява противоречие възприетото от предходни състави, че при тези данни ищцата не разполага с достатъчно средства, за да заплати дължимата държавна такса, а и в представените разпореждания не е посочено каква е била дължимата държавна такса по предявените по тези дела искове, доколкото във всяко отделно производство се преценяват всички релевантни към момента обстоятелства. Още повече, че жалбоподателя е бил освобждаван от държавна такса в ситуация, в която е имал задължения за такси и разноски в повече на брой дела. След като е отпаднало задължението за такси и разноски по част от тези дела, ситуацията относно тежестта на разходите в друго производство става по-лека с оглед намалелия брой задължения за такси и разноски.

Неоснователно е възражението, че при неосвобождаването на ищцата от заплащането на ДТ и разноски в производството се създават пречки за нея, като потребител, да упражни правото си на защита. Цитираното Решение на Съда ЕС от 16.07.2020 г. по съединени дело С-224/19 и С-259/19 има предвид разпределението на разноските при частично уважен иск на потребителя, но не касае заплащането на дължимата ДТ за образуване на производството.

Следва да се отбележи също, че защитата за потребителите, визирана в 3 актовете на СЕС предвижда условието потребителя да не бъде натоварван с непосилни държавни такси и разноски, които биха го възпрепятствали от това свободна да упражнява правото си на защита. В настоящият случай държавната такса в размер на 145.67 евро, съдът не счита че е в размер, който възпрепятства потребителя от това ефективно да се защитава правата си.

Размерът на дължимата пред Районен съд Димитровград държавна такса не е висока, а с оглед декларирания доход на ищеца в производството същият очевидно не е непосилен за нея. Твърдението за наличието на множество кредити, които са непосилни за страната да покрива остава недоказано, не само защото очевидно исковете са именно за ликвидиране задълженията по въпросните кредити, съответно очакването е финансовата обремененост в тази насока да отпадне, а и защото поведението на страната не сочи финансова затрудненост, с оглед представения договор за наем.

Освобождаването от такси и разноски по чл. 83, ал. 2 ГПК е изключение от нормалното развитие на производството и се допуска в строго предвидени случаи. От представената декларация за гражданско състояние и от фактите по делото се установява, че страната разполага с доход, който спокойно покрива задължението за държавна такса в настоящото производство, същата е в добро здраве и в трудоспособна възраст, като не се установява наличието на съществени и необходими разходи, които жалбоподателя да понася ежемесечно. В допълнение поведението й не е на страна във финансово затруднение и след като същата е преценила, че спокойно може да поема месечен наем в размер на 511.29 евро /с равностойност от 1 000 лева/, то за нея не би трябвало да е проблем еднократно да поеме разхода в размер на 145.67 евро, представляващ държавна такса по делото, а на този етап това са и единствените предвидими разноски в производството, които могат да бъдат взети предвид от съда при преценката по чл. 83, ал. 2 ГПК.

С оглед изложеното подадената от И. Я. И. молба за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 145.67 евро и разноски в производството е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Като е достигнал до този извод първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Окръжен съд Хасково

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 325 от 04.02.2026 г., постановено по гр. д. № 104 по описа за 2026 г. на Районен съд Димитровград.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му на страната.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5