Решение № 3718 от 29.11.2022, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3718 гр. Варна, 29.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №

20223110105228 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е образувано по предявена искова молба с правно осн. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД с материален интерес общо 866,85 лв.С предявените ОСИ ищцовата страна цели да бъде установено със СПН съществуването на паричните вземания, за които заповедния съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.Видно от материалите по заповедното дело, инициирало исковия процес, със Заповед № 7316/30.12.2021 г.за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по частно гражданско дело № 18273 по описа на ВРС за 2021 г., XLII - ри състав е разпоредил длъжникът И. А. А., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Кредитора „Т. - П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Й. В. - Изпълнителен директор, чрез пълномощника юрисконсулт Ц. В., сумата от 778,16 лв. (седемстотин седемдесет и осем лева и шестнадесет стотинки), представляваща дължима главница за доставена и незаплатена топлинна енергия, както и услуга „ дялово разпределение “ за периода от 01.04.2019 г. до 31.10.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в ***; сумата от 88,69 лв. (осемдесет и осем лева и шестдесет и девет стотинки), представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 04.06.2019 г. до 02.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 08.12.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410 от ГПК, вземане, произтичащо от следните обстоятелства: Доставена и незаплатена топлинна енергия, както и услуга „дялово разпределение“ за периода от 01.04.2019 г. до 31.10.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в ***.

Ищцовото дружество обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения в обстоятелствената част на исковата молба: Твърди се от ищцовото дружество, че е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против И. А. А., ЕГН **********, с адрес ***. С Разпореждане постановено по ч.гр.д. № 202131101182873/2021 г. по описа на ВРС било уважено искането на ищцовото дружество за издаване на заповед за изпълнение против длъжника, като заповедта била връчена на последния по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, с оглед на което и съдията докладчик указал на заявителя /сега ищец/, че има възможност да предяви иск относно вземането 1 си в 1 м. срок, като довнесе дължимата се държавна така. Въз основа на горните твърдения, ищцовото дружество мотивира правния си интерес от предявяване на специалния положителен установителен иск против И. А. за консумирана и незаплатена от него топлинна енергия за негов топлоснабден имот, представляващ апартамент, находящ се в ***, абонатен номер ***.

Основанията, обстоятелствата и фактите, твърдени от ищцовото дружество, въз основа на които произтичало вземането, изложени в исковата молба са следните: Като собственик на топлоснабден имот , находящ се в гр.Варна, ответникът бил клиент на топлинна енергия за битови нужди , по смисъла на чл. 153 , ал.1 от ЗЕ / изм. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ „ Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия „ /, поради което и за ответника важали разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката . Ищцовото дружество цитира и нормата на чл.150 , ал.1 от ЗЕ / изм. ДВ, бр.54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /“ Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия , предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране към Министерски съвет.“ Съгласно ал.2 ,,същите влизали в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия , без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите, сочи още ищеца . Ищецът твърди , че Общите условия от 2007 г. били публикувани във вестник „ Нощен труд „ от дата 13 - 14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“ ,бр.239/13.12.2007 г., като с тях се регламентирали търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството - правата и задълженията на двете страни , редът за измерване , отчитане и разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията др. В раздел VII от ОУ „ Заплащане на топлинна енергия „ бил определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия в т.ч. и ответника, били длъжни да заплащат месечните дължими суми в размера посочен в ежемесечно получаваните фактури най -късно до края на текущия месец, следващ месеца за доставка на топлинна енергия . С изтичане на последния ден от месеца, твърди ищецът, че ответникът изпаднал в забава , като на основание чл. 31 , ал. 6 от ОУ ежедневно била начислявана законна лихва върху дължимата сума.Ищецът в исковата си молба моли съда да приеме като доказателство по делото приложената към исковата молба справка - извлечение по пера, формиращи задължението за главница , както следва: 1. Цена на топлинна енергия - според таблица извлечение по пера. 2.Сума за отопление с ИРУ, изчислена за периодите посочени в петитума на исковата молба - 0,00 лв.3.Сума за отопление без ИРУ за периодите посочени в петитума на исковата молба в размер на 352,11 лв.4.Сума за топлинна енергия , отдадена от сградната инсталация, начислена за същия период от време в размер на 416,23 лв. 5.Сума за битово горещо водоснабдяване / БГВ/ , начислена за периодите , описани в приложението - 0,00 лв.б.Суми за услуга дялово разпределение в общ размер от 9,82 лв., начислени за периодите, подробно описани в приложението; 7.Корекции - 0,00 лв.Изрично е заявено от ищеца, че в имота на ответника има монтирани измерващи уреди както следва : 0 бр. водомери за БГВ, 0 бр. уреди ИРУ и щранг - лира в баня.Ответникът, твърди ищецът, че било видно от приложеното в заповедното дело извлечение от сметка за абонатен номер *** , че използвал доставяната от ищцовото дружество топлинна енергия, но не погасил задължението, поради което и в законовия срок ищецът предявява и специалния си положителен установителен иск с посоченото по-горе искане по см. на чл. 127, ал. 5 ГПК. Обективирано е изрично искане за присъждане на разноските по делото, както и по заповедното производство.В подкрепа на твърденията и искането си ищецът е направил доказателствени искания.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът по делото И. А. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез особения си представител адв. Д. Й. Д. от АК - Варна, с адрес за призоваване:

