Решение № 268 от 07.07.2023, Районен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. Видин, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андрей Ж. Дечев при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно наказателно дело № 20231320200517 по описа за 2023 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от М. Д. Н. с ЕГН **********, адрес гр. Кула, обл. Видин, ***, против Наказателно постановление № 309 от 23.03.2023 г. на Директора на РДГ-Берковица, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите и чл. 53 ал.1 и ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания – „Глоба“ в размер на 300.00 /триста/ лева, за извършено административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, във връзка с чл. 15, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии /НКОГТ/. във връзка със Заповед № ЗАП-1019 от 17.11.2021 г.- т. 11.7.2 на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите /ИАГ/, във връзка с чл. 213а от Закона за горите.

Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано.

Жалбоподателят лично и чрез процесуалния си представител заема становище в с.з., с което се иска отмяна на НП като незаконосъобразно и необосновано.

Ответната страна не се представлява в с.з., като е постъпило писмено становище , съдържащо искане да се потвърди атакуваното наказателно 1 постановление като законосъобразно и обосновано, а жалбата да се отхвърли като неоснователна.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

По делото е установено, че като лице упражняващо лесовъдска практика е издала превозен билет /ПБ/ за транспортиране на дървесина № 11738/00118/08022023/112050-96МВЕ6 от 08.02.2023 г. в размер на 4.00 пр.м3 дърва за огрев от дървесен вид цер, като за основание на издаването му са посочени предходни превозни билети /първични/, по които количеството дървесина от дървесен вид цер вече е била транспортирана от мястото на доставка посочено в предходните /първичните/ превозни билети с други превозни билети. Нарушението е извършено на 08.02.2023 г. и е открито на 21.02.2023 г. - мястото на издаване на превозен билет № 11738/00118/08022023/112050-96МВЕ6 от 08.02.2023 г. с географски координати : географска ширина 43.78222146 и географска дължина 22.713015, землище с. Вълчек, общ. Макреш, обл. Видин.

Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетеля Д. М. В.актосъставител и административно-наказателната преписка.

Свидетелят И. А. твърди, че знае, че М. Н. е издала последващ превозен билет, но имало проблем с камиона, на който са били натоварени дървата и се наложило разтоварване. Съдът приема, че показанията на този свидетел са изолирани от доказателствения материал по делото и не са подкрепени с каквито и да било доказателства по делото, нито са конкретизирани, по време, място, имена, регистрационен номер на автомобила, вид на дървесината, кубатура, за кой превозен билет се отнасят показанията му и други характеризиращи белези. Поради кова същите не следва да се вземат предвид от съда при решаване на делото.

Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следните съображения:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от 2 лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Наказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, съгласно която разпоредба: „ Наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което: 2. съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми“, като е счел, че е нарушена т. 11.7.2 от Заповед № ЗАП - 1019 от 17.11.2021 г. на ИАГ гр. София за определяне на образци на превозни билети за транспортиране на дървесина, във вр. с чл. 15, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии.

В чл. 15, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии е посочено, че се забранява издаването на превозни билети в нарушение на изискванията, определени с тази наредба и/или със заповедта за определяне на съответния образец и транспортирането на дървесина, придружена с превозен билет, издаден в нарушение на изискванията, определени в тази наредба и/или със заповедта за определяне на съответния образец,

В АУАН и НП не е отразено да е нарушен от жалбоподателя законов състав с изпълнително деяние транспортиране на дървесина, а се касае за издаване на превозен билет в нарушение на правилата за това, установени със съответния нормативен акт.

Посочената норма не въздига ясно задължение и не съдържа конкретен императив за поведение.

Посочената като нарушена норма в наказателното постановление е т.11.7.2 от Заповед № ЗАП - 1019 от 17.11.2021 г. на ИАГ гр. София за определяне на образци на превозни билети за транспортиране на дървесина, съгласно която: „11.7.2 издаването на превозен билет за транспортиране на дървесина, в който като основание за издаването му е посочен предходен превозен билет, по който количеството дървесина вече е транспортирано от мястото на доставка - посочено в предходния превозен билет, с друг/и превозен/превозни билет/и “. Вярно е, че към нея препраща разпоредбата на 3 чл. 15, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Наредба №1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, но това не променя правната природа. Тя няма нормативен характер, а представлява административен акт, с който общозадължителни правила за поведение не могат да бъдат създавани.

Заповедите не са посочени като такива по смисъла на чл. 7 от ЗНА и несъобразяването на поведението на конкретно лице с техните разпоредби не може да се квалифицира като нарушение по смисъла на чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите.

Действително, §. 37 от ПЗР на Закона за горите предвижда изпълнителният директор на ИАГ да издава образци на документи по същия закон, но по никакъв начин процесната заповед не може да е основание за пораждане на административнонаказателна отговорност, доколкото тя определя само даден образец, но не делегира възможност на нейния автор да въвежда императивни правила за попълването . Касае се за един вътрешноведомствен акт без задължителен характер и невъзлагащ задължения на даден кръг от лица.

Въз основа на горното съдът приема, че неправилно административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя.

В този смисъл съдът намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно и необосновано и ще следва да бъде отменено.

Разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административно наказващият орган, а това е РДГ-Берковица.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Видинският районен съд

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 309 от 23.03.2023 г. на Директора на РДГ-Берковица, с което на жалбоподателя М. Д. Н. с ЕГН **********, адрес гр. Кула, обл. Видин, ***, е наложено административно наказание на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите и чл. 53 ал.1 и ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания – „Глоба“ в размер на 300.00 /триста/ лева, за извършено административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, във връзка с чл. 15, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии /НКОГТ/. във връзка със Заповед № ЗАП-1019 от 17.11.2021 г.- т. 11.7.2 на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите /ИАГ/, във връзка с чл. 213а от Закона за горите.

ОСЪЖДА РДГ – Берковица да заплати на М. Д. Н. с ЕГН **********, адрес гр. Кула, обл. Видин, ***, сумата от 400

/четиристотин/ лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд-гр. Видин.

Съдия при Районен съд – Видин: _______________________ 5