Решение № 133 от 24.03.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Перник, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря ГЛОРИЯ Р. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно наказателно дело № 20261720200035 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от Ю. Д. П., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление №3130000095 от 14.11.2025г., издадено от началник сектор „Български документи за самоличност“ към ОДМВР – Перник, с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл. 81, ал.2, т.2 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/ е наложено административно наказание глоба в размер 150 лева /76.69 евро/ за нарушение на чл.7, ал.1 от ЗБЛД.

Жалбоподателят оспорва законосъобразността на издаденото наказателно постановление и моли за отмяната му. Релевира възражения, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, както и че отговорността му за вмененото административно нарушение е ангажирана в нарушение на материалния закон. В условия на алтернативност обосновава теза, че се касае за маловажен случай на нарушение и е приложима нормата на чл.28 от ЗАНН.

В съдебното заседание жалбоподателят не е участвал лично, не е представляван и от пълномощник.

Административнонаказващият орган в съпроводителното писмо към преписката и в съдебно заседание, чрез процесуалният си представител – гл.ю.к. З.В., изразява становище за неоснователност на жалбата, тъй като наказателното постановление е издадено от орган с доказана материална компетентност, при спазване на процесуалните изисквания и в съответствие с материалния закон.

1

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, както и доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт, от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е и основателна, съображенията за което са следните:

Нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е по чл.7, ал.1 от ЗБЛД. Същото е установено с акт за установяване на административно нарушение

№3130000095/20.10.2025г. В съдържанието му е посочено, че на 20.10.2024г., около 11.08 часа, Ю. П. се явил в ОДМВР – Перник и подал писмена декларация, в която посочил, че е изгубил лична карта с *****, издадена на негово име от ОДМВР – Перник на *****., валидна до ***** В саморъчно попълнена и подписана декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи, П. уточнил, че документът е изпаднал от чантата му докато се разхождал. На същата дата подал заявление за издаване на нов личен документ.

Нарушението е констатирано от свид. Н. Г. Р. – служител в сектор „Български документи за самоличност“ – ОДМВР - Перник въз основа данните в подадената декларация и след устно потвърждение на същите от лицето. При извършена справка в информационната система АИС „БДС“ тя установила, че П. неколкократно е заявявал изгубване на лични документи, които са обявявани за невалидни и са издавани нови.

Въз основа на така установеното фактическо положение на 20.10.2025г. срещу Ю. П. било образувано административнонаказателно производство с цитирания АУАН, като актосъставителят – свид. Н. Р. приела, че виновно е нарушил разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗБЛД.

При съставяне на АУАН не били отразени обяснения и възражения на нарушителя. Същият подписал акта и приел връченият му препис срещу разписка. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения.

На 14.11.2025г., при проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН и въз основа на събраните по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.81, ал.2, т.2 Закона за българските лични документи ангажирал административнонаказателна отговорност на Ю.

П., като наложил административно наказание глоба.

В горния обем изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Н. Г. Р., както и от писмените доказателства: заверени копия на АУАН №3130000095/20.10.2025г. Декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи, заявление за издаване на документи за самоличност на български граждани вх. № *****, копие на лична карта *****, Заповед №8121з-1233/27.09.2022г. на МВР, изменена със Заповед № 8121з-1988/28.11.2023г.

От правна страна съдът намира следното:

2

При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съобразявайки и възраженията в жалбата, съдът констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в развилото се срещу жалбоподателя административнонаказателно производство, имащи за последица отмяна на обжалвания административнонаказателен акт.

Съображенията са следните:

Основателни са възраженията, че АУАН и наказателното постановление не отговарят на императивните изисквания в чл.42, т.3 и т.4, респ. чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като липсва пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, както и посочване датата и мястото на извършване на нарушението. Нормата на чл.7, ал.1 от ЗБЛД, сочена като нарушена, вменява на гражданите - притежатели на български лични документи, задължение да ги пазят от повреждане, унищожаване или загубване. Санкцията за неизпълнение на това задължение е установена в чл.81, ал.2 , т.2 ЗБЛД, който предвижда, че се наказва с глоба от 80 до 300 лв. лице, което изгуби, повреди или унищожи български личен документ.

