Решение № 554 от 20.04.2026, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 2345/2025
- Вид
- Решение № 554
- Подписан
- 20.04.2026
- Състав
- Дарин Николаев Йорданов
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал.1, пр.2 и 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.6, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.71 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а · Закон за потребителския кредит
- чл.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл.16 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл.9 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 554 гр. Русе, 20.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Дарин Н. Йорданов при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело № 20254520102345 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени искове от Т. С. Ц. от гр. Русе чрез упълномощен адв. К. Б. от АК – Русе с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. чл.22 ЗПК против „Кредит тайм“ ЕООД, гр. София, с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.22 ЗПК за прогласяване недействителност/нищожност на договор за заем № *** г., сключен между страните поради противоречие с разпоредбите на чл.10а и чл.11 ЗПК, а в условие на евентуалност – иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр.2 и 3 ЗЗД за прогласяване нищожност на клаузата на чл.6, ал.1, ред 3 от таблицата за ДПЗ /относно ГПР/, както и чл.16, ал.6 ДПЗ вр. чл.16, ал.1, вр. чл.16, ал.3 ДПЗ /относно заплащане на неустойка в размер на 768 лева/. Твърди, че посоченият в договора ГПР не е коректно определен, тъй като не включва всички разходи по кредита, вкл. неустойката в размер на 768 лева. При изчисляване на ГПР не били взети предвид всички допускания, липсвала конкретизация за начина, по който е формиран, което нарушавало чл.10, ал.1 ЗПК. В договора липсвал и конкретно записан лихвен процент на ден. Счита, че възнаградителната лихва надхвърля трикратния размер на кредита, поради което противоречи на добрите нрави. В условия на евентуалност, ако съдът приеме, че договорът за заем е действителен, моли съдът да прогласи нищожност на отделни негови клаузи - чл.6, ал.1, ред 3 от таблицата за ДПЗ /относно ГПР/, както и чл.16, ал.6 ДПЗ вр. чл.16, ал.1, вр. чл.16, ал.3 ДПЗ /относно заплащане на неустойка в размер на 768 лева/, тъй като са неравноправни чрез тях се заобикаля ЗПК и противоречат на добрите нрави.
В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът „Кредит тайм“ ЕООД е изразил становище за неоснователност на иска. Възразява, че неустойката не следва да се включва в ГПР, т.к. е свързана с неизпълнение на договорно задължение. С отговора си е предявил и насрещен евентуален иск за връщане на остатъчната главница по договора в размер на 150 лв.
Ищцата е подала отговор по насрещния иск, с който го оспорва.
За да се произнесе съдът взе предвид следното :
1
По делото не се спори, че между страните е сключен индивидуален договор за паричен заем № *** г., по силата на който дружеството се задължило да предостави на ищцата сумата от 900 лв., която тя се задължила да върне на 6 равни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 295 лв., с падеж – 14-то число на всеки месец съгласно приложен погасителен план, при уговорен фиксиран лихвен процент по кредита в размер на 38,90% и годишен процент на разходите в размер на 44,76%, като общата дължима сума от заемателя съгласно чл.6 на договора е 1002 лв., а с включена неустойка за непредставяне на обезпечение съгласно чл.16, ал.6 възлизала на 1770 лева. Съгласно чл.16 от договора заемателят е длъжен в 7-дневен срок от сключването на договора да осигури поръчителство от трето лице, отговарящо на определени условия за възраст, трудова заетост и изискване за минимален осигурителен доход, да е със стабилна кредитна история, да не е потребител на кредитора и да не е поръчител по съществуващ кредит. Съгласно чл.16, ал.6 от договора при неизпълнение на горните условия, заемателят дължи на дружеството неустойка в размер на 768 лева. От така изложеното е видно, че при изчисляване на посочения ГПР в договора за потребителски кредит не е включен размерът на неустойката за неосигуряване на поръчител. При съобразяването на нейния размер ГПР би възлязъл над 150% на годишна база, което многократно надхвърля както определения в договора размер, така и максимално допустимия размер съгласно ЗПК.
Сключеният между заемателя и заемодателя договор за потребителски кредит има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ЗПК, поради което в отношенията между страните приложение намират нормите на ЗПК и ЗЗП, тъй като ищцата има качеството на потребител. С оглед на това клаузата на чл.16 от договора за заплащане на неустойка при неизпълнение на задължението за осигуряване на поръчител в 7-дневен срок, който да отговаря на всички посочени в договора условия представляванеравноправна клауза по смисъла на ЗПК. Видно от съдържанието на договора, размерът на неустойката надхвърля половината от стойността на предоставения заем. Според приетото в т.3 на ТР №1/2009 г. по т.д.
