Решение № 4440 от 26.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4440 гр. София, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Гергана В. Недева Въззивно гражданско дело № 20261100506285 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника ЗАД „Алианц България Живот“ АД срещу Разпореждане за разноски изх. № 9331/24.03.2026 г., по изп. дело № 20269210400358 по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 921 в КЧСИ, с което е отказано да се намали адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя по делото, което е претендирано като разноски по изпълнението в размер на 1300 евро до определения в Наредбата за възнагражденията за адвокатската работа, минимален размер от 200 лв. (102,26 евро). Моли съда да го отмени като незаконосъобразно в частта над 200 лв. до признатия такъв от 1300 евро. Длъжникът претендира да му се присъдят съдебни разноски за настоящото производство в размер на 200 лв. (102,26 евро) за което представя Списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът по жалбата - взискателят К.Д.Н., оспорва същата. Счита, че уговорения размер на адвокатското възнаграждение е реално заплатен, за което са представени доказателства, а от друга страна същото не е прекомерно, с оглед материалния интерес и обема на извършените действия от страна на адвоката в хода на изпълнението.

Софийският градски съд, IV-А въззивен състав, като обсъди наведените оплаквания в жалбата и представените доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена в рамките на 2-седмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, считано от връчване на разпореждането, депозирана е от надлежна страна и срещу акт от категорията на обжалваемите, а разгледана по същество е частично основателна.

1

При своевременно направено възражение за прекомерност, съобразно препращането на чл. 78, ал. 5 ГПК, възнаграждението за адвокат или юрисконсулт може да се намали. В тази връзка следва да се извърши преценка на критериите по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата, а именно 1. фактическата и правна сложност на случая; 2. засегнатия интерес;

3. условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им; както и 4. квалификацията, опита и специализацията на адвоката. По аналогия може да се съобрази, но не е задължително за съдилищата, нито обвързващ минимума по Наредба № 1/2004 г., ВАР, служеща за ориентир при определяне на справедлив размер, съобразно мотивите на решение на СЕС от 25.01.2024 г., втори състав, дело С-438/22.

Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредбата, за защита по изпълнително дело, възнаграждението за неговото образуване е 200 лв. (102,26 евро).

Според чл. 10, т. 2 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1 000 лв. - 200 лв. или 102,26 евро за вземания над 1 000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7. Следва да се има предвид, че кумулирането на възнагражденията, дължими в двете самостоятелни хипотези на т. 1 и т. 2, предпоставя извършването от пълномощника на такива действия за събиране на вземанията в изпълнителното производство, които следват действията му по образуване.

В настоящия случай изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя К.Н., подадена чрез пълномощника й адв. И.Т. от САК, на 23.022026 г., с която взискателя е поискал ЧСИ П., на осн. чл.426 от ГПК да образува ИД, възложил е на осн. чл.18 от ЗЧСИ да избере способите на изпълнение за събиране на сумите по Изпълнителен лист № 154/17.02.2026 г., издаден по гр.д. № 755/2024 г. по описа на СГС и да присъди и събере сторените в изпълнителното производство разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение, заплатено на пълномощника на взискателя от 1300 евро. Към молбата взискателя е приложил ИЛ, адвокатско пълномощно и документ за заплатеното адвокатско възнаграждение – ДПЗС от 23.02.2026 г.

От изпълнителното производство се установява още, че в срока за доброволно изпълнение, след получаване на ПДИ, длъжникът не е предприел плащане, но е подал възражение срещу претендираните от взискателя разноски, като е счел платеното адвокатско възнаграждение от последния за прекомерно и е поискал неговото намаляване.

В срока за становище по това възражение, взискателя Н., чрез адв. Т. е депозирала писмено такова, в което освен аргументи защо не намира за основателно възражението на длъжника срещу претендираните разноски, е поискал ЧСИ да предприеме действия за принудително събиране на вземането му, с оглед липсата на доброволно изпълнение от длъжника, като е посочил за предпочитан способ, налагане на запор върху банковите сметки на длъжника. Видно от изпълнителното дело, запор е бил наложен, а след налагането му, длъжникът е представил доказателства за плащане на сумата от 35 529,09 евро (виж преводно нареждане от 06.04.2026 г.). В срока за становище по частната жалба подадена от длъжника, взискателя Н., чрез адв. Т. е подала отговор на частна жалба /вх. № 25073/26.05.2026 г. по описа на ЧСИ П./, в който изложил аргументи за неоснователност на жалбата, вкл. и по искането за присъждане на разноски за настоящото производство, каквито не се дължали.

Други действия във връзка с изпълнението, вкл. извършвани с цел удовлетворяване на паричните вземания, от страна на взискателя и ЧСИ не са извършвани.

Съдът, като съобрази ниската степен на фактическа и правна сложност на изпълнителното дело и обема на реално извършените действия по процесуално представителство, защита и съдействие от страна на пълномощника на взискателя, при приложение на критериите по чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 36, ал. 3 ЗА, намира, че възражението 2 за прекомерност е частично основателно. Претендираното адвокатското възнаграждение от 1300 евро, действително следва да се намали, макар и не до нормативния минимум по чл. 10, т. 1 от Наредбата от 200 лв. (102,26 евро).

