Решение № 3679 от 08.11.2022, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 2388/2022
- Вид
- Решение № 3679
- Подписан
- 08.11.2022
- В сила
- 08.11.2022
- Състав
- Владимир Руменов Руменов
Цитирани разпоредби
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 ал. 1 предл. трето · Закон за задълженията и договорите
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 3679 гр. Пловдив, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20225330102388 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково производство.
Искова молба на В. Б. Р. , ЕГН **********, от с .
*********************************, против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление в София, бул. Джавахарлал Неру № 28 ет. 2 офис 40 - 46 , и с искове с правно основание в чл. 22 от Закона за потребителския кредит и чл. 26 от ЗЗД.
Според изложеното в исковата молба, между страните имало сключен на дата 19.01.2018г. договор за потребителски кредит под номер ************, по силата на който Р. получила в заем сума от 2250 лева, които се задължила да върне ведно с лихва. Договорено било кредитополучателя да предостави обезпечение на вземанията на кредитора си, а при неизпълнение на това задължение – и неустойка. Изложени са обаче доводи, че клаузата на чл. 4 от договора, предвиждаща плащането на неустойката (в размер на 2200.60 лв.) , противоречи на добрите нрави, тъй като надвишавала повече от три пъти размера на законната лихва за същия период .Твърди се, че тя всъщност представлявала добавка към договорената лихва, невключена в годишния процент на разходите по кредита; следвало да бъде включена , като по този начин годишния процент на разходите щял да надвиши предвидената в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит горна граница.
С оглед изложеното, иска се от съда да постанови решение , с което да се прогласи 1 нормата на чл. 4 ал. 1 от договора за нищожна на основанията по чл. 22 от ЗПК и чл.
26 ал. 1 предл. трето от Закона за задълженията и договорите. Иска се и присъждане на разноските по спора, а на процесуалния представител на ищеца – и хонорар по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Ответното дружество оспорва исковете , отрича сключването на договора или пороци на същия или отделни клаузи от него. Моли исковете да бъдат отхвърлени и да му се присъдят направените разноски.
Предвид изложеното от страните и ангажираните от тях доказателства , съдът съобрази следното:
Сключването на договора не е спорен по смисъла на чл. 153 от ГПК факт.
По делото не е представено копие от него.
Тежест да докаже съдържанието му, в частност, нормата на чл. 4, за която се твърди да е нищожна, е на ищеца, който черпи права от твърдението си. Това разпределение е указано на ищеца по реда на чл. 146 от ГПК при изготвянето на доклада ( л.37 от делото). Тъй като ответникът е искал в отговора си да се задължи ищеца да представи копие или оригинал на договора, съдът е процедирал по реда на чл. 190 от ГПК и е задължил ищеца да представи екземпляр от договора, с какъвто следва да разполага по смисъла на чл. 10 ал. 1 първа , предл. последно от ЗПК. Това не е направено.
Без да изследва съдържанието на процесната норма по реда на чл. 20 от ЗЗД , за съда е невъзможно да формира извод за основателност на иска. Той остава недоказан и следва да се отхвърли.
Разноските по иска се присъждат в тежест на ищеца.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Отхвърля исковете на В. Б. Р., ЕГН **********, от с. ************************, да се признае за установено спрямо „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление в София, бул. Джавахарлал Неру № 28 ет. 2 офис 40 - 46 , че е нищожана на основанията по чл. 22 от ЗПК и чл. 26 ал. 1 предл. трето от ЗЗД ( поради поради накърняване на добрите нрави ) клаузата на чл. 4 ал. 1 от договор между страните № *****************г.
Осъжда В. Б. Р. , ЕГН **********, от ***************************, да заплати на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление в София, бул.
Джавахарлал Неру № 28 ет. 2 офис 40 - 46, сумата от 150 лева разноски по делото – възнаграждение на юрисконсулт .
2
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3