№1/2009 г. на ОСТК на ВКС неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката следва да се извърши съобразно нейните функции, принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения естеството на задължението, размера на задълженията, чието изпълнение се обезпечава с неустойка, вида на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. При конкретната преценка за нищожност на неустойката, съдът обосновава извод за нищожност поради противоречие с добрите нрави, тъй като уговорената в цитирания размер неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Така уговорената неустойка не обезпечава изпълнение на същинско задължение на кредитополучателя по договора, свързано с погасяване на задължението, а се начислява за липса на обезпечение, изразяващо се в осигуряване на поръчител, което при отпуснат вече заем е безпредметно. Клаузата за неустойка е в противоречие с нормата на чл.143 ЗЗП. Независимо, че е част от индивидуалния договор с ищцата, тя не е индивидуално уговорена по смисъла на чл.146, ал.2 ЗЗП. Касае се за еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе.
Клаузата в договора, с която е предвидено потребителят да дължи неустойка на заемодателя при неосигуряване на обезпечение, е уговорена във вреда на длъжника, не 2 отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Целта на кредитора в случая е да получи скрито допълнително възнаграждение извън уговореното такова. От друга страна, чрез неустойката за непредставяне на обезпечение под формата на поръчителство на практика кредиторът прехвърля на потребителя отговорността си съобразно чл.16 ЗПК за извършване предварителна преценка на кредитоспособността на потребителя преди сключване на договора за кредит. Вместо да се възползва от правото да обяви кредита за предсрочно изискуем по реда на чл.71 ЗЗД, кредиторът предварително е предвидил начисляване на неустойка, чието плащане да се извършва заедно с вноските за главница и лихва по кредита. Посоченото обстоятелство навежда на извод, че кредиторът не е имал реално намерение да приеме представено от кредитополучателя обезпечение, а в действителност чрез неустойката се цели предоставяне на скрито допълнително възнаграждение на заемодателя. Начисляването на неустойка за неизпълнение на подобен вид договорно задължение не е типична последица от договорно неизпълнение, договорът продължава действието си, но при по-висока цена, прикрита като неустойка.
Неоснователни се явяват възраженията на ответника, че неустойката не следва да се взема предвид при определяне размера на ГПР. Доколкото същата не обезпечава изпълнението на същинско задължение по договора за кредит, а представлява допълнително скрито възнаграждение за заемателя, същата представлява разход по кредита и е следвало да бъде взета предвид при определяне размера на ГПР, което не е направено.
Съгласно чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т. 7 - 12 и 20 и ал.2, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според чл.11, ал.1, т.
10 ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В настоящия случай посоченият в договора размер на ГПР не е верен, защото със сигурност не включва възнаграждението за неустойка по чл.16.
Същото е в неколкократно по-висок размер спрямо фиксирания ГЛП и значително надвишава законовия лимит по чл. 19, ал. 4 ЗПК. При това положение следва да се приложи разпоредбата на чл.23 от ЗПК - Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, с оглед на което главният иск следва да се уважи изцяло. Доколкото заемодателят дължи връщане на чистата стойност на кредита насрещният иск е доказан по основание и размер, т.к. претендираната сума – 150 лв. е в по-нисък размер от предоставения финансов ресурс. Няма доказателства за плащания от страна на ищцата, осъществени по процесния договор за заем № *** г., с които да е погасен по-висок размер на задължението. Няма изложени твърдения за наличие на друго нейно вземане срещу заемодателя, което да прихване с неговото за връщане на чистата главница. Не са налице такива данни и с оглед приключилото г.д.
№ 20254520102303 по описа за 2025 година РРС, до приключването на което ищцата е поискала да бъде спряно настоящото дело. Г.д. №2303825 г. е с предмет иск за недействителност на друг договор за паричен заем между същите страни и в предмета на делото не са били включени/респ. не са били предявени/ никакви парични искове нито от едната, нито от другата страна.
По изложените съображения СЪДЪТ
3
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ на индивидуален договор за паричен заем № *** г., сключен между Т. С. Ц. с ЕГН ********** с адрес гр. Русе и „Кредит Тайм“ ЕООД с ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
„Младост – 1А“, ул. „Анна Ахматова“ №9, на осн. чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК, поради противоречието му с разпоредбите на ЗПК, предвид неточно посочване размера на ГПР.
ОСЪЖДА Т. С. Ц. с ЕГН ********** с адрес гр. Русе да заплати на „Кредит Тайм“ ЕООД с ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
„Младост – 1А“, ул. „Анна Ахматова“ №9 сумата в размер на 150 лв. – неизплатена част от главницата по договор за паричен заем № *** г., която дължи на осн. чл.23 от ЗПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Русе в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4