Решение № 371 от 07.04.2025, Административен съд - Монтана
- Съд
- Административен съд - Монтана
- Дело
- Административно дело 88/2025
- Вид
- Решение № 371
- Подписан
- 07.04.2025
- В сила
- 23.04.2025
- Състав
- Соня Камарашка
Цитирани разпоредби
- чл.137 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.138, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал.2, предложение второ · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 174 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.226, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.239,т.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.42 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 92 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 10 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 108, ал. 1, т. 3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 10, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 114, ал. 2, т. 2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 114, ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 117 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" · Кодекс за социално осигуряване
- чл.117, ал.1, т.2, б. "е" · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 117, ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.118, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 11, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 145 и сл. · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 4 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.4, ал.1, т.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 4а, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 54а · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 54а, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 54в, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 54л · Кодекс за социално осигуряване
- чл.5, ал.4 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 5, ал. 4, т. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- § 1, ал. 1, т. 3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 62, ал. 5 · Кодекс на труда
- чл. 71, ал. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 371
Монтана, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Монтана - I състав, в съдебно заседание на първи април две хиляди двадесет и пета година в състав:
Съдия:
СОНЯ КАМАРАШКА
При секретар АЛЕКСАНДРИНА АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдия СОНЯ КАМАРАШКА административно дело № 20257140700088 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118, ал.3 във вр. ал.1 от Кодекс за социално осигуряване (КСО), във вр. с чл. 145 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК).
Образувано е по повод подадена жалба от Е. М. И., [населено място], [жк] [адрес] против Решение № 2153-11-48 от 22.12.2022 г. издадено от Директора на ТП на НОИ – гр. Монтана, с което жалбата му е приета за неоснователна и са потвърдени следните разпореждания, издадени от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Монтана:
- Разпореждане № 111-00-559-2 от 18.11.2022г., с което е отменено разпореждане № 111-00-559-1/28.03.2022 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) за периода 21.03.2022г. – 20.03.2023 г.;
- Разпореждане № 111-00-559-3/18.11.2022г., с което е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО;
- Разпореждане № 111-00-559-4 от 18.11.2022г., с което на жалбоподателя е разпоредено да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 21.03.2022 г. до 31.10.2022 г. в размер на 5610,22 лева – главница.
С Решение №1887/26.02.2025г. по адм. Дело №6630/2024г. по описа на ВАС в производство по реда на чл.239,т.1 от АПК по искане на жалбоподателя и представено удостоверение от ТП на НОИ – Монтана изх.№1023-11-58#1 от 27.05.2024г. е отменено Решение №258 от 29.05.2023г. по адм. Дело №59/2023г. по описа на АС – Монтана и делото е върнато за разглеждане от друг състав на съда от стадия на първото по делото съдебно заседание.
В жалбата се твърди упражняване на трудова дейност, поради което са налице правата и на „осигурено лице“, което има право да получава парично обезщетение за безработица. Работил е в „Ел Ел Билд 2021“ ЕООД в периода от 01.10.2021г. до 21.03.2022г., като подписал трудов договор с търговското дружество на 01.10.2021г. на длъжност „Координатор дейности“ на пълно работно време от 8,00 часа, за което му е предоставено и уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ. Излага доводи, че извършвал периодични проверки за регистрацията на ТД и подаване на данни за осигуряване в НАП, каквито имало. Поради намаляване на работата в предприятието, заедно с други негови колеги, бил освободен на 21.03.2022г. в изпитателния срок на трудовия си договор, на основание чл. 71, ал. 1 от КТ. След освобождаването подал заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица в Бюрото по труда на 22.03.2022 г., като декларирал прекратено правоотношение с „Ел Ел Билд 2021“ ЕООД, считано от 21.03.2022 г. От НОИ било издадено разпореждане № 111-00-559-1 от 28.03.2022г., с което му е отпуснато обезщетение за безработица за периода от 21.03.2022 г. - 20.03.2023 г. в размер па 36,43 лева дневно. В края на месец ноември получил трите оспорени разпореждания, като единствено разбрал, че с писмо с изх. № 33-00-123/02.11.2022 г. на ТД на НАП – Велико Търново, офис Монтана е получена информация за извършена проверка на „Ел Ел Билд 2021“ ЕООД, за която е съставен Констативен протокол № 04001222060423-073-001/04.08.2022 г., с който е установено, че търговското дружество реално не е извършвало дейност. Твърди, че реално той е извършвал трудова дейност за посочения период от 01.10.2021 г. до 21.03.2022 г., с изключение на времето, в което поради временна нетрудоспособност бил в болничен. Сочи, че в решението са налице противоречиви мотиви, тъй като е посочено, че от търговското дружество „Ел Ел Билд 2021“ ЕООД са подавани декларации образец 1 и образец 6, като в същото време се приема, че търговското дружество има задължения в размер на 117 891лева, а от друга страна се твърди, че търговското дружество не е извършвало дейност и работниците нямат осигурителни права, което работника няма как да провери. Извършената проверка от НАП е проведена без негово знание и участие, но реално е извършвал трудова дейност и е получавал заплата, поради което издаването на административните актове е при превратно упражняване на права от НОИ и издаването им в противоречие с материално правни разпоредби и с целта на закона.
