Определение № 185 от 26.07.2022, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 185 гр. Бургас, 25.07.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Кремена Ил. Лазарова

Христина З. Марева като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно частно търговско дело № 20222001000167 по описа за 2022 година Производството е по чл. 274, ал. 1 ГПК.

Образувано е по повод частната жалба на ЗКПУ "С." против Определение № 261 от 26.04.2022 г., постановено по т.д. № 315/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за освобождаване от внасяне на държавна такса за въззивно обжалване на постановеното по делото решение.

Жалбоподателят изразява в частната жалба несъгласие с определението, което определя за незаконосъобразно и необосновано, без да излага доводи. Отправя искане за отмяна на обжалваното определение и за освобождаване от държавна такса.

Ответникът по частната жалба СТ. СТ. СТ. в срока по чл. 276 ГПК не е представил отговор на частната жалба.

Бургаският апелативен съд по повод на жалбата и отговора и въз основа на представените доказателства приема следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Частният жалбоподател е ответник в първоинстанционното производство. С решение № 57 от 11.03.2022 г. по т.д. № 315/2021 г. на БОС исковете на С.С. са уважени частично и ответната кооперация е осъдена да му заплати общо сумата 115 565,40 лв, а до общия претендиран размер от 132 834,60 лв. претенцията е отхвърлена. Ответникът-частен жалбоподател е депозирал въззивна жалба против решението. С разпореждане от 05.04.2022 г. първоинстанционният съд е оставил без движение въззивната жалба като нередовна и е дал указания на въззивника да внесе държавна такса в размер на 2737,36 лв. по сметка на Апелативен съд – Бургас.

1

В срока за отстраняване на нередовностите и внасяне на указаната държавна такса въззивникът подал молба с искане за освобождаване от заплащане на държавна такса. Молбата се основава на твърдения за “затруднено финансово положение”. Доказателства в подкрепа на искането не са ангажирани. С Обжалваното определение отхвърлил молбата и това определение е правилно.

По въпроса за възможността за освобождаване на търговци от задължението за плащане на държавни такси за съдебни производства е формирана актуална съдебна практика на ВКС, съобразена с практиката на Европейския съд по правата на човека и на Съда на Европейския съюз:

Определение № 80 от 13.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 1358/2019 г., I т. о., ТК, докладчик съдията В. Н.; Определение № 365 от 13.07.2021 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 1437/2021 г., I т. о., ТК, докладчик съдията В. Х.; Определение № 4 от 7.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 378/2020 г., I т. о., ТК, докладчик съдията К. Г.;

Определение № 122 от 28.03.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 127/2022 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Е. Ч. и др. Въз основа на тази практика може да се направи извод, че освобождаване на търговци е възможно в три основни хипотези: (1) когато делото е за спор за нарушаване на правото на ЕС – съобразно с разпоредбата на чл. 6 ЕКПЧОС и чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС и гарантираното право на достъп до съдилищата; (2) когато търговско дружество с открито производство по несъстоятелност не е в състояние да плати дължимата такса поради съществения размер и (3) когато вследствие на задължението за внасяне на държавна такса правото на търговеца на достъп до съд е накърнено в самата си същност. Ясно е, че в случая първите две хипотези не са налице.

Не е налице и третата хипотеза. Приема се в практиката на ЕСПЧ и в посочената по-горе практика на ВКС, че достъпът до съд може да бъде обект на ограничения от различно естество, в това число и чрез изискване да се плати на съдилищата определена държавна такса. Само по себе си това ограничение на правото на достъп не е несъвместимо с чл. 6 § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, когато преследва законна цел и е налице разумно съотношение на съразмерност между използваните средства и преследваната цел, така че правото на достъп да не е накърнено в самата си същност. В тази връзка факторите, които се преценяват, могат да бъдат: предмета на спора; доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото; значимостта на неговия интерес; сложността на приложимото право и производство и възможността му ефективно да защитава позицията си по делото; размера на разноските във връзка с производството, които трябва да се платят предварително, и дали те представляват непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие; правно-организационната форма и дали съответното юридическо лице преследва стопанска цел; финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността им да набавят необходимите средства за предявяването на иска или подаването на жалбата; платежоспособността на 2 заинтересованото лице и стадия на производството, в който въпросното ограничение е наложено. Ясно става, че влошеното или затруднено финансово състояние, на което единствено се позовава жалбоподателят в настоящия случай, не е единствен или пък основен фактор, който трябва да се изследва и съобразява.

Съвкупният анализ на всички значими в случая фактори води до извод, че правото на достъп до съд на жалбоподателя не се накърнява в своята същност. Той е имал възможност и е защитавал интересите си в пълноценно развило се първоинстанционно съдебно производство, ползвал е професионално адвокатско съдействие, изложил е тезата си, направил е възраженията си, посочил е доказателствата си. Размерът на разноските във връзка с целяното от обжалване на първоинстанционния съдебен акт е разумен с оглед естеството и правната сложност на спора. Финансовото състояние, преценено само въз основа само на обявените ГФО в ТР, не може да доведе до извод, че плащането на определената държавна такса е невъзможно.

По тези съображения въззивният съд приема, че не са налице предпоставките за освобождаване на кооперацията-жалбоподател от заплащане на държавна такса за разглеждане на подадената въззивна жалба против решението по делото. Обжалваното първоинстанционно определение ще се потвърди, тъй като е правилно.

Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 261 от 26.04.2022 г., постановено по т. д. № 315/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.

Определението може да се обжалва с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3