Решение № 70 от 07.03.2022, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Перник, 07.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ Гражданско дело № 20211700100101 по описа за 2021 година

Предявен е иск от Д. С. Д. срещу ЗАД „Алианц България“ АД за осъждане на последното да му заплати сумата от 14 300 евро, представляваща главница по застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че за времето от 20:00 часа на 14.07.2020 г. до 12:30 часа на 15.07.2020 г. в гр. ***, ж.к. „***“, пред блок ***, неизвестен извършител противозаконно е отнел собственият на ищеца лек автомобил марка „Волво“, модел „С 60“, рег. № ***, рама № ***. Твърди, че за противозаконно отнетият лек автомобил бил застрахован при ответника по сключена автомобилна застраховка „Каско на МПС“, по застрахователна полица № ***, с клауза „Пълно каско“, срок на действие от 00:00 часа на 20.07.2019 г. до 24:00 часа на 19.07.2020 г., оценен за застрахователна сума в размер на 14300 евро. Сочи, че на датата на сключване на договора, бил заплатил в брой дължимата първа вноска от застрахователната премия в размер на 244,48 евро, направен бил оглед на МПС, като договорът е влязъл в сила и е породил своето действие.

Поддържа, че незабавно след узнаване за извършеното престъпление на 15.07.2020г. ищецът е уведомил органите на полицията, както и ответника, представил пред последния уведомление за щета по застраховка „Каско“ на МПС, както и всички останали документи във връзка с настъпилото застрахователно събитие, а по-късно представил и постановление от 11.09.2020 г. от СРП за образуване на досъдебно производство № 1262/2020 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр. № 26072/2020 г. по описа на СРП, за това че на 15.07.2020г. било 1 образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за противозаконно отнемане на застрахования автомобил, но въпреки това, на 09.02.2021 г. получил писмо от ЗАД „Алианц България“, с което го уведомили, че отказват изплащане на застрахователно обезщетение по щетата за кражба на автомобила.

Твърди още, че към датата на предявяване на иска, ответникът не му е заплатил застрахователно обезщетение за настъпилото застрахователно събитие. Ищецът е направил искане спорът да се разгледа по реда на Глава ХХII от ГПК, като счита, че са налице изискванията на чл.365 от ГПК. Към исковата молба са представени писмени доказателства, които са приети и приложени по делото.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника ЗАД „Алианц България“, с който искът е оспорен по основание и размер. В отговора се възразява, че твърдяното събитие не е настъпило по начина, описан в исковата молба, като се твърди, че не са налице предпоставките за изплащане на застрахователно обезщетение по общите и Специални условия, неразделна част към застрахователния договор. В отговора се поддържа липса на доказателства по т.88.4.1 от общите условия и т.5 и т.8 от Специалните условия, които били неразделна част от застрахователния договор по имуществена застраховка „Каско“ и в този смисъл твърди, че ищецът не е изпълнил задълженията си по договора, което било довело до отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. Твърди, че съгласно КЗ застрахованият бил длъжен да не извършва действия, с които увеличава поетия от застрахователя риск и да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, което ищецът не бил изпълнил. В отговора оспорва техническата изправност на застрахования автомобил, като твърди, че ищецът не е изпълнил задължението си да представи валиден годишен технически преглед, който бил изтекъл на 09.07.2020 г. Сочи, че тези обстоятелства представлявали неспазване на установените технически и технологични норми за експлоатация и било значително с оглед интереса на застрахователя, тъй като препятствало преценката за техническата му изправност и възможността за оценка на действителната стойност на МПС, към датата на събитието. В отговора е оспорен и иска по размер, който ответникът счита за завишен и неотговарящ на действителната стойност на вредите, към датата на настъпване на твърдяното застрахователно събитие. Оспорена е и претенцията за законна лихва. По изложеното в отговора на исковата молба, ответника моли съда да постанови решение, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, а в случай, че иска се приеме за основателен, моли същият да бъде намален, като се отчете действителната стойност на МПС към датата на събитието, като им се присъдят и направените по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да се произнесе по същество.

2

Относно искането на ищеца предявеният иск да се разгледа по реда на Глава ХХII от ГПК, настоящият състав счита същото за неоснователно, тъй като ищецът е физическо лице, застрахован по застраховка „Каско“ и като страна по договор за услуга се явява потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. В този смисъл са мотивите към т.6 от Тълкувателно решение № 1/2014 от 23.12.2015 г. по тълк.д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС. Съгласно разпоредбата на чл.113 от ГПК, исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния, като образуваните дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес.

В съдебно заседание ищецът е заявил, че не поддържа иска за главница за сумата от 1430,00 евро, но е заявил, че не се отказва от иска, нито го оттегля в тази негова част.

Поради това и съдът намира, че следва да се произнесе с изричен диспозитив по целия размер на иска.

По основателността:

Не се спори, а и от представените по делото доказателства съдът намира за безспорни между страните на следните факти:

Ищецът Д.Д. е собственик на лек автомобил марка „Волво“, модел „С 60“, с рег. № ***, рама ***, което се установява от представените заверени копия на свидетелство за регистрация част І и ІІ.

Между Д.Д., в качеството му на застрахован, и ЗАД „Алианц България“, в качеството му на застраховател, е налице валидно облигационно правоотношение, възникнало въз основа на сключен застрахователен договор по застраховка „Каско на МПС“ с клауза „Пълно каско“, застрахователна полица № ***, със срок на действие от 00:00 часа на 20.07.2019 г. до 24:00 часа на 19.07.2020 г. Застрахователната стойност на автомобила е определена в размер на 14 300 евро. Този факт е приет за безспорен по делото с Определение № 341 от 27.04.2021г. Въз основа на този договор, застрахователят е поел задължение да изплати застрахователно обезщетение на застрахования при настъпване на покрит застрахователен риск, а застрахованият от своя страна е длъжен да заплати застрахователна премия, както и да пази застрахованото имущество. Като покрит риск по договора в т.7.1.5 от Общите условия и т. 6 от Специалните условия изрично е включен рискът „Кражба на цяло МПС“.