В съдебно заседание жалбоподателя се явява лично и с надлежно упълномощения адвокат С. Т. от АК - Монтана, поддържа жалбата си по доводи изложени в нея, като ангажира писмени доказателства за доказване на твърденията си, че Е. И. реално е упражнявал трудова дейност. Подробни доводи развива в представена по делото писмена защита. Моли да се отмени оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Монтана и потвърдените с него разпореждания. Претендира разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК, както за настоящата инстанция, така и пред ВАС.
Ответникът по оспорването Директора на ТП на НОИ Монтана, се представлява от надлежно упълномощения юрисконсулт Р. К., която в подробно писмено становище оспорва жалбата и моли за потвърждаване на обжалвания административен акт, тъй като от събраните от административния орган доказателства и представените в съдебно заседание, не се установява реално осъществяване на трудова дейност. Наличието на възникнало трудово правоотношение не е свързано с осигурително такова, което е водещо при определяне правата на лицето по КСО. Претендира юрисконсултско възнаграждение и депозира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Административен съд - Монтана, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, прие за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14 /четиринадесет/ - дневен срок от получаването му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение, който в 7 /седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда. В настоящия случай, оспореното решение е изпратено на жалбоподателя по пощата с обратна разписка и е получено на 05.01.2023г., видно от л.21 от Адм. Дело №59/2023г. делото, като жалбата е подадена чрез административния орган, чиито акт се оспорва, до Административен съд – Монтана, на 19.01.2023 г., регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – град Монтана с Вх.№ 2103-11-1, т.е. следва да се приеме, че същата е подадена в законноустановения срок по чл. 118, ал.1 КСО, респ. в чл. 149, ал.1 АПК. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, в предвидената от закона писмена форма и от лице - надлежна страна, която е адресат на акта, с който се засягат негови законни права и интереси и която с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.
От фактическа страна, от събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
Жалбоподателят Е. М. И. на 22.03.2022 г. е подал заявление № 510-286/22 03 2022 г. /л. 35 от Адм. Дело №59/2023г. / за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО, като е декларирал прекратено правоотношение с „Ел Ел Билд 2021“ ЕООД считано от 21.03.2022 г.
Във връзка със заявлението от ТП на НОИ – Монтана е издадено разпореждане № 111-00-559-1 от 28.03.2022 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 във вр. чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО за отпускане на парично обезщетение за безработица за периода 21.03.2022 г. – 20.03.2023 г., в размер на 36,43 лв. дневно, видно от л. 32 по Адм. Дело №59/2023г. За периода от 21.03.2022г. до 31.10.2022 г. на жалбоподателя е изплатена сума в общ размер 5610,22 лв.
