Решение № 77 от 09.07.2025, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Ямбол, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Ил. Чиликова

Членове:

Гергана Ж. Кондова

Николай Ив. Кирков при участието на секретаря Миглена П. Коматарова като разгледа докладваното от Николай Ив. Кирков Въззивно наказателно дело от частен характер № 20252300600150 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С присъда № 165/12.12.2024г. по НОХД № 82/2024г. РС –Ямбол е признал подсъдимия Л. И. И. от гр.***** за виновен в ,че на **.**.**** г. около 14:00 ч. в гр.

*****,ж.к. „****“ на обръщалото ,чрез нанасяне на юмрук в лявата лицева половина на И. Р.

Р. с ЕГН ********** му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл.130, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лв.

С присъдата е уважен предявения граждански иск от И. Р. Р. и подсъдимия Л. И. е осъден да заплати сумата от 2000 лв. за причинени неимуществени вреди от престъплението .Първостепенният съд е отхвърлил искът за разликата над уважения размер от 2000 лв. до предявения размер от 3000 лв. като неоснователен и недоказан.

Със същата присъда е осъдил подсъдимият да заплати на гражданския ищец И. Р. направените по делото разноски в размер на 2012лв. и сумата от 80 лв. в приход на бюджета на съдебната власт.

Недоволна от присъдата е останала адв. М.Х. упълномощен защитник на подсъдимия И., която я обжалва с оплаквания, че постановената присъда е неправилна и необоснована, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон.Излага се ,че от доказателствената съвкупност не може по безспорен и категоричен начин да се установи ,че подсъдимият е извършил престъплението , за което е привлечен да отговаря с тъжбата.Иска се присъдата да бъде отменена и подсъдимият да бъде признат за невиновен. Правят се и две алтернативни искания- да се намали размера наложеното наказание и присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди.

1

В допълнение към въззивната жалба се излагат съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в проведеното първоинстанционно производство.Според защитника първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията си по чл.13 и чл.14 от НПК- превратно е възприел установените фактически положения; не е положил усилия да постанови съдебен акт на база на доказателствената съвкупност;направил е превратен анализ на доказателствата, като е дал вяра единствено на показанията на свид. Я. М., който не е очевидец;немотивирано съдът е отказал да кредитира показанията на свид. М. Т. ;не ставало ясно на основание на какви писмени доказателства , съдът е установил характера на телесното увреждане на частния тъжител;мотивите на първоинстанционния съд не отговаряли на изискванията на чл.305 ,ал.3 от НПК-липсвали надлежни , пълни ясни и безпротиворечиви мотиви към присъдата.

Излагат се и доводи ,че подсъдимият е действал в условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12 ,ал.1 от НК.Налице били и условията за приложение на чл.130,ал.3 от НК.Неправилно районният съд е отказал и приложението на чл.9,ал.2 от НК.

В съдебно заседание, подсъдимия Л. И. редовно призован не се явява.Защитникът им адв.М.Х. подържа жалбата и допълнението към нея.Излага съображения ,че мотивите към съдебният акт са вътрешно противоречиви , доколкото от една страна ЯРС е приел ,че фактическата обстановка се установява от показанията на свид. М. Т., а от друга страна ,че не кредитира тези показания .Оспорва извода на съда относно авторството на деянието и моли подсъдимият да бъде оправдан по така подържаното обвинение от частния тъжител.

Алтернативно моли съдът да намали обезщетението по предявения граждански иск.

В съдебното заседание частния тъжител редовно призован не се явява. Повереникът му адв.И. намира присъдата за правилна и законосъобразна.Счита изложените в допълнението към възивната жалба основания за отмяна на присъдата за неоснователни.Моли съда да постанови решение ,с което да потвърди присъдата , както и да се присъдят направените по делото разноски.

Съдът, след проверка на присъдата по основанията, посочени в жалбата и изцяло служебно на основание чл. 314, ал. 1 от НПК,намери същата за неоснователна по следните съображения:

Настоящият съд установи, че първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, съответно в тяхната съвкупност и поотделно, като фактическите положения, които са приети се доказват по несъмнен начин от същите. По делото са изяснени всички обстоятелства свързани с повдигнатото с тъжбата обвинение и са от съществено значение за правилното решаване на делото. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на страните. Поради това съдът намира, че фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната присъда относно съществените обстоятелства напълно кореспондира с наличните по делото доказателствени материали, поради което намира за ненужно да я преповтаря.

Настоящият въззивен съд изрязва несъгласие със кредитираното от районния съд като писмено доказателство преписка № ****/****г. по описа на РП-Ямбол, ТОТополовград, съдържаща докладни записки и сведения от подсъдимия ,тъжителя и свидетелите Я. М. и М. Т., което обаче не води до промяна на направените от него правни изводи.В случая районния съд неправилно и в нарушение на процесуалния закон е кредитирал и взел предвид при формиране на вътрешното си убеждение относно авторството на деяние процесните докладни записки и сведения изготвени в хода на предварителната проверка.Следва да се отбележи ,че по време на предварителната проверка не се извършват следствени действия и не се събират доказателства , а събраната информация не може да е доказателство в образувания процес след проверката. Тази информация може да бъде легализирана, т.е. отново да се събере и провери, но чрез някои от способите за доказване, предвидени в НПК. С оглед на това докладните записки и писмените сведения на посочени лица в хода на предварителната проверка не са от тази 2 категория и съдът не може поради тази причина да ги цени.Това обстоятелство обаче не води до промяна на приетите за установени фактически положения и направените изводи досежно авторството на деянието ,доколкото същото се установява от останалите събрани по делото доказателства.