Съдът отчита, че освен молбата за образуване на изпълнителното дело, която има формален характер, от името на взискателя са подавани още молби, вкл. с искане за прилагане на изпълнителен способ „запор“ за събиране на вземанията му, както и становища във връзка с депозираните от длъжника възражение и частна жалба срещу Разпореждането на ЧСИ по разноските. Обемът на извършените от адвоката – пълномощник на взискателя действия по защита и съдействие действително не е голям, но същия е достатъчен да обоснове възнаграждение над минимално предвиденото такова по чл.10, т.1 от Наредбата за ВАР от 200 лв. (102,26 евро).

Съдът намира, че справедлив размер на дължимото адвокатско възнаграждение, кореспондиращ както с фактическата и правна сложност на делото, така и с обема на извършената работа е сумата от 400 лв. (204,52 евро) до който размер Разпореждането на ЧСИ по разноските ще следва да се потвърди, съответно за разликата до пълния признат размер на разноските от 1300 евро, същото ще следва да се отмени.

В заключение, Разпореждане по разноските № 9331/24.03.2026 г. по ИД № 20269210400358 по описа на ЧСИ С.П., с което се отказва намаляване на определените разноски по изпълнението, в частта за адвокатското възнаграждение заплатено от взискателя в изпълнителното производство, следва да се отмени като незаконосъобразно в частта на признатите разноски за сумата над 400 лв. (204,52 евро) и вместо него да се постанови намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение за разликата над 204,52 евро до пълния определен размер от 300 евро. В този смисъл, жалбата е частично основателна.

В съдебното производство, жалбоподателят е претендирал разноски, но такива не му се следват, каквото становище е заявил и взискателят К.Н., в подадения от пълномощника й адв. Т., отговор на ЧЖ.

Отговорността за разноски в исковото производство се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е образувано по повод жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител, която жалба е частично уважена. Страните по изпълнителното производство, които са страни и по настоящото съдебно производство във вр. с осъществявания от съда контрол върху актовете и действията на ЧСИ, в частност взискателя не следва да се счита, че е дал повод за съдебното производство, доколкото с претендираните от него разноски по изпълнението същия единствено е реализирал гарантираното си от закона право на разноски по изпълнението, а жалбата е срещу действията на ЧСИ, с което се отказва да се намалят същите като прекомерни.

Тук следва да се отбележи, че искането с което понастоящем е сезиран съда е аналогично на това в производството по чл. 248 от ГПК, когато страната иска присъждане на разноски в производство по чл. 248 от ГПК, образувано по искане за изменение на решението в частта за разноските, включително и за въззивно обжалване.

В съдебната практика на ВКС ( виж Определение № 493/ 26. 10. 2016г. по гр. д. № 4088/ 2016г. на 4-то гр. отд. на ВКС; Определение № 683/ 21. 12. 2015г. по ч. гр. д. № 5089/ 2015г. на 3-то гр. отд. на ВКС; Определение№ 296/ 15. 08. 2017г. по ч. гр. д. № 1758/ 2017г. на 3-то гр. отд. на ВКС; Определение№ 114/ 20. 05. 2016г. по ч. гр. д. № 1847/ 2016г. на 2-ро гр. отд. на ВКС; ) еднозначно се приема , че производството по чл. 248 от ГПК няма самостоятелен характер. Приема се , че това производство представлява продължение на съответното производство (първоинстанционното или въззивно ), което има за предмет правилното определяне на разноските в съответната инстанция. Нито една от страните по спора не е дала повод с поведението си за образуване на производството по чл. 248 от ГПК.

Приема се, че е недопустимо в производството по чл. 248 от ГПК да се кумулират нови 3 задължения за разноски на страните, т.е. «в процеса относно разноските» , в който процес, нормата на чл. 81 от ГПК не следва да се прилага. Съдилищата трайно и безпротиворечиво приемат, че това противоречи както на целта на закона, така и на института по чл. 78, ал.2 от ГПК.

Ето защо, в този случай, взискателя не следва да носи отговорност за евентуално сторените от насрещната страна допълнителни съдебни разноски, вкл. заплатено/дължимо адвокатско възнаграждение на нейния представител, поради което такива не се дължат.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

РЕШИ:

О Т М Е Н Я по жалба на длъжника ЗАД „Алианц България Живот“ АД Разпореждане за разноски изх. № 9331/24.03.2026 г., по изп. дело № 20269210400358 по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 921 в КЧСИ, с което се отказва редуциране на адвокатския хонорар, минимално определен съгласно Наредба ВАР, за разликата над 204,52 евро до пълния определен размер от 1300 евро, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК разноските за адвокатско възнаграждение, които се следват на взискателя в изпълнителното производство за оказаната му правна защита и съдействие по делото от пълномощника му адв. И.Т. от САК, до размер от 204,52 евро.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгл. чл.437, ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4