Решение № 550 от 08.07.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 550 гр. Бургас, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20252100500773 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивната жалба на К. Д. А. с ЕГН ********** от ****, чрез адв. Т. П. Трайков и адв. Св.Х. Гонкова – Трайкова от АК-Бургас -служебен адрес : гр.Бургас , ул. „Оборище“ №62, подадена против Решение №31/26.02.25г., постановено по гр.д.№1100/24г. по описа на РС-Карнобат, с което е отхвърлена претенцията на въззивника против ЗПК „Успех“ с ЕИК 812114336, за заплащане на сумата от 495,61лв., представляваща допълнителен наем(парична рента) за стопанската 2022/23 г. за обработвани земеделски земи, собственост на А.(общо 70,802 дка)находящи се в землището на с.Аспарухово, общ.Карнобат, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане на главницата.

В жалбата решението се сочи за неправилно, като постановено при неправилно приложение на процесуалния и материален закони.

Заявява се, че първата инстанция напълно неправилно е споделила защитната теза на ответната страна, поддържаща, че допълнителна рента се заплаща съгласно взето на съвместно заседание на УС и КС на ЗПК „Успех“решение само на лицата,сключили писмени договори за стопанската 2023/24г., а ищецът не е сред тях.В тази връзка първата инстанция необосновало била изложила в решението си аргумента, че ищецът не е доказал трансформация на сключените с кооперацията договори от срочни в безсрочни, защото не е доказал ползване на земите си от кооперацията и след изтичане на уговорения в тях срок.

Според страната, изводите са изцяло неправилни, което се дължи на първо място на допуснати съществени процесуални пропуски на съда, който не е изпълнил надлежно

1 задължението си по чл.146, ал.2 ГПК- не е указал на страните за кои от твърдените факти не сочат доказателства.

С оглед безспорния факт на ползването на земята през процесния за делото период и твърденията на ищеца, че не е подписал нов договор само поради отказа на кооперацията заради лични нагласи на председателя й срещу ищеца, съдът не бил указал на последния, че не сочи доказателства за готовността си да подпише договора и за отказа на председателя на кооперацията да стори това. Ето защо и в приложение на правилото на чл.266, ал.3 от ГПК страната е молила за допускане до разпит на двама свидетели, с които да установи, че ищецът се е явил в кооперацията да получи допълнителен наем и да подпише договор за стопанската 2023/2024г., но такъв договор не му е бил предоставен за подпис от кооперацията и плащане на сумата не е направено. Договор не е бил изготвен и представен за подпис от кооперацията на ищеца, т.е. липсва необходимото за осъществяване на договарянето активно поведение от страна на ответника.Доказателственото искане е отклонено от БОС по съображения, че твърдяното обстоятелство е въведено несвоевременно от страната- едва с въззивната жалба и като недопустимо не подлежи на разглеждане. Респективно недопустимо е и събирането на доказателства, които да го установяват.

На следващо място страната тълкува взетото решение на УС и КС на кооперацията в частта, че подписването на договора за новата стопанска година се извършва „срещу“ получаване на сумата от допълнителен наем така, че ако сумата не е дадена, няма как да се сключи новият договор.

Едновременно с това кооперацията продължавала да обработва земите на ищеца по силата на стария договор на страните, който вече бил станал безсрочен. Следователно условието за получаване на допълнителния наем според страната се е сбъднало, включително като се приложи фикцията, визирана в нормата на чл.25, ал.1, изр. 2 от ЗЗД, че то се счита настъпило, ако имащата интерес от несбъдването му страна недобросъвестно е попречила да се осъществи. Въззивникът приема, че фикцията се прилага, защото именно ответникът е попречил за сбъдването на конкретното условие, облагоприятстващо интереса на ищеца.

За погрешни се сочат и изводите на съда, че процесният договор не се е трансформирал от срочен в безсрочен. В случая договорът за наем на земеделска земя е срочен – до 30.09.23г.Но след изтичането му кооперацията не е изпълнила задължението си по чл.233, ал.1 от ЗЗД и не е върнала наетата земя, а е продължила да я използва. Т.к.договорът е бил писмен, връщането на обработваната въз основа на същия земя следвало да се извърши в писмен вид, но такива документи в случая не се представят.За това счита, че договорът се е превърнал в безсрочен и е продължил да действа през стопанската 2023/2024г., а изводите на първата инстанция за обратното противоречат на съдебната практика.

В обобщение се моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и за постановяване на ново, с което заявената осъдителна претенция да бъде уважена, както е предявена.

Дирят се деловодни разноски.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна, в който оплакванията на въззивника се сочат за изцяло неоснователни.

Оспорва се като недоказано твърдението за продължаване обработката на земеделската земя на ищеца въззивник от кооперацията в периода 2023/2024г.Тежестта на доказване за това се носела от ищеца, който не бил установил този релевантен за спора факт.Счита неоснователни и 2 оплакванията за липсващи указания от съда, че за посоченото обстоятелство не са ангажирани доказателства, т.к. в доклада си съдът го е заявил изрично.

За неоснователни се сочат и оплакванията за липса на указания от първата инстанция в насока доказване готовността на ищеца да подпише договор за следващата стопанска година при отказ на председателя на кооперацията за това, т.к. такива твърдения изобщо не са били въведени от страната.Тази фактология се излага едва с жалбата, което е недопустимо поради настъпила за това преклузия.

Възражението, че действието на стария договор продължава и се е трансформирал в безсрочен, защото липсва писмен акт, който да докаже, че отдадената под наем земя е върната, също се сочи за неоснователно. Такива твърдения не са били заявявани според страната в исковата молба, нито в допълнително пояснение по чл.143, ал.2 от ГПК, а едва в устните състезания пред първата инстанция и в писмената защита на страната чрез процесуален представител, което е недопустимо сторено в условие на настъпила преклузия. Като такова то не следвало да се разглежда от въззивния съд.

