Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 703 от 28.05.2021, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 1293/2021
Вид
Решение № 703
Подписан
28.05.2021
В сила
15.06.2021
Състав
Десислава Пламенова Порязова

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 53, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.150 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 7 ал.2 т.1 · Наредба № 1 от 1 октомври 1999 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения

РЕШЕНИЕ

№ 703 гр. Пловдив , 28.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Десислава П. Порязова като разгледа докладваното от Десислава П. Порязова Административно наказателно дело № 20215330201293 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН .

Образувано е по жалба на С. П. Д. против наказателно постановление №20-1030-005038, издадено от М.В.М. –** Група към ОДМВР-Пловдив за нарушение на чл.150 от ЗДвП ,с което му е наложена глоба в размер на 200 лв.

С жалбата и в съдебно заседание от пълномощника на жалбоподателя се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП. Иска се отмяна на наказателното постановление ,както и съответно да бъдат присъдени направените разноски.

Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание редовно призована, взема становище по основателността на жалбата с молба становище ,като счита ,че няма процесуални нарушения ,водещи до отмяна на НП и иска съответно неговото потвърждаване.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по 1 същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка: на 24.05.2020г около 15.10ч в гр.Хисаря на бул.Христо Ботев до №42 С.Д. управлява електрически мотопед без марка и модел **..По случая е образувана проверка в РУ Хисаря под №ЗМ 180/2020г .и прокурорска преписка 6075/20 г. Същата е приключила с с постановление за прекратяване на наказателното производство ,тъй като деянието не съставлява престъпление . Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на издадения по преписката АУАН, който съгласно чл.

189, ал. 2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. Въз основа на него е съставено и оспорваното наказателно постановление,като същите ще бъдат обсъдени в пълнота.Не на последно място и от приобщеното към преписката ДП 180/2020г.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Действително на посочената дата 24.05.2020г. С.Д. е управлявал посочения електрически мотопед.Но видно от проведеното досъдебно производство въпросния електрически мотопед без марка и модел **,съгласно назначената по ДП 180/2020г.автотехническа и допълнителна автотехническа експертиза е установено по безспорен начин,че същия електрически скутер е превозно средство до 25км/ч и не попада в обхвата на Регламент ЕС №168/2013 на европейския парламент на Съвета от 15 януари 2013г.и не се прилага за съответното превозно средство.Тоест същото не подлежи на регистрация.Както и се явява индивидуално превозно средство ,за което съгласно чл.150 от ЗДВП не се налага правоспособност ,за да бъде управлявано.

Ето защо в този смисъл нарушението извършено от Дойновски не е доказано по безспорен начин, а напротив оборва се от доказателствата по 2

ДП180/20г. ,които пряко рефлектират върху настоящето АНД.В този смисъл съдът намира за основателни възражения на пълномощника на жалбоподателя изложени в тази насока в писмен вид и поддържани в съдебно заседание с искане наказателното постановление да бъде отменено.

В процесния случай е налице липса на нарушение по смисъла на чл.150 от ЗДВП от обективна и субективна страна ,поради което и следва наказателното постановление да бъде отменено .

Действително в чл. 53, ал. 2 ЗАНН е посочено, че НП се издава и когато при съставяне на АУАН са допуснати процесуални нарушения стига да са установени по несъмнен начин извършването на деянието, извършителят и неговата вина.Като в конкретния случай,обаче този текст на закона не е приложим.

По разноските:

Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в съдебните производства, развиващи се по реда на посочения закон, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс / АПК/. От своя страна, чл. 143, ал. 1 АПК разпределя отговорността за разноски в хипотезата, при която оспорваният акт е отменен, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от ДР на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административно наказващият орган, а това е ОДМВРПЛОВДИВ.

Ето защо въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноските за адвокатско възнаграждение. В случая от жалбоподателя са претендирани разноски за адвокатско възнаграждение по делото в размер на 300 лева, като са на лице доказателства, че действително е платена сумата. Съгласно чл. 18, ал.2, вр. чл. 7 ал.2 т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимият хонорар (2) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2014 г.; изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 3 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г.; изм., бр. 68 от 2020 г. ) За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните:1. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., бр. 28 от 2014 г.; изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г.; изм., бр. 68 от 2020 г. ) при интерес до 1000 лв. – 300 лв.; В този смисъл адвокатския хонорар е правилно определен и не е завишен и следва да бъде уважен в пълния му размер.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №20-1030-005038 от дата 12.06.2020г., издадено от М.В.М. -** Група към ОДМВР-Пловдив ,с което на С. П. Д.

ЕГН********** е наложена глоба в размер на 200/двеста/ лева за нарушение на чл.150 от ЗДвП

ОСЪЖДА ОДМВР-ПЛОВДИВ да заплати на

С. П. Д. ЕГН

********** сумата от 300 /триста / лева представляващи разноски за процесуално представителство.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4