При образуването на административнонаказателното производство и при издаване на наказателното постановление на жалбоподателя не е вменено нарушаване на задължение да пази от загубване издадения му личен документ.

Вместо това е посочено, че на 20.10.2025г., около 11.08 часа, Ю. П. се е явил в ОДМВР – Перник и писмено е декларирал, че е изгубил личната си карта.

Явяването в съответната структура на МВР, заявлението, че личен документ е изгубен и подаването на декларация за това обстоятелство не нарушава нито задължение в чл.7, ал.1 от ЗБЛД, нито която и да е друга разпоредба.

Напротив, именно такова е дължимото поведение, установено в нормата на чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи, която предвижда „В случаите на изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно да подаде в срок до 3 дни писмена декларация по образец съгласно приложение № 6 относно тези обстоятелства в най-близкото РУ на МВР, ОДМВР, ДБДС - МВР, ДМ – МВР или в звената "Миграция" при ОДМВР“. Фактическият състав на нарушението по чл.7, ал.1 от ЗБЛД включва неизпълнение от дееца на задължението да пази от повреждане, унищожаване или загубване издадените му български лични документи. Видно е, че описанието на нарушението в случая не съответства на сочената като нарушена административнонаказателна разпоредба.

Така изложените в обстоятелствената част на акта и наказателното постановление фактически констатации ограничават правото на наказания да разбере за какво нарушение в действителност е привлечен към отговорност дали за това, че не е пазил и е изгубил личната си карата, или за това, че се е явил в ОДМВР, за да уведоми за този факт. Последица от неточното и непълно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено е и липсата на означени дата и място на извършването му. Вписаните в акта и постановлението дата 20.10.2025г. и място /ОДМВР – Перник/ в действителност са датата и мястото, на които нарушението е установено, тъй като тогава жалбоподателят се е явил и е декларирал, че е загубил личната си карта. Безспорно, датата и мястото на установяването/откриването на нарушението са различни от тези на извършването му и затова са неотносими към изискванията в чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. С оглед 3 обвързването на задължението за подаване на декларация по чл.17, ал.1 от ПИБЛД с конкретен срок и в най-близкото РУ на МВР, то актосъставителят е следвало да събере данни за това кога и къде е загубен документът, респ. кога нарушителят е констатирал липсата му. В случая отсъстват доказателства за извеждане на единствено възможно заключение загубването на документа да съвпада с датата, на която лицето е съобщило за този факт, за да се приеме същата като дата на извършване на нарушението. Касае се за липса на императивни реквизити от съдържанието на акта и постановлението, предпоставящи решаването на важни правни въпроси – относно местната подсъдност за разглеждане на делото, материалната компетентност на актосъставителя и наказващия орган, относно приложимия закон, спазването на срока по чл.34 ЗАНН, а и самата възможност за упражняване правото на защита от наказания субект, което винаги се осъществява спрямо определен във времето момент.

Допуснатата в случая неопределеност досежно визираните реквизити представлява съществено нарушение на процесуалните правила, неподлежащо на саниране. Констатираните нарушения на закона са съществени, неотстраними са и налагат извод за отмяна на обжалвания административнонаказателен акт, като незаконосъобразен.

Разноски по делото жалбоподателят не е доказал и не се присъждат.

Предвид изхода на делото без уважение се оставя искането на процесуалния представител на административнонаказващия орган за присъждане на възнаграждение за защита от юрисконсулт.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.3, т.2, вр. ал.2, т.1 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №3130000095 от 14.11.2025г., издадено от началник сектор „Български документи за самоличност“ към ОДМВР – Перник, с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл. 81, ал.2, т.2 от Закона за българските лични документи на Ю. Д. П., ЕГН **********, с адрес гр. *****, е наложено административно наказание глоба в размер 150 лева /76.69 евро/ за нарушение на чл.7, ал.1 от ЗБЛД.

Оставя без уважение искането за присъждане на възнаграждение в полза на Областна дирекция на вътрешните работи – Перник, чийто орган е издал наказателното постановление, за юрисконсултска защита.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________ 4