През периода от 20,00 часа на 14.07.2020 г. до 12,30 часа на 15.07.2020г. в гр.***, ж.к.

„***“ пред бл.***, е отнет автомобилът на ищеца от неизвестно лице. Ищецът е установил липсата на автомобила около обяд на 15.07.2020 г., като незабавно е уведомил органите на 06 РУ при СДВР, като е образувано ДП № 1262/2020 г., а в последствие – пр.пр. № 26072/20 г. по описа на Софийска районна прокуратура за извършено престъпление по чл.346, ал.1 НК. Наказателното производството е спряно, а досъдебното производство е изпратено на 06 РУ при СДВР за продължаване на разследването. Тези обстоятелства са обективирани в Постановление от 11.09.2020г. на Софийска районна прокуратура и в Удостоверение от 3

22.01.2021 г. на 06 РУ при СДВР.

Ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие на 17.07.2020 г., което се установява от представената и приета по делото преписка, по заведената щета № *** в ответното дружество. Видно от съдържанието на преписката, Д. е попълнил въпросник, предоставен му от управление „Ликвидация на щети“ към ЗАД „Алианц България“, в който е изложил обстоятелствата, при които е настъпило събитието, отговорил е на поставени въпроси и е предал намиращите се у него два броя ключове от процесния автомобил. С писмо с изх. № 2-101-4101-241 от 28.07.2020 г. ответното дружество е изискало от ищеца Д. да представи допълнително изброени документи, като същият ги е представил.

С писмо с изх. № 2-101-4101-1708 от 09.02.2021 г. ЗАД „Алианц България“ е уведомило Д., че отказва да изплати обезщетение по заведената от него щета. В мотивите си, дружеството посочва, че Д. не е спазил свое договорно задължение да уведоми застрахователя своевременно, а именно в рамките на 25 часа от настъпване на застрахователното събитие.

В хода на производството по делото са изслушани и приети съдебно-автотехнически експертизи, които са отговорили на поставените въпроси от страните.

Видно от заключението по съдебна автотехническа експертиза (САТЕ), изготвена от вещото лице Е.З., въз основа на резултатите от извършените проучвания, експертът е определил средна пазарна стойност на процесния автомобил към м.Юли 2020 г. в размер на 16 200,00 лв. Във връзка с поставеният втори въпрос относно това, дали представените пред застрахователя два броя заключващи устройства (ключове) са от процесния автомобил, вещото лице е извършило консултация с оторизиран представител на марката автомобили “Волво“. Експертът е установил, че двата персонални комуникатора (ключовете) са именно от л.а. марка „Волво“, модел „С 60“, с рама ***. Заключението на експертът е оспорено от процесуални представител на ищеца, като е поискано допускането на повторна САТЕ, която да бъде съобразена с точната дата на застрахователното събитие.

В изготвената повторна САТЕ, вещото лице В.Д., е посочило, че средната пазарна стойност на л.а. марка „Волво“, модел „С 60“, е в размер на 22 528,00 лв., като е уточнило, че към момента на изготвяне на заключението, не са били налични оферти за автомобили, идентични с процесния, поради което като аналог са използвани оферти за автомобили с друга година на производство и различно оборудване. Именно поради това, процесуалният представител на ответното дружество е оспорил заключението и по негово искане е допуснато изслушването на допълнителна САТЕ.

От заключението по допълнителната САТЕ, изготвена от вещото лице В.Д., се установява, че към датата на застрахователното събитие процесният автомобил е бил на 9 години, 11 месеца и 25 дни след пускането му в експлоатация. Експертът е установил, че с оглед стойността на лекия автомобил към датата на първата регистрация и обичайното годишно овехтяване на автомобила, то средната му пазарна стойност към датата на 4 настъпване на застрахователното събитие възлиза на 19 844,00 лв.

Съдът намира, че следва да кредитира оценката дадена именно по допълнителната САТЕ, изготвена от вещото лице В.Д. доколкото същата е направена към момента на настъпване на застрахователното събитие, като вещото лице се е съобразило с възраженията на страните при ползваните аналози.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.343, ал.1 от КЗ, с договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума.

Съдебната практика приема, че задължението на застрахователя да изплати дължимото застрахователно обезщетение възниква само и доколкото застрахованото имущество е унищожено или повредено от настъпване на застрахователното събитие.

От гореизложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установено, че за периода от 20,00 часа на 14.07.2020 г. до 12,30 часа на 15.07.2020г. в гр.***, ж.к. „***“ пред бл.***, процесният автомобил „Волво“, модел „С 60“, с рег. № ***, собственост на ищеца, е отнет от неизвестно лице. Между страните е безспорно още, че към този момент е съществувала валидна облигационна връзка помежду им въз основа на сключен договор за застраховка „Каско на МПС“, обективирана в застрахователна полица № ***, със срок на действие от 00:00 часа на 20.07.2019г. до 24:00 часа на 19.07.2020 г. Установено е, че към датата на подаване на исковата молба – 23.02.2021г. не е установено местонахождението на процесния автомобил, нито извършителят на деянието. Поради това и съдът намира, че в резултат на кражбата са причинени имуществени вреди на ищеца.