***, телефон за връзка: ***, изразява следното становище по предявената искова молба :Ответникът , чрез особения си представител, намира предявената искова претенция от „Т. - П.“ АД срещу И. А. А., за допустима, но изцяло неоснователна, поради което и желае да бъде отхвърлена. Съображенията на ответника за това са следните:Ответникът оспорва изцяло предявените искове по основание и размер, намирайки ги за неоснователни. Оспорва се и 2 обстоятелството, че на ответника И. А. А. му е предоставено и надлежно отчетено фактурираното количество топлинна енергия, както й че през процесния период ищецът е доставял реално топлинна енергия до процесния обект на потребление, заведен с абонатен номер № ***, находящ се на адрес: ***.Твърди се от ответника, че по делото не са представени фактури за доставена на абоната топлоенергия, а ищецът претендирал вземанията си само въз основа на частни удостоверителни документи, които не притежават обвързваща материална доказателствена сила. Не били ангажирани доказателства, от които да е видно какъв е начинът на определяне на конкретните суми.Ответникът оспорва доказателствената стойност на приложените към исковата молба справки за консумирана топлинна енергия,твърди ,че липсват доказателства за реалния вид, количество, единична и обща цена на потребената от ответника топлинна енергия.Оспорва наличието на договор между ответника и ищцовото дружество.От приложените доказателства към исковата молба , сочи ответника , че е видно, че има сключен договор за включване в системата за индивидуално топлоотчитане между ЕТ „***" Варна и собствениците на етажната собственост, без да са представени доказателства за това какъв е гласувания процент на Общото събрание на етажната собственост за определяне на количеството топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация, съобразно който следва да бъде начислявана и съответната такса.Потребител на услугата твърди ответника, че е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти можел да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не можел да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата/ препращайки към Тълкувателно решение № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС/.Видно било още за ответника от Приложение към Споразумителен протокол № 1/290 е, че процесният абонатен номер № ***, под който е заведен процесния обект на потребление, находящ се на адрес: ***, не желаел да бъде снабдяван с топлинна енергия.На следващо място счита ответника чрез особеният си процесуален представител, че отразените стойности за консумирана топлоенергия не били формирани въз основа на точни показатели, за измервателните уреди не били представени доказателства, че са одобрени от съответния държавен орган и изправни, както и че са преминали технически преглед. В тази връзка оспорва надлежното отчитане на показанията на средството за търговско измерване. Оспорва претендираното количество топлинна енергия да е измерено от изправно и годно средство за търговско измерване.Искът за лихва за забава,на следващо място сочи ответника, че е акцесорен на иска за главница, а доколкото искът за главница се явявал неоснователен, то й акцесорният иск бил неоснователен.Също така, според ответника , следвало да се съобрази, че по отношение на искането за присъждане на мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, която била включена в изцяло претендираната главница, ответникът не бил поставян в забава, тъй като за това задължение Общите условия на ищеца, които не били представени по делото, не предвиждали падеж, поради което била необходима покана за плащане. Претенцията в тази част, ответникът счита, че също следва да се отхвърли . С оглед гореизложеното, ответникът, чрез особеният си представител моли съда да отхвърли предявените искове срещу И. А. А. за заплащане на сумата от 778.16 лева, представляваща дължима главница за доставена и незаплатена топлинна енергия, както и услуга „ дялово разпределение за периода от 01.04.2019 г. до 31.10.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в ***, както и сумата от 88.69 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 08.12.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.В ъв връзка с направените към исковата молба доказателствени искания ответникът изрично е изразил становище.

В откритото съдебно заседание на 04.11.2022 г., представител на ищеца не се явява, но преди заседанието ищцовата страна е депозирала надлежна писмена молба с искане за уважаване на предявените искове, изложени по същество на спора и искане за присъждане на сторените разноски.

В същото заседание ответникът И. А., представляван от особения представител, назначен от ВРС при спазване на разпоредбата на чл.47, ал.6 ГПК – адвокат Д. Д., желае ВРС да отхвърлите предявения иск , с оглед на събраните доказателства . Обективирано е изрично искане за заплащане на възнаграждението на особения представител, като по това искане, съдът е 3 разпоредил издаване на РКО в полза на особения представител за внесения депозит.