Но дори горното възражение да се счете за допустимо, страната излага подробни съображения по неоснователността му: в самите договори с действие до 30.09.23г. в чл.3 е вписано, че се прекратяват с изтичането на срока;разпоредбата на чл.236 ал.1 от ЗЗД е неприложима по отношение на земеделските земи, т.к. отношенията се уреждат по реда на ЗСПЗЗ(чл.37б, ал.1,изр. първо, вр. с ал.2) създаващ задължения за страните във връзка с действащите договори за деклариране от наемодателите и за регистрирането им от наемателите, респективно за изготвянето на допълнително споразумение заради регистрацията в общинските служби по земеделие на договорите с продължен срок. При наличието на императивна нормативна уредба в горния смисъл, изтеклите договори за наем на тези вещи не можели да се трансформират в безсрочни.

Сочи се за неприложима в случая, като несъответна на фактическата обстановка по казуса и цитираната от жалбоподателя съдебна практика.

Поддържа се също, че доколкото конкретните имоти на ищеца не са нарочно оградени и идентифицирани по граници, а също не са били предадени с нарочен приемо- предавателен протокол, то и връщането им не следва да се отрази писмено, нито фактически както изисква чл.233, ал.1 от ЗЗД.Освен това самата насрещна страна се позовавала на липсата на сключен нарочен договор за новата стопанска година.

Според въззиваемия, ищецът не отговарял на поставените съгласно решението на УС и КС на кооперацията условия да получи претендираната по делото допълнителна наемна цена.

Кооперацията била приела решение по целесъобразност, стимулиращо сключването на договори за следващата стопанска година и в тази връзка предлагала бонус за допълнителна рента, която ищецът нямал основание да получи.

За неоснователно се сочи и възражението за недобросъвестно пречене от страна на кооперацията ищецът да сключи нов договор за земеделска обработка с кооперацията, защото горното е въведено като фактология едва с въззивната жалба, но и защото чл.25, ал.1 , изр. второ от ЗЗД намира приложение само за договор, какъвто решението на УС и КС на кооперацията за допълнителен паричен бонус не е. Това решение изразява волята на мнозинството, но касае всички член –кооператори, докато не бъде отменено в производство по чл.58, ал.1 от ЗК, твърдения и данни за каквато отмяна в процеса няма въведени.

В обобщение от казаното се моли за постановяване на съдебно решение, потвърждаващо 3 обжалваното, постановено от първата инстанция такова.Дирят се деловодни разноски за въззивното производство. Страната възразява и срещу направените в производството доказателствени искания, предвид становището си за недопустимостта на фактите, в чиято подкрепа се искат.Молила е ако възраженията й не бъдат приети, да й се даде възможност също да ангажира доказателства.

Проверката на съда по чл.267 от ГПК е посочила въззивната жалба за допустима, а проверката по чл.269 от ГПК определя обжалваното решение като валидно и допустимо.

По съществото на спора, с оглед въведените от въззивника оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е било образувано пред РС-Карнобат по искова молба на К. Д. А. с ЕГН********** от с. Аспарухово против ЗПК „Успех”, ЕИК: 812114336 със седалище и адрес на управление с. Аспарухово, с искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 495.61лв, представляваща допълнителна рента (допълнителен наем) за стопанската 2022/2023 година, дължима за обработваните от ответника земеделски земи, собственост на ищеца, която рента му била отказана, защото не бил подписал наемен договор за стопанските 2023/2024 г. и 2024/2025г.,макар че кооперацията продължавала фактически да обработва земята му. Дирил е и законна лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

В срока за отговор ответникът е депозирал такъв, с който не оспорва факта, че ищецът е член-кооператор, че е предоставил за стопанската 2022/2023г. за възмездно ползване на кооперацията свои земеделски имоти(преди това и родителите му също били членове на кооперацията и й давали имотите си за земеделска обработка).

Оспорва се обаче, че този договор, който е срочен – до 30.09.23г., е продължил действието си като безсрочен, защото отрича кооперацията да е продължила фактически да обработва земеделските имоти на ответника през следващите две стопански години.Поддържа се, че в случая не намира приложение общата нормативна уредба на института на наемния договор според ЗЗД, а с оглед спецификата на отдавания имот, като земеделски, се съобразяват изискванията на чл.37б от ЗСПЗЗ за сключването на формални договори, земите по които подлежат на деклариране от собствениците и регистрация от ползувателите, като при продължаване действието на срочните договори се предвижда подписването на нарочни споразумения. От това и безспорния факт, че формални договори за стопанските 2023/2024г. и 2024/2025г. между страните няма сключени, ответникът извежда неверността на твърдението за трансформация на срочния договор с действие до 30.09.23г., в безсрочен.

Страната сочи, че вече е заплатила на ищеца допълнителна рента за предходната стопанска година(21/22г.), предвид сключването на договора им за наем за стопанската 2022/2023г., но в контекста на решението, взето на съвместно заседание на управителния и контролния съвети на кооперацията от дата 30.11.23г., допълнителна рента да се заплаща на член-кооператорите само при сключване на писмени договори за следващите две стопански години и с оглед безспорната липса на такива конкретно с ищеца, намира, че претендираната сума от 495,61лв. като допълнително заплащане, е недължима. В допълнение се позовава и на това, че част от земеделските имоти на ищеца в землището на с. Сърнево са прехвърлени на друга земеделска кооперация, конкурираща с дейността си ответната.

Разпечатката съдържа 36 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a1817b26-858f-4687-ac97-8d0f512d7ed1