Обосновано първоинстанционният съд е кредитирал с доверие показанията на свид.М., който като трето незаинтересовано от изхода на делото лице непосредствено е възприел инцидента , излага факти и обстоятелства , касетелно действията на подсъдимия И., при които на пострадалия е било причинено инкриминираното увреждане.Показанията на този свидетел кореспондират и с приложените по делото писмени доказателства-пътни листи, маршрутни разписания и съдебномедицинско удостоверение № **/****г.От последното се установяват причинените травматични увреждания на тъжителя Р., които според съдебния лекар могат да бъдат получени по начин, посочен от пострадалия в тъжбата , а именно- чрез нанасяне на удар с юмрук в лявата лицева половина.

Проверяващата инстанция намира за неоснователно възражението на защитата ,че съдът е приел за установена фактическата обстановка въз основа на показанията на свид.

Я.М., който не е очевидец, тъй като е бил на спирката едва в 14. 25 часа. Действително от приетите по делото като писмени доказателства – пътни листи и маршрутно разписание се установява,че свид.М. в деня на инцидента е превозвал работници от фирма „*****“ с крайна спирка обръщалото в кс.“****“ и е пристигнал на посоченото място в 14.25 часа, но това обстоятелство не води до извод ,че той не е присъствал на инцидента.Това е така ,тъй като в тъжбата не се твърди деянието да е осъществено точно в 14. 00 часа- време когато действително свид.М. е бил на друго място.Напротив твърди се , а и в присъдата и мотивите към нея е прието ,че престъплението е извършено около 14.00 часа,т.е. време близко до посочените часове на пристигане ,според маршрутните разписания ,както на свид.М.,така и на тъжителя Р., поради което няма основания да се приеме ,че свид.М. не е възприел описаното в тъжбата деяние.

Подробно и аргументирано е посочено защо не се приемат, като обективни показанията на свид.М.Т. /в частта в която твърди ,че тъжителят Р. е ударил с електрошокова палка подс.И. / и на кои доказателства по делото те противоречат.

Законосъобразно решаващият съд е дал вяра на писмените доказателства- пътни листи , маршрутни разписания№ **/****г. и съдебномедицинско удостоверение , събрани в хода на съдебното производство и присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК .

В мотивите си, ЯРС след като е извършил преценка на събраните доказателства, поотделно и в съвкупност, изяснил е обстоятелствата, които са от съществено значение за решаване на делото, правилно е направил своите изводи относно съставомерността на извършеното деяние, като заключенията на съда са достатъчно аргументирани и мотивирани и изцяло се споделят от настоящата инстанция.

Правилни, подробни и обстойни са изложените от първостепенния съд мотиви, с които същият е приел, че са налице всички признаци на деянието от неговата обективна страна. Нанасянето на удар с юмрук в областта на лицето ,в лявата част с достатъчна сила обоснова наличието на причинна връзка между действията на подсъдимия и уврежданията на телесния интегритет на тъжителя, изразили се в причиненото му телесно увреждане: болезнен травматичен оток в лявата лицева половина-скулна област,синкаво на цвят кръвоснабдяване на надлежащата кожа и тикове в лявата лицева половина- неволни свИ. и разпускания на мимическата мускулатура, които увреждания са причинили временно разстройство на здравето ,неопасно за живота на пострадалия. Правилно е прието от съда , че уврежданията са причинени с удар с юмрук, тъй като данни за механизма на нараняването се съдържат в показанията на св.М.,който заявява, че подсъдимият е нанасял такива удари на тъжителя.

Тук следва да се отбележи ,че въззивната инстанция не споделя възражението на защитата,че липсват изложени мотиви от страна ЯРС, на основание какви писмени 3 доказателства, съдът е установил характера на телесното увреждане на частния тъжител, като такова по смисъла на чл.130,ал.1 от НК, а не като такова по смисъла на чл.130,ал.2 от НК.

В случая районният съд е приел ,че констатираните увреждания са причинили на тъжителя временно разстройство на здравето, неопасно за живота и извода на съда, че се касае именно за временно разстройство на здравето, неопасно за живота кореспондира на приложеното по реда на чл.283 от НПК като писмено доказателство съдебномедицинско удостоверение,в което са очертани признаците на престъпление по чл.130,ал.1 от НК.

Правилно е прието, че деянието е извършено при пряк умисъл, като подс. И. е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и ги е целял. Същият е съзнавал, че с нанасянето на удар с юмрук в лицето на пострадалия неизбежно ще настъпят телесни увреждания за него.

Във връзка с доводите от страна на защитата, че подсъдимият е действал при условията на неизбежна отбрана, въззивният съд намира за необходимо да посочи, че същите се явяват неоснователни с оглед установената фактическа обстановка и липсата на данни за нападение от страна на тъжителя.За да бъде деянието му извършено в условията на неизбежна отбрана е необходимо подсъдимия да е проявил активни действия извършени с цел да защити себе си или другиго от непосредственото противоправно нападение на тъжителя. В случая съдът намира за безспорно установено на първо място, че пострадалият не е нападнал и ударил пръв подс.И., както твърди свид.Т., поради което и по отношение на него не може да намери приложение института на неизбежната отбрана или превишаване на нейните предели.