Във връзка с осъществен контрол по изплащане на суми от фондовете на ДОО е подаден сигнал до ТД на НАП – Велико Търново по отношение спазването на данъчното и осигурителното законодателство. При извършена проверка от контролните органи на НАП, резултатите обективирани в констативен протокол, е установено, че за периода от октомври 2021 г. до август 2022 г. „Ел Ел Билд 2021“ ЕООД, не е извършвало търговска дейност, а са подавани данни с декларации образец № 1 и № 6, като не са внасяни дължимите осигурителни вноски. Общо задълженията за задължителни осигурителни вноски са в размер на 173490.53 лв. От полученото писмо от ТД на НАП – Велико Търново, офис Монтана с изх. № 33-00-123/02.11.2022 г. /л. 51 от Адм. Дело №59/2023г./ е посочено, че търговското дружество „Ел Ел Билд 2021“ ЕООД няма имущество, което да обезпечава задълженията, няма декларирани и открити банкови сметки, няма регистрация по ЗДДС, няма регистрирани фискални устройства. При проверката не е установено реално осъществяване на дейност от страна на задълженото лице, няма получавани и осъществявани доставки към лица, регистрирани по ЗДДС. Не са представени ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2020 г. и 2021 г., единствено са подадени декларации обр. 1 и обр. 6, като е декларирана дейност с НКИД 7830 – „Други дейности по предоставяне на работна ръка“. Всички декларирани задължения по фондове на ДОО и данък по чл. 42 от ЗДФЛ не са внасяни в бюджета.
С Протокол № 1793483/05.12.2022 г. съставен от органите на ТД на НАП – Велико Търново, офис Монтана /л. 147-151 от Адм. Дело №59/2023г./ са снети обяснения от управителя на „Ел Ел Билд 2021“ ЕООД Л. Д. П., който собственоръчно е отговорил общо на 45 въпроса във въпросен лист, касаещи дейността на търговското дружество, от които отговори се установява, че същият не е регистрирал фирмата, не знае нищо за нейната дейност, само е получил 150 лв. при нейното прехвърляне от непознат мъж.
Съгласно Протокол № П-04001222160224-073-001/12.12.2022 г. на органите на ТД на НАП – Велико Търново /л. 82-90 от Адм. Дело №59/2023г./, управителят на „Ел Ел Билд 2021“ ЕООД е управител и на значителен брой други търговски дружества, последните изрично изброени в Протокола.
С Разпореждане № 111-00-559-2 от 18.11.2022 г. издадено от Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Монтана, на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено разпореждане № 111-00-559-1/28.03.2022 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО на Е. М. И.. Като фактическо основание за взетото решение е посочена получената информация, при извършена от ТД на НАП – Велико Търново, офис Монтана проверка на търговското дружество, за което е съставен констативен протокол и от която проверка се установява, че същото реално не е осъществявало дейност, поради което и е налице неоснователност на подадените данни за осигуряване на работници и служители.
С Разпореждане № 111-00-559-3 от 18.11.2022 г., издадено от Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Монтана, на основание чл. 54ж, ал. 1, във вр. чл. 10 от КСО е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО като е посочено, че търговско дружество „Ел Ел Билд 2021“ ЕООД реално не е осъществявало дейност, поради което и за Е. М. И. не е възникнало задължение за осигуряване при този осигурител, т.е. не е осигурено лице по см. на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО.
С Разпореждане № 111-00-559-4 от 18.11.2022 г., издадено от Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Монтана, поради получени нови данни, които имат значение за определяне правото, размера и срока на изплащане, на основание чл. 114, ал. 3, във вр. чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, на жалбоподателя е разпоредено да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 21.03.2022 г. до 31.10.2022 г. в размер на 5610,22 лв. – главница. Като фактическо основание е отразено, че въз основа на извършена от контролните органи на НАП проверка е установено, че търговско дружество „Ел Ел Билд 2021“ ЕООД реално не е осъществявало дейност, поради което подадените данни за осигуряване на работници и служители са неоснователни и за Е. М. И. не е възникнало задължение за осигуряване при този осигурител, т.е. не е осигурено лице по см. на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. В тази връзка по см. на чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО на жалбоподателя неправомерно е било изплатено парично обезщетение за безработица за периода от 21.03.2022 г. до 31.10.2022 г. Добросъвестно получените суми подлежат на възстановяване без лихва до изтичане на срока за доброволно изпълнение.
Разпечатката съдържа 29 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a17f7b74-8398-4794-937e-9acb5c526bb7